№ 375
гр. Пазарджик, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103874 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищцата Г. Г. Т. е предявила против ответника В. И. Т. иск за
прекратяване на сключения на 05.07.2002 г. помежду им граждански брак с
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника,
съединен с исковете за местоживеенето, родителските права, режима на
лични отношения и издръжката на роденото от брака ненавършило
пълнолетие дете П. В. Т., в т.ч. за минало време, иск за ползване на семейното
жилище и иск за фамилното име на съпругата след развода. Като причина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака изтъква осъществявани от
ответника ежедневни побои, обиди и психически тормоз над нея в
продължение на целия им съвместен живот и извънбрачна връзка на
ответника със сестра й. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. И. Т. не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че иска
развод, но оспорва изложените в исковата молба факти. Не ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 05.07.2002 г. в с.
Юнаците, общ. Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 1 от
05.07.2002 г.
1
Преди брака съпругата е носила фамилното име Н..
От брака страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – П. В. Т.,
ЕГН **********, родена на ****** г.
Ищцата е трудово ангажирана в „Таримекс“ ООД със средномесечно
брутно трудово възнаграждение за периода от месец септември 2021 г. до
месец август 2022 г. в размер на 1 149.08 лв.
На 05.01.2021 г., 15.02.2022 г. и 17.03.2022 г. ищцата е подала сигнали
на ЕЕН 112 за упражнено от ответника домашно насилие.
На 12.01.2022 г. е подала жалба до РУ Пазарджик против ответника за
това, че е влязъл с взлом в квартирата й, счупил някои неща и я ударил по
главата с малка брадва, която тя успяла да вземе. Образувана е пр.пр. №
557/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик, приключила с
отказ да се образува досъдебно производство.
На 16.02.2022 г. ищцата отново е подала жалба до РУ Пазарджик против
ответника за това, че предишната вечер влязъл с взлом в двора на къщата й и
счупил стъклото на входната врата на къщата. Образувана е пр.пр. №
1970/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик, която също е
приключила с отказ да се образува досъдебно производство.
Съгласно представения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик
след раздялата на родителите през 2020 г. основни грижи за детето е полагал
бащата. През 2022 г. същият е заминал за Франция и от тогава до настоящия
момент грижи за детето полага майката. Детето има избран личен лекар с
практика в с. Юнаците. Жилището, в което майката и детето живеят, се
намира в с. Юнаците и е взето под наем. Представлява едноетажна тухлена
постройка, състояща се от спалня, кухня, коридор и баня, а тоалетната се
намира на двора. Жилището е със задоволителни хигиенно-битови условия.
Бащата живее в с. Юнаците в двуетажна къща, от която само вторият етаж е
обитаем. В жилището живее и по-големият син със семейството си. Етажът се
състои от две стаи и коридор. Банята и тоалетната са извън къщата.
Хигиенно-битовите условия са задоволителни. Майката работи в магазин
„Тарита“ в гр. Пазарджик като гастроном-продавач. Към момента бащата е
безработен. Допреди два месеца е работил във Франция и имал спестени
пари. Предстои му да започне работа в гр. Пазарджик. В грижите за детето
майката разчита на помощта на по-големия си син, а бащата има подкрепа от
майка си. Детето учи в 8 клас на Професионална гимназия по химични и
хранителни технологии, гр. Пазарджик със специалност „Парфюмерия и
козметика“. Посещава редовно училище. Не отсъства безпричинно. Няма
проблеми с дисциплината. Има добър успех. Има изградена приятелска среда
в училище и в населеното място, в което живее. Между майката и детето има
изградена емоционална и доверителна връзка. Детето е споделило, че е в
добри отношения с баща си, но има желание да остане да живее с майка си.
Посещава дома на баща си и по-големия си брат след училище, докато майка
й се върне от работа.
2
Свидетелят Ю. Е. С., без родство със страните, установява, че познава
ищцата от началото на 2021 г. При разговори с нея му направило
впечатление, че нощно време тя спяла в колата. Първоначално не му казала
защо, но впоследствие му споделила, че била обект на домашно насилие и не
искала да се прибира веднага след работа. Като се приберяла вкъщи,
започвали обиди и побой до 2-3 часа през нощта. Освен това мъжът й В. бил
страшен комарджия и харчил всички пари. Напуснал работа и се наложило
ищцата да изплаща къщата им. Имал връзка и със сестра й Б.. Ищцата
няколко пъти като се прибирала вечерно време от работа, заварвала мъжа си и
сестра си в неприлични пози. Също така неин познат, който продавал дамско
бельо, й казал, че мъжът й бил купил бельо, което след това видяла да носи
сестра й Б.. Станал скандал и двамата си признали, че имали
взаимоотношения, но обещали, че ще приключат. По-късно ищцата видяла, че
двамата си пишат по Месинджър и разбрала, че нищо не било приключило.
През месец юли 2022 г. В. му писал по Месинджър, че повече няма да бие
жена си и че иска тя да се върне при него, но свидетелят му отговорил, че тя
нямало да се върне, защото цял живот ядяла бой и изплатила къщата, а пък
живеела на квартира, а мъжът й спял със сестрите й. Две години В. се виждал
и със сестра й Р.. Също така ударил ищцата с вентилатор по крака, докато
двете с П. спели на леглото. Когато двамата се разделили окончателно, той я
изгонил от къщата и тя не могла да вземе П.. В. не им давал да се виждат и
бил наплашил детето. Двете се виждали тайно сутрин в центъра на селото. От
месец май 2022 г., когато В. заминал при Б. във Франция, П. живеела с майка
си. Тя се грижила за П., издържала я, обличала я давала й пари и я пращала на
училище. Бащата нищо не давал. Той се върнал от Франция през месец
ноември 2022 г., но детето останало при майка си. П. ходила в къщата на
баща си, но за да види бебето на батко си. Ищцата и П. живеели в с. Юнаците
на квартира, а В. живеел в къщата, която ищцата изплатила, заедно със сина
си, жена му и детето им на 6 месеца. В. работел на полето, в оранжериите.
Казвал, че изкарва по 80-100 лв. на ден. Във Франция също работел в
земеделието и изкарвал по 100 евро на ден.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата заяви, че тя трябва да
гледа детето, защото то трябва да се изучи и да се стане интелигентен човек и
при нея ще е по-добре. При баща си детето нямало да получи това, от което се
нуждаело. Бащата пиел и ходел по казина. Нямало да даде нищо на детето, а
тя можела да му осигури всичко.
Ответникът не е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, тъй като не се е
явил в съдебно заседание, макар да е бил надлежно уведомен за това.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищцата е направила искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
3
Съединени с иска за развод при условията на кумулативно съединяване
са небрачните искове по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителските
права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете, иск по чл. 149 от СК за издръжка за
минало време, иск по чл. 53 от СК за фамилното име след развода и иск по
чл. 56, ал. 1 от СК за ползване на семейното жилище.
По иска за развод:
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
вината на ответника за това. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. В тежест на
ищеца е да установи и сочените в исковата молба брачни провинения на
ищеца, които са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаният по делото
свидетел Станков, имащ преки впечатления от съвместното съжителство на
съпрузите, установява по убедителен начин, че съпрузите се намират в трайна
фактическа раздяла, а брачният им живот е бил съпътстван с чести прояви на
физическо и психическо насилие от ответника спрямо ищцата, както и с
поддържане на извънбрачни връзки също от страна на ответника. В резултат
от това съпрузите безвъзвратно са се отчуждили един от друг и към
настоящия момент в отношенията им липсва нужната обич и топлота,
взаимно разбирателство и съпружеска подкрепа, което не може да бъде
преодоляно. Въпреки заявеното пред свидетеля Станков желание на
ответника ищцата да се върне при него, до възстановяване на съвместното им
съжителство не се е стигнало, основно поради нежеланието на ищцата да
продължи живота си с ответника. При тези данни съдът намира, че присъщите
на здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие и
подкрепа между съпрузите напълно са изчезнали от брачната връзка и не
съществува възможност тези отношения да се възродят отново между тях.
Бракът между страните съществува само формално и е лишен от
необходимото съгласно закона и морала съдържание. Запазването му би било
единствено в тежест на съпрузите и роденото от брака дете. Ето защо същият
следва да бъде прекратен с развод, като всеки от съпрузите продължи
занапред живота си самостоятелно.
Събраните по делото гласни доказателства установяват и твърдението
на ищцата, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
ответникът. Неговото поведение по време на брака е било в разрез с
установените в закона и в обществото норми за брачно поведение. Същият не
се е отнасял с необходимото уважение, доверие и загриженост към съпругата
си. Напротив – системно е упражнявал физическо и психическо насилие над
нея, включително след фактическата им раздяла, имал е извънбрачни връзки
4
със сестрите й, не е бил трудово ангажиран, изоставил е грижите и
издръжката на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете. По този
начин ответникът е поставил съпругата си в ситуация, в която не да може да
разчита на неговата физическа, морална и материална подкрепа и с брачните
си провинения е предизвикал разрива в техните отношения, довел в крайна
сметка до раздялата им.
Относно родителските права след развода:
Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие
дете от брака представляват спорна съдебна администрация, в рамките на
която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия
интерес на детето и вземайки предвид възможностите на родителите да
полагат грижи за него, битовите условия, при които ще бъде отглеждано
детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица
при отглеждане на децата, доходите и имуществото, с които родителите
разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните
качества на родителите, привързаността към детето и други обстоятелства от
значение за отглеждането на детето. Интересът на детето е висша ценност, за
която съдът следи служебно. Да се намери „най-добрият интерес на детето“
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. означава да се извърши преценка на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
С оглед интересите на ненавършилото пълнолетие дете от брака съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване
на майката и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. За този
извод определящи са преди всичко възрастта, в която се намира детето, пола
му, привързаността към майката и обстоятелството, че и в настоящия момент
майката осъществявала грижите за детето. Не без значение е и желанието на
самото дете, споделено социалните работници, че желае да продължи да
живее с майка си, въпреки че поддържа добри отношения с баща си. Майката
е заявила, че желае да упражнява родителските права, което е указание за
сериозна загриженост за детето и желание да изпълни родителския си дълг.
Освен готовност да поеме непосредствените грижи за детето и възпитанието
му, майката разполага с необходимите битови условия за това и с помощта на
по-големия си син е в състояние да осигури всичко необходимо за
нормалното физическо, психическо и социално израстване на детето. Бащата
от своя страна проявява безпричинна пасивност по отношение на детето – не е
заявил желание и готовност да отглежда детето и не се е явил пред съда, за да
бъде изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК относно родителските права след
5
развода. Не е постоянно трудово ангажиран и не получава сигурни доходи, с
които да отглежда детето, често заминава за чужбина, за да работи, през
което време оставя детето на грижите на майката. Също така по делото е
установено, че след фактическата раздяла на съпрузите е препятствал
контактите между детето и майката, което поставя под съмнение родителския
му капацитет и уронва авторитета му на родител.
На бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето, съобразен от една страна с училищните ангажименти на
детето, а от друга с необходимостта от поддържане на лични контакти между
бащата и детето с цел запазване на емоционалната връзка между тях. Поради
това следва да бъде определен режим на лични отношения, при който бащата
да може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с преспиване и
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Относно издръжката на ненавършилото пълнолетие дете от брака:
На основание чл. 59, ал. 5 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК бащата
следва да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете
от брака. Размерът на издръжката следва да бъде съобразен от една страна с
възрастта на детето, нуждаещо се от издръжка, ежедневните му нужди,
здравословното състояние, наличието или липсата на специални потребности
и икономическите условия за живот в страната към момента на определяне на
издръжката, а от друга страна с възможностите на всеки от родителите да
дава издръжка с оглед здравословното и имуществено състояние,
възможността да полага труд и да реализира доходи, наличието или липсата
на задължение да издържа и други лица.
В случая се касае за дете в гимназиален етап на образование, чиито
ежедневни нужди включват освен обичайните разходи за облекло и храна,
още и разходи за учебни материали и помагала, извънкласни занимания,
развлечение и отдих, съответстващи на възрастта. Няма данни детето да има
специални потребности или дарби, които изискват разходи, по-големи от
обичайните, нито да страда от сериозно или хронично заболяване, изискващо
скъпоструващо лечение. С оглед на това и като отчете рязкото увеличаване на
разходите за живот в последните месеци съдът приема, че необходимите
средства за посрещане на основните потребности на детето са в размер около
500 лв. месечно, от която сума ответникът следва да поеме издръжка в размер
на 300 лв. месечно, тъй като е в трудоспособна възраст, няма данни да страда
от заболяване, което да му пречи да полага труд и да реализира доходи от
трудово възнаграждение в размер около средния за страната, нито има
задължение да издържа други ненавършили пълнолетие деца. Остатъкът от
необходимата на детето издръжка следва да остане в тежест на ищцата, която
ще осъществява непосредствените грижи за детето и ще посреща
ежедневните му разходи. Няма основание в тежест на бащата да бъде
възлаган по-голям размер от месечната издръжка, тъй като майката е трудово
6
ангажирана, реализира трудови доходи около средния за страната размер и
няма задължение да издържа други ненавършили пълнолетие деца, с оглед на
което би могла да поеме тази част от издръжката на детето. Също така по-
голям размер на издръжката би бил прекомерен и би станал предпоставка за
неоснователно обогатяване на детето. Съгласно ППВС 5/1970 г. издръжката
се дължи считано от влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
при забава съгласно чл. 146, ал. 1 от СК.
Относно издръжката за минало време:
Като основателен следва да бъде уважен и предявеният от ищцата иск
за издръжка за минало време, доколкото ответникът не е твърдял, нито е
ангажирал доказателства да е предоставял издръжка на детето, след като през
месец май 2022 г. е напуснал страната и е заминал на работа във Франция.
Ето защо този иск следва да бъде уважен до размера от 300 лв. месечно или за
периода от 01.05.2022 г. до 07.12.2022 г., когато е подадена исковата молба,
дължимата издръжка е в общ размер на 2 167.74 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Относно ползването на семейното жилище:
Семейното жилище на страните се намира в с. Юнаците, общ.
Пазарджик, ул. „Четиридесет и трета“ № 10 и е съпружеска имуществена
общност. С оглед интересите на ненавършилото пълнолетие дете от брака,
предоставянето на родителските права за упражняване на майката, определяне
на местоживеенето на детето при нея и установената по делото изключителна
вина на ответника за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 56, ал. 5 от СК ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено на ищцата.
Относно фамилното име на ищцата:
Искането на ищцата след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име Н. е основателно и следва да бъде уважено, тъй
като зависи единствено от личната субективна преценка на съпруга, който е
приел фамилията на другия съпруг при сключване на брака.
По разноските:
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
възложат в тежест на ответника, който има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД като дълбоко и непоправимо разстроен
7
брака между В. И. Т., ЕГН ********** и Г. Г. Т., ЕГН **********, сключен на
05.07.2002 г. в с. Юнаците, общ. Пазарджик, за което е съставен акт за
граждански брак № 1 от 05.07.2002 г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има съпругът В. И. Т., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете П. В. Т., ЕГН ********** на
майката Г. Г. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете от
брака П. В. Т., ЕГН ********** при майката Г. Г. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. И. Т., ЕГН
********** с ненавършилото пълнолетие дете П. В. Т., ЕГН **********,
както следва: бащата може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с
преспиване и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете П. В. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на майка си Г. Г. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лв.,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на
основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва
при забава, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за разликата
над 300 лв. до предявения размер от 400 лв. месечно.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете П. В. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на майка си Г. Г. Т., ЕГН **********, издръжка за минало време в общ
размер на 2 167.74 лв., дължима за периода от 01.05.2022 г. до 07.12.2022 г.
или по 300 лв. месечно, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
300 лв. месечно до предявения размер от 400 лв. месечно.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.
Юнаците, общ. Пазарджик, ул. „Четиридесет и трета“ № 10 на съпругата Г. Г.
Т., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Г. Г. Т., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** от с. Юнаците, общ. Пазарджик,
ул. „Четиридесет и първа“ № 3 да заплати на Г. Г. Т., ЕГН ********** от с.
Юнаците, общ. Пазарджик, ул. „Тридесет и осма“ № 10 сторените от нея
разноски по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** от с. Юнаците, общ. Пазарджик,
ул. „Четиридесет и първа“ № 3 да заплати по сметка на Районен съд –
8
Пазарджик допълнителна държавна такса при допускане на развода по чл. 6,
т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв. и държавна такса по чл. 7, т. 2 от ТДТГПК
върху издръжката в размер на 518.71 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9