Решение по дело №23/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 3, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Р. Л. (Л. В. Р.), ЛНЧ **********, родена на [дата]., [гражданство], с адрес [населено място], в.з. „Изгрев“, [улица]срещу Решение № 12807/ 29.08.2023 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС).

В жалбата се твърди, че оспореното решение, с което се отказва предоставянето статут на бежанец и на хуманитарен статут е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано, постановено е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, чл. 1а от Женевската конвенция за статута на бежанците и Директива 2011/95/ЕС. Възразява се срещу незаконосъобразните изводи, направени от административния орган, че за жалбоподателката Р. не съществува реален риск, че не е изложена на преследване по политически и други причини, че няма данни обстановката в страната да е неблагоприятна, както и че няма причини от хуманитарен характер за предоставяне на международна закрила.

Процесуалният представител на жалбоподателката в съдебно заседание (л. 332) поддържа жалбата, намира обжалваното решение за противоречиво, постановено при несъответствие с фактите от бежанската ѝ история. Счита, че органът необосновано, неправилно, неточно и едностранчиво е възприел справката от 30.11.2023 г. относно Р. Ф. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ и по-специално т. 7 и т. 8 от нея, както и превратно е тълкувал закона без да извърши обективна оценка на реалното политическо положение в Р.. Изтъква, че жалбоподателката Р. в страната ѝ по произход е изложена на реална опасност на политически посегателства и преследване, защото е получавала лични заплахи. Релевира, че образуваните две наказателни производства срещу Р., водени в Република България поради липса на престъпление са прекратени. Заявява, че жалбоподателката развива търговска дейност посредством две търговски дружества с нейно участие и отглежда дъщеря си Уляна, която от 4 години учи във Варна. Претендира за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административният орган, поради липса на мотиви относно спазването на висшите интереси на непълнолетната Уляна по смисъла на чл. 6а от ЗУБ. Твърди, че в атакуваното решение има пропуск по отношение защита правата на непълнолетното дете Г. У. като представител на уязвима група по §1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Разделянето на двете производства на майката и на дъщерята, адв. М. намира за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото им на защита, правните и фактически основания в обжалвания акт намира за посочени бланкетно, а противоречивите и изключващи се мотиви на административния акт водят до неговата немотивираност. Според адвоката не са изложени съображения от административния орган, че на чуждия гражданин не следва да бъде предоставен статут за бежанец или хуманитарен статут, не са обсъдени задълбочено, акуратно и коректно всички данни – изложените от жалбоподателката в бежанската ѝ история и обективна преценка на обстановката в страната ѝ по произход. Посочва като аргумент активната политическа дейност на жалбоподателката Р. на територията на България. Същевременно намира, че тази дейност не е в ущърб и заплаха за националната сигурност и правовия ред в България, поради което няма причина да ѝ се откаже получаване статут за бежанец.

В писмената защита вх. №1325/ 04.04.2024 г. адв. М. застъпва тезата, че фактическите съображения в решението не кореспондират на посочените правни норми и не позволяват на чуждия гражданин да разбере мотивите на държавния орган да му откаже международна закрила. Излага твърдения за развиване на политическа дейност от жалбоподателката Р. от 2000 г. на територията на Р., както и участие в конкретни митинги в България на 30.01.2022 г., на 26.02.2022 г. и на 23.03.2022 г. Изтъква налични по делото данни за твърдения на трети лица (в т.ч. и на свидетели по делото), че за извършваната от Р. политическа дейност, в страната ѝ по произход може да бъде санкционирана с лишаване от свобода. В допълнение заявява, че в Р. Л. Р. не притежава жилище и е лишена от наследство от баща си.

Ответникът – П. на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмени бележки (л.10) оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваното Решение № 12807/ 29.08.2023 г., поддържа извода, че за жалбоподателката Р. не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на интервюта, проведени на 23.11.2022 и на 07.12.2022 г., както и на изяснената бежанска история заявява, че не може да се направи еднозначен извод за политическо преследване срещу нея, а събраните данни сочат на личностни и имотни конфликти с роднини и с бивш съпруг. Множеството ѝ пътувания до и от Р., липсата на официални документи за издирването ѝ по повод нейната политическа дейност, началото на политическата ѝ активност след подаден срещу нея сигнал за финансова злоупотреба от 25.05.2022 г. водят административният орган до обосновано заключение, че Л. Р. не е преследвана по политически причини, които да са предмет на уредба в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и отсъстват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2, и ал. 2 от ЗУБ. В административното производство не са събрани доказателства за реална опасност от тежки посегателства срещу нея като смъртно наказание или екзекуция. Актуалната обстановка в Руската федерация е установена от справка вх. №ЦУ-780/ 06.06.2023 г. и не се определя като състояние на въоръжен конфликт. Няма установен член на семейството на жалбоподателката с предоставена международна закрила.

В открито съдебно заседание ответникът чрез своя пълномощник - Н. на отдел „Качество на производството“ в ДАБ (пълномощно на л. 156), моли да се остави в сила оспореното решение по причина, че правилно е приложен материалния закон, не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Обосновават се проблеми от семеен характер с бившия съпруг на Р., баща и брат ѝ, свързани с имоти, като се извежда липса на данни за проблеми с властите. Ответникът споделя мнение, че жалбоподателката Р. е подала молба за международна закрила, за да легализира престоя си на територията на България, тъй като сама се отказала от статута на постоянно пребиваващ на територията на Република България. Същевременно в бежанската си история, Р. сама твърди, че още през 2013 г. е закупила недвижим имот на територията на България, през декември 2019 г. е получила продължително пребиваване, но не е подала молба за международна закрила. При тези мотиви ответникът изразява становище за неоснователност на подадената молба за международна закрила и по този повод иска жалбата да бъде отхвърлена.

А. съд – Добрич, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, при неизгоден за нея административен акт и в определения от закона срок, при връчено решение на 20.09.2023 г. и подадена жалба на 29.09.2023 г.

По отношение на основателността на жалбата:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 75 от ЗУБ, в изискуемата писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, на които се е позовал административния орган. Атакуваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателката Л. В. Р., ЛНЧ **********, родена на [дата]., е гражданка на Руската федерация, [семейно положение], майка на Г. У., родена на [дата]. (удостоверение за раждане на л.102-104). Ненавършилата пълнолетие Уляна живее с майка си в Република България и е ученичка в Професионална гимназия по химични и хранително-вкусови технологии „Д.И.Менделеев“, [населено място].

На 09.11.2022 г. Л. В. Р. падава молба за международна закрила с вх. № РД 09 - 4240 (рег. № УП21944) г. до ДАБ при МС, с която иска от властите на Република България предоставяне на международна закрила (л. 77 от адм. д. № 9664/2023 г . по описа на А. съд-София-град). На същата дата с рег. № УП21944 са изготвени и подписани от нея: регистрационен лист (л. 63 от адм. д. № 9664/2023); приложения към регистрационен лист (л. 64-65 от адм. д. № 9664/2023); указания относно реда за подаване на молба за международна закрила (л. 66-70 от адм. д. № 9664/2023); информация за обработване на лични данни (л. 72-73 от адм. д. № 9664/2023); покана за провеждане на интервю (л. 74 от адм. д. № 9664/2023); декларация за съгласие (л. 75 от адм. д. № 9664/2023). Попълнена е и дактилоскопна карта (л. 76 от адм. д. № 9664/2023).

Образувано е производство по общия ред на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, като на 23.11.2022 г. служител на ДАБ, в присъствието на преводач от руски език се провежда интервю с Р. Л. и с нейната дъщеря, за което е съставен Протокол с рег. № УП 21944/ 23.11.2022 г. (л. 82 – 85 от адм. д. №9664/2023). С Решение № 12807/ 29.08.2023 г. Председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ постановява оспореното решение № 12807/ 29.08.2023 г., с което отказва да предостави на Л. В. Р. статут на бежанец и хуманитарен статут.

Водещият административното производство орган установява, че за заявителката Р. Л. не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. От фактите, посочени в бежанската история и другите доказателства по преписката, той не достига до категоричен извод за наличието на основателни опасения от преследване по някое от визираните в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основния. Обсъжда, че твърденията на чуждата гражданка, че е против настоящия руски президент и провежданата от него политика не е основание да се приеме че тя е политически преследвана. Самата тя обяснява, че е разпитвана по дело през 2016 г. за икономически престъпления, което е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление. Констатирани са и имотни спорове и проблеми с нейните роднини в Р., свидетелствали срещу нея, и спорове с бившия ѝ съпруг за правата над дъщеря им Г. У.. Органът заключава, че заявителката Р. опитва да придаде политически мотив на влошените си лични взаимоотношения. При преценяване на събраните от него доказателства се извежда липсата на официално издирване на молителката от руските власти и отсъствие на постановена осъдителна присъда срещу нея. От предоставените от нея материали се вижда, че тя не е имала никаква политическа дейност, следователно не е била преследвана от официалните власти и не е представлявала интерес за тях. Участието в протести, подкрепени със снимки не успяват да докажат преследване по политически причини от държавата ѝ на произход. Р. многократно е напускала Р. и е пътувала до България, след което се е връщала в страната си на произход без проблеми. Твърденията на оспорващата за опасност спрямо нея се намират за необосновани и тъй като при нито едно от предишните си пребивавания в България не е потърсила закрила. Председателят на ДАБ излага, че жалбоподателката е активизирала своята т.нар. политическа дейност след избухването на войната между Р. и Украйна, но без да подаде молба за закрила. Молбата за закрила е подадена едва след като други членове на движението „За свободна Р.“, на което тя е секретар, я обвиняват в незаконно присвояване на пари, събирани от тях за целите на организацията. Органът намира, че жалбоподателят представя обвиненията в присвояване на пари, като се обосновава с постановление на С. Р. прокуратура от 16.09.2022 г., като политически проблем. Разкрива, че основен мотив за нея е да избяга от правосъдието и от многобройните дългове. Органът прави единствено възможния според него извод, че участието на чужденката в движението „За свободна Р.“ цели да се придаде легитимност на представената бежанска история.

Административният орган обсъжда в атакувания акт и участието на Р. Л. в протест от 2015 г. и отхвърля наличието на политически мотив в действията на официалните власти.

В оспореното решение е направен и мотивиран извод, че молителката Р. не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Заявените от нея конкретни обстоятелства не могат да се свържат с нито една от тези причини. Спрямо нея не е установено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 – ал. 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова, притесненията за живота и сигурността на руската гражданка в страната ѝ на произход не са относими към признаване на качеството ѝ на бежанец и предоставяне на закрила като такава по смисъла на чл. 8 от ЗУБ.

Председателят на ДАБ заключава, че доколкото Р. е наясно с вътрешните проблеми на Р. по отношение на човешките права, с нападението над Украйна и с неблагоприятно външнополитическо положение, търси удобен повод да състави собствена бежанска история, основана на няколко общоизвестни проблемни аспекта от вътрешната и външната политика на страната ѝ на произход. Поради изложеното счита, че искането ѝ за предоставяне на бежански статут следва да се отхвърли като неоснователно.

Приема се, че за чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, защото няма данни да е била принудена да напусне Р. по причини, че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата ѝ, както и за опасност от наказание като изтезание или други форми на нечовешко и унизително отношение.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, субектите на тежките посегателства могат да са както държавата, така и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия. Тежки посегателства могат да се извършват и от недържавни субекти, но само ако може да бъде доказано, че държавата и/или контролиращите партии организации, включително и международни организации не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства. Бежанската история на чужденката не е подкрепена от доказателства в този смисъл.

В допълнение органът разглежда случая на Р. и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с чл. 15, б „в“ от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Въз основа на справка вх. № ЦУ-780/06.06.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС (л.26-35 от адм. д. №9664/2023) решаващият орган преценява актуалната обстановка в Р., при което изключва наличието на въоръжен вътрешен или международен конфликт, който да се характеризира с безогледно насилие до такава степен, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Поради това искането на Р. Л. за закрила и в тази му част също се признава за неоснователно и с оглед на изложено се приема отсъствие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В оспореното решение е обоснована и липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като молителката Р. е [семейно положение] и не е посочила член от семейството си да има предоставена закрила в Република България. Посочените от нея лични мотиви за желанието ѝ да живее в Република България заедно със своята дъщеря, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.

Видно от приложение УП21944/ 09.11.2022 г. към регистрационен лист (л. 64 от адм. д. № 9664/2023) заявителката Р. е [семейно положение], майка ѝ е починала, баща ѝ е Р. В. И., братя и сестри – няма.

В интервюто, проведено на 23.11.2022 г. (л.82- 85 и л.133-137 от адм. д. №9664/2023) Р. Л. заявява, че етническата ѝ принадлежност е беларус, както и, че има по-малък брат – Р. В. Р., но тъй като са с влошени взаимоотношения, по време на регистрация не съобщава за него. В продължението на интервюто, проведено на 07.12.2022 г., тя излага, че е напуснала Р. заради несъгласието си с режима там (л.138-140 от адм. д. №9664/2023). В тази насока е представеното решение на градския съд в Йошкар-Ола за премахване на регистрацията на Р. Л. в дома на баща ѝ и брат ѝ и обжалване на това решение – на руски език (л.50-58 от адм. д. №9664/2023).

По делото е приложен [нотариален акт], том II, рег. №844, дело 157 от 2014 г. на нотариус О., с район на действие Районен съд-Балчик (л.37-39 от адм. д. №9664/2023), който удостоверява правото на съсобственост на Л. Р., заедно с още трима граждани на Руската федерация, на двуетажна вилна сграда със застроена площ от 63 кв.м и разгъната застроена плащ от 126 кв.м, находяща се във в.з. „Изгрев“, на [улица] [населено място], общ. Балчик, построена в поземлен имот – вилно място с площ 450 кв.м, ведно с правото на строеж върху 450 кв.м.

В съдебното производство жалбоподателката е представила данни за две търговски дружества: „РЛВ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и „РЛВ“ ЕООД, на които е едноличен собственик (л.83-88), както и за неюридическо лице без право на стопанска дейност П. К. А., на което тя самата е представител по право (л.91-93).

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети: преписката, образувана по молба за международна закрила, подадена от Г. У., както и документи за нея като ученичка; доказателства за част от дейността на движението „За свободна Р.“, ведно със снимков материал, актуална Справка относно Руската федерация вх. №ЦУ-1849/ 30.11.2023 г.; Доклади за правата на човека по държави за 2022 г. за Р. на Държавния департамент на САЩ (л.289 – 293).

В настоящия спор са събрани като гласни доказателства показанията на свидетелите В. Ц., И. М. и С. Б..

Свидетелят В. Ц. познава Л. Р. от 2-3 месеца, покрай извършваната от нея благотворителна дейност в помощ на украински граждани в курортен комплекс Златни пясъци. Споделя че Р. му е с симпатична с това, че е много активен човек, занимава се с благотворителност и защита на правата на човека не само в България, но и по света. Известна му е нейната обществена активност. Счита, „че е много опасно да се върне в Р. понеже ще бъде задържана, защото я преследват по политически причини във връзка с Навални. Не му е известна причината, поради която Р. Л. е напуснала Р.. (л.299)

Свидетелят С. Б., участник при учредяване на движението „За Свободна Русия“, изложи възприятия относно дейността на Р. във връзка с поканите до видни политически личности за участие в конференция за учредяване на движението. Изтъкна, че жалбоподателката противодейства „на тези руски граждани, които биха били опасни за България“. Твърди, че движението работи с различни социални мрежи в това число и български, разказва за реалното положение в Р. и опитва да противодейства на събирането на пропутински организации. Изразява мнение, че дъщерята на Р. Л. може да остане сирак, ако майка ѝ се върне в Р., тъй като „действията на Л. и помощта за Украйна подлежат на законно преследване след началото на войната с Украйна“. Свидетелства за последния акт, извършен с участието на Р. – на 17.03.2024 г. по време на изборите за президента на Р., когато е проведена акция заедно с демократически организации в България с призив да не се признава избора за президент на Р.. Изразява увереност, че „всеки от участниците за превръщането на Р. ще бъде задържан и подложен на санкциите на закона“. Според него управляващият движението Г. Г. е в официалния списък на Руската федерация за терористи, а действащото законодателство на Р. регламентира всички руски граждани, които взаимодействат с терористи, с екстремисти, да понесат наказание от 6 години до доживотен затвор.

Свидетелят И. М. познава жалбоподателката от септември – октомври 2021 г. Запознават се при провеждане на конференция във връзка с учредяване на движението „За Свободна Р.“ в [населено място]. По негово мнение Р. Л. има нужда от статут на бежанец или хуманитарен статут, защото в Русия всеки ден става все по-трудно за хората, които не са съгласни с властите. Дава сведение, че е запознат за арестуване на човек в Петербург, „който просто е участвал в конференцията „За Свободна Русия“ с организатор Г. Г., който от февруари е обявен от руските власти за терорист. Според него „всички, които са свързани с терористите ги арестуват“, а Р. Л. е организатор и участвала в конференция, за което той твърди, че има записи и снимки, включително нейни снимки с Г. Г.. Показания дава и за съвместно участие с жалбоподалката Р. в други акции в [населено място], в [населено място], пред консулството за свободата на Навални, с плакати против войната в Украйна. Свидетелства за ангажираността на Р. с помощите за украинските бежанци и в качеството ѝ на „много активен човек, борец за справедливост“, споделя, че „ако се върне в Р. я грози арест, защото тя според закона е враг на Р.“. Дава косвени показания, по информация от Уляна, че баща ѝ счита Л. Р. и Уляна за врагове на Р. и при завръщането им в Р. има намерение за направи донесение за тях пред властите за противодържавна дейност. От неговите показания се установява, че „Зайцев е подал заявление за екстрадирането на Л. в Р.“ заедно с други руски граждани (л.331-332).

От показанията на свидетелите става явно, че движението „За свободна Р.“ изразява позиция – несъгласие, срещу управление на сегашния президент на Р. – В. П., като целите са насочени към постигане на по-демократично общество.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон, на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.

По силата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В ал. 5 на същия член законодателят е регламентирал действията, които могат да се квалифицират като преследване. Сред тях са правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин (т. 2), наказателно преследване или наказания, които са не пропорционални или дискриминационни по т. 3, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ.

Според, ал. 6 на чл. 8 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

При така изложените доказателствено и правнорелевантни факти, съдът стига до извода, че по отношение на Р. няма събрани доказателства по делото, които установяват наличието към момента на реални действия на преследване по смисъла на ЗУБ, както и правилно е прието от административният орган. Следва да се отбележи и , че конфликтите на търсещата закрила с роднините ѝ в Р. Ф. – баща, брак, бивш съпруг имат семейно-битов характер. Съдът не може да възприеме в мотивите си представения списък на разпоредби от Наказателния кодекс на държавата по произход, който касае случаи на тероризъм, екстремизъм и др., тъй като няма данни за такива обвинения срещу чуждата гражданка до сега.

Участието на Л. Р. в организирането на конференция за създаването на движението „За свободна Р.“ и в акции, включително пред посолството на Руската федерация обаче, е несъмнено израз на нейното обществено мнение, по отношение на което има данни за наличието на основателни съмнения за осъществяване на преследване срещу Р. от евентуалния субект на преследване – Руската федерация или друг такъв по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. В този смисъл са както показанията на свидетелите, така и представената Справка от административния орган в хода на делото под вх. №ЦУ-1849/30.11.2023 г. в ДАБ. Там е отразено, че руските власти атакуват опозиционните политици и активисти с цел да им попречат да се кандидатират за изборни длъжности и/или да подкрепят други кандидати да направят това. Тези лица според източника често са обект на изфабрикувани наказателни дела и други форми на административен тормоз, предназначен да попречат на участието им в политическия процес, което е вид преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ.

Съдът кредитира представената Справка относно Руската федерация с вх. №ЦУ-1849/ 30.11.2023 г., като точна и актуална информация, изготвена при спазване на Методологията на Агенцията на ЕС за убежището и съобразена с чл. 8, т. 2 от Директивата 2011/95 относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Дейността на Р. по подпомагане на украинските граждани в чужбина и отявлените пропутинските настроения са израз на убежденията и ориентацията ѝ, и с оглед гласните доказателства по делото не може да се приеме, че те са извършени единствено с цел чужденецът да получи международна закрила.

При тези мотиви след като като съпостави бежанската история на жалбоподателката до момента на разглеждане и решаване на административния спор с материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на статут на бежанец при основателни опасения за преследване поради политическото мнение на търсещата закрила, съдът приема, че такива са налице.

Оспореният административен акт е постановен при противоречие на материалноправните разпоредби – порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, налагащ неговата отмяна.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Р. Л. при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагане на закона, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 85, ал.1 от ЗУБ и чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 12807/ 29.08.2023 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.