Р Е Ш
Е Н И Е
№ 660
гр. Хасково, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 398 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 76с, ал. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба на „ВЕРСУС“ ООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.П.Д.,
против Решение № РТД 3000-674/200323/32-120164 от 20.03.2023 г. на Директора на
Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в частта по т. 2, с която е отказано
издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за акцизни
стоки с код по КН 22082088, 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048.
В жалбата се твърди, че в хода
на производството по издаване на решението са били допуснати съществени
процесуални нарушения и че същото противоречи на материалния закон и е издадено
в несъответствие с целта му.
Във връзка с първото твърдение
се изтъква, че решението е немотивирано – не било спазено изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не били налице аргументи, обосноваващи отказа за
издаване на исканото удостоверение. Фактически основания за постановения отказ,
съответно и такива, кореспондиращи с правните, липсвали. Мотивите били неясни,
противоречащи на практиката и действащата нормативна уредба към момента на
влизане в сила на Раздел XI на ЗАДС.
На следващо място, не било
налице материалноправно основание за издаване на акта. Счита се, че в обхвата
на съдебния контрол следвало да бъде и проверката дали актът е издаден с цел,
различна от целите на приложимите нормативни актове, и при превратно упражняване
на властнически правомощия.
Относно твърдението за издаване
на оспорената част на решението в несъответствие с целта на закона се изтъква,
че административният орган нарушил принципа на законност по чл. 4 от АПК, както
и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази насока се посочва, че с § 47
от Закона за изменение и допълнение на ЗАДС (ДВ, бр. 12 от 11.02.2022 г., в
сила от 11.02.2022 г.), се въвеждали разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/262 на
Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз
(OB, L 58/4 от 27 февруари 2020 г.), на Директива (ЕС) 2020/1151 на Съвета от
29 юли 2020 г. за изменение на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на
структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (OB, L 256/1 от 5
август 2020 г.) и на Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 г.
за изменение на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка върху
добавената стойност и Директива 2008/118/EО относно общия режим на облагане с
акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (0В, L 336/10
от 30 декември 2019 г.). Съгласно § 48, ал. 1 от ЗИД на ЗАДС, в 6-месечен срок
от влизането в сила на закона министърът на финансите привеждал в съответствие
с него правилника за прилагането му, а според ал. 2 на същия параграф, в
едногодишен срок от влизането в сила на измененията и допълненията на
правилника за прилагане по ал. 1 лицата привеждали дейността си в съответствие
с изискванията на чл. 80, ал. 4. Видно било обаче от нормативната база на
Република България, че нито Правилника за прилагане на ЗАДС, нито Наредбата за
реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, били
приведени във вид, указващ реда, по който следвало да бъдат прилагани
съответните процедури по регистрация на сертифициран изпращач, респективно
получател. По силата на направените нормативни промени вече съществувал нов
механизъм за регистрация на сертифициран изпращач – без да бил ограничен кръгът
от изпращачи – физически и юридически лица, който не отговарял на нормативната
уредба за допустимост на вида (бутилиран алкохол), допускан за изнасяне.
Респективно налице бил пропуск в нормативната уредба, който освен условията за
регистрация на сертифициран изпращач, следвало да въвежда и обектите, които
попадали под обхвата на тези изисквания, продуктите, които подлежали на
контрол, местата, от които следвало същите да бъдат експедирани до митническия
контрол и съответно да престояват до момента на издаване на разрешението за
изнасянето им за други държави членки. Към настоящия момент такива места били
т.нар. митнически складове. Изложеният фактически и правен казус следвало да
бъде нормативно уреден и налагането на глоби и постановяването на откази по
направени искания за издаване на удостоверения за регистрация по направените
нововъведения, в сила от 13.02.2023 г., трябвало да бъдат предшествани от
обосновани подзаконови актове – правилници, наредби и други нормативни актове
С оглед гореизложеното,
дружеството жалбоподател моли съдът да постанови решение, с което да отмени
оспорената част на административния акт и да му присъди направените разноски по
делото.
В съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващото дружество поддържа така подадената
жалба. Твърди, че протоколът за извършване на проверка на „ВЕРСУС“ ООД във
връзка с подаденото заявление за издаване на удостоверението, бил съставен на
21.03.2023 г., а процесното решение било издадено на 20.03.2023 г., тоест ден
по-рано. При положение, че от проверката ставало ясно, че на дружеството следвало
да се постанови отказ по отношение на бутилиране на високоалкохолни напитки,
незаконосъобразно бил издаден актът по т. 2 – ден преди протокола от
извършената проверка, в който били обективирани резултатите от нея. В мотивите
на решението било налице изрично позоваване и възпроизвеждане на мотиви от
протокола от 21.03.2023 г. На база така изложеното се счита, че е налице
съществен порок на обжалваното решение, обосноваващ нищожност.
Твърди се и че съществува
пропуск в нормативната уредба, която освен условията за регистрация на
сертифициран изпращач, следвало да въвежда и обектите, които попадат в обхвата
на тези изисквания, които подлежат на контрол, местата, на които следва да
бъдат експедирани до митнически контрол и съответно да престояват до момента на
издаване на разрешение. Към настоящия момент този въпрос бил регламентиран
дотолкова, доколкото били налице така наречените „митнически складове“, но те
не кореспондирали с нововъведената норма (раздел), в сила от 13.02.2023 г.
Всичко това следвало да бъде нормативно уредено и налагането на глоби и
постановяването на откази по направените искания за издаване на удостоверения
за сертифициран изпращач да бъдат ясно регламентирани и чак тогава да бъдат
въведени санкционни разпоредби и съответно санкционни актове. В този смисъл, в
доклада за проведената работната среща (на служители на Агенция „Митници“) било
записано, че били разисквани и промени в Правилника за прилагане на ЗАДС, като се отчитал факта, че на този етап
промяната на този Правилник била все още на етап обществено обсъждане, тоест не
били въведени правилата и нормите, по които следвало да се прилагат тези нови
разпоредби – в сила от 13.02.2023 г. Следователно не била налице актуализация
на подзаконовия нормативен акт, който да бил съобразен с нововъведенията на
закона. Нито Правилника за прилагане на ЗАДС, нито Наредбата за реда и начина
на въвеждане на бандеролите, били преведени във вид, указващ реда, по който
следвало да бъдат прилагани съответните процедури по регистрация на сертифициран
изпращач и респективно получател.
Ответната страна – Директор на
Териториална Дирекция „Митница Пловдив“, в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител по делото, посочва, че било безспорно доказано, че лицето,
кандидатствало за издаване на удостоверение за сертифициран изпращач, не
притежавало правата и възможностите да съхранява стоки в склад с алкохолно
съдържание 15 % и над 15%, тъй като съгласно ЗАДС облепването с български
бандерол било допустимо в лицензирани данъчни складове. Жалбоподателят не бил
лицензиран складодържател, което го ограничавало в действията с такива
продукти. Наличието или липсата на пропуск в нормативната база, не опорочавало
издаденото решение.
Допълнителни съображения за
неоснователност на оспорването се излагат в писмени бележки. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2023 г. оспорващото дружество „ВЕРСУС“
ООД, чрез управителя си, е подало Искане, заведено в ТД „Митница Пловдив“ с
вх.№ 32-66794/20.02.2023 г. (л. 44), в което е обективирана молба юридическото
лице да бъде регистрирано като сертифициран изпращач на акцизни стоки.
Последните са изброени по вид и с кодове, в приложение 1 към искането, като
сред тях са стоки с код по КН 22082028,
22083011 – уиски, 22083082 – уиски, 22086011 – водка и 22089048 – гроздова
ракия.
Във връзка със заявлението до „ВЕРСУС“ ООД е изпратено писмо с
рег.№ 32-74607/24.02.2023 г. (л. 38), получено на 28.02.2023 г., с което
Директорът на ТД „Митница Пловдив“ е указал на заявителя, че следва да отстрани
констатирани нередовности на искането и да представи допълнителна информация.
С Уведомление вх.№ 3281332/01.03.2023 г. (л. 32) дружеството, чрез
управителя си, е отстранило нередовностите и е предоставило исканата
информация, като е коригирало и информацията в приложение 1.
С писмо рег.№
32-98384/14.03.2023 г. (л. 30), управителят на „ВЕРСУС“ ООД е уведомен, че по
повод подаденото заявление се извършва служебна проверка за изпълнение на
условията за регистрация, която към момента на издаване на писмото не била
приключила, като е отправена молба непроизнасянето на директора в срока по чл.
76а, ал. 8 от ЗАДС да не се счита за мълчалив отказ.
На 20.03.2023 г. е издадено оспореното Решение № РТД
3000-674/200323/32-120164, с т. 2 от което Директорът на ТД „Митница Пловдив“ е
отказал издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за
акцизни стоки (бутилирани алкохолни напитки) с кодове по КН 22082088, 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048. С т. 1 от
решението е уважено искането за издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран
изпращач за акцизни стоки – тихи вина с код на АП W300 и бира с
код АП B000, с алкохолни градуси и кодове по КН, подробно описани в
приложени 1 към уведомление вх.№32-81332/01.03.2023г.
Решението е връчено лично на управителя на оспорващото дружество
на 29.03.2023 г. (л. 21), а жалбата срещу него е подадена в съда на 10.04.2023 г.
По делото, като част от административната преписка, е представена
разпечатка от Доклад, регистриран с рег.№ 32-103436/17.03.2023 г. в деловодната
система на Агенция „Митници“, съставен от и.д. Началник на отдел „Акцизна
дейност“ в ТД „Митница Пловдив“ и други служители на отдела, и изготвен под
формата на електронен документ, подписан с електронен подпис. В същия се
посочва, че на 14 и 15.03.2023 г. била проведена среща с участници: Директор на
дирекция АДМ на ЦМУ – С. Г., и служители от трите отдела на дирекцията, както и от отдели
„Акцизна дейност“ в териториалните дирекции в страната. От директора на
посочената дирекция е било изразено становище, че не могат да се включат в
удостоверението за сертифициран изпращач бутилирани алкохолни напитки с
алкохолно съдържание равно или по-голямо от 15 % vol., тъй като за да бъдат
освободени на територията на страната, същите в общия случай следвало да бъдат
облепени с български акцизен бандерол. Възможността да се освободят за
потребление без бандерол била изключение – за унищожаване. Така освободените
акцизни стоки, облепени с бандерол, не можело да бъдат транспортирани до друга
държава членка или да бъдат изнасяни, съгласно забраната на чл. 7, ал. 2 от
Наредба за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни
напитки, съгласно която не се допускал износ или изпращане до друга държава
членка на бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандерол по смисъла на
наредбата.
По делото, от страна на ответника бе представен и Протокол за
проверка № 23BG003000A002751 от 21.03.2023 г. (л. 27), извършена по повод Искане за
регистрация на сертифициран изпращач рег.№ 32-66794/20.02.2023 г. В протокола е
описано установеното от служители на ТД „Митница Пловдив“, отдел „Акцизна
дейност“, по отношение на „ВЕРСУС“ ООД. Посочено е, че дружеството отговаря на
редица изисквания на закона и са изброени стоките, за които е било поискано
издаване на удостоверение за сертифициран изпращач. Записано е, че във връзка с
нееднозначното тълкуване на нормативните изисквания и
условията за движението на освободени за потребление на територията на
Република България бутилирани високоалкохолни напитки с код на АП S200, било
изискано становище от ЦМУ на Агенция „Митници“. Поставен конкретно бил въпросът
относно възможността за регистрация на сертифициран изпращач с включени в удостоверението бутилирани високоалкохолни напитки, които
се освобождават за потребление, облепени с бандероли (за алкохолни напитки –
гроздови ракии с код по КН 22082028 и алкохолно съдържание 40° vol и 45° vol,
плодова ракия с код по КН 22089048 и алкохолно съдържание 36° vol, уиски с код
по КН 22083011 и 22083082 и алкохолно съдържание 40 ° vol, и водка с код по КН
22086011 алкохолно съдържание 37.5 0 vol, всички с код на АП S200). Записано е,
че на проведена работна среща на 14.03.2023 и 15.03.2023 г. в ЦМУ, от Директора
на дирекция „Акцизна дейност и методология“ по повод цитирания по-горе
въпрос било изразено становище, че не могат да се включат в удостоверението за
сертифициран изпращач бутилирани алкохолни напитки с алкохолно съдържание равно
или по-голямо от 15 % vol, тъй като за да били освободени на територията на
страната, същите в общия случай следвало да бъдат облепени с български акцизен
бандерол. Така освободените акцизни стоки, облепени с бандерол, не можело да
бъдат транспортирани до друга държава членка или да бъдат изнасяни, съгласно
забраната, определена в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за въвеждане
на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, съгласно която не се допускал
износ или изпращане до друга държава членка на бутилирани алкохолни напитки,
облепени с бандерол по смисъла на наредбата. Предвид резултатите от извършените
проверки, за „ВЕРСУС” ООД към 21.03.2023 г. били изпълнени условията на чл. 76с, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, и нямало пречки за
издаване на удостоверение за сертифициран изпращач за пенливи вина, тихи вина,
бири (алкохолни напитки съдържащи по-малко от 15 % алкохол), подробно описани в
приложението към искането. На лицето следвало да бъде издадено решение за отказ
за включване в удостоверението на бутилирани високоалкохолни напитки с код на
АП S200 – гроздови ракия с код по КН 22082028 и алкохолно съдържание 40 ° vol и
45 ° vol, плодова ракия с код по КН 22089048 и алкохолно съдържание 36 ° vol,
уиски с код по КН 22083011 и 22083082 и алкохолно съдържание 40 ° vol, и водка
с код по КН 22086011 с алкохолно съдържание 37.5 ° vol.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за
установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Жалбата срещу решението е подадена от лице с правен интерес, срещу
годен за оспорване административен акт и в предвидения в закона срок, поради
което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Решението е издадено от компетентен орган – директор на
териториалната дирекция на Агенция „Митници“, съгласно нормата на чл. 76с, ал.
8 от ЗАДС.
Актът е издаден в писмена форма, но същият не е съобразен с
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 76с, ал. 8 от ЗАДС – в
частта, с която се отказва издаване на удостоверение за сертифициран изпращач,
решението да е мотивирано.
В оспорения акт е посочено, че съгласно забраната, определена в
чл. 7, ал. 2 от Наредба за реда и начина за въвеждане на бандеролите за
бутилирани алкохолни напитки, не се допуска износ или изпращане до друга
държава членка на бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандерол по смисъла
на наредбата. В конкретния случай стоките, за които се искало да бъде издадено
Удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач, не можело да се включат
в неговия обхват, тъй като, за да можело да бъдат освободени на територията на
страната бутилирани алкохолни напитки с алкохолно съдържание, равно или
по-голямо от 15 % vol, следвало да бъдат облепени с български акцизен бандерол.
Така освободените акцизни стоки, облепени с бандерол, не можело да бъдат
транспортирани до друга държава членка или да бъдат изнасяни.
Съдът намира, че така изложеното не изпълнява изискването на
закона за мотивиране на отказа.
На първо място, не е ясно коя е правната регламентация, въвеждаща
изискване бутилираните напитки, конкретно
с алкохолно съдържание равно или по-голямо от 15 % vol. да може да бъдат
освободени на територията на страната, само ако бъдат облепени с български
акцизен бандерол. Изясняването на визираното обстоятелство е съществено в
случая, доколкото административният орган се е позовал в крайния акт на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани
алкохолни напитки, съгласно която не се допуска износ или изпращане до друга
държава членка на бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандерол по смисъла
на наредбата. Непосочването на правните норми, уреждащи задължението за облепване
с български акцизен бандерол на акцизна стока с алкохолно съдържание равно или
по-голямо от 15 % vol., по своята същност лишава административния акт от
релевантни за случая правни основания за издаването му, тъй като визираното
изискване се явява като постановено от административния орган, а не произтичащо
от нормативната уредба. В тази връзка следва да се отчете предвиденото в чл. 7,
ал. 1 от Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани
алкохолни напитки, според която норма бутилираните алкохолни напитки,
предназначени за износ или за друга държава членка, не се облепват с бандерол
по смисъла на наредбата и се съхраняват отделно от облепените с бандерол
алкохолни напитки. Предвид този текст, необоснован се явява изводът на административния
орган за поставяне на акцизен бандерол на стоките по т. 2 от оспорения акт,
след като несъмнено дружеството е желаело да изпрати тези стоки на територията
на държава членка на ЕС.
На следващо място и във връзка с горното, по смисъла на изложеното
в процесното решение за включване в обхвата на удостоверението за регистрация
на сертифициран изпращач на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 22082088 (съгласно искането кодът следва да е
22082028), 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048, следва бутилираните
количествата от тези видове алкохол да бъдат „освободени на територията на
страната“. В акта обаче не се сочи кои са фактическите или правни основания,
налагащи токова освобождаване. Разглеждането на това обстоятелство също се
явява от значение в случая, тъй като според решението на административния орган
освобождаването на коментираните акцизни стоки на територията на страната е
обвързано със задължението за облепване с бандерол на опаковките, което пък е
пречка за изпращането или износа им.
По повод всичко гореизложено следва да се има предвид, че според
член 3, т. 12 от Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 година
за определяне на общия режим на облагане с акциз (Директива (EС) 2020/262),
„сертифициран изпращач“ означава физическо или юридическо лице, регистрирано
пред компетентните органи на държавата членка на изпращане с цел, в хода на
стопанската си дейност, да изпраща акцизни стоки, които са освободени за
потребление на територията на една държава членка, а след това се движат към
територията на друга държава членка. Тоест изпращането на акцизни стоки към
територията на държава членка е предпоставено от освобождаването им преди това
за потребление на територията на една държава членка. Според ответника обаче
това освобождаване поражда необходимостта (задължението) за облепване на процесните
стоки с български акцизен бандерол, което пък от своя страна, по силата на
цитирания в оспорения акт текст на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за реда и начина
за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, изключва износа
или изпращането на акцизните стоки.
Визираната нормативна уредба и постановяването на отказ за
издаване на удостоверение на сертифициран изпращач в случая реално създават
фактическо положение, в което на практика дружеството жалбоподател не е наясно
на кои изисквания не отговаря и какво следва да изпълни, за да му бъде издадено
удостоверение за сертифициран изпращач. Съдържанието на оспорения акт не дава
отговори на посочените въпроси, което обосновава извода за липса на релевантни
мотиви, обосноваващи отказа.
Предвид позоваването от органа на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, не е
ясно и дали е принципно недопустимо изпращането на бутилираните алкохолни
напитки с алкохолно съдържание равно или по-голямо от 15 % vol. или това се
отнася конкретно за дружеството жалбоподател.
Съдържанието на Доклад с рег.№ 32-103436/17.03.2023 г. също е
неясно. Изразеното от Директора на дирекция АДМ на ЦМУ становище не дава
отговор на по-горе коментираните въпроси.
В съдебно заседание и писмени бележки, процесуалният представител
на ответника изтъква, че право да съхраняват акцизни стоки без бандерол имат
лицензираните складодържатели, каквото качество оспорващото дружество не
притежавало. Съответно от това следва, че същото не отговаря на хипотезата по
чл. 7, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за
бутилирани алкохолни напитки, респ. не може да изпрати до държава членка
акцизни стоки, съответно да получи удостоверение за сертифициран изпращач.
Подобни мотиви в оспорения акт обаче не се съдържат, а обосноваването му в хода
на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за
законосъобразност, е недопустимо. В това производство не се допуска
допълване/изменение волята на административния орган, включително и изразяващо
се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е
допустимо преценяването на законосъобразността на акта относно фактическите и
правните основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и
излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт.
Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните
права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо
волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след
приключване на процедурата по издаването му и неговото съобщаване, доколкото
страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до
постановяване на конкретното решение и съответно да организира адекватно
защитата си, а съда – да извърши изцяло адекватен съдебен контрол за
законосъобразност.
По отношение възражението за антидатиране на обжалвания акт,
следва да се отбележи, че датата на издаване на същия не става ясна от
съдържанието му, тъй като е нечетлива. Установява се несъмнено, че издаването е
през март 2023 г., но е спорно дали това е станало на 20.03 или на 29.03.2023
г. В тази насока, с оглед данните в придружително писмо рег.№ 32-120177/29.03.2023
г., съставено на 28.03.2023 г., съдът приема, че обжалваното решение е издадено
преди датата, сочена от пълномощника на ответника в писмените бележки –
29.03.2023 г. Извод, че актът е издаден на 20.03.2023 г., може да се направи и
от Решение № Р-248-32-178413/12.05.2023 г. на Директора на Агенция „Митници“
(л. 62). Във връзка с изложеното прави впечатление, че в оспорения акт
обсъжданият протокол за проверка на дружеството е цитиран с посочена дата, а
именно - 21.03.2023 г. В тази връзка дори да се допусне, че е налице
антидатиране, то не обосновава нищожност на административния акт, каквото
възражение се релевира от пълномощника на дружеството жалбоподател. В
конкретния случай неяснотата около точната дата на издаване на акта не е
нарушила правото на защита на оспорващото дружество. Същото е упражнило правото
си на жалба и има възможност да защити правата си в пълен обем, тоест не е
налице толкова съществено процесуално нарушение, което да е основание за
прогласяване на нищожност на акта.
На основание гореизложеното, съдът намира, че процесния акт, макар
и издаден от компетентен орган и в писмен вид, е постановен в нарушение на
изискванията за форма, изразяващо се в липса на релевантни мотиви, обосноваваща
отказа да се издаде удостоверение за сертифициран изпращач на „ВЕРСУС“ ООД.
Това налага отмяна на решението в т. 2 от разпоредителната му част и доколкото
административното производство е започнало по искане за регистрация, подадено
от дружеството жалбоподател, а и с оглед факта, че естеството на делото не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените по-горе
указания по тълкуването и прилагането на закона.
При новото произнасяне административният орган следва да съобрази
изискването на закона за мотивиране на административния акт, като в тази връзка
да посочи ясно коя е правната регламентация, въвеждаща изисквания към
дружеството, на които последното не отговаря, за да може му бъде издадено
удостоверение за сертифициран изпращач, както и да опише фактическите
обстоятелства по случая, субсумирани в хипотезите на съответните правни норми.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ТД
„Митница Пловдив“ следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател
направените в производството разноски. Същите възлизат на сума в общ размер на
1 050 лева, от които 50 лева – държавна такса за разглеждане на жалбата, и 1
000 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ РТД 3000-674/200323/32-120164 от 20.03.2023 г. на Директора на Териториална
дирекция „Митница Пловдив“, в частта по т. 2, с която на „ВЕРСУС“ ООД е
отказано издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за
акцизни стоки с кодове по КН 22082088, 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от административния орган по Искане
с вх.№ 32-66794/20.02.2023 г., в частта, в която е обективирана молба „ВЕРСУС“
ООД да бъде регистрирано като сертифициран изпращач на акцизни стоки с кодове
по КН 22082028, 22083011 – уиски, 22083082 – уиски, 22086011 – водка и 22089048
– гроздова ракия, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД „Митница
Пловдив“, гр.Пловдив, бул.***, да заплати на „ВЕРСУС“ ООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя А.П.Д., сумата в размер на 1 050 (хиляда и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: