Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.01.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 2253/2020 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е
сезиран с молба от длъжника „С.У.“ ООД, с която се иска да се открие
производство по несъстоятелност, защото по твърдения молителят длъжник се
намира в състояние на неплатежеспособност. Твърди се от молителя, че молителят
длъжник е в неизпълнение на публично зaадължение по ЗМДТ в размер на 23 932,94 лв. по акт N
733-1/27.03.2018 г. на община
Белоградчик, а за принудителното събиране на това вземане е образувано изп.дело
при ЧСИ С.Н., а към 30.09.2020 г. задълженията възлизат на 77 354,60 лв.
Освен това молителят е в невъзможност да изпълни други свои задължения в размер
на 911 245,55 лв. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността му
и да се открие производство по несъстоятелност.
Представен е счетоводен баланс на молителя към 31.12.2019 г., както и и
отчет за приходите и разходите за 2019 г., счетоводен баланс към 30.09.2020 г.
и отчет за приходи и разходи към 30.09.2020 г.
Представен е ревизионен акт N Р -22220218000506-091-001/01.08.2018 г., с който е установено задължения
по ЗДДС на молителя в размер на 47392,74 лв. – главници и в размер на 15474,17
лв. – лихви.
Представен е опис на активите и пасивите към 10.12.2018 г., както и списък на кредиторите.
Представено е съобщение за наложена възбрана от 28.03.2019 г., в което
се сочи, че за принудителното събиране на публично задължение на молителя в
размер на 28 411,55 лв. е образувано изп.дело N 20188980402045.
Установява се от заключението на ССЕ, че към 31.12.2016 г. коефицентът
за обща ликвидност е 0,7454; коефицентът за бърза ликвидност 0,7444; коефицентът
за незабавна ликвидност 0,1116; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,1116; към 31.12.2017 г. коефицентът за обща
ликвидност е 0,5655; коефицентът за бърза ликвидност 0,5549; коефицентът за
незабавна ликвидност 0,2385; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,2385; към
31.12.2018 г. коефицентът за обща ликвидност е 0,6088; коефицентът за бърза ликвидност
0,5860; коефицентът за незабавна ликвидност 0,0016; коефицентът за абсолютна
ликвидност 0,0016; към 31.12.2019 г. коефицентът за обща ликвидност е 0,1574;
коефицентът за бърза ликвидност 0,0979; коефицентът за незабавна ликвидност
0,00143; коефицентът за абсолютна ликвидност 0,0043; към 30.09.2020 г.
коефицентът за обща ликвидност е 0,0809; коефицентът за бърза ликвидност 0,0809;
коефицентът за незабавна ликвидност 0,0000; коефицентът за абсолютна ликвидност
0,0000.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане с правно
основание чл.625 ТЗ на длъжника.
От страна на молителя са повдигнати фактически
твърдения за непогасени парични публичноправни задължения по ЗМДТ, а по делото
е представено съобщение за наложена възбрана от 28.03.2019 г., в което се сочи,
че за принудителното събиране на публично задължение на молителя към Община
Белоградчик в размер на 28 411,55 лв. е образувано изп.дело N 20188980402045.
Вземането на Община Белоградчик за дължими данъци
и такси по ЗМДТ е публично вземане, защото попада сред посочените в
нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Това публичноправно задължение на
молителя произтича от извършваната от него търговска дейност, защото обект на
облагане с този данък са притежаваните от молителя недвимжими имоти, които с
оглед качеството му на търговец следва да се приеме, че са придобити и ползвани
за извършване на дейност, насочена към печалба.
Доколкото няма данни за погасяване на задълженията по ЗМДТ, съдът приема
за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни
задължения. При тези факти съдът
намира за установено по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от
молителя публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска
дейност.
От
събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът
е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното
заключение на ССЕ се установява, че краткосрочните
задължения на молителя надвишават значително по стойност неговите
краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2016
г. са под единица – 0,7454 и 0,7444, а коефицентът за обща ликвидност е основен
индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща
задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ е основание за фактическия
извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да
покрива краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо
значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не
всичките групи. Нивото на този коефицент
/под единица/ към 31.12.2016 г. показва по категоричен и несъмнен начин, че е
налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с
наличното бързоликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
При
тези факти съдът приема за установено, че длъжникът се намира в трайно
състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични
задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност
е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни
имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод са показателите на
коефицента за обща ликвидност, които и за следващите години също са под
референтната стойност. Това се отнася и за показателите на коефицента за бърза
ликвидност.
Коефициентите на
финансова автономност и задлъжнялост са
помощни, а техните стойности през
изследвания от в.лице период потвърждават извода за лошото финансово състояние
на търговското предприятие на молителя. Лошият показател на коефицента за
финансова автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите
за обща и бърза ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.
Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради
което техните лоши показатели в конкретния случай /при ниски показатели на
общата и бързата ликвидност/ също са в подкрепа на фактическия извод за
състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи
текущите си задължения.
От събраните по делото доказателства не се
установяват факти, които да сочат, че
към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово
състояние, в което се намира през последните няколко години. Напротив – данните
по делото сочат, че финансовото състояние е още повече влошено, защото
показателите на коефицентите за ликвидност към 30.09.2020 г. са с по-ниски
стойности.
При установяване
на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ и неговия начален
момент, се преценя не от кога
длъжникът е спрял да плаща към посочения в молбата кредитор, а от кога неговото предприятие не разполага с достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да е
в състояние да покрива задълженията си. Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност от обективна страна
длъжникът да погасява своите изискуеми парични задължения с наличните си краткотрайни активи, се
определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите на коефицентите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост / решение № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009
г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о.,
решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и решение № 13 от 23.06.2015 г. по т.д. № 2435/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
За
начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2016 г.,
защото от заключението на ССЕ се установява, че още към 31.12.2016 г. е налице
обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички
кредитори. Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в
обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните
краткотрайни активи, е 31.12.2016 г., доколкото към тази дата в.лице е
констатирало, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност
краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под
приетите нормативи. Налице е неплатежеспособност
на длъжника още към 31.12.2016 г., а това, че към определени кредитори
длъжникът е извършвал и след тази дата плащания, не е основание за извод, че
обективното състояние на невъзможност да се покриват задълженията е настъпило в
по-късен момент.
С
оглед на изложеното съдът намира, че следва да се обяви неплатежеспособността на длъжника, да се определи 31.12.2016 г. за начална дата на това
състояние и да се открие производство по несъстоятелност. За временен синдик следва да се назначи
посоченият от кредитора синдик, който е представил декларация по чл.656 ТЗ. Доколкото длъжникът преди подаване на молбата за откриване
на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си
финансови отчети в търговския регистър за последните три години, случаят попада в хипотезата на чл.669 ал.3,
т.1 ТЗ, поради което Първо Събрание на кредиторите не може да се проведе, т.е
не следва да се свиква.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.У.“
ООД, ***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „С.У.“ ООД, ***
НАЗНАЧАВА В.А.Р. ЕГН **********, за временен синдик на „С.У.“
ООД, ***, при месечно възнаграждение в размер на 800 лева, като определя срок
за встъпване - 3-ри дни от съобщението.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „С.У.“ ООД, ЕИК *********.
Да
се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
ОСЪЖДА „С.У.“ ООД, ***, на основание чл.620 ал.1 ТЗ да заплати по сметка
на СГС държавната такса в размер на 250 лв.
Решението
може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: