№ 915
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Съдия:Златина Рубиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20211000502996
по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 263795 от 10.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 194/2019 год. по описа на
СГС, ГО, 6-ти състав, е отхвърлен предявен от Столична Община против А. С. В. и Р. С. В.
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че Столична община е собственик на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот, находящ се в гр.София, СО, район Връбница, ул. „378“ № 1, представляващ
имот с пл. № 784, кв.40, кв.Модерно предградие по стар кадастрален план с неизвестна
емисия на създаване, с проекто идентификатор № 68134.2824.3571 с площ от 378 кв.м., при
съседи с идентификатори: 68134.2824.1541, 68134.2824.1566, 68134.2824.3572 и
68134.2824.2526, който имот и съобразно КККР, одобрена със Заповед № РД-18-
39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, попада изцяло в границите на ПИ с
идентификатор 68134.2824.2526, целият с площ от 3883 кв.м., а по действащия РП от 1956 г.
на м.“Модерно предградие“ попада в кв.71, върху УПИ V-1541 и който имот е
индивидуализиран със заключението на приетата по делото СТЕ върху комбинираната скица
към експертизата, със зелени линии и цифри и допълнително е означен по цифрите
1,2,3,4,1., която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от
настоящото решение.
Решението е обжалвано от ищеца Столична Община с доводи за недопустимост и
неправилност. Твърди се, че съдът неправилно е разгледал делото, тъй като данъчната
оценка на имота е под 50 000 лева, което прави съдебният акт недопустим. Оспорват се
1
изводите на съда, досежно собствеността върху имота, като в тази връзка неправилно са
кредитирани дадените по делото свидетелски показания, без да бъде взето впредвид, че са
съставени Актове на общинска и държавна собственост, като се твърди, че те представляват
официални документи и тяхната доказателствена сила не може да бъде оборено чрез гласни
доказателства. Оспорва се изводите на съда и досежно прието, че имота не е бил „мера“,
която по силата на закона е била собственост на държавата и общините. Моли съда да
отменени решението и постанови ново с което предявения установителен иск да бъде
уважен.
Въззиваемите А. С. В. и Р. С. В. оспорват жалбата, като се твърди, че правилно съдът е
установил правото на собственост върху имота, въз основа на правилен анализ на събраните
доказателства и моли за потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от Столична Община против А. С. В. и Р. С. В., като се
твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.2822.2526, който
е актуван като стар общински имот с множество АДС и АОС. Поддържа се, че първо
Държавата, а впоследствие и Общината е установила фактическа власт върху имота и
намерението да се държи за себе си, първо държавата, а после общината е осъществявала от
момента на вземането на имота за държавен, поради това, че същият не е имал собственик.
Поддържа се, че имотът е бил придобит от държавата на основание чл.6 от ЗС, след
извършена проверка и установяване, че имотите нямат собственик. Твърди се, че имотът е
бил във владение на държавата измежду имотите, които са държавна собственост, съгласно
приложимото законодателство като „мера“. Поддържа се, че ищецът е владял имота в
периода от 1964 г. до 1979 г. или алтернативно до 1974 г., а в останалата си част на имота за
времето от 1970 г. до 1975 г. като добросъвестен владелец. При условията на евентуалност
претендира прилагане правилото на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм., в сила към 1971 г./, като
съдът приеме, че ищецът е собственик на идеална част, съответстваща на реално
определената част от парцела. В тази връзка моли
Ответниците оспорват иска като неоснователен и молят за отхвърлянето му.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Неоснователни са доводите за
недопустимост, тъй като окръжния съд може да разгледа иск, подсъден на районният съд
като първа инстанция /чл.270, ал.4 от ГПК/. По очертания от оплакванията в жалбата
предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличието на материалните предпоставки за
признаване на правото на собственост в патримониума на ищеца ЗВСОНИ, намира
2
следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и не е
необходимо да бъде преповтаряна от настоящия.
Досежно развитите доводи в жалбата за доказателствената сила на актовете за държавна,
респективно общинска собственост съдът намира, че Актът за общинска собственост е
официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания
действително са извършени въз основа на посочените в него подхождащи го актове и на
посоченото в него основание. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗС в редакцията й както
към 1965 г., 1970 г., така и към 1986 г. държавата придобива имотите, които нямат друг
собственик. Дори да не е установено друго правно основание, ако не се твърди и не се
установява имотът да принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 /отм./ от ЗС
съставлява правно основание за придобиване на собствеността от държавата, след което по
силата на разпоредбите на Закона за общинската собственост имотът е преминал в
патримониума на общината, за което е съставен и съответният акт за частна общинска
собственост.
В настоящия случай ищеца извежда правото си на собственост върху процесния имот от
Акт за общинска собственост № 461/11.03.1997 г., Акт за държавна собственост №
945/11.09.1970 г. и на основание на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОбС и чл.6 /отм./ от ЗС,
който в хода на производство е индивидуализиран и съставлява поземлен имот, находящ се
в гр.София, СО, район Връбница, ул. „378“ № 1, с проекто идентификатор №
68134.2824.3571 с площ от 378 кв.м., при съседи с идентификатори: 68134.2824.1541,
68134.2824.1566, 68134.2824.3572 и 68134.2824.2526, който имот и съобразно КККР,
одобрена със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
попада изцяло в границите на ПИ с идентификатор 68134.2824.2526, целият с площ от 3883
кв.м., а по действащия РП на м.“Модерно предградие“ попада в кв.71, върху УПИ V-1541,
който е индивидуализиран и със заключението на приетата пред първоинстанционен съд
съдебно-техническа експертиза, като върху комбинираната скица към нея, имотът е
изчертан и надписан със зелени линии и цифри и допълнително е означен по цифрите
1,2,3,4,1.
При положение, че се ищеца Столична община не може да докаже отрицателния факт, че
даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този който
оспорва констатациите в акта за държавна/общинска собственост е да установи, че към
момента на актуването, имотът е имал собственик. Ако успее да докаже това, имотът не се
придобива от държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване
по давност, установена с нормата на чл.86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага §1
от ЗД на ЗС /решение № 321/14.10.2011 год. по гр.д.1167/10 год., ВКС, I ГО/. В настоящия
случай обаче, в посочения по-горе Акт за държавна собственост № 945/11.09.1970 г., като
основание за придобиване е посочено-празно място заето от Д. А. П.. Думата „заето“ в
случай означава отнето от лицето, упражнявало фактическата власт върху имота. Поради
това съдът приема, че не е вярно твърдението, че към моментна на актуването, имотът не е
3
имал собственик. В акта е отбелязано, че мястото се заема за държавен недвижим имот на
основание чл.6 от ЗС и чл.21 от ПНИ /отм./.
Неоснователно е другото твърдение на жалбоподателя, че имота е бил „мера“. Това е така,
тъй като към 1970 г., когато имотът е бил актуван като държавен, голяма част от празните
места в м.“Модерно предградие“, гр.София, район Връбница са заети от държавата
/установява се с приетите по делото многобройни актове за държавна собственост,
съставени в периода 1964 г. - 1970 г./, като към този момент от една страна вече е имало
действащ регулационен план от 1956 г., а на второ място в /редакция от 07.11.1961 г./ е бил
действащ Закон за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на гр. София.
Съобразно чл.2 от този закон, общият градоустройствен план на София обхваща градски и
околоградски район с посочените в плана граници. Селата в градския район Обеля,
Връбница /където се намира процесното място/, Илиянци, Орландовци, Малашевци,
Враждебна, Слатина, гара Искър и Дървеница стават квартали на гр. София. Селата Горна
баня, Бояна, Драгалевци и Симеоново стават квартали на София - курорти, и заедно с
квартала-курорт Княжево се определят за предимно малоетажно застрояване с вилообразен
/градински/ характер. Селата по предходната алинея се заличават от списъка на населените
места, а съответните селски народни съвети се закриват.
Отчуждаването на недвижимите имоти към онзи релевантен момент е било уредено в Раздел
II от посочения закон, където изрично е посочено, че отчуждаването на недвижими имоти по
Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно
строителство, както и по чл. 101 от Закона за собствеността за осъществяване на предвидено
ново строителство съгласно общия градоустройствен план и плановете по неговото
приложение в границите на Софийската градска община се извършва с решение на
изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет, а откритите производства за
отчуждаване на имоти по предходната алинея се довършват по реда на този закон.
Собствениците на отредените за мероприятия по улично- регулационните планове
недвижими имоти, отчуждени за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно
строителство или съгласно този закон, се обезщетяват по правилата на Закона за планово
изграждане на населените места при спазване и на следните особени правила:
Изпълнителният комитет на Софийския градски народен съвет, като държи сметка за
стойността на отчуждените имоти, както и за семейното и материалното положение и
нуждите на собственика, може да реши той да бъде обезщетен задължително с отстъпване
на жилище в новострояща се сграда. При отчуждения за държавно, обществено, групово и
кооперативно жилищно строителство жилището се определя по правилата на Закона за
планово изграждане на населените места.
Ако съсобственик има незначителна по стойност идеална част от имота, изпълнителният
комитет на Софийския градски народен съвет, като държи сметка за неговото семейно,
материално и жилищно положение, може да реши той да бъде обезщетен и в брой.
В процесния случай не се ангажираха доказателства, че този ред е спазен, поради което и
държавата не е станала собственик на имота на нито едно от двете посочени основания в
4
разпоредбата на чл.6 от ЗС, в редакцията й към 1970 г.
По делото се установи от събраните доказателства, че имотът е бил собственост на Д. А. П.,
от който е зает, а през 1978 г. е бил собственост на Б. К. и Е. К., от които пък наследодателят
на ответниците го е закупил. Владението е предадено в деня на подписване на договора и
считано от 1978 г. до смъртта на наследодателя на ответниците, последният е упражнявал
непрекъснато и необезпокоявано владение, което се установява и със свидетелските
показания на М. В., които съдът кредитира, тъй като същите са придобити вследствие лични
впечатления. Ищецът не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на твърдението
си, че първоначално държавата, а в последствие общината е упражнявала фактическа власт
върху имота и следователно и към датата на влизане в сила на ЗОбС-01.06.1996 г. имотът не
е преминал в патримониума на общината, тъй като е станал собственост на наследодателя
на ответниците въз основа на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, а по
силата на наследственото правоприемство правото на собственост е преминало върху
ответниците в качеството им на наследници на С. В..
Нормата на чл.181, ал. 3 от ЗТСУ /отм./ е неприложима, доколкото по делото се установява,
че владението е осъществявано в реални граници, а не върху реално определени части от
дворищнорегулационни парцели. Неоснователно е въведеното твърдение на ищеца, че към
настоящия момент няма действащ регулационен план за местността, тъй като въпреки
прогласяване нищожността на плата от 1998 год., то е налице стар регулационен план от
1956 г., който е действащ. От заключението на техническата експертиза се установи, че
процесният имот, който е с пл. № 784, кв.40, кв.Модерно предградие по стар кадастрален
план с неизвестна емисия на създаване, по единствения действащ РП от 1956 г. попада в
кв.71 върху УПИ V-1541, т.е. владението е осъществявано в реални граници.
Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че предявеният установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответниците разноски в размер на 1 500 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263795 от 10.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 194/2019
год. по описа на СГС, ГО, 6-ти състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на А. С. В. и Р. С. В. сумата от 1 500 лева, разноски
по делото.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
6