Р Е Ш Е Н И Е №1426
14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 13489/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
офис 6, депозирана против „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, с
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК.
Според изложеното, ответното дружество имало
вземане против ищеца, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки № ***********,
и за вземането си получило заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от дата 03.01.2011г ,
издадени по ч.гр.д. № 17602/2010 г. на Районен съд – Пловдив. Образувано е
възоснова този лист изпълнително дело № ******г.
на частен съдебен изпълнител ************. Изложени са доводи, че от момента на
образуване на изпълнителното производство (
05.07.2011 г.) са изтекли седем
години, в които не са предприети изпълнителни действия, довели до прекъсване на
давността. Извършвани били единствено действия по проучване на имущественото
състояние на длъжника. Твърди, че производството по изпълнителното дело е
прекратено по право на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Сочи, че искът за главница
се е погасил с изтичане на петгодишния давностен срок, а именно – на 05.07.2016
г., а вземането за обезщетение за забава – на 05.07.2014 г. Сочи, че вземането
за разноски, включително и тези, начислени от частният съдебен изпълнител в
хода на образуваното изпълнително производство, представляват акцесорни
вземания и на основание чл. 119 ЗЗД са се погасили с погасяване на главното
вземане. Оспорва се принудителното
изпълнение , като се иска от съда да бъде постановено решение , с което да се
установи по реда на чл. 439 от ГПК недължимост на следните суми: 456.12 лв. –
главница, сумата от 401.96 лв. – законна лихва за периода от 04.11.2010 г. до
26.06.2019 г., сумата от 236. 84 лв. – неолихвяеми вземания и 212.86 лв. –
такси и разноски по изпълнителното дело, начислени на основание Тарифата по
ЗЧСИ.
Ответникът оспова исковете , отрича изтичането
на давност за вземането – твърди , че тя е била прекъсвана неколкократно – с
подаването на молба за изпълнителен лист на неисково основание, с образуването
на изпълнително дело, а и самото то прекъсвало давността - като процес за
вземането. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените за
защитата разноски. Такива претендира и ищеца.
Води
се частично допустим отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 439
от ГПК.
Искът е недопустим в частта, с коята се иска
да се установи недължимост на сума от 212.86 лева – такси и разноски по
изпълнителното дело № ***** по описа на ЧСИ ************ за 2011г. Тази суми не
са в патримониум на взискателя, те се дължат на съдебния изпълнител, който ги е
получил от същия, като съдебният изпълнител не е страна по настоящото
производство. На следващо място, ищецът разполага с друг ред за защита срещу
дължимостта на разноските по делото – произнасянето на съдебния изпълнител по реда на 79 от ГПК, което на свой ред е обжалваемо по изричната разпоредба на чл. 435
ал. 2 т . 7 от същия кодекс.
В тази
част, производството по делото следва да се прекрати.
Искът за установяване на недължимост на
вземането при описаните в изпълнителния лист параметри на същото е допустим, по
него съдът дължи произнасяне по същество.
По възникването на вземането и по това , че кредиторът е
снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи
, че предпоставките на иска
по чл. 255 ГПК (отм.), респ., чл. 439
от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е
снабдено, и промените, които
са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. №
95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава
съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са
заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на
разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от
25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема,
че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл.
439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на
срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.
Това, дали давност е изтекла, следва да се
прецени към датата на устните състезания по настоящото дело, на основание чл.
235 ал. 3 от ГПК , доколкото такава тече и по време на настоящия процес.
Установява се обаче от отбелязванията, които
- на основание чл. 455 ал. 2 изр.
последно от ГПК – съдебният изпълнител е направил върху изпълнителния лист , че
част от процесните вземания са платени доброволно в хода на изпълнителия процес
, преди датата на устните състезания по настоящото дело, включително и преди
ищеца да се позове на изтекла давност чрез предявавяване на иска. За всяка
платена от ищеца сума , съдебнит изпълнител е извършвал разпределение, както
следва: с постъпилите на 28.02.2018 г 33 лева, са платени такси и разноски по
изпълнението, предварително внесени от взискателя, с постъпилите на 20.03.2018
г. 50 лева, са платени такси и разноски по изпълнението, предварително внесени
от взискателя, с внесените на дата 20.04.2018г 100 лева са погасени отново
такси и разноски по изпълнението , 55.80
лева от които са преведени на взискателя; с платените на 02.05 .2018г - 20 лева
отново са погасени такси и разноски по изпълнението, какти с внесените на
28.05.2018г, и на 19.10.2018г.
На дата 15.03.2019г, длъжникът внася по
сметката на съдебни изпълнител сума от 200 лева за частично плащане на дълга.
Според извършеното на същата разпределение , погасяват се 34.89 лева от таксите
по изпълнението, 95.66 лева от хонорара на юрисконсулта на взискателя
(определен на 150 лева) , но и 44.45 лева от лихвите по изпълнителния
лист - от сумата от 159.39 лева , която
съставлява лихва за забава за периода от 04.01.2008г до 11.10.2010г , както и
разноските за държавна такса по частното дело 17602 по описа на ПРС за 2010г . Само
заради това погасяване , искът да се установи недължимост на разноските за
такса по частното дело е неоснователен – вземането е погасено чрез плащане,
настъпило преди датата на подаването на исковата молба по настоящото дело.
Същото се отнася за частта от иска, представляваща сума от 44.45 лева от
лихвата за забава по изпълнителния лист
за периода от 04.01.2008г до 11.10.2010г.
Що се касае до това ,
дали за вземането е изтекла погасителна давност, следва да се каже следното:
Като способ за погасяване на
едно вземане, давността се описва като период на бездействие на кредитора по
правоотношението да потърси дължимото. Като такъв, тя съставлява отрицателен за
длъжника юридически факт, за доказването на който той не разполага с
процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна
или прекъсната, нещо, което кредитора като ответник по делото следва да докаже.
В случая, давността следва да погаси
произтичащо от договор между ищеца и частен праводател на ответника вземане за
реално изпълнение. Договора, под номер ***********не
е наличен в кориците на делото , а и частното дело № 17602 по описа на ПРС за
2010г, по което евентуално би могъл да се намира , е унищожено след изтичането
на срока за пазенето му. Затова съдът следва да приеме , че най – късно към
дата 29.03.2008г., вземането на кредитора за главница и възнаградителна лихва
по договора е било изцяло изискуемо – 28.03.2008г е датата , до която се претендира
възнаграждение на кредитора за предоставените средства , тоест, вероятната
крайна дата на действие на договора. Няма основание по отношение на главницата
и възнаграждението, ищеца да се позове на кратката тригодишна давност;
давността за погасяване на вземането за лихва е тригодишна, на основание чл.
111 от ЗЗД , и е започнала да тече от дата 12.10.2010г.. Съответно , при липса
на основание изтичането на давност да се прекъсне , тя би изтекла на 29.03.2013г. за главницата , и на 13.10.2013г. за лихвите.
Стабилизирането
на заповедта за плащане чрез неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК
не прави вземането „съдебно установено „ по смисъла на чл. 117 ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите , тъй като в
производството по чл. 410 , респ., чл. 417 от ГПК , съдът не проверява
съществуването на вземането по исков ред и със всички допустими доказателства и
не се произнася с акт по същество на спора.
Молбата за издаване на изпълнителен лист на
извънсъдебно изпълнително основание не прекъсва изтичането на давността, нито
молбата за образуване на изпълнителното дело под номер *********** по описа на ЧСИ ***********, подадена на дата
05.07.2011г., нито редовно връчената на дата 10.05.2012г на ищеца покана за
доброволно изпълнение – съобразно мотивите към Тълкувателно решение от дата
26.05.2015г. по т.д. №2/2013г на ВКС, ОСГКТК. Изпълнителни действия не са
извършвани, насрочения с разпореждане на ЧСИ от дата 28.07.2014г опис на
движими вещи ( л. 96 от делото ) не се е
състоял по неясни причини, насочване на изпълнителни действия срещу движимост
на длъжника се извършва с описа на същата, и докато такъв не бъде извършен,
липсва предприет изпълнителен способ.
Към този момент, за вземането е изтекла
общата петгодишна давност. Разпореждането на ЧСИ за насрочване е постановено
вече след изтичането й, затова, само по себе си не прекъсва давността.
Всъщност, освен запор върху банкова сметка
***е на иска, които действия са се случили много след изтичане на давността, по
делото няма проведени изпълнителни действия.
Вярно е, че в молбата си за образуване на
изпълнителното дело, взискателят е оправомощил съдебния изпълнител с правата по
чл. 18 от ЗЧСИ, но този факт сам по себе
си би няма значение за изхода на спора, тъй като съдебният изпълнител не е
провел по свой почин редовно какъвто и да било изпълнително действие до
изтичането на давността, а така или иначе, давност се прекъсва само чрез трите
изчерпателно посочени в чл. 116 от ЗЗД способа – с признанието на длъжника, с
предяваване на иск от кредитора или чрез редовно проведено изпълнително
действие. Нито един от трите способа не се доказа да е осъществен, дори по
почин на съдебния изпълнител.
Исковете са частично основателни, в частта
, в която задължоението съществува след извършените плащания. В платената част,
те следва да се отхвърлят.
За яснота , съдът трябва да каже , че за
целите на исковете по чл. 439 от ГПК
(чрез които се оспорва принудително о изпълнение) спорното право се индивидуализира по начина,
по който това е направено в изпълнителния лист; посочване на точен размер на
изчислената от съдебния изпълнител законна
лихва след датата на издаване на листа не
е нужно. Описаните в изпълнителния лист вземания формират и цената на
процесните искове. Затова и съдът няма да формира нарочен диспозитив в
тази част на искането , след като се е произнесъл по дължимостта на законната лихва от
датата 04.11.2010г до окончателното
изплащане на сумата, тоест по цялото искане на страната, а разноските по делото
ще бъдат изчислени при посочената в листа цена. Формулираното искане да се установи
недължимост на сума от 281.29 лева неолихвяеми вземания съобразно поканата за
доброволно изпълнение на л. 90 от делото, всъщност касае сбора на законната
лихва за периода от 04.01.2008г до
11.10.2010г. и договорната печалба за париода от 14.12.2007г до
28.03.2008г, така , както са посочени в изпълнителния лист ( 121.90 + 159.39 лева).
Разноските
се понасят от страните пропоционално – на ищеца такива се присъждат съобразно
частта от исковете, която е основателна, а на ответното дружество – съобразно
сумата на отхвърлената и прекратените части, доколкото ответника има право на
разноски и при прекратяване на иска. Цената на исковете е 975.26 лева.
Общия
размер на направените от ищеца разноски е 505 лева. Дължат му се съобразно уважената част от исканията 358.81
лева.
Общият размер на направените от ответното
дружество ( на което се определя
възнаграждание на процесуален представител – юрисконсулт в размер на 150 лева )
, е 174 лева. Дължат му се пропорционално 50.36 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството по иска на Е.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, ******* – адвокат Д., да
се признае за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2, че ищецът не дължи
плащане на сумата от 212.
86
лв. – разноски по изпълнително дело № ******г. на частен съдебен
изпълнител ************, поради недопустимост на това искане.
Признава за установено по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6,
че в отношенията между страните , Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***, **********, не дължи на ответника плащане на
следните суми , за които е издадена заповед за плащане и изпълнителен лист от от 03.01.2011 г.
по ч.гр.д.
№ 17602/2010 г. на Районен съд – Пловдив и е образувано изпълнително дело № ****** по
описа на ЧСИ ************г : сумата от 456. 12 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от дата
04.11.2010г до окончателното изплащане на сумата, сума от 121.90 лева –
договорна печалба за париода от 14.12.2007г до 28.03.2008г, сума от 114.94 лева
- лихва за периода от 04.01.2008г до 11.10.2010г., поради изтекла давност, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА да се установи недължимост
на същото основание на следните вземания по същия изпълнителен лист: 25 лева
разноски по частното дело № 17602/2010г- държавна такса ,
както и в частта, представляваща сума от
44.45 лева от лихвите за периода от
04.01.2008г до 11.10.2010г. – като неоснователни в тези части.
Осъжда „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, да
заплати на Е.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, ******,
сумата от 358.81 лева разноски по
делото.
Осъжда Е.Д.Н., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес ***, ********, да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6,
сумата от 50.36 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните. В частта , с която производството по делото е прекратено , решението
има характер на определение и се обжалва в срок от една седмица от датата на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ