Решение по дело №190/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. С. Г., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица], ет. 3, ап. № 8, депозирана чрез адв. Д. Ц., ГАК против Решение № 164 от 18.12.2023 г. по АНД № 307 по описа за 2023 година на PC Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ********** от 07.07.2023 год. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - гр. Велико Търново, с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН акона за административните нарушения и наказания на П. С. Г. е наложено административно наказание глоба по чл. 83п от ЗЛОД в размер на 100 лв. (сто лева). Твърди се в жалбата, че решението било постановено в нарушение на материалния закон и при допъснати съществени нарушения на процесуалните правила и се търси отмяната му, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Директор на РДГ – гр. Велико Търново, редовно призован не се явява, в подробно писмено становище, депозирано от надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли потвърждаване на оспореното Решение. Претендира разноски.

Представителят на Габровската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и предлагана на съда да постанови решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, чрез надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Производството пред Районен съд – гр. Севлиево е образувано по жалба на П. С. Г., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица], ет. 3, ап. 8 против Наказателно постановление № ********** от 07.07.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с коeто на основание чл. 83п от ЗЛОД му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. С оспорения в настоящото производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Севлиево е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като вмененото административно нарушение е безспорно доказано и правилно е отмерено наложеното административно наказание.

Решението на Районен съд – гр. Севлиево е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Административен съд – гр. Габрово, в настоящият му състав, намира наведените в касационната жалба доводи са основателни.

П. С. Г. е санкциониран за това, че на 07.01.2023 година ловувал с билет за лов Серия Х 0032369 № 342956 и с талон № 5 от разрешително за групов лов Серия А № 046350 от 07.01.2023 година, като се движи извън населено място с МПС [Марка] с рег. № [рег. номер] с извадена от калъфа и сглобена полуавтоматична ловна карабина „Б.“, кал. 30-06, модел „Арго“ с монтиран оптичен прицел на нея, без патрон в цевта, но заредена с четири броя ловни боеприпаси (патрони) в пълнителя, което е с повече от разрешените един патрон в цевта плюс два патрона в пълнителя, без да е убил или уловил дивеч. АНО е посочил горното да е извършено на територията на РДГ - Велико Търново, ТП ДЛС „Р.“ община Севлиево, землище село Кръвеник, местност „Басковица“, ловище 4, на асфалтов път в махала „Доневци“ в посока махала „Троенци“ и го квалифицира като административно нарушение по чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.

На първо място, в противоречие с мотивите на първоинстанционния районен съд, настоящия касационен състав приема, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неустановяване и съответно непосочване в диспозитива на АУАН и НП на серийния номер, съответно собствеността на ловното оръжие, посредством което се твърди да е осъществено вмененото административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В този смисъл с цел доказване на осъществено административно нарушение по чл. 56, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЛОД е от съществено значение да се индивидуализира ловното оръжие, посредством което е осъществено това нарушение. Липсата на конкретни данни относно ловното оръжие – сериен номер и др. прави невъзможно обосноваването на безпротиворечив правен извод за осъществено съставомерно деяние по смисъла на чл. чл. 56, ал. 1, изр. 2 –ро от ЗЛОД, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. В настоящия случай по отношение на ловното оръжие нито в АУАН, нито в НП е направено необходимото описание, с оглед на индивидуализацията му. В настоящият случай такава конкретизация се явява от особено значение, тъй като не е спорно и се установява по делото във въпросния лов да е участвало и друго лице със същата марка оръжие. След като не е извършена тази проверка на ловното оръжие към момента на установяване на нарушението и не е констатирано чие точно оръжие вози лицето, то не може да се приеме за безспорно, че именно касатора е ловувал с установеното ловно оръжие.

С оглед неоспореното по делото обстоятелство братът на жалбоподателят да е участвал в лова, като същия да има същото ловно оръжие се явява необорено и съответното възражение, че липсват данни откритото в МПС да е именно оръжието на жалбоподателя. А чие е оръжието е от съществено значение, тъй като не може да се установи с исканата от закона категоричност, че жалбоподателят е знаел колко боеприпаса (патрони) има заредени, още по-малко че именно той ги е заредил.

В горния смисъл настоящият състав приема, че от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства не би могло да се направи безпротиворечив извод за наличие на достатъчни доказателства, подкрепящи обвинителната теза на административнонаказващия орган. От показанията на разпитаните свидетели – горски служители се установява, че в момента на извършване на проверката, касатора е бил в лек автомобил, в който е имало ловно оръжие на задната седалка. От така дадените показания може да се обоснове извод, че в момента на проверката касатора не е държал в ръцете си, не е осъществявал фактическа власт върху ловно оръжие, поради което не би могло да се приеме, че същия е ловувал по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.

Само за пълнота на изложението, настоящият състав намира НП незаконосъобразно, съответно то е подлежало на отмяна от районния съд и на още едно основание, а именно маловажност на деянието, като съображенията за този извод са следните:

Нормата на чл. 28 от ЗАНН е приложима както за резултатните деяния, така и за тези на просто извършване, като не е необходимо за вторите, от вида на които е и процесното, да са реализирали или не конкретен вредоносен резултат. Няма причина нормата да не може да се приложи и по отношение на нарушения по ЗЛОД, тъй като не е въведена такава забрана посредством специална правна норма, съответно първоинстанционния съд не е освободен от задължението да извърши преценка и да изложи съображенията си в тая връзка, които от своя страна подлежат на контрол от настоящата инстация.

В конкретния случай не е било спорно по делото жалбоподателят да е ловувал, предварително снабден с всички необходими документи и разрешения, при наличие на изискуемата екипировка. Липсват по делото доказателства за налагани на Г. наказания за нарушения по ЗЛОД или на реда за съхранение, носене и ползване на оръжия и боеприпаси.

В момента на проверката Г. е заявил, че е приключил лова за деня и се прибира в дома си. Процесното оръжие се е намирало на задната седалка на автомобила, т.е. не е било в обичайния обсег на водача и следователно няма данни да се е подготвял активно да отстрелва животни. Няма според състава и безспорни данни, че е бил наясно с броя патрони, заредени в пълнителя – гореизложеното относно доказаност и съставомерност на деянието.

В случая вмененото нарушение се изразява в наличието на заредени повече от разрешения патрони – при ползване на полуавтоматично оръжие, каквото е процесното ЗЛОД допуска то да е заредено с три на брой патрона – един в цевта и два в пълнителя, а в пушката, открита в МПС на жалбоподателя са установени четири патрона, всички в пълнителя, т.е. касае се за само един патрон в повече от законово регламентираното. Доколкото всички са били в пълнителя и е нямало патрон в цевта не подлежат на споделяне съображенията на АНО за създадена завишена опасност.

По изложените съображения, Административен съд – гр. Габрово, счита, че първоинстанционният съд е следвало да отмени процесното НП и да предупреди дееца на основание чл. 28 от ЗАНН, поради което първоинстанционното съдебно решение би следвало да се отмени. Предвид обаче на становището относно доказаността на административнонаказателното обвинение, то не следва към дееца да се отправя предупреждение от настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното, настоящия касационен състав приема, че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи.

При този изход на спора своевременно и основателно се явява искането на касатора за присъждане на деловодни разноски, каквито страната е направила пред въззивната и настоящата съдебна инстанция. Разноските са на стойност 1200 лв. и съставляват договорено и заплатено от страната в брой адвокатско възнаграждение окт по 600 лева за всяка от инстанциите.

Пред първоинстанционния съд размера на платеното и претендирано за присъждане възнаграждение е своевременно оспорен като прекомерен, като пред настоящата такава липсва такова оспорване. Настоящият състав намира, че заплатеното за защита пред първата инстанция се явява прекомерно и съответно подлежащо на редуциране до размер на сумата от 300 лева, с оглед както на размера на наложеното наказание от 100 лева, така и с оглед фактическата и правна сложност, която производството разкрива. Същото касае и възнаграждението за касационната такава, но липсва искане, съответно не е възможно възнаграждението да бъде намалено, съответно в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 900 (деветстотин) лева за двете инстанции.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – гр. Габрово

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 164 от 18.12.2023 г. по АНД № 307 по описа за 2023 година на PC Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ********** от 07.07.2023 год. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - гр. Велико Търново, с което на П. С. Г., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица], ет. 3, ап. № 8 на основание чл. 83п от ЗЛОД е наложено адменестративно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № ********** от 07.07.2023 год. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - гр. Велико Търново, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите (РДГ) - гр. Велико Търново с административен адрес гр. Велико Търново, бул. „България“ № 23, п.к.83 да заплати на П. С. Г., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица], ет. 3, ап. № 8 сумата от 900 (девестотин) лева, представляваща сторените по АНД № 307 по описа за 2023 година на PC - гр. Севлиево и по настоящото КАНД № 190 по описа за 2024 година на Административен съд – гр. Габрово разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.