Мотиви

към присъда №  187 от  02.07.2018 год.  по НОХД №  1253 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 551/2017 год. по описа на 05 РУП – Варна срещу подсъдимия   С.К.К. с ЕГН ********** ***, за това, че на 04.09.2017г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - велосипед бегач със скорости, на стойност 149.50 лв. /сто четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ от владението на Ц.Й.Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои -престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК.

 До започване на разпоредителното заседание с писмена молба е предявен граждански иск от пострадалата Н. срещу подсъдимия К. за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане. Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и е конституирал като граждански ищец  пострадалата Н.. Със същата молба е направено искане и за конституиране на пострадалата като частен обвинител в съдебното производство. Съдът прие, че молбата е своевременно предявена и отговаря на разпоредбите на чл.76 и следващите от НПК и конституира пострадалата Н., като частен обвинител по делото.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.

В хода на съдебното производство подсъдимият К.  е редовно призован, явява се лично и с адв. М., ВАК назначен за служебен защитник по реда на чл.372,ал.2 от НПК.В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия К. възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума моли за минимално наказание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв.М., заявява, че  подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.В хода по същество е поискал е от съда  да наложи наказание при условията на чл. 372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а от НК, което да бъде към минимума определен в закона.

            В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.196,ал.1,т.1, вр. чл.194,ал.1 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което  му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години , което да бъде намалено с една трета, съобразно изискването на чл.58а от НК.

Гражданският ищец и частен обвинител Н. поддържа обвинението и предявеният граждански иск. Относно наказанието предоставя на съда преценката. Претендира уважаването на гражданския иск в пълен размер, така както е предявен с молбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Според обвинителния акт подс. С. К. К. не работел и не разполагал с източник на постоянни доходи. Бил осъждан неколкократно с влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления, на лишаване от свобода, вкл. за не по-малко от една година, изпълнението на които не е било отложено по чл.66 НК.

Липсата на средства за препитание го мотивирала да извършва противообществени прояви.

На 04.09.17 г. подсъдимия се обадил по телефона на св. Ц.Й.Н., предвид дадена от нея обява във в-к „Позвънете" за това, че продава собствения си велосипед бегач със скорости. К. й казал, че иска да купи колелото, но преди това трябва да го види. Поради това по-късно същия ден двамата се срещнали в дома на св.Н. ***, където свидетелката държала така посочената вещ. След като видял обявения за продажба бегач, подс. К. казал на свидетелката, че го харесва и иска да го купи. Помолил преди това да изпробва колелото, като го покара по улицата, и Н. му разрешила. К. се качил на колелото и се отдалечил с него в неизвестна за свидетелката посока, без да го плати. След това К. отишъл във велоателие в гр. Варна, стопанисвано от св.Х.А.К., където продал бегача на Н. за сумата от 40 лв., като се представил за собственик на вещта. Впоследствие колелото било купено от ателието на К. от неустановено по делото лице.

Видно от назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза /л.45/, стойността на инкриминираната вещ възлиза на 149,50 лева.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия К., извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс.К., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното, както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя  изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, протокол за разпознаване на лица по снимки, съдебно оценъчна експертиза, свидетелство за съдимост, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .

 Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.

  Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието си от обективна и субективна страна подс.
С.К.К. е осъществил състава на престъпление по  чл.196,ал.1,т.1,  вр. чл.194,ал.1 от НК.

Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин както от показанията на св.Н., от извършеното разпознаване от  същата  и от показанията на св.Х.А.К..

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят.

В случая обекта на престъплението са обществените  отношения свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужда движима вещ – велосипед , бегач със скорости на стойност 149,50  лева от владението на собственика им без неговото знание и съгласие, и е установил своя фактическа власт.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимия С. К.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, основно образование, не работи, вдовец, осъждан, ЕГН **********, понастоящем изтърпява присъда в Затвора Варна, който се явява вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице , което няма причини да не може да носи наказателна отговорност.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –  той е съзнавал, че с действията си  ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждата движима вещ, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението. Съзнавал е  обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици. Подсъдимия е действал с  престъпен умисъл и характерните за него престъпна последователност и целенасоченост, което е видно от последователността на следните факти: 1./ преди да извърши инкриминираното деяние подсъдимия се е обадил по телефона на пострадалата, като е декларирал желание да закупи предлагания от нея за продажба велосипед, дал е описание на дрехите си, уговорил си е среща с пострадалата ;2/ подсъдимия е огледал велосипеда, изразил е съгласие да го закупи, за да предразположи пострадалата и обяснил, че се казва Наско, че му трябва велосипед, тъй като работи на конната база във Виница, тя му предоставила секач, за да отреже проволката, с която колелото било вързано и заключено; 3/ след като напомпал гумите на велосипеда поискал да го пробва и избягал с него от къщата на пострадалата.

 За да е налице престъплението „ кражба” следва да има следните обективни признаци: деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, а от субективна страна – това престъпление да е извършено умишлено, тоест деецът да съзнава, че тази вещ е чужда, както и че този който отнема вещта има намерението противозаконно да я присвои. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – своене на отнетата вещ. За да е предмет на кражба, чуждата движима вещ трябва да разкрива три особености дадени едновременно: 1. да е чужда; 2. тя да се намира в нечие чуждо владение и 3. вещта трябва да има стойност. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другиго без негово съгласие. Отнемането представлява прекъсване на досегашното владение и установяване на ново владение. Вещта може да бъде открадната от всеки владелец, без значение дали е собственик или не, но отнемането трябва да стане във всички случаи без съгласието на нейния владелец. Кражбата е резултатно престъпление – изразява се в завладяването на движимата вещ.

Присъствието на владелеца на вещта не може да се тълкува като мълчаливо съгласие, ако той не е направил изрично волеизявление в посочения смисъл /в този смисъл P.412-87-BKI. За съставомерността на деянието по чл. 194 от НК е без значение обстоятелството, че отнемането на вещ е станало в присъствието и пред очите на пострадалия. Прекъсване на владението с налице едва когато владелецът бъде лишен трайно и обективно от възможността да упражни фактическа власт върху нея.

Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок по чл.30, във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК.

Квалификацията на деянието по чл.196 ал.1 т.1 от НК за  К. се обуславя от факта, че с присъда по НОХД № 4381/2016 г. по описа на PC - Варна, влязла в сила на 07.07.2017 г., за престъпление по чл.206,ал.3,вр.ал.1 от НК е наказан с лишаване от свобода за срок от 4 години.

С определение на ВРС по ЧНД № 4628/2017 г. от 25.10.2017 год., в сила от 10.11.2017 г. е извършено групиране с предходни присъди, като е определено К. да изтърпи най-тежкото  наказание, това по НОХД № 4381/2016 г. на РС - Варна, а именно - "Лишаване от свобода" за срок от 4 години.

Налице са условията на чл.29 б."а" от НК и сроковете по чл.30 от НК не са изтекли.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от  страна на подсъдимия на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.

По определяне на наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 196,ал.1,т.1 от НК е лишаване от свобода за срок от две до десет години.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер на подс. К. за извършеното от него престъпление по чл.196,ал.1, т.1, вр.  чл.194,ал.1 от НК съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.

Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.

Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието, степента на обществена опасност на К. – висока с оглед предишната му съдимост, видно от доказателствения материал по делото подсъдимия е лице  с подчертано престъпни навици. Многократните му предишни осъждания сочат на висок интензитет на престъпната му дейност. Въпреки, че подсъдимия е бил осъждан  ефективно, очевидно наказателната репресия не е успяла да го превъзпита и поправи в дух на спазване установените за всички граждани на републиката правила и норми за поведение. При определяне на наказанието съдът  отчете и механизма на извършване на деянието.

Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

            При индивидуализиране на наказанието в рамките на  чл.54 НК съдът прецени, че най-адекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната и генерална превенции би било налагане на наказанието ЛС за срок от 3 години  /в размер малко над минималния/, което с цел постигане целите както на специалната, така и на генералната превенции следва да се изтърпи ефективно.

      Но доколкото подсъдимият се ползва от привилегията на чл.58 а ал.1 НК, съдът намали с 1/3 така определеното при усл.на чл.54 НК наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 години  и с присъдата си му наложи  наказание ЛС в редуциран размер - за срок от 2 години.

Предвид на обстоятелството, че подсъдимия следва да изтърпи ефективно определеното му наказание, е необходимо да бъде определен и режим на изтърпяване на наказанието. С оглед на законовата уредба на основание чл. 57, ал. 1,т.2,б”а” от ЗИНЗС на подсъдимия К.  следва да бъде определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.

По отношение на предявеният граждански иск.

 Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и се претендира обезщетение за имуществените вреди, причинени от непозволено увреждане. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В настоящото производство се доказаха елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинени на пострадалия имуществени вреди. Подсъдимият е осъществил престъпния състав на кражба на вещи на стойност 149,50 лева от владението на пострадалата Н.. Стойността на вещта се установява от назначената в хода на ДП съдебно счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, поради което съдът уважи гражданския иск до размер на стойността определена в ССЕ , а именно за 149,50 лв., ведно със законната лихва  от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част отхвърли иска като недоказан по размер.

По отношение направените по делото разноски.

Предвид постановената осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск до размера на 149,50 лева съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата - сумата от 50.00лв., представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск , както и сумата от 72,73 лв., представляваща разноски по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: