№ 82
Гр.
Силистра, 23 октомври 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при
секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 112 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Производството по делото е
образувано по жалба на "ПНС Стандарт" ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Силистра,
п.к. 7500, Офис 10, ул. "Добруджа" № 41, ет. 4, представлявано от
управителя Д.Д.Т., срещу Ревизионен акт № Р-03001921002918-091-001 / 03.02.2022
г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 52/07.06.2022 г. на директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при
ЦУ на НАП, с който са установени за
довнасяне задължения за ДДС в общ размер на 1 504 917. 74 лева, за
данъчни периоди както следва: месеци 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и
12 2017 г.; дванадесетте месеца на 2018 г.; месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 09,
10, 11 и 12 2019 г.; месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11 на 2020
г.; месеци 03 и 04 на 2021 г., както и
лихви върху тези задължения в общ размер на 449 529. 79 лева.
Жалбоподателят оспорва всички
констатации и заключения на органите по приходите относно мястото на облагане
на осъществените доставки, предмет на ревизията, както и заключенията относно ползването
на данъчен кредит. Във връзка с осъществяваната от дружеството дейност –
купуване на стоки от страни членки на ЕС, транспортирането на стоките до Полша
или Литва от първи превозвач, където се претоварват и след това се
транспортират до краен клиент извън ЕС – жалбоподателят оспорва констатацията
на приходната администрация за наличието самостоятелни доставки на стоки, в
смисъл че по отношение на първата е налице вътрешнообщностно придобиване, а
втората е с място на изпълнението извън територията на ЕС. Счита, че въз основа
на този извод погрешно е определено
мястото на облагане на доставките и е начислен ДДС. Според дружеството е налице
транзитна продажба на стоки, включваща две свързани доставки с място на
изпълнение извън територията на ЕС, като в този случай ДДС се начислява и дължи
в страната на вноса и в качеството си на износител дружеството не е било длъжно
да декларира ДДС. В условията на евентуалност посочва, че дружеството има право
съгласно чл. 73а ЗДДС на данъчен кредит за начисления ДДС. Позовава се и на предприетите
действия в хода на настоящото производство за ДДС регистрация в Литва и Полша,
където твърди, че процесните доставки са били обложени с ДДС, поради което ДДС
в България не следва да се начислява. Счита, че с оглед принципа на неутралност,
за времето на неправилно третиране на процесните доставки като транзитни,
дружеството следва да понесе единствено административна санкция съгласно чл.
180а ЗДДС, но не и да бъде санкционирано с ефективно заплащане на ДДС и отказ
от право на данъчен кредит. По изложените съображения моли за отмяна на
ревизионния акт, а в условията на евентуалност – да бъде признато право на
данъчен кредит за целия ревизиран период и за всички сделки, посочени в
ревизионния доклад.
Ответникът – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно
управление на НАП, чрез своя процесуален представител, поддържа заявеното до момента становище за
неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Със заповед № Р-03001921002918-020-001 /21.05.2021
г. (л. 3283), на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, органа по приходите С.С.А.,
чиято компетентност се установява от заповед № Д-3 / 04.01.2021 г. на директора
на ТД на НАП – Варна (л. 3286), действаща в условия на заместване на титуляра Н.И.Б.
по силата на заповед № Д-809/10.05.2021 г. (л. 3288), е възложил извършването
на ревизия по отношение на жалбоподателя, касаеща данъка върху добавена
стойност (ДДС) за периода 01.01.2017 г. – 30.04.2021 г. Определен е тримесечен
срок за извършване на ревизията, считано от връчването на заповедта (последното
е осъществено на 27.05.2021 г., видно от разписката за извършено връчване по електронен
път). Посочени са П.Р.И. (ръководител на ревизията) и Г.П.П. – съответно главен
и старши инспектори по приходите – като длъжностни лица, които следва да
извършат ревизията. Н.И.Б. е издала последващи заповеди № Р-03001921002918-023-001
/ 18.06.2021 г. и № Р-03001921002918-023-002 / 16.07.2021 г., съобщени по
електронен път съответно на 19.06.2021 г. и 16.07.2021 г., с които
производството е било спряно, както и заповеди № Р-03001921002918-143-001/ 16.07. 2021 г. и №
Р-03001921002918-143-002 / 16.08.2021, също съобщени електронно, с които
производството е било съответно възобновено; посредством заповед № Р-03001921002918-020-002
/26.10. 2021 г., съобщена електронно на 27.10.2021 г., срокът за завършването
на ревизията е бил удължен до 23.12.2021 г.
Гореспоменатите инспектори по приходите са
съставили ревизионен доклад (РД) № Р-03001921002918-092-001 /14.12.2021 г.,
връчен по електронен път на 17.12.2021 г. на жалбоподателя (л. 3115).
По искане на жалбоподателя срокът за подаване на
възражение срещу РД е удължен до 31.01.2022 г. Възражението е подадено в
последния ден на срока и вписано в регистъра на НАП с вх.№ 46981-2/01.02.2022
г. (л. 2718 и сл. от делото). В него се съдържат доводи, сходни с изложените в
жалбата до съда.
Въз
основа на РД е издаден ревизионен акт (РА) № Р-03001921002918-091-001/03.02.2022
г. от Н.И.Б. и ръководителя на ревизията П.Р.И.. В съответствие с чл. 120, ал.
2, изр. 2 от ДОПК подробно са обсъдени възраженията на ревизираното дружество,
като са счетени за неоснователни. Посредством ревизионния акт са установени за довнасяне задължения на
дружеството-жалбоподател за ДДС в общ размер на 1 504 917. 74 лева, за посочените
по-горе данъчни периоди, както и лихви върху тези задължения в общ размер на
449 529. 79 лева.
РА е връчен на жалбоподателя по електронен път
на 09.02.2022 г. Последвало е оспорване в цялост на РА по административен ред,
предявено в ТД на НАП-Варна на 24.02.2022 г. (л. 2611), след което, във връзка
с дадени указания за отстраняване на нередовности от органа, са постъпили
няколко молби за удължаване на срока за изпълнение на указанията.
С решение № 52 / 07.06.2022 г. на ответника
оспореният РА е потвърден изцяло. Съобщаването на решението е осъществено по
електронен път на 09.06.2022 г., след което – на 23.06.2022 г. – е постъпила
жалбата, по повод на която е бил сезиран съда.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, копия (на диск) от
съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на
жалбоподателя на 10.08.2022 г. като приложение на призовка (л. 3310), ведно с
разпореждане № 436/ 08.08.2022 г., с което на жалбоподателя бе предоставена
възможност да изрази становище по приемането на електронните документи в срок
до първото съдебно заседание. В рамките на въпросния срок възражение от страна
на жалбоподателя срещу електронните документи не постъпи, поради което те бяха
приети като доказателства по делото в следващото съдебно заседание на
19.01.2023 г., заедно с всички останали документи (поради големия брой
документи, съставени на чужд език, изискващи превод и съответно време за
запознаване, приемането на доказателствата е извършено във второто проведено
заседание).
При преглед на диска (намиращ се в плик на л.
164 от делото), на който са записани електронните документи и проверка на
удостоверенията към файловете с електронни подписи посредством програмата Adobe Reader, се установява, че ЗВР, заповедта за изменение на ЗВР, заповедите
за спиране и възобновяване на ревизията, РД и РА, са материализирани като електронни документи
на посочените в тях дати на издаване, подписани са с КЕП и не са променяни от
датата на подписването. При проверка на сертификатите на КЕП, издадени от B-Trust, се
установява, че към момента на подписването всички сертификати са били валидни. В
тази връзка следва да се приеме, че всички актове в ревизионното производство
съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден
в чл. 117, ал. 1, т. 10 ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК.
В заключение на изложеното настоящата инстанция
приема, че Ревизионен акт № Р-03001921002918-091-001 / 03.02.2022 г. е издаден
от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.
На следващо място е
необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на РА, около която е
съсредоточен спора в производството.
Въз основа на събраните в
производството доказателства органите по приходите са установили, че
ревизираното дружество е осъществявало търговска дейност с машини и резервни
части. До момента на издаването на РА дружеството не е имало ДДС регистрация в
друга държава членка. Дружеството е закупувало стока от фирми с валидна ДДС
регистрация във Франция, Италия и Германия при условия на доставка EXW франко завода (продавачът изпълнява
задължението си по доставката, когато предостави стоките в разпореждане на
купувача в своето предприятие или друго уречено място). Стоките са транспортирани до Полша или Литва за
сметка на „ПНС стандарт“ ЕООД, откъдето след митническо оформяне на документите
са претоварвани и са изнасяни за Русия, Казахстан или Грузия. При закупуване на
стоките чуждестраннните доставчици са издавали на българското дружество
фактури, в които е посочен ДДС номера му. Във фактурите не е начислен ДДС. „ПНС
стандарт“ ЕООД е отразявало инвойсите за закупените стоки в дневниците си за
покупки като доставка без право на данъчен кредит. Същото не е издавало
протоколи по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, не е начислявало ДДС за осъществените
покупки. Транспортът на стоките от доставчиците до Полша/Литва е извършван за
сметка на дружеството, като за получените услуги същото е начислило ДДС в
издадени протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и е приспаднало данъчен кредит. В
повечето случаи транспортът от Полша/Литва до Русия/Казахстан/Грузия е бил за
сметка на крайния получател. В хода на ревизионното производство не са били
представени доказателства, че доставките са били обложени в Полша/Литва, като
дружеството е твърдяло, че по отношение на тези доставки не е налице
вътреобщностно придобиване. В Полша/Литва стоките са били складирани до
организирането на последващ транспорт до Русия/Казахстан/Грузия и уреждане на
митническите документи. Услугите за временно складиране са били извършени на
база сключени договори, по които ревизираното лице е начислило ДДС в издадени
протоколи по чл. 117, ал. 1 ЗДДС и е приспаднало данъчен кредит. В документите
за транспорта от Полша/Литва за Русия/Казахстан/Грузия като изпращач е вписано
ревизираното дружество или негов митнически агент. Към документите за продажба
са приложени транспортни документи и декларации, заверени от митнически органи
на страните извън ЕС, където е осъществяван износа. За извършените продажби „ПНС
стандарт“ ЕООД е издавало фактури, в които като основание за неначисляване на
ДДС е посочвало чл. 17, ал. 2 ЗДДС.
Горните изводи са изведени на
база изследването на доставките на стоки от пет дружества с валидни ДДС номера
във Франция, Италия или Германия и съответно проследяване на последващата
реализация на стоките в Русия/Казахстан. Предмет на изследване са били доставките
от Hutz+Baumgartrn GmbH u Co KG на
обща стойност 233 980 евро, Banninger Kunststoff-Produkte GMbH Reiskirchen на обща стойност 3852 евро,
I.T.S. ITAL TRADE SERVICES SRL
на обща стойност 214 857 евро, PLASTITALIA S.P.A. на обща стойност 1 853783 евро и
SAS CTF FRANCE на обща
стойност 1853 783 евро (л. 8-10 от РД).
Относно така установените
факти страните не спорят – установена е система, по която многократно са
извършвани двойка доставки – покупка на стока от страна от ЕС и последваща
продажба извън ЕС, без същата стока да стига до България. Спорът е относно
начинът, по който се интерпретират тези факти от приходната администрация и от
дружеството-жалбоподател. Според органите по приходите са налице две
самостоятелни доставки-първата с доставчик френско, немско или италианско
дружество и получател българското дружество, а втората с доставчик българското
дружество и получател съответно дружества от Русия/Казахстан/Грузия. Относно
първата доставка в РА е прието, че е налице вътреобщностно придобиване с място
на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС,
доколкото българското дружество придобива стоките под идентификационния номер
по ЗДДС и не разполага с доказателства съответното придобиване да е обложено с
ДДС в държавата членка, където стоките са пристигнали или завършил превозът им.
Посочено е, че в този случай ДДС се дължи от българското дружество на осн. чл.
84 ЗДДС и ревизираното лице е следвало да начисли данъка с издаването на
протокол по чл. 117 от закона, което не е сторило. По тези съображения е
определен за довнасяне ДДС в общ размер на 1501713.60 лв., като в табличен вид
в РД са посочени конкретните размери за довнасяне за съответните данъчни
периоди, респ. доставчиците и номерата на фактурите, по които е начислен данъка,
както и стойностите на доставките, в това число и левовата им равностойност (л.
3097-3105, том 8 от делото, съответно л. 17-25 от РД).
От своя страна дружеството жалбоподател
счита, че е налице транзитна продажба на стоки, включваща две свързани доставки
с място на изпълнение извън територията на ЕС, като в този случай ДДС се
начислява и дължи в страната на вноса и в качеството си на износител
дружеството не е било длъжно да декларира ДДС.
В случая съображенията на
жалбоподателя визират хипотезата на последователните доставки, регламентирана в
чл. 65а ЗДДС, приет с § 30, т. 14 от ПЗР на ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 96 от 2019
г., в сила от 1.01.2020 г.). По силата на § 32 от ПЗР на цитирания закон параграф
30, т. 14 относно чл. 65а от Закона за данък върху добавената стойност се
прилага при последователни доставки на стока, когато стоката е пристигнала или
превозът й е завършил след 1 януари 2020 г. Това означава, че за процесните периоди,
предшестващи приложението на разпоредбата - месеци 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08,
09, 10, 11 и 12 2017 г.; дванадесетте месеца на 2018 г.; месеци 01, 02, 03, 04,
05, 06, 07, 09, 10, 11 и 12 2019 г. текстът е неприложим и преценката следва да
изхожда от практиката на съда на ЕС по т. нар. последователни (верижни)
сделки. В нея, включително по-новата
такава (например т. 21 от решение от 07.07.2022 г. на СЕС, B. срещу Dyrektor
Izby Skarbowej w., по дело C 696/20, т. 34 от решение от 26 юли 2017 г. на СЕС,
Toridas, по дело C 386/16, т. 45 от решение от 06.04.2006 г. на СЕС, EMAG
Handel Eder, по дело C 245/04 и др.) константно се приема, че когато сделки,
които образуват верига от две последователни доставки, са извършени с един вътреобщностен превоз, то този превоз
може да бъде отнесен само към едната от двете доставки, която, като вътреобщностна доставка, съответно ще
бъде единствената освободена в държавата членка, от която започва превозът.
Както практиката на съда на
ЕС относно последователните доставки обаче, така и в последствие разпоредбата
на чл. 65а ЗДДС изискват стоките да бъдат превозени от една държава членка до
друга държава членка, за да се приемат двете сделки като част от една обща
верига на вътрешнообщностни доставки. Това условие в случая не е изпълнено, тъй
като втората доставка е до стана, която е извън ЕС, т. е. двете доставки имат различен данъчен режим– ВОД, съответно
ВОП на стока от Италия/Германия/Франция, по която сделка получател е
жалбоподателя, и износ на същата стока от Полша/Литва, т. е. до местоназначение
извън Общността съгласно чл. 146, § 1, т. 1 от Директива
2006/112/ЕО, по която
сделка жалбоподателят е доставчик.
В този ред на мисли правилно
се явява становището на ответния орган, че по отношение на първата доставка е
налице ВОП. Що се касае до мястото на
изпълнение, следва да бъде споделен извода на органите по приходите, че е
налице фактическият състав на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, тъй като от една страна
закупените машини и резервни части не са били транспортирани до България, а до
Полша или Литва, т. е. приложение на общия текст на ал. 1 на чл. 62 ЗДДС не
може да бъде обосновано, а от друга страна във всички фактури за закупени стоки
от доставчиците от Италия/Германия или Франция, жалбоподателят е бил вписван с
идентификационният си номер по ЗДДС. При условие, че е осъществена хипотезата
на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, жалбоподателят е следвало да начисли дължимия ДДС с
издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС , който да отрази в дневника за
продажбите за съответния данъчен период. Това не е сторено, независимо, че не е
разполагал с доказателства, че вътрешнообщностното придобиване на стоките е
било обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършен
превозът им, съгласно чл. 62, ал. 3 ЗДДС. Представените едва в хода на
настоящото производство доказателства, че дружеството е регистрирано по ДДС в
Полша от 28.11.2022 г. (л. 4512-13) и е подало данъчни декларации за минало
време като нерегистрирано лице, в които са посочени процесните вътреобщностни
придобивания и правото на приспадане на данъчен кредит за тях (за първите 11
месеца на 2017 г. декларациите изрично са отбелязани като “без правен
ефект-декларацията е с изтекла давност“ – л. 4495), както и доказателства за
регистриране на дружеството по ЗДДС в Литва от 04.11.2022 г. (л. 4541), където
е подало отчети за минало време за нулеви задължения за внасянето на ДДС, дължим от лице, което не
е регистрирано като данъчнозадължено по ДДС (2019-2021 г., л. 4558-4624), не
могат да променят с обратна сила извода за приложимост на чл. 62, ал. 2 ЗДДС.
На първо място хипотезата на корекции по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1
от ППЗДДС е приложима в случай на
начислен данък с протокол по чл. 117 ЗДДС, какъвто жалбоподателят не е издавал.
В случая данъкът е начислен в резултат на проведено ревизионно производство, а
декларирането в държавите членки, където стоките са пристигнали, е извършено
след инициирането на оспорване на ревизионния акт по съдебен ред. Подаването на
декларациите в Полша/Литва следва да се преценява като нов факт по смисъла на
чл. 142, ал. 2 ЗДДС. Тълкуването на
въпросната разпоредба в съдебната практика е еднозначно и непротиворечиво,
като под нови факти от значение за
делото се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното
правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Правно
значение по делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото
към момента на издаването на административния акт правно положение и на които
по силата на нормативен акт е предадено обратно действие, или факти, които са
съществували към момента на издаването на акта, но не са били известни на
административния орган или на адресата на акта. Казано по друг начин, новите
факти по смисъла на чл.142,ал.2 от АПК не следва да са „новосъздадени”, т.е. да
са възникнали след издаването на административния акт, изключая хипотезата на
такива факти, на които законът предава обратно действие (в този смисъл Решение
№ 4111 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 360/2014 г., I о., както и Решение
№ 4736 от 17.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2021 г., I о. и цитираната в
него практика). В случая липсва законова разпоредба, придаваща обратно действие
на извършено деклариране в държавата членка, където стоките са пристигнали, след
издаването на ревизионния акт на лицето в страната, където издаден
идентификационният му номер. Възможността за корекция на резултата от
прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона би могла да бъде осъществена по реда на
чл. 62, ал. 4 от закона, ако жалбоподателят беше положил дължимата грижа и се
беше регистрирал своевременно за целите на ДДС в Полша или Литва, където да подава
справки-декларации по ДДС за извършените от него доставки до крайния срок
съгласно чл. 252 от Директива 2006/112/ЕО. Декларирането едва в хода на
настоящото производство на ВОП в
държавите членки, където стоките са пристигнали, цели единствено освобождаване
от последиците от издадения ревизионен акт, респ. от последиците на
бездействието, поради което има характер на новосъздаден факт без обратно
действие, без възможност да предизвика желания от ревизираното лице резултат.
На следващо
място е необходимо да се разгледа евентуално предявеното искане от
жалбоподателя за признаване на право на данъчен кредит за целия ревизиран
период и за всички сделки, посочени в ревизионния доклад на осн. чл. 73а ЗДДС.
Настоящия
състав счита, че възможността за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит не би могла да се изведе от нормата на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС. Тази разпоредба
намира приложение когато, въпреки неспазване на формалните изисквания от страна
на данъчно задължените лица, са изпълнени материалните предпоставки за
упражняване на претендираното право, доставките не са укрити и за тях са
налични данни в счетоводството на получателя. Съдът приема, че доставките
действително не са укрити – същите според назначеното по делото вещо лице са
осчетоводени от дружеството и са включени в дневника за покупките като доставки
без ДДС/ВК. Въпреки това обаче, доколкото нормата на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС,
сама по себе си, няма правопораждащ ефект, не са налице материалноправни
предпоставки за прилагането ѝ. За да възникне право на приспадане на
данъчен кредит в страната в посочената хипотеза, е необходимо да е доказан
износ по смисъла на чл. 28, т. 1 от ЗДДС, което обстоятелство следва да е
установено чрез документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Износ, по смисъла на
цитираната разпоредба, представлява "доставката на стоки, които се изпращат
или превозват от място на територията на страната до трета страна", т. е.
за да е налице посочената хипотеза на облагаема доставка с нулева ставка и
право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно просто стоките да са напуснали
територията на ЕС, а следва доставката (износът) им да е започнала от
територията на страната. Легално определение на понятието "територия на
страната" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗДДС и това е географската
територия на Република България. В случая, както беше посочено по-горе, е
безспорно и от доказателствата се установява, че износът (втората доставка) е
започнал не от Република България, а от територията на Полша или Литва. По
делото няма спор, че стоката изобщо не е пристигала на територията на Република
България, а е транспортирана директно от Полша или Литва извън територията на
ЕС. След като търговското дружество жалбоподател не е извършило износ по
смисъла на чл. 28 от ЗДДС, не може да се приеме, че придобитите от
вътреобщностното придобиване стоки са използвани за последващи облагаеми
доставки с нулева ставка по смисъла на чл. 28 от ЗДДС като за ревизираното лице
не би възникнало и право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 73а от ЗДДС (в този смисъл вж. изрично решение № 3890 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 8596/2019 г., VIII о.). В тази връзка основателно се явява и позоваването
на ответния орган на решение на Съда на ЕС по съединени дела C-536/08 и
C-539/08, според което когато стоките, които подлежат на облагане като ВОП, за
които се приема, че са осъществени в страната, когато тя е държава по
идентификация, не пристигат в действителност и превозът им не завършва на
територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква
право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС.
В обобщение се налага извода, че констатациите
на органите по приходите са правилни и по отношение на установените за
довнасяне суми за ДДС.
С РА, на осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, са определени лихви в размер на 449 529. 79 лева относно задълженията
по ЗДДС. Съгласно
чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката
или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката
като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1
от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли, като следва да бъде издаден и данъчен документ и да бъде отразен в
отчетните регистри за съответния данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице,
за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен
период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период;
чл. 89, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ДДС се внася в срока за подаване на справка
декларация за този данъчен период, която декларация, съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС,
се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася,
което означава, че забавата за плащане на задълженията настъпва от следващия
ден, т. е. от 15-то число на посочения месец, от който ден, съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК,
за неплатени в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в
размер, определен в съответния закон.
В приложения лихвен лист към РА са посочени дължимите лихви за отделните данъчни периоди за времето от 15-число на месеца, следващ данъчния период за
който се отнася, до датата на издаване на РА 03.02.2022 г., при
сумирането на които е изчислен и общия размер на
лихвата. Въз основа на това следва да се
приеме, че лихвите са определени от органите по приходите в съответствие с
разпоредбите на материалния закон, поради което оспорването на РА в тази част е
неоснователно.
В заключение
на изложеното съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и
обоснован, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
страна на процесуалния представител на ответника, в полза на НАП, доколкото съгласно
чл. 2, ал. 2 ЗНАП тя е юридическото лице, в структурата на което е
административния орган - § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер възлиза на 53966.71 лева и е определен съгласно чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 7 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (39 650 лв. + 1,5 % за горницата над 1 000 000 лева, при интерес в
размер на 1 954 447.53 лв.).
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ПНС
Стандарт" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, п.к. 7500, Офис 10, ул.
"Добруджа" № 41, ет. 4, представлявано от управителя Д.Д.Т., срещу
Ревизионен акт № Р-03001921002918-091-001 / 03.02.2022 г. издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден след обжалване по
административен ред с Решение № 52/07.06.2022 г. на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на
НАП, с който са установени за довнасяне задължения за ДДС в общ размер на 1 504 917. 74 лева, за данъчни периоди
както следва: месеци 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12 2017 г.;
дванадесетте месеца на 2018 г.; месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 09, 10, 11 и
12 2019 г.; месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11 на 2020 г.;
месеци 03 и 04 на 2021 г., както и лихви върху тези задължения в общ размер на 449 529. 79 лева.
ОСЪЖДА "ПНС Стандарт" ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, п.к. 7500, Офис 10, ул. "Добруджа" № 41, ет. 4,
представлявано от управителя Д.Д.Т., да заплати на Националната агенция по
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 53966.71 (петдесет и три
хиляди деветстотин шестдесет и шест лв. и седемдесет и една ст.) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: