РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20215330109684 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от Р. И. Р., с ЕГН: **********, в качеството
на *** и законен представител на Ж. Ф. М., с ЕГН: **********, чрез *** А.К.
от АК-П., против Ф. П. М., с ЕГН: **********, съгласно която ищцата и
ответникът са живеели на семейни начала в дома на родителите на
ответникът. Ответникът бил *** на *** на ищцата - Ж. Ф. М., родена на ***
г.. Ищцата и ответникът нямали сключен граждански брак. Когато детето
навършило 3 години ответникът заминал на работа в ***, без да уведоми
ищцата, която разбрала от съседите, че е заминал. Той не отговарял на
обажданията й по телефона. На 14.02.2020 г. ищцата решила да напусне
ответника окончателно, тъй като той не полагал необходимите грижи за
семейството. Ищцата не била правила опит за подобряване на отношенията,
тъй като разбрала, че няма да се получи. Никога ответникът не бил давал пари
на ищцата за отглеждане на детето й, въпреки че бил млад, здрав и
работоспособен.
Детето вече било навършило 4 години и половина, посещавало детска
1
градина. Ищцата работела в сладкарски цех и покривала всички разходи за
храна дрехи и лекарства на детето, когато боледувало. Родителите на ищцата
й помагали да покрива тези разходи, но срещала затруднение въпреки това.
Ответникът не искал да знае каква е стойността на разходите за детето
въпреки, че работел. Точно поради това ищцата потърсила помощ от съда за
уреждане на въпросите за упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето, режима на лични отношения и съответната
издръжка. Затова ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
на ***та Р. И. Р., както и да бъде определено местоживеенето на детето при
***та, да бъде определен режим на лични отношения между ***та и детето
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 9ч. до 18ч. и един
месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на ***та, да бъде
осъден ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 220,00
лв. месечно, считано от датата на завеждане на делото, ведно със законната
лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.
Съгласно чл.149 от СК е поискано да бъде присъдена на ищеца в полза на
детето издръжка за минал период от една година, считано от 11.06.2020 г. до
11.06.2021 г. общо в размер на 2640,00 лв. Моли да й бъдат присъдени
разноски по делото.
Постъпил е отговор по чл. 131 от ГПК от ответника, съгласно който той
счита предявения иск за процесуално допустим, тъй като с ищцата имат
родено дете Ж. Ф. М.. Ответникът счита предявения иск за частично
основателен, досежно упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете и определянето на местоживеенето на същото при ***та.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата, касаещи полаганите от ответника
грижи за детето и осигурената от него издръжка за същото, както и нейните и
неговите възможности за участие в издръжката на детето. Според ответника с
ищцата се разделили през месец февруари 2020г., като действително в този
период той бил заминал в ***, за да си намери работа и да осигури
необходимите средства за нормален живот на семейството, но поради
пандемичната обстановка не успял да направи това и след месец се върнал в
Б. Твърди, че не отговарят на истината твърденията на ищцата, че ответникът
заминал без нейно съгласие и знание. Преди раздялата им с негови средства
бил извършен ремонт и обзавеждане на семейното жилище, което било
2
собственост на родителите на ищцата, като за целта ответникът изтеглил
кредит в размер на 5000,00 лв., който изплащал впоследствие. Именно
изплащането на тази сума била причината той да замине да си търси работа в
***. Преди и след раздялата с ищцата ответникът осигурявал допълнителни
средства за жизнените нужди на детето си. Детето прекарвало голяма част от
времето си с него. Жилището, в което живеел ответникът и жилището, в което
живеело детето, били съвсем наблизо, при което детето ежедневно обядвало и
вечеряло в дома му и си прекарвало почти половината време при него.
Ответникът посочва това, защото претенцията за издръжка на детето за една
година преди завеждане на иска била лишена от фактическо и правно
основание. Освен ежедневните грижи и издръжката за детето за целия период
от раздялата до момента той предоставял по 5,00 лв. джобни пари на ден на
детето, с които да разполага. Купувал дрехи, обувки и учебни пособия,
играчки и лекарства и винаги при нужда осигурявал допълнителни средства
за издръжката. Ответникът работи по трудов договор в дружество „***“ ООД,
като трудовото му възнаграждение към настоящия момент било в размер на
650,00 лв. и средно месечния доход не надхвърлял тази сума. Нямал
имущество, което да отдава под наем, нямал и други доходи, извън
получаваното от него трудово възнаграждение. Ищцата също работела на
пълен работен ден в сладкарски цех и също получавала трудово
възнаграждение. Ответникът към настоящия момент нямал възможност да
заплаща претендираната с исковата молба месечна издръжка в размер на
220,00 лв. месечно. Тази сума за него била крайно висока и непосилна. Тя не
кореспондирала с финансовата му възможност, поради което съставлявала
огромно затруднение за него, тъй като не разполагал с необходимите средства
за това. Относно упражняването на родителските права, ответникът не
възразявал ***та да упражнява тези права, както и местоживеенето на детето
да бъде при нея. Не бил съгласен, обаче, с така предложения режим на лични
отношения между него и детето и моли да бъде определен следния режим на
лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в
събота до 20ч. в неделя, 7 дни през зимния, и 10 дни през летния период,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на ***та. Ответникът счита, че
не дължи издръжка за минало време за детето, тъй като то било през голяма
част от времето при него, в неговия дом и на негова издръжка. Ответникът не
бил в състояние да заплаща претендираната издръжка в размер на 220,00 лв.
3
месечно, предвид получаваното от него трудово възнаграждение и твърди, че
може да заплаща за детето издръжка в размер на 170,00 лв. месечно, считано
от влизане в сила на съдебното решение. Ответникът също моли да му бъдат
присъдени направените разноски
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че Ж. Ф. М., с ЕГН: **********, е
дете на Р. И. Р., с ЕГН: **********, и Ф. П. М., с ЕГН: **********.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, Ш. М. Р., на ***, *** на ищцата, ищцата и ответникът
започнали да живеят на семейни начала на *** г.. Тогава първоначално
двамата били при ***та на ответника, но възникнали неразбирателства и се
преместили в дома на свидетелката. Малко по-късно отново се върнали при
***та на ответника. Тя, обаче забранявала на ищцата да ходи в дома на *** си,
а другата снаха в същия дом не била стъпвала при *** си откакто била там,
нито *** й била ходила при нея. Малко след раждането на детето двамата
отново се преместили при свидетелката. Докато били при ***та на ответника,
той се грижел за ищцата. Свидетелката направила ремонт, за да бъде по-
удобно на ответника да живее при нея – отворила врата отстрани на къщата,
за да може той като се прибира от работа да не минава през нейния коридор.
В стаята, в която били настанени в дома на свидетелката имало топла и
студена вода. Ищцата и ответникът живели там 3-4 месеца. Междувременно
се случило детето да се разболее и в полунощ се наложило да бъде отведено с
кола до болницата. Роднини помогнали, защото никой от двамата нямал
книжка. Ответникът не бил ходил на училище. Затова ищцата пожелала да
изкара шофьорските курсове. Свидетелката се съгласила да й ги плати, но
ответникът се ядосал, защото считал, че не е редно жена да има кола, а и било
възможно този, който й дава книжката, да се възползва от нея. Ищцата и
ответникът се скарали по този повод и той си събрал багажа и си тръгнал.
Малко по-късно ищцата отново отишла при него и заживели заедно. Детето
пак се разболяло и постъпило в болница, заедно с ***та. Когато трябвало да
бъдат изписани, ищцата потърсила ответника, но той казал, че няма пари и не
4
може да ги вземе. Ищцата се ядосала, затворила му телефона и намерила
роднини да помогнат за изписването от болницата. Това се случило февруари
2020 г.. Същия ден ответникът отишъл пред дома на свидетелката и видял
детето. На следващия ден заминал за ***, без да каже на ищцата. Съседи
казали на ищцата, че е заминал, а тя даже не им повярвала в началото, докато
лично не се убедила. Разчуло се, че ответникът бил заминал с друга жена, но
свидетелката не била видяла това. Ответникът се върнал в Б. малко след като
заминал. Ответникът бил купил на изплащане една бака латекс, кухненско
обзавеждане, спален комплект и ламиниран паркет за пода в стаята, в която
били настанени от свидетелката. Когато си тръгнал, всичко си взел, дори и
ламинирания паркет. Свидетелката живеела на 50 метра от дома на ответника.
Когато детето излизало отвън и виждало *** си, веднага отивало при него.
Ответникът му купувал дъвки, бонбони, веднъж през изтеклата година му
купил яке, маратонки и едно екипче. Ищцата поискала на ответника 50,00
лева, за да може да купи дрехи на детето, за да го пусне на детска градина.
Той й дал тези пари и други пари не бил давал откакто били разделени.
Детето имало нужда от дрехи, храна, играчки, както и от плащане на таксата
за детската градина. Всички нужди на детето били посрещани от ***та, която
работела в сладкарски цех във В. и получавала 650,00 лева заплата.
Ответникът работел в К., където пакетирали спанак. Той също работел на
минимална работна заплата, като получавал и допълнителни пари в плик
извънредно, но свидетелката не била видяла тези пликове. Ответникът сам
плащал изтегления за обзавеждането кредит. В неговия дом имало животни и
детето винаги се връщало от там със зайче или гълъбче. Свидетелката и *** й
винаги пускали детето при *** му, когато то пожелаело.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, Р.Ф. М., на ***, *** на ответника, той и ищцата се
разделили през месец февруари 2020 г.. На 12.02.2020 г. детето било с
бронхопневмония и се наложило да постъпи в болница, придружено от ***
си. Свидетелката лично откарала с кола ***та с детето в болницата, като се
съобразила с желанието на ***та да бъдат в „***“, а не в ***, където
обикновено се лекувало семейството на свидетелката. Няколко дни по-късно
трябвало да ги изпишат и ищцата се обадила по телефона на ответника, като
му поискала 30,00 лева за някакви допълнителни изследвания на детето. Той
имал 20,00 лева. Телефонът бил включен на високоговорител и свидетелката
5
чула как ищцата се развикала на ответника, като го нарекла „некадърен ***“
и му заявила, че не можел да гледа едно дете и една жена. Всъщност, през
тези дни ищцата била на частно в болницата и ответникът платил за това,
защото нейният трудов договор бил прекратен без предизвестие. Когато
изписали ищцата с детето, тя се прибрала направо при *** си с детето, без
скандали. Ищцата и ответникът живели заедно при свидетелката, като ищцата
от време на време си тръгвала, когато се карали с ответника. Двамата решили
да заживеят при ***та на ищцата. Настанени били там в напълно
необзаведена стая. Ответникът купил паркет, кухненско обзавеждане, спален
комплект, климатик, нов телефон за ищцата, за да заживеят. Живял 6 месеца
там с нея и зимата- януари месец пак го изгонили и всичко му върнали.
Заради тях 5000,00 лв. кредит бил изтеглил, като до тази година май месец не
можел да го изплати. Една стотинка вноска не бил направил, защото нямал
работа. Свидетелката започнала работа и след един месец взела и него при
себе си. Юли месец 2021 г. станало една година откакто работел той. Май
месец окончателно изплатил заема. Работили в хладилна база до с. К..
Съхранявали се там плодове и зеленчуци. Той бил общ работник, а
свидетелката била чистачка там. На минимална заплата били и двамата. Той
ходил март месец в ***, обаче в пандемията работил 10¬15 дни и се наложило
да остане без работа, като си спомняла свидетелката, че на 19-ти април, на
***, се прибрал, понеже всичко било затворило, нямали право заведенията да
работят и той се прибрал. След като се разделили, детето останало при ***та.
През този период рядко пускали детето при ответника, но когато не пускали
*** му, тя бягала и идвала при него. В дома на ищцата имало порта, а дома на
свидетелката бил с мрежа и детето лесно влизало там. В другата къща биели
детето и не го пускали, но то много плачело, като се стигало до загуба на
съзнание от плач и те били принудени да го пускат. Детето обичало
животните и общувало добре с тях, когато идвало в дома на свидетелката, а
ищцата не искала това. Детето виждало *** си след 17,00 ч., след работа или
в почивните дни, в седмицата веднъж или два пъти. Като детето било с ***
си, той го изкарвал в махалата, разхождал го из селото, по магазини, купувал
му различни неща. Банани купувал ответника на *** си, натурални сокове,
плодови млека, чипсове, зрънчо, дъвки. Каквото искала - такова й купувал.
Купил й бил пролетно яке от „***“, едно розово сладко зимно яке, обувки 4-5
чифта-от чехли до затворена обувка. Той решавал, когато имал възможност
6
или видел, че има нужда от нещо и й вземал. Той й купувал различни неща и
каквото не изяде, когато я изпращали, тя си се прибирала с чантичката при
*** си. Детето искало при *** си, но ищцата била против. Освен тази работна
заплата, ответникът нямал други странични доходи. Свидетелката не знаела
каква била причината за раздялата. Тя разрешавала на Румяна да посещава
*** си. Ищцата по цял ден стояла при *** си. Един час в дома на
свидетелката, а после по цял ден била там. Ищцата не оставяла свидетелката
да се грижи за детето като ***. Ищцата и *** й говорели на турски и се
разбирали за шофьорския курс, защото ответникът не разбирал. Те накарали
ответника да си вземе всичкото обзавеждане, като му казали, че иначе ще го
изхвърлят. Кошарата на детето била подарък от брат му, но и нея върнали в
дома на свидетелката. Свидетелката била чувала от хората, че ответникът
давал суми от по 50-100лв. на ищцата за детето, но тя лично не била видяла.
Не можело ответникът да дава на малката пари. Това било за месеца. Монети
не давал на малката, защото се страхували. Пари вкъщи на ръка не давали на
децата по принцип- монети особено, а за книжни пари били малки.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, които,
независимо от близката си родствена връзка със страните, излагат
собствените си впечатления от взаимоотношенията между страните и
взаимоотношенията между ***та и детето в частност.
Заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – *** е
следното :“Към настоящия момент детето се отглежда от ***та в с. К.. ***та и
***то по майчина линия оказват помощ и подкрепа на ***та при грижите за
детето. ***та съобщава, че не ограничава срещите на детето с ***та, живеят в
съседство. Детето разказва, че вижда често *** си. По данни на ***та, с
възрастта на детето се увеличават и разходите за дрехи, обувки, пълноценна и
разнообразна храна, играчки, детска козметика, лекарства и витамини при
необходимост и др.. В интерес на детето е да се определи подходящ размер на
месечна издръжка, съобразена с възрастта и потребностите. В интерес на
детето е да контактува и с двамата си родители.“.
Приета по делото е справка от ТД на НАП – П., съгласно която ищцата
има регистриран трудов договор с „Ови и сари“ООД-с.В., с основна заплата
650,00 лева, няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., няма
изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2020 г., няма
7
декларирани недвижими имоти, има декларирано МПС. Ответникът има
регистриран трудов договор с „***“ЕООД-гр.Б., с основна заплата 650,00
лева, няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., има изплатени суми
по извънтрудови правоотношения за 2020 г. в размер на 38,40 лева, няма
декларирани недвижими имоти, няма декларирани МПС.
Така установените фактически положения налагат според съда следните
изводи:
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето:
Преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени
родителските права по отношение на детето трябва да се ръководи от
интереса на самото дете, като се съобразят всички обстоятелства, свързани с
възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента
грижи, отношението им към детето, желанието на родителите досежно
отглеждането и възпитанието му, привързаността на детето към родителите,
полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение, както и материалните възможности
на родителите. В тази връзка, водейки се главно от интереса на малолетното
дете на страните, съдът намира, че упражняването на родителските права
следва да се предостави на ***та. По делото се установява наличието на
изградена стабилна емоционална връзка между детето, което е момиче на
четиригодишна възраст, и неговата ***, а с оглед пол и възраст на детето от
съществено значение за неговото емоционално съзряване са точно осезаемото
майчино присъствие и грижа. Детето е спокойно и жизнено в присъствие на
*** си. Роднините по майчина линия също поддържат постоянен контакт с
детето. ***та се стреми да обезпечи по възможно най-добър начин
посрещането на физическите, образователни и емоционални потребности на
детето. След раздялата си с ***та е осигурила на детето стабилна и спокойна
семейна среда, в която то е обгрижвано с внимание, наблюдават се спокойни
и хармонични взаимоотношения. Липсват доказателства ***та да е лош
родител или да не може да се справи с отглеждането на детето. Напротив,
установява се точно обратното – че след раздялата си с ***та, ***та се
проявява като отговорен и всеотдаен родител. През този период ответникът
не е заплащал никаква издръжка за *** си, въпреки, че е млад, здрав и
8
работоспособен човек. Налице е проява на бащинско отношение от страна на
ответника – той често се среща с *** си в селото, където живеят съвсем
наблизо, разхожда се с нея, купува й различни неща за храна, включително
дрехи и обувки. Ответникът изразява желание родителските права да се
предоставят на ***та, съответно и местоживеенето на детето да е при нея.
Относно режима за осъществяване на личните контакти:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава,
че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си
задължения. Неговата връзка с детето трябва да бъде запазена, за да се
осигури на детето пълноценно развитие при присъствието и на двамата
родители в неговия живот. Нито законът, нито съдът са в състояние да
изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта
на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена
до намаляване на негативните последици за детето. Трябва да се отбележи, че
при регламентирането на конкретен режим на лични отношения между детето
и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на детето, без да
отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от правото на лични
отношения с детето или на родителя, който трябва да осигури детето за тези
отношения.
Като уместен режим на лични отношения на ***та с детето съдът
намира следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в
събота до 19,00 ч. в неделя, 7 дни през зимния, и 10 дни през летния период,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на ***та. Не беше
констатирана пречка детето да контактува пълноценно с *** си, преспивайки
в дома му. Напротив, съгласно всички събрани доказателства, детето желае да
се среща с *** си и обича да контактува с него.
Според съда, този режим на лични отношения е най-подходящ,
охраняващ в достатъчна степен интереса на детето, съобразен с
необходимостта от поддържане на контакта му с ***та, същевременно
достатъчно щадящ за детето и създаващ гаранции за правилното му развитие
като личност.
Относно издръжката:
Като последица от предоставяне родителските права на ***та, ***та
9
следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си
дете.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
съобразно своите възможности и материално състояние трябва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер
на тази издръжка е съчетание от потребностите на детето и възможностите на
неговите родители – чл. 142, ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от
минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, възлизаща от 01.01.2021
г. на 650,00 лв.
Към настоящия момент детето Ж. е на ***.
Не се установява някой от родителите на детето да страда от
здравословни проблеми или към момента да дължи издръжка на друг свой
низходящ, освен на *** си Ж..
Като обсъди размерът на доходите на родителите и тяхното имотно
състояние, съдът намира, че адекватният размер на общата месечна издръжка,
която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на *** си Ж. /дори и
ако това им създава затруднения, тъй като задължението за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно по своя характер/ възлиза на
поне 330,00 лв., за да бъдат посрещнати адекватно потребностите на детето
от храна, облекло, детски забавления и занимания, медицински грижи и пр.
така, както ако то би се отглеждало в семейство от двамата си родители.
Относно разпределянето на този общ размер на издръжката между
двамата родители, съдът счита за справедливо ***та да поеме заплащането на
сумата от 160,00 лева, а останалите 170,00 лева да се осигуряват от ***та. По
делото е категорично изяснено, че към датата на подаване на исковата молба
родителите са разделени и детето се отглежда от ищцата. Наред с това при
доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният не установява
да е изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на детето през
процесния период от време.
В този смисъл исковата претенцията по чл. 143, ал. 2 от СК е доказана
10
по основание и частично по размер, поради което издръжката следва да се
присъди в размер на 170,00 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.06.2021 г., до настъпването на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, респ. да се
отхвърли за разликата над 170,00 лева до пълния претендиран размер от
220,00 лева.
Поради изложените по-горе съображения относно размера на
издръжката занапред, и издръжката за минало време следва да се присъди в
размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/ или общо 2040,00 лв. /две хиляди
и четиридесет лева/ за периода от 11.06.2020 г. до датата на завеждане на
исковата молба – 11.06.2021 г., ведно със законната лихва.
Тъй като се касае за определяне издръжка на малолетно дете, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще се допусне предварително изпълнение на
настоящото решението в частта относно издръжката.
Относно разноските:
По отношение на разноските, съдът счита, че в настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, поради следното: В случая
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК и чл.149 от СК пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в
производството по чл.127, ал.2 от СК и чл.149 от СК не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителски права, признати и гарантирани от закона, т.е.
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото
за защита най- добрия интерес на детето, ползва и двамата родители и затова
в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В посочения
смисъл е Определение № 385/25.08.2015г. на ВКС, I г.о., представляващо
задължителна за настоящия съд съдебна практика. Разноските следва да
останат в тежест на страните така, както са сторени.
11
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна
такса съразмерно с уважения размер от иска. Същата възлиза на 244,80
лв./двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ държавна такса
върху присъдената издръжката занапред и 81,60 лв. /осемдесет и един лева и
шестдесет стотинки/ държавна такса върху присъдената издръжка за минало
време. Съдът определя окончателна държавна такса за производството в общ
размер на 40,00 лв. /четиридесет лева/, която следва да се заплати от
ответника по делото, с оглед уважаването исковете на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на детето Ж. Ф. М., с ЕГН: **********, на *** Р. В. Р., с ЕГН:
**********, и определя местоживеенето на детето при ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
детето Ж. Ф. М., с ЕГН: **********, и ***та Ф. П. М., с ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в
събота до 19,00ч. в неделя, 7 дни през зимния, и 10 дни през летния период,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на ***.
ОСЪЖДА Ф. П. М., с ЕГН: **********, да заплаща на *** си Ж. Ф. М.,
с ЕГН: **********, чрез нейната *** и законен представител Р. ИВ. Р., с ЕГН:
**********, ИЗДРЪЖКА в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/
месечно, считано от 11.06.2021 г., до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 170,00 лв. /сто и седемдесет
лева/ месечно до пълния предявен размер – 220,00 /двеста и двадесет лева/.
ОСЪЖДА Ф. П. М., с ЕГН: **********, да заплати на *** си Ж. Ф. М., с
ЕГН: **********, чрез нейната *** и законен представител Р. ИВ. Р., с ЕГН:
**********, ИЗДРЪЖКА в размер на 170,00 /двеста/ лева месечно или общо
2040,00 лв. /две хиляди и четиридесет лева/ за изминал период от време, а
именно за периода от 11.06.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба
12
– 11.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава от падежа до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта относно издръжката.
ОСЪЖДА Ф. П. М., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 40,00 лв.
/четиридесет лева/ – държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА Ф. П. М., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 244,80
лв./двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/ държавна такса
върху присъдената издръжката занапред и 81,60 лв. /осемдесет и един лева и
шестдесет стотинки/ държавна такса върху присъдената издръжка за минало
време.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
13