№ 88
гр. С. , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500429 по описа за 2020 година
С Решение № 60521/21.08.2020 г. по гр. д. № 1483/2019 г. * районен съд е
отхвърлил предявените от А.Е. Р. срещу М.Е. А. и В.Е. Р. искове с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение
на М.Е. А. и В.Е. А., че А.Е. Р. е собственик по наследство на 1/8 ид. ч. от
следния недвижим имот: поземлен имот пл. № 64 с площ 356 кв.м., образуващ
с 353 кв. м. УПИ VІІІ-64 кв. 3 и попадащ с 3 кв.м. в озеленяване, в кв. 3 по
ПУП на с. М., обл. С. от 1967 г., ведно с построената в имота двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ 52 кв.м., както и за отмяна
на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на Нотариален акт № * том * рег. № 3895
дело № 260/2013 г. на нотариус с рег. № 366, с който Е.И.Р. е признат за
собственик на основание давностно владение на гореописания недвижим
имот, в частта до размер на 1/8 ид.ч. Със същото решение ищецът е осъден да
заплати на ответниците разноски по делото в размер на 600 лева.
Това решение се обжалва пред * окръжен съд от ищецът А.Е. Р.,
чрез пълномощник адв. Б. П., с оплаквания, че е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата.
Твърди се във въззивната жалба, че районният съд е дал вяра и е
изградил извода, че процесният имот не е собственост на родителите на
страните, а че има наследствен характер, като се е позовал на показанията на
свид. Н.Р.; твърди се, че спрямо показанията на тази свидетелка съдът е
1
подходил твърде формално и избирателно ги е анализирал. Твърди се, че
съдът не е обсъдил факта, че първоначално така наречената нова
къща/близнак е била само на един етаж – с характер на стопанска постройка, а
след това е надграден – т.е. построяването не е принос само и единствено на
бащата на Е. и А., а и те са извършили строителство на следващия – втори
етаж на къщата. Твърди се, че ответниците признават, че жилищната сграда е
представлява стопанска постройка, преустроена по-късно в жилищна –
надстроен и втори етаж, страните са родени там; ответниците признават, че
Е.Р. е придобил процесния имот по наследство и давностно владение.
Твърди се, че съдът не е обсъдил Нотариален акт № */2013 г., с
който Е.И.Р. е признат за собственик на процесния имот именно на основание
давностно владение; никъде не се сочи, че е придобит по наследство;
становището на ответниците е прието изцяло от съда в противоречие с това
писмено доказателство.
Твърди се във въззивната жалба, че извода на районният съд, че
процесният имот е придобит по реда на наследяването и давностно владение
от Е.Р. е незаконосъобразен, необоснован и постановен при непълнота на
доказателствата. Твърди се, че представеният от ответниците препис от
разписен лист към плана на с. М. от 1967 г. не обосновава право на
собственост в полза на Е.Р.; твърди се, че ответениците не са оборили
верността на извършеното нотариално удостоверяване в посочения
нотариален акт. Сочи се, че липсват мотиви защо съдът е приел, че в периода
2002 – 2013 г. в полза на Е.Р. е изтекла придобивна давност.
Твърди се, че липсват доказателства кога е починал И.Р. и кои са
неговите наследници. В тази връзка се сочи, че ако процесният имот е
придобит по реда на наследяването, то имената на останалите наследници на
И.Р. следва да фигурират в нотариалния акт. Сочи се, че съдът не е посочил
кога е настъпил ефекта на придобивната давност в полза на Е.Р. според ТР №
4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС – дали
наследодателят е упражнявал фактическа власт в съвладение с някои от
наследниците си и дали имотът е придобит от него в условията на СИО.
Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че
фактическият състав на придобивната давност се е осъществила по време на
брака на Е.Р. и Т.Р. или по време на тяхното фактическо съжителство в
продължение на повече от 50 години, поради което процесният имот е
придобит от двамата поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Сочи се, че ищецът е оспорил декларация по чл. 25 ал. 8 от ЗННД,
по които оспорване съдът не се е произнесъл както е предвидено в чл. 194 от
ГПК.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
2
решение и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде
уважена.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответниците М.Е. А. и В.Е. Р., чрез пълномощник адв. С.Н., с искане да бъде
потвърдено обжалваното решение като постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон.
Твърди се в отговора, че от показанията на свидетелите Р. /съпруга
на един от четиримата братя А. и живуща в къщата близнак на процесната/ и
Р. /син на другия брат – Д./, се установява, че имотът е бил собственост на Д.
Р. /И. Р./; това обстоятелство се установява и от показанията на свид. М.,
която сочи, че „къщата е наследствена на Е.“.
Твърди се, че индивидуалната собственост на Е.Р. спрямо
процесния имот, като придобит по наследство от неговите родители, се
подкрепя от представените по делото писмени документи – декларация за
притежавани недвижими имоти от 1997 г., документи за плащан данък сгради
и ТБО, извлечение от разписния лист по плана на с. М. от 1967 г., копие от
нот. дело № 260/2013 г.; прави се позоваване и на отговорите по реда на чл.
176 от ГПК на ищеца.
По отношение доводите във въззивната жалба, че процесният имот
е придобит по давностно владение от Т.Р., се твърди, че такива доводи се
въвеждат за първи път в жалбата, липсват в исковата молба. Излагат се
доводи за въведени в жалбата противоречиви твърдения относно НА №
*/2013 г. Сочи се, че нотариалния акт е съставен въз основа на изтекла повече
от 10 години давност след смъртта на Т.Р. и няма пречка на самостоятелно
основание, извън кръга на наследствените си права, Е.Р. да е придобил по
давност процесния имот, поради което и в НА не е посочен придобивния
способ наследство.
Сочи се в отговора, че не са въведени твърдения ищецът да е
придобил собствеността въз основа на давностно владение, каквото и не се
установява. Твърди се, че процесният имот Е. е придобил от своя баща, като е
владял същия като свой собствен.
С отговора са прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и се претендират разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът адв. Б. П.
поддържа въззивната жалба.
За въззиваемите пълномощникът адв. Щинкова оспорва
въззивната жалба.
* окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
3
намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в
законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество
съобрази следното:
Ищецът А.Е. Р. предявява иск да бъде признато за установено по
отношение ответниците М.Е. А. и В.Е. Р., че е собственик на 1/8 ид.ч. от ПИ
пл. № 64 с площ от 356 кв.м., участващ в УПИ VІІІ-64 по плана на с. М., общ.
С., ведно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 52 кв.м.
От представените удостоверения за наследници се установява, че
страните са наследници – деца на Т.С. Р., починала на 01.09.2002 г., и на
Е.И.Р., починал на 09.03.2019 г. Ищецът твърди, че по време на брака си Т.Р.
и Е.Р. са придобили собствеността върху процесния имот, като след смъртта
на Т.Р., ищецът като един от наследниците й, е придобил собствеността на
1/8 ид. ч. от процесния имот.
Ответниците оспорват твърдението техните родители да са имали
сключен граждански брак, като твърдят, че процесния имот е бил
индивидуална собственост на бащата на страните Е.Р., като той го имал по
наследство от неговия баща – дядо на страните – Д. /И./ Р..
От представеното нотариално заверено извлечение от Регистъра на
населението на с. М., околия Д., от 1956 г. се установява, че Е. И.ов Р. е женен
и като член на семейството му е вписана съпруга Т.С. Р., за която е вписано,
че е омъжена на 25.08.1944 г. По-нататък в регистъра са вписани децата на Т.
и Е. – А., М. и В..
От представеното по гр. д. № 843/2020 г. на РС – С., приложено
като доказателство, удостоверение от 08.09.2020 г. от Община – Д., се
установява, че по описа на кметство Т., общ. Д., липсва регистър за брак от
1944 г. Джамийско настоятелство с. Т. е удостоверило, че липсва съхранен
архив за извършени религиозни обреди за религиозни бракове през 1944 г.
Въпреки че ищецът не разполага с акт за сключен граждански брак
между неговите родители и не може да се снабди с копие от такъв акт, тъй
като не е съхранен регистъра за граждански бракове от 1944 г. на кметство с.
Т., към което е било с. М., настоящата инстанция счита, че от другите
доказателства по делото се установява, че родителите на страните са имали
сключен граждански брак. Основание за този извод най-вече дава
извлечението от Регистъра на населението на с. М. от 1956 г., в който е
вписано семейството на Е. И.ов Р.. Безспорно в този регистър Т.С. Р. е
вписана като съпруга на Е. И.ов Р., както и е посочена датата, на която Т. е
омъжена – на 25.08.1944 г. Също така, за Е. И.ов Р. е вписано, че е женен, като
не е налице вписване на друга съпруга, освен Т.Р.. Тези вписвания в
регистъра на населението установяват по един достатъчно убедителен начин,
че Т.Р. и Е.Р. са имали сключен граждански брак и са били съпрузи.
Вписването в регистъра на конкретна дата, на която Т. е омъжена, сочи, че
4
това вписване е извършено не по устна информация, а въз основа на съставен
акт за граждански брак.
От друга страна, индиция, че родителите на страните са били в
граждански брак, е и обстоятелството, че Т. е носила фамилното име на Е.Р.,
което официално е могло да се случи със сключването на граждански брак.
Горните изводи се подкрепят и от свидетелските показания. Свид.
Ч. сочи, че от хората в селото и от близките им /вероятно на страните/ му е
известно, че Е.Р. е имал брак с жената, с която живеел. Особено съществени
са показанията на свидетелката Н. Р.. Както предвид възрастта си – 97
годишна, така и предвид обстоятелството, че е била съпруга на брата на Е.Р. –
А. и живее в къщата - близнак на процесната, тази свидетелка има
непосредствени и най-преки впечатления за семейния статут на Т. и Е.Р..
Свидетелката Р. освен че говори за Т. като съпруга на Е., изрично сочи, че Т.
и Е. са имали брак. Настоящата инстанция счита, че следва да се кредитират
показанията на свидетелката Н. Р. предвид непосредствените и най-преки
впечатления, които е имала поради посочените по-горе обстоятелства, както и
поради обективността на показанията на тази свидетелка, която е ангажирана
от ответната по делото страна.
В показанията си свид. Н. Р. сочи, че процесната къща е изградена
от И. Р. – баща на Е.Р.. В тази насока са и показанията на свид. Р. – внук на
И..
Както от свидетелските показания, така и от декларираното пред
нотариуса от Е.Р., се установява, че процесната къща е изградена през 1956 г.
– 1958 г. Т.е. по време на брака на Т. и Е.Р.. Свид. Р. сочи, че процесната къща
е изградена от дядото И., той плащал и правел всички, децата му нямали
средства. В същото време тази свидетелка сочи, че И. построил къщата за
синовете си Е. и А., а другите му деца останали в старата къща; И. казал
двамата братя да останат в новата къща /Е. и А./, като Е. и А. на чоп си
разделили новата къща. С оглед тези показания и предвид установеното, че
процесния имот се е ползвал единствено и само от Е. и Т. и другите
наследници на И. Р. никога не са имали каквито и да е претенции към него,
настоящата инстанция счита, че Е. и Т. Р. по време на брака си са придобили
процесния имот в режим на СИО по силата на давностно владение.
Независимо, че И. Р. е заплащал за строеж на къщата-близнак, той, както сочи
свид. Н. Р., я построил за синовете си и я предоставил на синовете си Е. и А..
Въпреки липсата на изискуемата се от закона форма на това разпореждане от
страна на И. Р., установява се, че всеки от братята Е. и А. е ползвал
предоставения му близнак от къщата със съзнанието, че е собственик. Това
ползване Е.Р. не е осъществявал самостоятелно, а съвместно със съпругата си
Т. - ползване с намерение за своене се е осъществявало и от съпругата на Е. –
Т.. Следва да се допълни, че дори и да не беше установено, че Е.Р. и Т.Р. са
имала сключен брак, то владението от Е. и от Т., със съзнание, че имота е
тяхна собственост, което е било достояние на останалите наследници на И.,
също би довело да възникване на съсобственост между Е. и Т. Р., при квоти
5
по ½ ид.ч. за всеки от тях. Обстоятелствата, че по разписния лист по плана на
с. М. от 1967 г. имота е записан само на Е.Р., само той го е декларирал и след
смъртта на Т. наследниците й не са подали декларации, не могат да
елиминират установеното по безспорен начин, че както Е., така и Т., са
владели процесния имот като свой собствен.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема за
установено, че Т.Р. е била собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, като
след нейната смърт през 2002 г. съпругът и трите им деца са наследили
нейната част при равни квоти, поради което ищецът по наследство от Т.Р. е
станал собственик на 1/8 ид. ч. от процесния имот.
От показанията на свидетелите М. и Ч. се установява, че след
смъртта на Т.Р. ищецът продължил на ползва част от процесния имот –
ползвал по една стая на двата етажа, правил ремонти на покрива, на
канализацията и банята, имал ключ от къщата, през летния сезон редовно
ползвал имота. Следва да се допълни, че и свид. Н. Р. сочи, че всички деца на
Е. и Т. след смъртта на Т. идвали в къщата, знаели си я като тяхна обща.
Поради това се установява, че Е.Р. не е придобил по силата на давността
владение частта на Т. след нейната смърт. Не се установява бащата Е.Р. да е
владял частите на останалите наследници на Т. с намерение да ги свои, да е
демонстрирал това намерение и да е отблъснал владението на другите
наследници на Т..
Поради това Е.Р. не е придобил по силата на давностно владение
частта на съпругата си Т. и при издаване на Нотариален акт № */23.10.2013 г.
не са били налице предпоставките Е.Р. да бъде признат за собственик по
силата на давностно владение на целия имот, конкретно за 1/8 ид. ч.,
придобит от ищецът по силата на давностно владение, След като Е.Р. не е
собственик на тази 1/8 ид.ч., то той не е могъл и да я дари на ответниците,
поради което и ответниците не се легитимират като нейни собственици по
силата на извършеното в тяхна полза дарение от Е.Р. с НА № */30.10.2013 г.
Установява се, че именно ответниците са се грижили за баща си Е., когато той
е имал нужда, а ищецът и Е.Р. не са били в добри отношение, като поради
това Е.Р. е искал да дари процесния имот на двамата ответници. След като
обаче ищецът се легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот,
то с тази част Е.Р. не е могъл да се разпореди, поради което и ответниците не
са станали нейни собственици.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо това се постанови уважаване на иска по чл. 124 ал. 1 от
ГПК, както и следва да се постанови отмяна на нотариалния акт за
собственост по силата на давностно владение на Е.Р. за разликата над 7/8
ид.ч.
С оглед този изход от спора следва ответниците по иска да бъдат
осъдени да заплатят направените от ищеца деловодни разноски за двете
инстанции в размер на 760лева.
6
Водим от горното * окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 60521/21.08.2020 г. по гр. д. № 1483/2019 г. на *
районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК по отношение на М.Е. А., ЕГН **********, гр. С., ул. „В.П.“ № 52, и
В.Е. Р., ЕГН **********, гр. С., ул. „Н.“ № 3, вх. „В“, ет. 4, ап. 26, че А.Е. Р.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „В.П.“ № 52, е собственик по силата на
наследство от Т.С. Р. на следния недвижим имот: 1/8 ид.ч. от ПИ пл. № 64 с
площ от 356 кв.м., участващ в УПИ VІІІ-64 с 353 к и с 3 кв.м. в озеленяване, в
кв. 3 по ПУП на с. М., общ. С., ведно с построената в имота двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м.
ОСЪЖДА М.Е. А., ЕГН **********, гр. С., ул. „В.П.“ № 52, и
В.Е. Р., ЕГН **********, гр. С., ул. „Н.“ № 3, вх. „В“, ет. 4, ап. 26, да заплатят
на А.Е. Р., ЕГН **********, гр. С., ул. „В.П.“ № 52, деловодни разноски за
районен и въззивен съд в размер на 760 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на
чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7