Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 31.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, III въззивен наказателен състав в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛОЯН ГЕРГОВ
2. Мл.с. СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря: Кона Дочева
с участието
на прокурора: Виктор Доцев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванова ВНАХД
№803 по описа за 2018г., въз
основа данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
„Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод протест на Районна прокуратура-П. против
Решение 671 от 01.08.2018 година,
постановено по НАХД №1849 по описа за 2018 година по описа на Районен съд П..
С
атакуваното решение Районен съд-П. е признал обвиняемия Д.Е.М. -
роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, женен,
не работи, неосъждан, с ЕГН – ********** за невиновен в това, че 14.06.2018 г. в с. Т., обл. П.,
управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „***“ с идентификационен №
***, без регистрационна табела, като МПС не е регистрирано по надлежния
ред – престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради
което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, вр. чл.304 от НПК и чл.9, ал.2 от НК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
В
протеста и допълнителното становище към него се изразява недоволство от
постановеното решение, като се съдържат
оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Представителят на обвинението счита,
че първоинстанционният съд в мотивите си
на практика е декриминализирал деянието,
тъй като въпреки установяване наличието на всички елементи от обективната и
субективната страна на престъпния състав по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 НК,
обвиняемият е оправдан при хипотезата на чл. 9, ал.2 НК. Развити са
съображения, че деянието е с висока степен на обществена опасност и
първоинстанционният съд неаргументирано е приел наличието на предпоставките на
чл. 9, ал.2 НК, като от мотивите му не е станало ясно каква специфичност или особеност на обстоятелствата
е наложила това. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на
ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.П. поддържа
подадения протест, като развива съображения, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил закона. В тази връзка счита, че обвиняемият следва да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание в минимален размер.
В
съдебно заседание упълномощеният защитник адвокат Л.Г. *** моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Счита, че изводите на РС-П. за приложението на чл. 9, ал.2 НК са съобразени със
събраните по делото доказателства. Моли протестът да бъде оставен без уважение.
Ответникът
по протеста Д.Е.М. поддържа заявеното от защитника му.
П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по
делото доказателства, протестираният съдебен акт, изложението по протеста, както и с доводите на страните,
намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан. Разгледан по същество протестът е основателен, но не
по посочените в него съображения.
П.ски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, намира за установено следното:
След цялостна служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.314 НПК, въззивната инстанция намира, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на решението, което е
абсолютно основание за неговата отмяна. Същите са неотстраними от въззивния съд
и се изразяват в следното:
Атакуваното
решение е постановено при неяснота на
мотивите коя от двете хипотези на чл.9,
ал.2 НК първоинстанционният съд е приел, че е налице. Съгласно константната съдебна практика, съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,
ал.3, т.2 НПК е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях,
която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата,
респективно решението.
Съгласно разпоредбата на чл.305 НПК, съдът е задължен
след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да
постанови присъда/решение, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита
за установени, въз основа на какви доказателства и какви са правните
съображения на взетото решение, като посоченото е гаранция, че съдебният акт е
постановен по вътрешно убеждение.
В процесния случай, видно от мотивите на обжалваното
решение, съдът е изложил приета от него фактическа обстановка, която настоящият
въззивен състав намира за правилно установена. Първоинстанционният съд е
обосновал кои писмени и гласни доказателства по делото кредитира с доверие. В тази връзка е формирал
вътрешното си убеждение, че следва да намери приложение чл.9, ал.2 НК. Посочил
е, че „в случая обществената опасност на
деянието, извършено от обвиняемия Д.М. е явно незначителна, деянието е
малозначително и не е престъпление по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК“, поради
което е признал обвиняемия за невинен и
го е оправдал по повдигнатото обвинение. Настоящият съдебен състав констатира вътрешно противоречие в мотивите на протестирания
съдебен акт. От една страна първоинстанционният съд е приел, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна, от друга страна е приел, че
е деянието е малозначително, като по този
начин е допуснал смесване на двете
хипотези. Нормата на чл.9, ал.2 НК има своето систематично място в
Общата част на НК, поради което е приложима за всяко едно престъпление
предвидено в Особената част на наказателния закон, както многократно и
категорично е приемал в своите съдебни актове ВКС на РБ. Съгласно текста на
чл.9, ал.2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК
визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното
деяние не е престъпно и те са: деянието въобще не е общественоопасно или
разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. При така констатираното съществено противоречие, волята
и вътрешното убеждение на първоинстанционният съд остават неясни, което води до
невъзможност въззивната инстанция да провери правилността на направените от
районния съд изводи.
Изложените
по-горе съображения водят до извод за липса на мотиви и на валидно формирано от
първата инстанция вътрешно убеждение, което представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, от категорията на абсолютните такива, което е
отстранимо чрез ново разглеждане на делото от районния съд. Същевременно това
нарушение е довело и до ограничаване на процесуалните права на страните по
смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 НПК.
Установените
пропуски в постановения съдебен акт не биха могли да бъдат отстранени чрез
произнасяне за пръв път от въззивната инстанция, доколкото по този начин
производството по делото ще бъде лишено от една инстанция по същество. Поради
изложените доводи, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед на
това, не следва да бъдат обсъждани изложените от страните пред въззивния съд
доводи по същество, като същите следва да бъдат взети предвид при новото
разглеждане на делото.
Водим от горното, на основание чл.334, т.1, вр.
чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т. 2 от НПК, П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №671
от 01.08.2018г., постановено по НАХД №1849/2018г. по
описа на Районен съд – П. за 2018 година.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.