П Р О Т О К О Л
16.09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Търговско отделение
На шестнадесети септември Две хиляди и
деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретаря Мая Петрова
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанасов
Търговско
дело № 181 по описа за 2019 г.
На
именното повикване в 11:26 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Р.С.Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК
“БОРДИ“ ООД, редовно
призовано, представлява се от адвокат Д. К., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
АДВ.
К.: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ
като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване
разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице
процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за
доклад на делото.
АДВ.
К.: Оспорвам исковата
молба. Поддържам депозирания писмен отговор. Запознат съм с проектодоклада и
нямам възражения по същия.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и
невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3,
пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла,
в който е докладван с определение № 2154/07.06.2019
година, както следва:
Постъпила е искова молба от Р.С.Д., против “Борди“ ООД, с която e
предявен иск с правно основание чл.155, ал.1, т.1 от ТЗ за прекратяване на
дружество, поради важни причини, като се открие производство по ликвидация на
дружеството и за ликвидатор се назначи лице различно от Б Г.Л, предвид конфликт
на интереси.
В исковата молба се твърди, че ищеца е съдружник, който притежава 34%
дялово участие от ответното търговско дружество. Сочи се, че дружеството е учредено
на 16.04.2009г., като ЕООД и вписано в ТР на 23.04.2009г. На 16.12.2013г. са
извършени промени в дружеството като ищеца е приет за един от съдружниците и е
приет нов дружествен договор. Всички съдружници се обединили около идеята да
развиват рестораньорски бизнес, чрез наемане на заведения и тяхната
експлоатация. На 17.02.2014г. и на 18.12.2014г. дружествения договор е изменен,
като са приети и нови съдружници, които обстоятелства са вписани в TP,
съответно на 07.03.2014г. и на 30.12.2014г. На 28.08.2015г. дружествения
договор отново е изменен като е извършена и промяна в адреса на управление на
дружеството, които промени са вписани в TP на 10.09.2015г. Поддържа се, че
основната дейност на дружеството и целта на създаването му, е експлоатация на заведения
за хранене. Сочи се, че на 18.10.2013г. дружество, като е наемател, сключило 10
годишен договор за наем на недвижим имот, представляващ: Помещение в гр.Варна,
ул.“Преслав“ №11, ет.1, с площ по документ за собственост от 104 кв.м., с
идентификатор на обекта 10135.1506.785.1.3, на едно ниво изграден в сграда 1,
която сграда се намира в ПИ с идентификатор 10135.1506.785, който обект
представлява заведение за хранене “Стария чинар“. След сключването на договор
съдружниците започнали, с общи сили и средства, ремонтни дейности на
заведението за да може същото да функционира и евентуално да им носи печалба.
Твърди се, че съдружниците избрали Б Л за управител, защото си имали взаимно
доверие и разчитали на добър мениджмънт от негова страна, за което му било
гласувано добро възнаграждение и бонус процент от оборота. Сочи се, че в
периода след 01.01.2014г. дружеството започнало да акумулира приходи, чиито
конкретни стойности не са известни на ищеца. Твърди се, че в средата на м.май
2018г. отношенията между ищеца и Б Л се обтегнали, тъй като първия започнал да
се интересува от приходната част в дружеството и от конкретни детайли касаещи
разходите, включително доставчици и т.н. Сочи се, че двамата провели няколко
разговора, предвид твърдението на управителя за липса на печалба, но на ищеца
не били предоставени документи, като единствената му информация, е тази която е
налична в публикуваните в ГФО по партидата на дружеството в ТР. Сочи се, че в
края на м.октомври 2018г. ищеца изпратил нотариална покана до останалите
съдружници и управителя на дружеството, с искане за представяне на документи,
както и свикване на ОС за 16.11.2018г. В покана се съдържало и предложение за
изкупуване на дружественият дял на ищеца на стойност от 400000лв. В отговор,
чрез нотариална покана, дружеството посочило, че е свикано ОС за 19.11.2018г.,
като били предоставени само публично достъпни документи-ГФО за периода
2013-2017г., ведно с Протоколи от ОС за периода 2014г.-2018г., но не и
конкретно поисканите от ищеца документи. Сочи се, че според представените с
отговора на дружеството документи,
същото не реализира печалба и не разпределя такава, като предложението на ищеца
за изкупуване, не е коментирано. Поддържа се, че на свиканото от ищца ОС на
16.11.2018г. не се явил никой от
съдружниците, за което бил съставен Констативен протокол с вх.рег.№8155 от
16.11.2018г., акт 3, том 4 на Нотариус П С. Сочи се, че между временно по
изп.дело №660/2017г. на ЧСИ с рег.№808 била обявена публична продан 1/24 ид.част
от имота предмет на горепосоченият договор за наем, явяваща се собственост на
един от наемодателите. Във връзка с това дневният ред на свиканото по покана на
управителя ОС за 19.11.2018г., включвал: т.1-Вземане на решение дружеството да
участва в публична продан; т.2-Вземане на решение за допълнителни парични
вноски от съдружниците на обща стойност 15000лв. и т.3-Разни. По така посочения
дневен ред ищеца гласувал “против“ по т.1, “за“ по т.2 и по т.3 направил
изявление в следния смисъл: в срок до 2 месеца управителя на дружеството да
свика общо събрание и да се обсъди предложението на ищеца за продажба на
дружествените му дялове на цена от 250000лв. Твърди се, че понастоящем срокът е
изтекъл, но събрание не е свикано. Поддържа се, че с цел да не бъде изключен и
в изпълнение на задълженията си за внасяне на парична вноска, ищеца извършил
плащане на сумата от 5100лв. по сметка на дружеството. Сочи се, че извършена от
ищеца справка по изп.дело №660/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№808, установила,
че ответното дружеството не е участвало на публичната продан, а купувач на
въпросния недвижим имот, е обявен А С А, който е съдружник в дружеството. Сочи
се, че изложеното обоснова извод за наличието на важни причини, водещи до
невъзможност дружеството да продължи да съществува с участие на ищеца, тъй като
същия не желае да продължава да бъде донор и да заплаща суми, за които няма
яснота за какво са изразходвани. Твърди се, че след като установил, че
идеалните части от имота са закупени от трето лице и че дружеството не е
участвало на публичната продан, през м.януари на 2019г., ищеца изпратил
нотариална покана до дружеството, която била връчена на управителя на
29.01.2019г., с искане да му бъде върната сумата от 5100лв. Поддържа се, че
дружеството не развива реална дейност, чрез този обект, което е видно от
отговора на частната жалба по изп.дело №660/2017г. и не е известно да има
назначен персонал, регистрирани трудови договори и т.н. В заключение се
поддържа, че в случая са налице “важни причини“ в хипотезата на чл. 155 т. 1 от ТЗ, изразяващи се в следното: -повече от 4 години, дружеството не успява да
реализира печалба; -на два пъти е направено предложение от ищеца за изкупуване
на дяловете му, но не е свикано събрание и не е взето отношение по това предложение;
-изискани са счетоводни, банкови и други документи, но такива реално не са
предоставени, което води до съмнения за злоупотреби с доставчици и трети лица;
-свикано е ОС за вземане на решение за участие на дружеството в публична
продан, но същото не участва в нея, поради неизвестни причини; -липсва яснота
дали другите съдружници са внесли допълнителните парични вноски и за какво са
послужили въпросните суми; -твърденията на управителя обекта, че обекта се
преотдава, което е в противоречие с пазарната логика, при положение, че не се
извлича печалба от преотдаването; -основната дейност на дружеството и целта на
създаването му, е развиване на заведения
за хранене, като в ТР не е вписана опция за отдаване и пренаемане на търговски
обекти; -поискани и целево получени от дружеството са парични средства, като
въпреки че обстоятелствата пораждащи нуждата от даването им не са реализирали,
парите не са върнати, въпреки получената нотариална покана на 29.1.2019г.
Поддържа се още, че доверието и комуникацията между ищеца и др. съдружници, са
изчерпани, като е налице липса на прозрачност при вземането на решенията и на
реакция на управителя за свикване на събрание повече от 2 месеца при изрично
искане.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на
претенциите, като се сочи, че на проведено на 11.03.2019г. ОСС на ответното дружество исковата молба била докладвана,
като с решение на ОС управителя бил изрично овластен да представлява и
организира защита на дружеството по настоящото дело. Сочи се, че дружеството е
учредено на 16.12.2013г. от Б Л, като в последствие е взето решение за приемане
на нови съдружници, сред които и ищецът, съответно е извършено прехвърляне на
дружествени дялове. Не се оспорва, че на 18.10.2013г. е сключен договор за наем
между дружество и 13 физически лица, но се поддържа, че така наетият недвижим
имот не представлява заведение за хранене “Стария Чинар“. Сочи се, че обекта е
с предназначение “за търговска дейност“, но това че се ползва като заведение за
хранене с конкретно търговско наименование, не означава, че недвижимият имот
представлява именно това заведение, още повече, че преди е било търговски обект
от веригата “Хепи“. Сочи се, че дружеството стопанисва обекта една година от
придобиването на по-голямата част от него и наемането на останалата, като при
обединяването е взето решение да се извършат инвестиции, ремонт, обновяване и
облагородяване на обекта по отделните части-кухня, търговски салон, бар, зимна
и лятна градина и до завършването на инвестиционна програма да се оперира и
разработва от друг оператор, който да поеме тежестта на дължимите наемни
вноски, за да може разходите в преобладаващата си част да са инвестиционни, а
не текущи. В тази връзка, се оспорва твърдението на ищеца, че след сключване на
договор за наем, дружеството е започнало ремонт на заведението. Оспорва се
твърдението на ищеца, че съдружниците са избрали за управител на дружеството Б
Л, със съответното възнаграждение, тъй като същия е негов управител още от
момента на учредяването му през 2009г. със сключен договор за управление от 4
години и в нито един момент не е бил освобождаван от тази длъжност, нито
заемането на длъжността и възнаграждението, е подлагано на прегласуване. Оспорват
се твърденията, че на ищеца са отказвани достъп, информация или участие в
дружествените дела, както и че през 2018г. отношенията между управителя, в
качеството му на съдружник и ищеца са се обтегнали. Поддържа се, че изводи за
последното в обратна посока могат да се изведат от обстоятелството, че
управителя и ищеца са съдружници в други две дружества, като в нито едно от тях
не са предприети действия аналогични на настоящите. В подкрепа на доводите, че
на ищеца не е отказвана информация се сочи, че при приемане на годишните
финансови отчети, същия не е поставял въпроси свързани с финансовото състояние
на дружеството. Сочи се още, че едва в последните няколко месеца ищеца, под
въздействието на трети лица с неясни намерения, е поискал такава информация и
тя му била предоставена. На следващо място се сочи, че веднага след получаване
на изпратената от ищеца нот.покана от 25.10.2019г., бил изпратен отговор,
съдържащ и покана за свикване на исканото ОС на съдружниците, като в отговора
взето и предварително становище по исканията на съдружника. При провеждането на
19.11.2018г. на ОС на съдружниците по т.3 от дневния ред, е взетото решение за
отлагане на вземането на решение по т.1 от поискания от ищеца дневен ред,
поради липсата на конкретизация и индивидуализация на искането, а именно до
кого е направено предложението за изкупуване. Сочи се още, че процесното
поведение на ищеца, е мотивирано под въздействие на трети лица с неясни цели и
мотиви. Поддържа се, че отправяните от ищеца предложения и искания, са с неясен
адресат и параметри, и по конкретно липсвало е изявление, че желае да прекрати
участието си в дружеството с приложение на реда по чл.125, ал.З от ТЗ, или
искане за даване на разрешение за прехвърляне на дружествения му дял, ведно с
молба за приемане на нов съдружник. Ето защо се твърди, че са липсвали
предпоставките за вземане на решение от ОС на съдружниците относно съдбата на
дружествените дялове на ищеца, респективно решението е отложено до направа на
съответните уточнения и ангажиране на необходимите документи. На следващо място
се сочи, че макар и погрешно адресирано, искането на ищеца за предоставяне на
информация, е удовлетворено, като същия е както текущо и ежемесечно осведомяван
за хода на дружествените дела от управителя и от съдружниците, участващи с
личен труд, така и с отговора на нотариалната покана от 26.10.2018г. Оспорват
се доводите на ищеца относно нуждата от свикване на ОС от негова страна, като
се сочи, че изпратената от него нот.покана не е породила ефект, предвид
сроковете по чл.138, ал.2, изр.2 от ТЗ и своевременно свиканото на ОС от
управителя, с покана от 26.10.2018г. Оспорват се твърденията на ищеца относно
участието на дружеството в публична продан по изп.д.660/2017г., като се сочи,
че решението на ОС от 19.10.2018г., касае участие не в конкретна публична
продажба, а изобщо в публични продажби, имащи за предмет идеални части от
наетия от дружеството недвижим имот, както и въобще сключване на правни сделки,
с цел придобиване на собственост върху части от този имот. Сочи се още, че
дружеството не е могло да вземе участие в публичната продан, тъй като един от
съдружниците, притежаващ 34% от капитала, е гласувал против това решение,
съответно не е събрано изискуемото от чл.137, ал.2 и чл.24, ал.3 от
Дружествения договор мнозинство от ¾ % от капитала. Ето защо част от
съдружниците, решили някой от тях да участва в публичната продажба като
физическо лице и при евентуалното придобиване на имота да прехвърли
собствеността на дружеството. Сочи се, че в тази връзка в деловодството на дружеството
са депозирани изрични молби от двама от съдружниците-А А и Б Л, с приложени към
тях проекти на предварителни договори, по силата на които на дружеството се
предлага да закупи имота от съдружника, който бъде обявен за купувач. На
проведено на 11.03.2019г. ОС на съдружниците тези молби били подложени на
гласуване, като по т.4 от дневния ред, е взето решение дружеството да сключи
предварителен договор за покупко-продажба на имота със съдружника, който бъде
обявен за купувач. На следващо място се поддържа, че не се е налагало свикване
на ОС във връзка с изявлението на ищеца от 19.11.2018г. за продажба на
дружественият му дял при цена 250000лв., тъй като даване на разрешение за
прехвърляне на делът би било нужно, ако в резултат от общо адресираното
предложение, някой от другите съдружници, е направил насрещно изявление за
закупуване на дяловете. Сочи се, че при липса на воля на поне две лица за
извършване на покупко-продажба, не се налага даване на разрешение за
прехвърляне, респективно няма основание за свикване на общо събрание на
съдружниците. Оспорват се доводите на ищеца, че дружеството не може да продължи
да съществува с негово участие, като се сочи, че на проведеното на 11.03.2019г.
ОС останалите трима съдружници са изразили становище, че не желаят прекратяване
на дружеството и че същото следва да продължи дейността си, както и досега, тъй
като не са налице влошени отношения между съдружниците и предвид предстоящото
му възходящо развитие, с оглед приключване на инвестиционна програма и
очакваните приходи. Ето защо, се предлага на ищеца, в случай, че не желае да
продължи участието си в дружеството, да прекрати безусловно членственото си
правоотношение по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ. По отношение на доводите на ищеца
за неоснователен отказ да му се върне внесената допълнителна парична вноска в
размер на 5100лв., се сочи, че с решение по т.4 от ОС от 11.03.2019г., искането
за връщане е отхвърлено с мнозинство, поради липсата на основание. Твърди се,
че съобразно решение на ОС по т.2 от 19.11.2018г., извършването на допълнителни
парични вноски, е прието да е за срок от 3 години по преценката за временна
необходимост от парични средства, която не е обвързана само с конкретен търг, а
изобщо с правни сделки без ограничение във вида и, с цел придобиване на идеални
части от наетия от дружеството самостоятелен обект. Наред с това на
11.03.2019г. е взето решение за сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на имота, чиято цена значително надвишава размера на внесените
допълнителни парични вноски, като същите ще бъдат използвани именно за
заплащане на продажната цена по предварителният договор, когато същият бъде
сключен. Относно доводите на ищеца, че дружеството реално не развива дейност за
този обект, се поддържа, че същото е невярно, тъй като изпълнението на
инвестиционната програма е почти завършено и предстои започването на
самостоятелното ползване и стопанисване на обекта, за което остават още
приблизително 5 години съгласно сключения договор за наем, което е достатъчен
период за извличане на ползи и приходи от обекта, както и за възвръщаемост на
направените инвестиции. В заключение се поддържа, че освен, че са неверни, по
същество нито едно от твърденията на ищеца, не съставляват важна причина,
налагаща дружеството да бъде прекратено, като са развити подробни съображения и
е цитирана относима съдебна практика.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. В допълнение към изложеното в
исковата молба, се поддържа, че доводи на ответника относно предстоящото
успешно приключване на инвестиционната политика на дружеството, респективно че
занапред предстои реализиране на печалба, са неверни. Твърди се, че процесният
нает обект по Договор за наем от 18.10.2013г., съставляващ заведение “Стария чинар“, е преотдаден от
ответното дружество, респективно се стопанисва от “Преслав Локал“ ЕООД, с ЕИК
*********, с управляващ Б Г Л. Което налага извода, че ответното дружество,
никога няма да реализира печалба, поради факта, че само преотдава обекта, а
приходите от извършваната дейност остават в едноличното търговско дружество на Б
Г.Л. На следващо място се сочи, че за влошените отношения между съдружниците в
ответното дружество, е показателна и водената повече от 6 месеца
кореспонденция, чрез нотариални покани. Сочи се, че и понастоящем въпреки
няколкократните искания, на ищеца не са предоставени договорите за наем на
процесния обект. Поддържа се, че решенията на ОС от 11.03.2019г. са оспорени пред
Окръжен съд Варна, за което е образувано т.д.№484/2019г., т.е. взетите решения
не са влезли в сила. Оспорва се тълкуването на ответника на съдържанието на
решенията на ОС от 19.11.2018г. за участие въобще в публични продани, а не само
в конкретната продан. Твърди се, че взетото решение за закупуване на имота, е в
противоречие с икономическата логика при положение, че дружеството не развива
дейност, съответно липсва възможност за връщане на допълнителните парични
вноски. Оспорва се целесъобразността на решението за сключване на предварителен
договор между дружеството и А С А, за покупка на идеални части от имота, при
положение, че той не е собственик на процесните идеални части и няма как да
получи съгласие по чл.33 ал.2 от ЗС, тъй като “Инвестиционна Компания“ АД, в
качеството на собственик на 23/24 идеални части от имота, с покана получена на
19.03.2019г., е прекратила Договора за наем от 18.10.2013г., поради неплащане
на наемната цена от ответното дружество. Сочи се, че срещу публичната продан по
изп.дело №660/2017г. е подадена жалба, съответно е образувано гр.дело
№118/2019г. на ВОС, производството, по което не е приключило. Ето защо се
поддържа, че в колизия с житейската и правна логика, съдружниците вземат
решения за допълнителни парични вноски за покупка на 1/24 ид. част от
помещение, при неясна цена. Сочи се, че покупка на стойност на посочените
ид.части от близо 13000 лева за 1 кв.м., е икономически нецелесъобразно
действие. Сочи се още, че дори да се приеме, че със закупуването на идеалните
части се подпомага дружеството, то същото няма как да стане наемател на обекта,
тъй като е в трайни противоречиви интереси със съсобственикът му-“Инвестиционна
Компания“ АД. Поддържа се, че изявлението на съдружниците, че нежелаят да
приемат за съдружник лице различно от Р.С.Д., съпоставено с нежеланието им да
изкупят делът му, показва, че целта им, е той сам да подаде молба за напускане
по реда на ТЗ за да му се изплати ликвидационния дял, съгласно счетоводния
отчет. Поддържа се още, че несъгласието на ищеца с водената политика, както и
влошените отношения между съдружниците, са пречка за функциониране на
дружеството, съответно съставлява важни причини, налагащи прекратяването му,
като са развити подробни съображения и е посочена относима практика на ВКС.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се поддържат и доразвиват
доводите за неоснователност на иска, изложени в първоначалния отговор. Оспорват
с твърденията, че отношенията с ищеца са влошени, като се сочи, че разменената
кореспонденция, чрез нотариални покани, между него и дружеството не
свидетелства за такива влошени отношения, а отразява отправени искания и
необосновани претенции и взето становище по исканията от другата страна. Сочи
се, че твърдението за разменена кореспонденция цели да преувеличи мащаба на
събитията, тъй като реално са разменени две покани и то не между съдружниците,
а между един от съдружниците и самото дружество. Поддържа се, че твърдението,
че приходите от извършваната дейност оставали в едноличното търговско дружество
на Б Л, е едностранчиво представяне на фактите, без да отчита, че един обект
освен приходи генерира и разходи, както и че дружеството краен наемател плаща
наемна цена, която за него е разход, който се приспада от генерираните приходи,
както и че дружеството пренаемодател генерира приход от наемната цена. Сочи се,
че т.д.№484/2019г. по описа на ВОС, е прекратено с Определение №1667 от
03.05.2019г., като наред с това макар и да не са влезли в сила, правновалидният
за дружеството и неговите съдружници, т.е. момента на настъпване на действие на
решенията, е този на постигане на необходимото съгласие, формиращо волята на ОС
на съдружниците. Относно доводите за нелогичност на решението на ОС за участие
в публични продани, освен че взето с участието на ищеца, се сочи, че същото има
логична цел-закупуване на наетия от дружеството имот, с цел да се спре
заплащането на наем и осъществяваната дейност да кумулира повече приходи.
Оспорват се доводите за нецелесъобразност на решението за сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от процесния имот
между дружеството и А А, като се сочи, че по силата на постановление за
възлагане вторият е собственик на част от имота, като с определение от
22.02.2019г., жалбата против действията на ЧСИ, е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено, а с молба от 25.04.2019г. е оттеглена
жалбата подадена срещу това определение. Относно твърдението за евентуално
негативното отношение на “Инвестиционна компания“ АД, се поддържа, че същото е
ирелевантно, тъй като това дружество не е съсобственик на имота, защото е
апортирало притежаваните идеални части в друго дружество и защото договор за
наем със срок от 10 години, е вписан в Агенция по вписванията, като за този
срок наемателят се ползва, със съответна законова защита. По отношение на
доводите на ищеца, че целта на др.съдружници, е той да подаде молба за
напускане, се твърди, че такава не е налице. Сочи се, че съдружниците не са
изразявали становище, че не желаят да изкупят дела, а са имали в предвид, че до
настоящия момент към нито един от тях не е отправяно ясно и конкретизирано
предложение за продажба, с посочване на обоснована продажна цена. Оспорват се
съображенията на ищеца, че влошените отношения между съдружниците, препятстват
функционирането на ответното дружество, като се поддържа, че в случая, предвид
персоналния състав на дружеството, не е налице хипотеза, при която да не е
възможно вземане на решения. Поддържа се още, че не са налице причини, които да
създават непреодолима пречка за осъществяване предмета на дейност, нито пък е
налице продължителен период от време, през който дружеството да не е
осъществявало търговска дейност, не е налице липса на воля на съдружниците за
продължаване на дейността на дружеството, не е налице и нелоялно отношение,
подронване на престижа на дружеството или каквито и да било други действия,
които да съставляват основание за прекратяване на дружеството. В заключение се
сочи, че дори и евентуално да се приеме, че
са налице влошени отношения между съдружниците, то това не води до
невъзможност за функциониране на органите на управление, тъй като ищеца не
притежава блокираща квота от гласовете в общото събрание.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.155, ал.1, т.1 от ТЗ.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са спорни и не се
нуждаят от доказване, следните факти
и обстоятелства:
1/ ищеца е съдружник, който притежава 34% дялово участие от капитала на ответното търговско дружество;
2/ по силата на Договор от 18.10.2013г., със рок на действие от 10
години, ответното дружество има качеството на наемател, на недвижим
имот-търговски обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Преслав“ №11, ет.1, който
понастоящем се експлоатира като заведение за хранене “Стария чинар“;
3/ понастоящем гореописания обект, е преотдаден под наем и се стопанисва
от трето лице-“Преслав Локал“ ЕООД;
4/ за периода от приемането на ищеца за съдружник, в ответното дружество
не е разпределян дивидент.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест,
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си
и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца,
следва да установи, че твърдените влошени отношения между съдружниците, са
довели до невъзможност за осъществяване на дейността на ответното дружество. В
тежест на ответното дружество е да докаже положителните си правоизключващи
твърдения.
СЪДЪТ като съобрази, че представените от ищцовата
страна писмени документи не са заверени за вярност, както и пасивното поведение
на страната въпреки дадените указания, ведно с предупреждение за
неблагоприятните последици при неизпълнение, на основание чл. 183 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ИЗКЛЮЧВА на основание чл. 183
от ГПК от доказателствения
материал по делото представените от ищцовата страна писмени документи: протокол
от проведено на 11.03.2019г. общо събрание на съдружниците на „Борди" ООД,
ведно с всички документи, описани в него и съставляващи неразделна част от
протокола: годишен доклад-отчет за дейността и управлението на дружеството за
2018 г. изготвен и докладван от управителя Б Г Л; годишен финансов отчет и
баланса на Дружеството за 2018 г.; отчет на управителя Б Л за за изпълнение на
решенията на Общо събрание на съдружниците от 19.11.2018г., ведно с приложени
към същия - нотариални актове, свързани с прехвърлителни сделки относно нает от
дружеството недвижим имот: Нотариален акт №48, том IV, рег.№5620, дело
№374/2018г. на нотариус П С, Нотариален акт №71, том III, рег.№5874, дело
№394/2018г. на нотариус П С, Нотариален акт №135, том IV, рег.№9000, дело
№617/2018г. на нотариус П С, Нотариален акт №152, том IV, рег.№9149, дело
№634/2018г. на нотариус П С, Нотариален акт №43 том I, рег.№765, дело
№36/2019г. на нотариус П С, Нотариален акт №73, том I, рег.№1057, дело
№66/2019г. на нотариус П С, Нотариален акт №76, том I, рег.№1083, дело
№69/2019г. на нотариус П С, Нотариален акт №91, том I, рег.№1223, дело
№84/2019г. на нотариус П С, Нотариален акт №92, том I, рег.№1226, дело
№85/2019г. на нотариус П С; публикации в медии, свързани с лица, споменати в
доклада; разменена меджу „Борди" ООД и съдружника Р.Д. кореспонденция:
Нотариална покана рег.№7551, том 3, акт 134 на нотариус П С, Отговор на
нотариална покана рег.№7685, том 3, акт 150 на нотариус П С, Отговор на
нотариална покана рег.№672, том 1, акт 49 на нотариус П С; решение по
анд.2878/2018г. по описа на ВРС; молба от Б Л от 03.12.2018г., ведно с приложен
проект на предварителен договор Молба от А А от 06.12.2018г., ведно с приложен
проект на предварителен договор Нотариална покана с рег.№171/14.01.2019г., том
1, акт 11 на нотариус П С, рег.№335, район ВРС; нотариална покана
рег.№1303/25.01.2019г., том 1, №28 на нотариус Кънчо Ицков, рег.№572, район
ВРС; Отговор на нотариална покана рег.№672, том 1, акт 49 на нотариус П С;
списък на присъстващите съдружници.
АДВ. К.: Смятам, че ищецът се дезинтересирал, поради
което, моля, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК да прекратите производството по
делото, като ни присъдите разноските за адвокатско възнаграждение, за които съм
представил списък по чл. 80 от ГПК в предходно съдебно заседание.
СЪДЪТ
предвид искането на
процесуалния представител на
ответната страна и като съобрази пасивното поведение на ищеца, който не се
явява в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
допълнителната исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, намира че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 2 от ГПК. Ето
защо производство по делото следва да се прекрати, като се уважи искането на
ответното дружество за присъждане на разноски в размер на 1980лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №181/2019г.
по описа на Окръжен съд Варна, търговско отделение, на основание чл. 238, ал. 2
от ГПК.
ОСЪЖДА
Р.С.Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “БОРДИ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Македония“ №154, сумата 1980 лева, съставляваща деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок, който за ищеца
тече от уведомяването, а за ответната страна, считано от днес.
ПРОТОКОЛЪТ
изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11.32 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: