№ 3801
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110130012 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Г. Ф. Ф. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, която е
редовна и предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са относими, допустими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приети.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи всички налични
документи свързани с процесния договор за кредит е основателно и следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.03.2023г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищца – и
препис от отговора на исковата молба
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД най-късно в първото открито
съдебно заседание по делото да представи всички налични документи свързани с Договор
за потребителски кредит № ********** от 24.08.2020г., включително договора,
приложимите общи условия, стандартния европейски формуляр.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Г. Ф. Ф. е предявила срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения
между странитеДоговор за потребителски кредит № ********** от 24.08.2020г.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният договор за
потребителски кредит за главница от 900 лева при ГПР от 49,70%, ГЛП от 41,12% и срок на
погасяване 48 месеца. Договорът не отговарял на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
1
размерът на шрифта бил по-малък от 12 и не бил еднакъв по вид, формат и размер.
Договорът не отговарял на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ тъй като не бил на траен
носител и не носел електронни подписи на страните. Уговорката за заплащане на
застрахователна премия била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като чрез нея се заобикаляло изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва. Според ищцата стойността на застраховката следвало да бъде включена в
ГПР и поради невключването му била налице заблуждаваща търговска практика. Освен това
текстовете, уреждащи плащане на застрахователна премия били нищожни поради
противоречие с добрите нрави, тъй като застрахователната сума се измерявала с чистата
стойност на кредита, поради което не била налице разумна и съразмерна икономическа
връзка между стойността на застрахователната премия и насрещната престация –
предоставената главница по кредита. Клаузите относно застрахователната премия били
неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като сключването на застраховката
била условие за получаването на кредита. Договорът бил нищожен поради противоречие с
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като не ставало ясно дали уговореният лихвен
процент бил фиксиран или референтен, не ставало ясно и върху каква сума била
начислявана лихвата, не бил посочен начинът на формиране на ГПР, липсвал погасителен
план съдържащ разбивка на всяка вноска. Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърляла трикратния размер на
законната лихва. В случая не била приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Моли съдът да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че договорът за кредит бил сключен на шрифт 12, на изискването не
отговарял договорът за застраховка, но същият представлявал отделно правоотношение.
Застранователната премия представлявала цена на допълнителна услуга, чиято
равностойност се дължала от потребителя. Единствено стойността на застрахователната
премия, която се финансира от банката била елемент от главницата по кредита, но това бил
финансов елемент, който нямал нищо общо със застрахователния договор. Сключването на
застраховката не било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради
което не по принцип не подлежала на включване в ГПР, но в случая застрахователната
премия била част от главница, поради което вече била включена в ГПР. Застраховката
покривала рискове, които ползвали потребителя, а последният могъл да се откаже от
застраховката по всяко време. В договора бил посочен лихвеният процент по кредита и
начина за прилагането му, а законът не изисквал в договора да бъде посочена методиката за
определяне на ГПР. В договора бил инкорпориран погасителен план, като при фиксиран
лихвен процент за целия период, изискването за посочване на последователността на
разпределение на вноските било неприложимо. Неоснователно било възражението за
противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, тъй като ответникът бил банкова
институция, лихва се дължала винаги и липсвали ограничения в максималния размер на
възнаградителната лихва. Същата била ограничена единствено от максималния размер на
ГПР. Моли съдът да отхвърли иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор
за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния
процент на разходите.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 24.08.2020г. за
главница от 900 лева при ГПР от 49,70%, ГЛП от 41,12% и срок на погасяване 48 месеца.
2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3