ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16688
гр. София, 09.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20221110116922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. М. Г., подадена чрез адвокат Т. Т. /с пълномощно
на л. 29/, срещу Ж. В. Р. и М. С. Н., починала и заместена в процеса, на основание чл. 227
ГПК, от наследниците си по закон Е. П. Н., М. С. Н. и Ж. С. Н..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Е. П. Н.,
чрез адвокат С. Х. /с пълномощно на л. 143/.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ж. В. Р., чрез
адвокат В. Х. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
В писмения отговор на ответника Ж. В. Р. прави, на основание чл. 72 ЗС, възражение
за задържане на процесните имоти до заплащане на извършени от него подобрения в тях и
до заплащане на увеличената им стойност в резултат на твърдените подобрения.
Съгласно трайно установената практика на ВКС – така Тълкувателно решение №
48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 1/4.01.2000 г. по т. гр. д. № 1/2000
г. на ОСГК на ВКС, т. 6, Решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр. д. № 2329/2013 г. на II г. о.,
Решение № 454/22.10.2010 г. по гр. д. № 765/2010 г. на ІІ г. о., и др., правото на задържане по
чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно обезпечително право, чрез което се отлага изпълнението на
задължението за връщане на вещта поради наличие на вземане за извършени подобрения и
необходими разноски, като при основателност съдът постановява условен диспозитив, с
който осъжда задържащия да предаде имота на собственика. Поради това, възражението за
право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС може да бъде предявено само като защитно
средство по иск за предаване владението на съответната вещ. В случая възражението е
упражнено срещу предявен отрицателен установителен иск за собственост /който несъмнено
не съдържа искане за предаване на владението/ и затова предявяването му е недопустимо. С
оглед на това съдът намира, че възражението за право на задържане на ответника Ж. В. Р. е
недопустимо и не следва да бъде приемано в настоящото производство.
1
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане направеното от ответника Ж. В. Р. в
условията на евентуалност възражение за право на задържане върху процесните имоти до
заплащането на направени от него подобрения и увеличена стойност на имотите в резултат
на тези подобрения.
Определението не подлежи на обжалване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2025 г., от
14,40 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове, както следва:
1./ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че първоначалната ответница М. С. Н.,
починала в хода на процеса и заместена, на основание чл. 227 ГПК, от наследниците си по
закон Е. П. Н., М. С. Н. и Ж. С. Н., не е титуляр на правото на собственост на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор № по КККР за гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София,
кв. , ул. № , а по документ за собственост: дворно място, съставляващо парцел , кв. 36 по
плана на гр. София, м. , цялото с площ от 607 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 15
кв. м. /подробно индивидуализирано/, за която се е снабдила с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давност № , том , рег. № , дело № 169/2021 г. по описа
на нотариус Ж. Б., с рег. № . на НК, и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
нотариалния акт в посочената част;
2./ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че първоначалната ответница М. С. Н.,
починала в хода на процеса и заместена, на основание чл. 227 ГПК, от наследниците си по
закон Е. П. Н., М. С. Н. и Ж. С. Н., не е титуляр на правото на собственост на ½ идеална
част от самостоятелен обект с идентификатор № по КККР за гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София,
кв. , ул. № /подробно индивидуализиран/;
2./ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ответникът Ж. В. Р. не е титуляр на
правото на собственост на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № по
КККР за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. София, кв. , ул. № /подробно индивидуализиран/.
2
В исковата молба, уточнена с писмени молби от 04.05.2022 г., 29.08.2022 г. и
23.02.2024 г., се излагат твърдения, че ищцата Р. М. Г. е придобила по дарение от своята
майка М. П. Г. ½ идеална част от собствеността на процесните поземлен имот и жилищна
сграда, построена в него – въз основа на Нотариален акт №, том, дело № 1390/1986 г.
Последната от своя страна била титуляр на ½ идеална част от дарените имоти по
наследствено правоприемство от своя баща П. П. Н., който след смъртта си е оставил за свои
единствени наследници своите деца: дъщеря М. П. Г. и син П. П. Н., които наследили
имотите му при равни квоти от по ½. При посещение на отдел „Местни данъци и такси“ в
общината ищцата установила, че процесните имоти не се водят нито на нейно име, нито на
името на починалата й майка. С оглед на това извършила справки в Агенция по вписванията
и СГКК, при което узнала, че за собственик на имотите се води вторият ответник Ж. В. Р..
Констатирала, че във връзка с имотите са били издадени Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № , том, рег. №, дело №
169/16.09.2021 г. по описа на нотариус Ж. Б., с рег. № . на НК, с който М. С. Н. е призната за
собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор № по КККР за гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, като с последващ
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №, том, рег. №, дело № 195/2021 г. по описа
на нотариус Ж. Б., с рег. № . на НК, М. С. Н. се е разпоредила с цялата собственост върху
посочения имот в полза на втория ответник Ж. В. Р.. Макар в издадения констативен акт от
2021 г. да не фигурирала жилищната сграда, построена в поземления имот, с поведението си
ответницата М. С. Н. по същество оспорвала притежанието на вещни права върху нея от
страна на ищцата, заключвайки сградата, сменяйки ключалката, снабдявайки се с
констативен нотариален акт за поземления имот, поради което за ищцата възникнал правен
интерес от предявения срещу нея отрицателен установителен иск и досежно сградата.
Навеждат се твърдения, че констатираното с Нотариален акт , том, рег. №, дело №
169/16.09.2021 г. давностно владение не съответствала на действителното положение,
доколкото за процесния поземлен имот през последните 10 години никой не бил полагал
грижи и същият бил видимо запуснат и неподдържан. При тези фактически твърдения
ищцата поддържа, че снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост върху
цялото дворно място и прехвърляйки собствеността върху него в полза на Ж. В. Р. са
засегнати нейните вещни права върху него в размер на ½ идеална част, придобита от нея по
дарение от майка й, поради което моли да се признае за установено, че двамата ответници не
са собственици на по ½ идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № по КККР за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на
ИД на АГКК, съответстваща на правата на ищцата в съсобствеността, както и да се признае
за установено, че първата ответница не е титуляр на ½ идеална част от самостоятелния обект
в процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Е. П. Н.,
конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата първоначална ответница М.
С. Н., с изразено становище за допустимост и основателност на предявените искове.
3
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили писмени отговори от М. С. Н. и Ж. С. Н.,
конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата първоначална ответница М.
С. Н..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
Ж. В. Р., чрез адвокат В. Х., с изразено становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва фактическите твърдения, наведени в исковата молба относно
упражняваната спрямо процесните имоти фактическа власт, вкл. твърди, че ищцата не ги е
посещавала никога. Твърди, че по данни на своята праводателка М. С. Н., последната е
осъществявала фактическа власт над процесните имоти от 1980 г., като до 2010 г. тя живеела
в тях заедно със сина си, а след смъртта му живеела сама до датата на смъртта си –
26.12.2023 г. Познавал М. Н. от 2008 – 2009 г., като се намирали в близки отношения и я
посещавал често, помагал й с покупките на храна, лекарства, веднъж годишно почиствал
двора на дома й, водел я по лекари, извършвал ремонтни дейности в дома, дори през 2010 г.
М. Н. му предоставил ключ за дома й. За посочения период на познанство с първата
ответница никой не бил идвал да я посещава. През 2018 г. М. Н. му предложила да му прдаде
къщата си за сумата от 21 000 лева, като запази за себе си право за нейното ползване.
Впоследствие се оказало, че тя не притежава документ за собствеността, което наложило
консултирането с адвокат и провеждане на процедура по снабдяване с констативен
нотариален акт. След като се снабдила с последния, М. Н. му прехвърлила имота, за което
вторият ответник й заплатил продажна цена. След като между двамата имало уговорка за
прехвърляне на собствеността на имота, ответникът Ж. В. Р. започнал да ремонтира и
подобрява процесната къща, която последният счита за подобрение на имота, тъй като била
изградена без документи. Ремонтните дейности, извършени в периода 2019 – 2022 г.,
оценява на стойност от 30 000 лева, като твърди, че и понастоящем се грижи за имота. В
посочения период никой не бил идвал в процесния имот и не възразил срещу извършените
подобрения. Поддържа, че е придобил собствеността на имота добросъвестно, като не знаел
някой да има претенции спрямо него. Навежда възражение за придобиването на процесните
имоти по давностно владение в периода 1980 г. – до датата на подаване на писмени отговор,
осъществявано лично от него и чрез присъединяване на владението на своята праводателка.
Моли за отхвърляне на исковете/.
По доказателствената тежест
УКАЗВА на ответниците, че следва да изчерпят всички придобивни способи за
придобиване и притежаване правото на собственост върху процесните имоти, като предвид
твърдението на ответника Ж. В. Р., че същият е придобил процесния имот въз основа на
правна сделка, в негова тежест е да докаже сключването на такава валидна прехвърлителна
сделка с изключителния собственик на имота. Доколкото ответникът Ж. В. Р. навежда
възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение, упражнявано лично
от него и от праводателката му М. С. Н., чието владение присъединява, в негова тежест е да
докаже, че всеки един от него и праводателката му в хронологична последователност са
упражнявали явно, непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху имота с
4
намерение да го своят в продължение на 10 г., считано от 1980 г. до настоящия момент, като
в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба, уточненията към нея и с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на страната на ищеца един свидетел при режим на довеждане за датата
на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на още един
свидетел за установяване на същите обстоятелства по арг. от чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от нотариус Ж. Б., с рег. № . на НК, в заверен препис материалите
по нотариално дело № 169/16.09.2021 г. по повод издаване на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № , том , рег. № , дело
№ 169/16.09.2021 г., както и материалите по нотариално дело № 195/2021 г.
ДОПУСКА на страната на ответника Ж. В. Р. двама свидетели при режим на
довеждане за датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените
в отговора на исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане на още един свидетел за установяване на същите обстоятелства по арг. от чл. 159,
ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Ж. В. Р. за назначаване на
съдебно-оценителна експертиза по въпросите, формулирани в писмения отговор, като
ненеобходима, с оглед неприемането на наведеното в условията на евентуалност възражение
за право на задържане.
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от ОИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5