Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа
докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 827 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, чрез адв. В.П.Г., против Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба е посочено, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д № 479/2019г.
по описа на РС – Харманли, по което срещу Д.М.Р. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 140.03 лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Твърди се, че по силата на договор за мобилни
услуги, сключен на 13.03.2015 г., ответникът е абонат на ищцовото дружество с
клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетен мобилен номер ********** с
избрана абонаментна програма „Резерв Стандарт” 39.99 лв. и срок на действие 24
месеца до 13.03.2017 г. На 30.11.2016 г. страните сключили Допълнително
споразумение по повод титулярния мобилен номер ********** с абонаментен план
„Нонстоп” 30.99 лв. промо 24.99 лв. Сочи се, че потреблението на ответника на
предоставяните от ищцовото дружество мобилни услуги е било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на
ищеца заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
издавана ежемесечно на името на потребителя, който още при сключване на
договора се уведомява за датата на издаване на фактура. Изтъква се, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
Ищецът посочва, че за ползваните от ответника
услуги за периода от 15.07.2017 г. до 14.09.2017 г., е издал фактура №
**********/15/08/2017г. за период на потребление 15.07.2017 – 14.08.2017 с
начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.98лв., платима
в срок 30.08.2017 г., с дължим остатък в размер на 16.65 лв., и фактура №
**********/15/09/2017 г. за период на потребление 15.08.2017 – 14.09.2017 с
начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 123.38 лв.,
платима в срок 30.09.2017 г. В тази насока се претендира, че ответникът не е
заплатил ползвани мобилни услуги на обща стойност 104.03 лв., фактурирани за
два последователни отчетни месеца - за месец 08/2017 г. и за месец 09/2017 г. С
Кредитно известие № **********/15/10/2017г. за извършена корекция по дълга била
сторнирана сумата в размер на 8.33 лв. с ДДС за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и бил отразен
незаплатен баланс в размер на 148.36 лв. за предходните два отчетни периода,
поради което задължението за плащане възлизало на сумата в размер на 140.03 лв.
На следващо място се изтъква, че поради
неизпълнение на задължението за заплащане стойността на потребените и
фактурирани услуги в размер на 140.03 лв., на основание чл. 75, вр. с чл. 196,
б „в” от ОУ ищецът прекратил едностранно договора на ответника за ползвания
абонамент. Наред с това на 15.11.2017г. по абонатен номер № ********* била
издадена фактура № ********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 504.08 лв., която включвала цената
за потребените мобилни услуги от предходните два отчетен периода в размер на
140.03 лв., както и неустойка в размер от 364.05 лв., която в случая не била
част от предявения иск. Поддържа се, че ответникът в качеството си на абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България”
ЕАД се е съгласил и приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, в които са описани правата и
задълженията на страните по договора.
По наведените в
исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Д.М.Р., че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Теленор България” ЕАД в размер на 140.03 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода
от 15.07.2017 г. до 14.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от адвокат Ю.Ж.С.,
в качеството й на
назначен особен представител на ответника Д.М.Р.. Изложено е становище, че предявеният иск
е допустим, но по същество неоснователен и недоказан. Поддържа се, че изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения не доказвали преустановяване
на плащането на длъжника по Договор за мобилни услуги, сключен с „Теленор
България” ЕАД на 13.03.2015 г., нито кога е станало това, както и размера на
предявения иск относно претендираната главница за посочения период. Наред с
това се сочи, че приложените към исковата молба фактури не доказвали извършено
ли е плащане по тях или не. По изложените в отговора аргументи се претендира,
че предявеният иск е недоказан, както по основание, така и по размер, поради
което се иска от съда да постановите решение, с което да го отхвърли изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено ч.
гр. д. № 479/2019 г. по описа на РС – Харманли, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, подадено от „Теленор България”
ЕАД против Д.М.Р.. На
29.05.2019 г. съдът е уважил искането и е издал Заповед № 268 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 140.03 лв. – дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 22.04
лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и деловодни разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатски
хонорар. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск в
едномесечен срок, в рамките на който е депозирана исковата молба, инициирала
настоящото производство.
От представения договор за мобилни услуги се установява, че е сключен
на 13.03.2015 г. между ищецът „Теленор България” ЕАД, в качеството на оператор,
и ответника Д.М.Р., в
качеството на потребител, за абонаментен план Резерв Стандарт 39.99 лв. с
предпочетен номер +359********* и срок на действие 24 месеца – до 13.03.2017 г.
Неразделна част от договора е Приложение – ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от дата 13.03.2015 г., подписано от потребителя, в което са
посочени цените на всяка една от предоставяните мобилни услуги. Към договора е
представена и декларация – съгласие, подписана от потребителя за това, че е
получил подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на
„Теленор България” ЕАД, че е съгласен с тях и се задължава да ги спазва.
Потребителят е декларирал също така, че е получил предоставена му от оператора
информация по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
На 30.11.2016 г. между страните е постигнато допълнително споразумение
към договора за мобилни услуги с нов абонаментен план Нонстоп 30.99 промо 24.99
и продължаване на срока за ползване на услугите, предоставяни от оператора на
потребителя, до 30.11.2018 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства фактури,
издадени от „Теленор България” ЕАД за потребените от
ответника Д.М.Р. мобилни услуги за периода от 15.07.2017 г. до 14.09.2017 г. На
15.08.2017 г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 15.07.2017 г. –
14.08.2017 г. с начислена обща сума за плащане с ДДС в размер на 24.98 лв., от
която 27.48 лв. – месечни и еднократни такси, -6.66 лв. – отстъпки и 4.16 лв. –
ДДС, със срок за плащане – 30.08.2017 г. На 15.09.2017 г. е издадена фактура №
********** за отчетен период 15.08.2017 г. – 14.09.2017 г., с начислена обща
сума за плащане с ДДС в размер на 148.36 лв., от която 82 лв. – разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги, 27.48 лв. – месечни и еднократни
такси, -6.66 лв. – отстъпки, 20.56 лв. – ДДС и 24.98 лв. – задължения от
предходен период с ДДС, със срок за плащане – 30.09.2017 г. С кредитно известие № ********** от 15.10.2017
г. е извършена корекция, като е сторнирана сумата от 8.33 лв. с ДДС и общото
задължение за плащане от страна на ответника е установено в размер от 140.03
лв. На 15.11.2017 г. е издадена фактура № ********** за отчетен период
15.10.2017 г. – 14.11.2017 г. с начислена обща сума за плащане с ДДС в размер
на 504.08 лв., от която 364.05 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги и 140.03 лв. – задължения от предходен период с ДДС.
От заключението на изготвената по делото съдебно
счетоводна експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника
за предоставени мобилни услуги за номер ********** за периода от 15.07.2017 г.
до 14.09.2017 г. възлиза на 140,03 лв., по издадени фактури №
**********/15.08.2017 г. с отчетен период 15.07.2017 г. - 14.08.2017 г. с обща
стойност 24,98 лв. за месечна абонаментна такса с ДДС, и фактура №
**********/15.09.2017 г. с отчетен период 15.08.2017 г. - 14.09.2017 г. с обща
стойност 123,38 лв., от които 82 лв. за потребление извън месечния пакет,
генерирано за роуминг таксуване без ДДС и 20,82 лв. за месечна абонаментна
такса без ДДС, както и 20,56 лв. начислено ДДС. Вещото лице е констатирало, че
с кредитно известие № **********/15.10.2017 г. от задължението е приспадната
сумата от 8,33 лв., от която 6,95 лв. - пропорционално начислена такса за
месечен абонамент за първия отчетен период, 0,01 лв. - отстъпка и 1,39 лв. ДДС.
В експертизата е посочено, че от предоставена от ищеца справка за издадени
фактури за ползваните телефонни услуги и съответни плащания за периода 01.07.2017
г. - 29.05.2020 г. се установявало, че последното плащане от ответника било на
28.07.2017 г. извън задълженията по процесните фактури, по които не бил
извършвал плащания.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК от
„Теленор България“ ЕАД против Д.М.Р. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 140.03 лв.
за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за
периода от 15.07.2017 г. до 14.09.2017 г., за което е издадена Заповед № 268 от 29.05.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 479/2019 г. по описа на РС – Харманли. Искът е предявен в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В случая установителният иск е
предявен за част от вземането по издадената заповед, а именно за главницата, но
не и за присъдената мораторна лихва в размер на 22.04 лв. за периода от
01.10.2017 г. до 18.04.2019 г. Това обстоятелство не засяга допустимостта на
исковата претенция, като въпросът
относно разликата в сумите по заповедта е от компетентността на заповедния съд.
Основателността на предявения по реда на чл. 422
от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от следните
предпоставки – наличие на облигационно правоотношение между страните по договор
за мобилни услуги, предоставени на потребителя за процесния период, както и
стойността на ползваните услуги. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в производството, посочените предпоставки следва да се
докажат от ищеца, а с оглед отхвърляне на предявения иск ответникът следва да
проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите
суми.
По делото е безспорно установено, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало от договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, сключен на 13.03.2015 г. и допълнително споразумение от
30.11.2016 г. Въз основа на този договор ищецът „Теленор България” ЕАД се е задължил да предоставя
на ответника Д.М.Р. за срок от две години,
продължен до 30.11.2018 г., мобилни услуги по избрания абонаментен план Резерв
Стандарт 39.99 лв., а от 30.11.2016 г. - абонаментен план Нонстоп 30.99 промо
24.99. От своя страна ответникът, в качеството си на потребител се е задължил
да заплаща месечна абонаментна такса за ползваните мобилни услуги в уговорен
между страните размер и срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че през
процесния период 15.07.2017 г. - 14.09.2017 г. ищецът „Теленор България” ЕАД е
предоставил мобилни услуги на ответника Д.М.Р. по сключения договор и
допълнително споразумение към него. В чл. 26 от приложимите общи условия е
предвидено, че заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Стойността на
ползваните услуги ищецът е обективирал в издадените от него фактура №
**********/15.08.2017 г. за отчетен
период 15.07.2017 г. – 14.08.2017 г. с начислена обща сума за плащане с ДДС в
размер на 24.98 лв. и фактура № **********/15.09.2017 г. за отчетен период 15.08.2017 г. – 14.09.2017
г., с начислена обща сума за плащане с ДДС в размер на 148.36 лв., като с
кредитно известие № **********/15.10.2017 г. е сторнирана сумата от 8.33 лв. с
ДДС. Съобразно посочения в издадените
фактури срок за плащане, задълженията на ответника са с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. От неоспореното заключение
по приетата съдебно счетоводна експертиза се установява, че задълженията на
ответника за ползваните мобилни услуги през процесния период 15.07.2017 г. -
14.09.2017 г. възлизат на сумата в размер на 140.03 лв., като по издадените от
ищеца фактури няма постъпило плащане. Наред с това ответникът Д.М.Р., който
носи процесуалната тежест да установи погасяване на задълженията си към
ищцовото дружество, не ангажира доказателства за заплащане стойността на ползваните
мобилни услуги за периода 15.07.2017 г. - 14.09.2017 г. в размер от 140.03 лв.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника Д.М.Р. следва да се възложат направените от ищеца „Теленор България” ЕАД разноски по делото в общ
размер от 655 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 180 лв. за адвокатско
възнаграждение, 300 лв. за депозит за особен представител и 150 лв. за депозит
за вещо лице. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, които в случая са 25 лв. за държавна такса и 180 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, че Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер
на 140.03 лева /сто и четиридесет лева и три стотинки/, представляваща
стойността на предоставените мобилни услуги за периода 15.07.2017 г. - 14.09.2017 г. по договор за
мобилни услуги от 13.03.2015 г. и допълнително споразумение от 30.11.2016 г. по
фактура № **********/15.08.2017 г., дължима по фактура № **********/15.09.2017
г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена Заповед № 268/29.05.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 479/2019
г. по описа на РС – Харманли.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.М.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата в размер на 655 /шестстотин петдесет и пет/ лева,
представляваща направените по делото разноски, както и сумата в размер на 205 /двеста
и пет/ лева за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: