Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 19.05.2016г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети май
две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Евгени Узунов
секретар К.Л.
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
Гражданско дело № 415 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу
домашното насилие.
Постъпила
е молба от А.С.Т.- родена на ***г.
в гр.Поморие, българка, бълг.гражданка, основно образование, разведена,
неосъждана, безработна, с постоянен адрес:***, ЕГН ********** с искане
за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея от
бившия и съпруг с когото живее във фактическо съпружеско съжителство Д.А.И.-
роден на ***г***, българин, бълг.гражданин, основно образование, разведен,
осъждан, безработен, с постоянен адрес:***, ЕГН **********., както
следва – заповед за защита с мерки по т.1 - да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие ; По т. 2- до бъде отстранен
извършителя да обитава съвместно им
жилище.; По т.3- да се забрани на извършителя да доближава молителката, децата им Х.Д. И.,
ЕГН ********** и Е.Д. И., ЕГН ********** както и А.Е.Я., ЕГН **********, които
живеят на адрес: ***.По т.4 - да се определи временно местоживеене на
непълнолетно дете Х.Д. И. при постарадалия родител, който не е извършил
насилието; По т.5 -да бъде задължен извършителя
да посещава специализирани програми.В молбата се твърди, че страните са роднинство
по права линия.
Ответникът
не оспорва посочените фактически действия, твърдени от молителката, не отрича,
че се е стигнало да такава саморазправа , твърди, че бил провокиран от нея.В съдебно заседание молителката
се явява лично.Надлежно се представлява.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За квалифицирането на даден акт
като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се
изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. В
настоящия случай, с оглед наведените твърдения за това, че молителката и ответника са бивши съпруги, живеещи на
семейни начала ,по което обстоятелство не се спори. Съдът приема, че е налице
хипотезата на чл.3, т.1 от ЗЗДН и молителката е активно легитимирана да предяви
молбата по ЗЗДН по отношение на ответника. Молбата е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява
процесуално допустима по отношение на твърдения акт за домашно насилие, извършен
на 17-18.04.2016г., и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.
Към молбата за защита по реда на
ЗЗДН е приложена декларация, изходяща от молителката, с която е декларирано
осъществяването на посочените в молбата действия от страна на ответника. На
декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДн законът придава особена сила, като при липса
на други доказателства съдът може да се позове само и единствено на нея, за да
обоснове правните си изводи – чл. 13 ал.3 от ЗЗДН.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
на пострадалото лице, следва да бъде ценена като годно доказателствено
средство, на основание чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН.
Отделно от това, по делото се
събраха доказателства, чрез обясненията на страните и писмените доказателства,
от които се установява, че на 17.04.2016 г. около 11 часа в общия им дом в с.
Оризаре, ответникът удрял молителката с ръце и крака. В резултат на това и
счупил зъб, при ударите в дясната предлакътница и причинил синкаво
кръвонасядане, крънонасядане на вътрешната фаланга на 2 пръст на дясната длан и
по вътрешната повърхност на лявото бедро в областта на коляното. От побоя получила
болки в окосмената част от главата, дясната длан и крайниците. На следващия
ден, 18.04.2016 г. сутринта около 8,00 часа пред входната врата на двора в с.
Оризаре, ответникът отново се разгневил
и хвърлил тухла по молителката На 18.04.2016 г. вечерта около 22.00 часа,молителката
била на втори етаж в къщата в с.
Оризаре,.Ответникът се качил на втория етаж и с ритник разбил ключалката на
врата на спалнята. Нахлул в стаята, започнал да дърпа спалното бельо и да рита
молителката по цялото тяло.Позвънила на тел 112, след което дошли полицаи.
Ето защо, с оглед на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено по делото, че по отношение на
молителката е извършен акт на насилие на 17 и 18.04.2016г. от Д.А.И.. Действията на ответника съдът квалифицира като
психическо и физическо насилие, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, изразяващо се в опити
за нанасяне удари с ръце, обиди и нападки по отношение на личността и
достойнството на молителката. Обективираното от ответника поведение съдът
намира за недопустимо от гледна точка на вижданията за общуване между съжителстващи
лица. За адекватна на нуждата от защита съдът приема мерките, предвидени в чл.
5,ал.1,т.1 и т.5 ЗЗДН т.1 - да се задължи
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие ; По т.5 -да
бъде задължен извършителя да посещава
специализирани програми.Не следва да бъдат налагани мерките по чл. 5, ал. 1, т.2-4 ЗЗДН, предвид липсата на доказателства за това дали би могъл ответника да живее
на друго място.
Предвид изхода от производството
и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника Д.А.И. следва да бъде наложена глоба за извършеното домашно
насилие спрямо А.С.Т. в размер на 200 лева.
На основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН,
върху ответника следва да бъде възложено и задължението за заплащане на
дължимата за производството държавна такса в размер на 30 лева и разноските на
молителката в размер на 400 лева
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА мерки за защита на А.С.Т.- родена на ***г***, ЕГН ********** срещу осъществено спрямо нея
домашно насилие на 17 и 18.04.2016г. от страна на бившия и съпруг, с когото
живее във фактическо съпружеско съжителство Д.А.И. - роден на ***г***, ЕГН ********** като:
ЗАДЪЛЖАВА Д.А.И. - роден на ***г***,
ЕГН **********да се въздържа от извършване на домашно насилие.
ЗАДЪЛЖАВА Д.А.И. - роден на ***г***,
ЕГН ********** да посещава специализирана
програма в "Център за превенция на престъпността и насилието" –
гр.Бургас, бул."Мария Луиза" № 9.
НАЛАГА на Д.А.И. ЕГН ********** глоба в размер на 200 (двеста)
лева.
Да се издаде заповед за защита.
Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
Указва на полицейските органи да
следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.А.И. ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на
заповедта – на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението задържа
нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Д.А.И. ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството в размер на
30 (тридесет) лева по сметка на Районен съд гр. Несебър .
ОСЪЖДА Д.А.И. ЕГН ********** да заплати на А.С.Т.- родена на ***г***, ЕГН **********
сума в размер на 400 /четиристотин/ лева-разноски по делото за адвокатски
хонорар.
Препис от настоящото решение и от
издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на
МВР Несебър по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице, както и на "Център за превенция на
престъпността и насилието" – гр.Бургас, бул."Мария Луиза" № 9.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: