О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 425
Гр. Кубрат, 03.12.2018 г.
Кубратският районен съд, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 376/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, за да се произнесе съобрази следното:
Съдът извърши проверка на подадената искова молба, с оглед разпоредбата на чл.140 ГПК, и намира същата за редовна, а предявения положителен установителен иск относно вземането на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** с управители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.С., със съдебен адрес:***, п. к. 1527, срещу В.Н.С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес ***, за сумите:
691.41 (шестстотин деветдесет и един лева, четиридесет и една ст.) лева, главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2018 год., до окончателното изпълнение;
55.09 (петдесет и пет лева, девет ст.) лева – договорна лихва за периода 01.04.2016 г. до 30.07.2016 г.;
100.00 (сто) лева – такси;
271.10 (двеста седемдесет и един лева, десет ст.) лева – гаранция по кредитната сделка;, съставляващи неплатени задължения по Договор за кредит № 354882 от 02.03.2016 г. и Договор за гаранция от същата дата, сключен между сключен с „Фератум България“ ЕООД и В. С., вземанията по които са прехвърлени в полза на „Фератум Банк” – ЕООД, което от своя страна е прехвърлило същите в полза на ищцовото дружество вземания с Договор за продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити(цесия) от 01.12.2017 г. и Приложение № Г/ 01.12.2017 г.; и искане за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, намира за допустим.
Ответницата - В.Н.С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес ***, редовно уведомена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Димитрова, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява оспорване изцяло – не са представени доказателства за наличието на сключен договор за кредит и отделно от това договор за гаранция, чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронни документи, както и за предаване на сумата, предмет на договор за заем, на ответницата; не са представени доказателства за извършено от гаранта -„Фератум Банк” – ЕООД, плащания на задължения на ответницата към „Фератум България“ ЕООД. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана.
По доказателствените искания на ищеца: Представил е цитираните в исковата молба писмени доказателства, а съда следва да приложи по настоящото соченото ч. гр.дело № 173/ 2018 год. по описа на РС – Кубрат, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.
В изпълнение на свое задължение по
чл.140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото: Ищецът, като твърди, че в изпълнение на Договор
за кредит № 354882 от 02.03.2016 г., сключен между „Фератум
България" ЕООД -като Кредитор, и В.Н.С. - като Кредитополучател, сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са
описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум
България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити, съгласно който Кредитополучателят е декларирал, че
приема всички условия посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.
8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и
тези посочени в Общите условия, и е удостоверил, че е получил, запознат е и се
е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е
приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия, е получил отпуснат
кредит в размер на 800.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 81.76 лева, за срок от 150 дни;
поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да
оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с
цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде
одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е
предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум
Банк" ЕООД, което дружество е одобрено от
Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 01 април
2015 г. между В.Н.С. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 354882,
по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има право да предяви
претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя; Съгласно чл. 5 от Общи
условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 354882, сключен между В.Н.С.
и „Фератум Банк" ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция е 271.10 лв.; В.Н.С. не е изпълнила договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът
е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД.
Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер
към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило
в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя; твърди се, че
датата на последна вноска по кредита, направена от кредитополучателя е била на 30
юли 2016 г. г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата,
тъй като в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в
случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от
дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия
се начислява такса, в зависимост от просрочието,
която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100.00 лв. и
представлява административна такса за събиране на вземането; на 1.12.2017г. е
сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум
Банк" ЕООД (цедент) с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н.
„А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности; тъй като по договора за кредит, ответницата е извършвала
плащания в неконкретизиран размер лева / не е извършвала плащания, твърдят, че
към настоящия момент дългът е в общ размер на 1 136.01 лв., от които главница 691.41 лева, ведно с законната лихва върху тази
сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2018 год.,
до окончателното изпълнение; 55.09 лева – договорна лихва за периода 01.04.2016
г. до 30.07.2016 г.; 100.00 лева – такси; 271.10 лева – гаранция по кредитната сделка; 18.41
лева – лихва за забава за периода 31.07.2016 г.до 22.03.2018 г., поради което
последното дружество в качеството си на частен правоприемник на заявеното за
изпълнение вземане, моли съда да приеме за установено по отношение на
ответницата В.Н.С., ЕГН ********** ***, на която издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 83/ 29.03.2018 год., изд. по ч.гр. дело № 173/
55.09 (петдесет и пет лева, девет ст.) лева – договорна лихва за периода 01.04.2016 г. до 30.07.2016 г.; 100.00 (сто) лева – такси; 271.10 (двеста седемдесет и един лева, десет ст.) лева – гаранция по кредитната сделка.
Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 79 и сл., във вр. с чл.240 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.
С молба вх. № 2151/ 08.08.2018 г., преди връчване на ответника на препис от исковата молба, ищецът оттегля исковата претенция за установяване на разпореденото с заповед за изпълнение вземане за мораторна лихва върху непогасената главница 18.41 (осемнадесет лева, четиридесет и една ст.) лева – лихва за забава за периода 31.07.2016 г.до 22.03.2018 г.
В тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по основание и размер.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по иска.
Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
относно установяване на разпоредено за плащане със
Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 83/ 29.03.2018 год., изд. по ч.гр.
дело № 173/
Определението за прекратяване производството по делото в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис от същото на ищеца, пред ОС – Разград.
Насрочва първо съдебно заседание по делото на 16.01.2019 год. – 09.30 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото, като на ищеца се изпрати за връчване и депозирания писмен отговор.
Приема приложените и описани в исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.
Прилага по настоящото ч.гр.дело № 173/ 2018 год. по описа на РС – гр. Кубрат.
Указва на ищцовото дружество в първо по делото о.с.з. да уточни/ конкретизира извършените от ответницата плащания – размер, дата, и по кой договор са отнесени, както и указва на ищцовото дружество, че не представя доказателства за извършеното от гаранта плащане на дълг на ответницата – размери и основание на всяка част изпълнение .
Съобщава на страните проекта си за доклад, изложен в мотивите на настоящото определение.
Напътва страните към доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: /П/