РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
482/11.3.2020г.
гр.
Пловдив, 11 март 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХI с., в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като разгледа адм.дело № 588
по описа за 2020 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 от ДОПК, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба на „ЕЙ СИ СИ БГ“, ЕИК ***, гр.Пловдив, ул.“***, представлявано от Е.Е.– управител, против решение за отказ за спиране на
производство № Р-16001619008063-104-001/21.02.2020 г., издадено от Й.Т.М.–
началник сектор при ТД на НАП гр.Пловдив, с което е отказано спирането на
производството по издаване на актове от органите по приходите, свързани с
извършвана ревизия, възложена със заповед № Р-16001619008063-020-002 от
17.02.2020 г., извършвана на жалбоподателя.
С молба с вх. № Р-16001619008063-057-001-И/19.02.2020
г. е поискано спиране на ревизионното производство за срок от 3 месеца на
основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК. Като мотив в молбата е посочен големият
обем искани документи, натоварен период, свързан с годишно счетоводно
приключване и изтичане на срока за представяне на документи на други контролни
производства.
Съдът, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и представените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване акт.
Ето защо същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Страните не спорят, а и това се установява
от приложената заповед за възлагане на ревизия № №
Р-16001618005609-020-001/13.09.2018 г., че в ТД на НАП Пловдив е образувано
ревизионно производство по отношение на жалбоподателя.
По силата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, административният орган спира производството при подадена молба на
субекта - еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца.
Законодателят не е въвел изрично изискване молбата да се мотивира или да се
изтъкват конкретни причини в подкрепа на направеното искане, т.е. ревизиращият
орган няма право на преценка, дали да спре производството еднократно, при
подадена молба от субекта.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, производството се спира при подадена молба на
субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца.
Следователно, на преценка от органа по реда на чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежат обстоятелствата - дали е налице молба за
спиране, депозирана ли е същата от лице, което може да поиска спиране на
производството, както и дали не са налице данни производството вече да е било
спирано на това именно основание, предвид изискването спирането на такова
основание да е само еднократно. В случай, че са налице посочените в закона
формални предпоставки за спиране – молба на субекта и липса на предходно
спиране на същото основание, то за органа, възложил производството, не
съществува основание да откаже спирането му, като на автономна преценка,
съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежи въпросът относно продължителността на
спирането в рамките на предвидения максимален срок по чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК от три месеца. Ето защо и наличието или липсата на
изложени конкретни мотиви и причини, поради които е направено искането за
спиране, на практика не е и относимо към преценката
за неговото уважаване, доколкото такова изискване не е поставено в закона, а
единствено изложените основания за спиране биха могли и следва да се обсъждат в
светлината на преценката относно срока, за който това спиране да бъде постановено.
В тази насока следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК е императивна и за административния орган съществува
задължение при установяване наличието на законовите основания за това,
изчерпателно изброени в законовата норма, да спре производството. Автономната
преценка на административния орган, както се посочи, се разпростира върху
проверка на формалните основания за спиране по този ред – наличие на молба, изходяща
от субекта на правото да се иска спиране, липса на предходно спиране,
постановено по този ред, както и срока, за който да се постанови спиране.
Относно последната преценка /за срока на спирането/ именно органът може и
следва да съобрази представените от молителя доказателства и като вземе предвид
срока на ревизионното производство и етапа на развитие на същото да прецени как
и доколко представените доказателства и изводимите от тях обстоятелства се
отразяват върху хода на ревизията. Ето защо и в случая, като е посочил на
практика като основание за отказа си, че изложените от молителя причини за
спиране не били уважителни, административният орган е процедирал
незаконосъобразно, защото мотивите, които са изложени от ревизираното лице, не
са обект на преценката дали изобщо производството да бъде спряно. Следвало е
при наличие на установени основания за спиране, визирани в чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, органът да постанови такова, като вече с оглед на
мотивите и доказателствата, посочени в искането, да прецени за какъв срок да е
същото, съблюдавайки максимално предвидения в закона срок.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореното решение е незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Делото следва да се върне като преписка на
органа по приходите при ТД на НАП Пловдив, провеждащ ревизията, за
постановяване на решение за спиране на ревизионното производство по подаденото
искане за спиране на производството на 22.10.2018 г.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК от АПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение за отказ за спиране на производство №
Р-16001619008063-104-001/21.02.2020 г., издадено от Й.Т.М.– началник сектор при
ТД на НАП гр.Пловдив, с което е отказано спирането на производството по
издаване на актове от органите по приходите, свързани с извършвана ревизия,
възложена със заповед № Р-16001619008063-020-002 от 17.02.2020 г.
ВРЪЩА делото като преписка на ревизиращия орган при ТД на НАП Пловдив за
постановяване на решение за спиране на ревизионното производство по молба за спиране
на ревизионното производство вх. № Р-16001619008063-057-001-И/19.02.2020 г. на „ЕЙ СИ СИ БГ“,
ЕИК ***, гр.Пловдив, ул.“***, представлявано от Е.Е.–
управител, при съобразяване с мотивите на това определение.
Преписи от настоящето определение да се
изпратят на жалбоподателя и на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив.
Определението е окончателно.
Административен съдия: