Р
Е Ш Е Н И Е
№1949
гр. Перник, 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01590 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу П.Т.Д. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 390, 25
лева, от който – сумата 348,08 лв. /триста четиридесет и осем лева
и 8 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018 г.,сумата 42,17
лв. /четиридесети два лева и 17 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 348,08 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 08080
по
описа на съда за 2018 г., по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
В
законоустановения едномесечен срок, ответникът, чрез адв. Ц., е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковите претенции като е
оспорено наличието на облигационна връзка с Дружеството. Сочи се, че ответникът
не е нито собственик, нито ползвател на жилището. С тези аргументи се моли за отхвърляне
на предявените искове.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 5945/18.11.2018г.
по ч. г. д. № 8080/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за
процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени
процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
В съдебно заседание от 09.10.2019 г.,
съдът е назначил по делото СТЕ и СИЕ, които да дадат отговори на въпросите
досежно това дали се касае за топлофициран недвижим имот, в режим на СЕС, и
дали за същия е било доставено процесното количество топлоенергия и за
процесните суми. Видно от заключенията и на двете приети по делото експертни
заключения, то същите са дали положителен отговор на така поставените въпроси.
Същевременно обаче, на процесуалния представител на ищеца, са били издадени
съответин съдебни удостоверения, които да му послужат за доказвани на другите
спорни по делото факти, а именно дали
ответникът се явява собственик или ползвател на процесното жилище, за да се
приеме, че между него и ответното дружество е възникнала съответната
облигационна връзка по силата на която същият да дължи посочените суми.В
последното по делото съдебно заседание, юк С., е представила пред съда писмени
доказателства- придружително писмо от Община Перник, Дирекция „Местни приходи и
такси“, ведно със заверен препис от декларация по чл.14 ЗМДТ, заедно с
приложено копие от Акт за частна общинска собственост, като същите са били
приети от съда като доказателства по делото. Видно и от двата документа, то се сочи като
собственик на имота Община Перник. Същевременно не са ангажирани надлежни
доказателства, които да оборят възражението на процисуалния представител на
ответника, че ответникът не е нито собственик, нито ползвател на процесната
топлинна енергия в имота, като този факт, видно от гореизложеното е бил в
тежест на ищцавата страна, която не е успяла да ангажира надлежни доказателства
в посочения смисъл, като нещо повече, посочено е в същите, че Общината о собственик
на недвижимия имот.
По делото няма доказателства, от които да е
видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като обаче по делото ответникът е бил представляван
от особен представител на разноски на ищеца, поради което и ответникът не е
направил разноски в производството, които да следва да му бъдат присъждани.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу П.Т.Д.
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумите, както следва- от общо 390,
25 лева, от който – сумата 348,08 лв. /триста четиридесет и осем лева
и 8 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018 г.,сумата 42,17
лв. /четиридесети два лева и 17 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 348,08 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 08080
по
описа на съда за 2018 г., по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 8080/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: