Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 7 състав, в открито заседание на пети ноември 2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. М.П.
2. Н.А.
при участието на секретаря Ирен Иванова и прокурор Радка Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия МИХАЙЛОВ НОХД № 3023/2019 г., намери за установено следното:
Постъпила е МОЛБА на Окръжен съд
Марибор, Република Словения за трансфер на наказателно производство по Дело № І
К 24045/2018г. по описа на Окръжен съд гр. Марибор, Република Словения срещу
подсъдимите лица И.З.Б. и К.И.И. по повод внесен Обвинителен акт от Окръжна държавна
прокуратура Марибор, Република Словения срещу посочените по-горе български
граждани за извършено от тях престъпление по чл. 247, ал. 1, вр. чл. 20, чл. 34
и 54 от НК на Република Словения – Продължавано престъпление употреба на
подправено непарично платежно средство.
Действително, както отбеляза представителят на СГП, подкрепен и от двамата
защитници, Република Словения не е страна по ЕКТПНД, но Република България е
такава и поради това, в рамките на настоящото производство, съдът съобрази
освен разпоредбата на чл. 478 от НПК, така и тези на Конвенцията, в т.ч. и чл.
8, б. "а" - б. "к". За да приеме за разглеждане молбата за
трансфер на наказателно дело на чуждестранния съд, българският съд следва да е
убеден, че може да започне производството във всеки един или в няколко от
следните случаи: a) ако заподозряното лице е постоянно пребиваващо в замолената
държава; b) ако заподозряното лице е гражданин на замолената държава или ако
тази държава е държавата на неговия произход; c) ако заподозряното лице
изтърпява или следва да изтърпи присъда, предвиждаща лишаване от свобода в
замолената държава; d) ако в замолената държава срещу заподозряното лице е
започнало производство за същото или за други деяния; e) ако тя прецени, че
трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и по
-конкретно, че най-важните доказателства се намират в замолената държава; f)
ако тя прецени, че изпълнението на евентуална присъда в замолената държава
вероятно ще подобри възможностите на осъденото лице за обществена реабилитация;
g) ако тя прецени, че присъствието на обвиняемия не може да бъде осигурено по
време на наказателното производство в молещата държава и че личното му
присъствие по време на производството може да бъде осигурено в замолената
държава; h) ако тя прецени, че сама не може да изпълни евентуална присъда дори
чрез екстрадиция, а замолената държава би могла да направи това.
Ето защо съдът намира, че посочената молба следва да бъде разгледана от
настоящия състав по същество, като в тази връзка съдът намира, че тя следва да
бъде оставена без уважение, респективно да се откаже допускането на трансфер на
наказателното производство от Република Словения в Република България.
Основните съображения на съда за посочените обстоятелства се коренят във
фактите свързани с характеристиките на извършеното престъпление, респективно
приложените към искането за осъществяване на трансфера доказателства, а именно :
Разследваното престъпление в Република Словения е такова по чл. 247, ал. 1,
вр. чл. 20, чл. 34 и 54 от НК на Република Словения – Продължавано престъпление
употреба на подправено непарично платежно средство, като в рамките на
първоинстанционното производство и респективно в преписката са приложени писмени
доказателства и свидетелски показания, веществено доказателства – дискове, които
са били събрани в рамките на проведеното разследване в Република Словения.
Съдът намира в настоящия състав, че разглеждането на обвиненията срещу
двете лица И.З.Б. и К.И.И. би било затруднено, доколкото макар по делото да са
приложени множество доказателства, по правилата на българския НПК съдът следва
лично и непосредствено да извърши разпит на основните свидетели и вещите лица,
които обаче не са български граждани и не се намират на територията на Република
България.
След преценка на изложеното, съдът намира, че действително в случая са
налице част от основанията, предвидени в чл. 478, ал. 2 от НПК за трансфер, а
именно от т. 1 до т. 6. Не е налице обаче едно от най-важните основания за
трансфер на наказателното производство по смисъла на чл. 478, ал. 2, т. 8 от НПК и чл. 8, т. 1, б. "е" от ЕКТПНД, а именно- трансферът на
производството да е в интерес на установяване на истината и най-важните
доказателства да се намират на територията на замолената държава. В случая макар
част от доказателствата да са приложени по делото – веществените такива, то
останалите доказателства - гласни, писмени, и експертиза, не се намират на
територията на Република България. При положение, че повечето доказателства по
делото се намират на територията на Република Словения, разглеждането на делото
в Република България не би било в интерес на установяване на истината, тъй като
събирането и проверката им по реда на НПК от страна на Българския съд, при
евентуално приемане за разглеждане на трансферираното производство, би довело
до обективни затруднения и до съществено забавяне на производството по делото,
което би влязло в противоречие с изискването на чл. 22 от НПК за разглеждането
на делото в разумен срок.
Отделно от това съдът намира, че в рамките на така внесените материали и
предявеното обвинение от страна на Окръжната държавна прокуратура в Марибор, Окръжният
съд в Марибор, респективно изпратените материали от Окръжен съд Марибор до
настоящата съдебна инстанция, отсъстват доказателства, които да удостоверяват
осъществяването на основните наказателно правни институти, които са залегнали в
българския наказателен процес, а именно предоставяне възможност на обвиняемите
лица да се запознаят с естеството на повдигнатите спрямо тях обвинения,
предявяване на материалите в наказателното производство и предоставяне на
защита на посочените лица, което очевидно не е сторено, с оглед доказателствата
към така депозираното искане.
В този смисъл, макар не разглеждайки по същество цялото наказателното
производство, с което съдът е сезиран, настоящият състав няма как да не
отбележи, че действително основните принципи на наказателния процес, които биха
били за непосредственост, за устност, респективно осигуряване правото на защита
на подсъдимите лица чрез осъществяване на основни институти от наказателния
процес от гледна точка на българското наказателно процесуално право не са
реализирани, поради което и в този смисъл съдът намира, че и на това основание
следва да откаже приемането на наказателното производство.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 478, ал. 2 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И НЕ ПРИЕМА МОЛБАТА на Окръжен съд Марибор, Република Словения за
трансфер на наказателно производство по Дело № І К 24045/2018г. по описа на
Окръжен съд гр. Марибор, Република Словения срещу подсъдимите лица И.З.Б., ЕГН **********
и К.И.И., ЕГН **********.
Решението на съда подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.София по реда на глава XXI в петнадесетдневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.