Р Е Ш Е Н И Е № 260961
21.10.2020г., гр. ПЛОВДИВ
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4332 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са обективно и субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, предл. второ и предл. трето ЗЗД, по
чл. 17 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС.
Ищец Б.Д.М. чрез адв. Цв.К. заявява, че притежава по
наследяване от своята майка Ю.Б.М.– К. /починала на ***./
½
ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект с иденфитикатор №
***по действащата КК и КР на гр. П., който обект представлява жилище с административен
адрес: ***с площ от 61 кв.м.;
½ ид.част от правото на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор № ***по действащата КК и КР на гр. П.,
който обект представлява жилище с административен адрес: *** с площ от 89.07
кв.м.
Ищецът заявява, че майка му придобила приживе имотите
въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот от ***. – за имота
с адрес: гр. П., ***, а за имота в *** по силата на договор за покупко-продажба
оформен в нот.акт № ***
След смъртта на Ю.М.освен ищеца като нейн син и
наследник останал и преживял съпруг – Д.К.К./починал на ***/, който на
***сключил договор за продажба на наследството на М. в полза на Г.И.Б. за
сумата от 5000 лева.
Ищецът узнал месец февруари ***. за сключена сделка
между Г.И.Б. и П.Н.И. за замяна на 1/100 ид.част от собствената му ½
ид.част от гореописаните апартаменти за х. с ф. ***на
стойност 2099 лева като чрез замяната П.Н.И. станал съсобственик и впоследствие
придобил отново от Б. чрез покупко-продажба останалите 99/100 ид.части от
½ ид.част от процесните апартаменти за сумата от общо 8000 лева.
Ищецът заявява, че сключеният договор за замяна между
Б. и П.И. е сделка, която е в противоречие с добрите нрави, тъй като се цели
постигането на резултат, който е във вреда на ищеца, а освен това по един
скрит, потаен начин едно трето лице става съсобственик като затова не се
уведомява другия съсобственик. Счита се, че договора за замяна противоречи на
добрите нрави понеже преследва неморална цел, която е да изолира съсобственика
Б.М. от управлението и разпореждането със собствените му имоти.
Ищецът заявява, че добрите нрави са накърнени поради
нееквивалентност на престациите като се посочва, че замяната на 1/100 ид.част с
х.а накърнява тази еквивалентност, защо се придобива ид.част от правото на
собственост върху имот срещу движима вещ.
Ищецът поддържа, че със сделката за замяна се
заобикаля закона поради това че с тази сделка Б. не предлага за изкупуване
идеалната си част на ищеца, а на трето за съсобствеността лице, което лице чрез
замяната става съсобственик и впоследствие придобива остатъка от дела на Б.
като уврежда интересите на другия собственик. Заявява се и че единственият
мотив за извършването на сделката за замяна е да се създаде законово основание
за изключване приложението на чл.33, ал.2 ЗС като този мотив заобикаля закона и
противоречи на добрите нрави.
Ищецът заявява, че сделката за замяна е симулативна и
прикрива покупко-продажба /дисимулирана сделка/ като иска прогласяване
недействителността на привидната сделка и обявяване за валидна дисимулираната
сделка като бъдат приложени правилата относно прикритото съглашение, тъй като
са налице изискванията за неговата действителност.
Предвид на гореизложеното ищецът иска да се допусне
изкупуването на основание чл. 33, ал.2 ЗС на ½ ид.част от процесните
имоти при същите условия и цена на които са продадени – в случай че се обяви за
валидна прикритата сделка, а в случай че се прогласи за нищожна сделката за
замяна да се допусне за изкупуване 99/100 ид.част от ½ ид.части от правото
на собственост върху процесните имоти, тъй като тези идеални части не са му
предложени за изкупуване при същите условия при които са продадени. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Г.И.Б. чрез адв. М.Б. оспорва предявените
искове. Заявява се, че искът по чл. 33, ал.2 ЗС е недопустим, тъй като ищеца
Б.М. показал завещание от майка си по силата на което е обявен за единствен
наследник на нейното имущество като това завещание било обявено през м. март
2016г. Заявява се и че двумесечният срок от узнаване на сделката е изтекъл с
оглед на което и за ищеца нямало правен интерес от предявените искове предвид
че се легитимира като единствен собственик. Заявява се, че сделката за замяна
на 1/100 ид.част с х. е действително, не противоречи на добрите нрави, не
заобикаля закона и е не прикрива покупко-продажба като излага подробни
съображения в тази насока. Иска отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответник П.И.Н. чрез адв. Г.К. заявява възражение за
недопустимост на производството като се позовава на завещание в полза на ищеца
от страна на майка му, която го легитимира като изключителен собственик,
евентуално заявява, че двумесечния срок по чл. 33, ал.2 ЗС е изтекъл. Заявява
се, че сделката за замяна на 1/100 ид.част с х. е действително, не противоречи
на добрите нрави, не заобикаля закона и е не прикрива покупко-продажба като
излага подробни съображения в тази насока. Иска отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното
Страните не спорят
относно фактите затова че Ю. М.-К. приживе е придобила по силата на договор за
продажба на държавен имот от ***. апартамента на *** № **в гр. П. и апартамента
в гр.П. на **** отново чрез покупко-продажба през 2003г. Не се спори и относно
обстоятелството затова че Б.М. е син на Ю.М., а праводателя на Г.Б. – Д.К. е
преживял съпруг
Установено е по делото
че с алеаторен договор за продажба на наследство от 24.04.2016г. К. след
смъртта на съпругата си и майка на ищеца продава полученото наследство на
ответник Г.Б., който пък впоследствие с нот. акт № ***заменя 1/100 ид.част от
правото на собственост върху процесните апартаменти за х. с ф. ***на стойност 2099 лева, приобретател по който договор е
ответник П.Н.И., а с нот. акт *** Б. продава останалата притежавана от него
ид.част в размер на 99/100 в полза на И. за сумата от 8000 лева.
Договорът за продажба на наследството на починалата
Ю.М.не попада в приложното поле на чл. 33, ал.2 ЗС поради което и е допустим и
законосъобразен спрямо ищеца, по-същественото е обаче, че този договор именно
поради алеаторния си характер предполага неяснота в актива на наследствената
маса, тъй като с него се прехвърлят съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, каквато неяснота очевидно съществува в отношенията между
страните предвид изнесените данни и от двамата ответници за завещание в полза
на ищеца от страна на майка му, което би изключило правата на Б., респ. на И.
изцяло или поне до размера на запазената част на К.. Относно това завещание е
повече от очевидна волята на ищеца затова че същият не желае да се ползва от
последното, за да се легитимира като изключителен собственик на процесните
имоти или поне до размера на запазената на К. част. Противното би обезсмислило
напълно водения иск по чл.33, ал.2 ЗС, тъй като от една страна запазената част
от наследството, която се полага на К. не му се следва автоматично, а следва
завещателното разпореждане да се намали със съответното конститутивно решение,
от друга страна, ищецът желае да се легитимира като собственик на ½
ид.част по наследяване въз основа на законово наследствено правоприемство върху
процесните имоти, но не и по силата на завещателното разпореждане като е
ирелевантна причината затова. Завещанието е едностранна правна сделка при която
адресатът – заветникът трябва да приеме завещанието, така както наследникът по
закон, трябва да приеме наследството било то изрично или мълчаливо. Наличието
на завещателно разпореждане не прави автоматично заветника собственик на
завещаното. В случая по делото няма данни затова завещанието да било е прието
от ищеца – нито изрично, нито мълчаливо. По твърдения в исковата молба това
завещание е било показано на отв. Б., не било вписано в Служба вписвания, тъй
като ищецът считал, че Б. ще му прехвърли придобито по договора за продажба на
наследство. Ето и защо възражението на двамата ответници за недопустимост на
производството се отхвърля като неоснователно, тъй като по делото няма
категорична яснота прието ли е завещанието от ищеца, за да може последния да се
легитимира като изключителен собственик на процесните имоти. Вън от горното и
по твърдения на ищеца вписването на завещанието не би осигурило
противопоставимост на правата на ищеца, тъй като преди това има вписана
прехвърлителна сделка, което и е обусловило оттегляне на твърденията му затова
завещание.
Не се споделя и възражението затова че ищецът е знаел
за замяната и продажбата далеч преди подаването на исковата молбаи съответно за
него е изтекъл двумесечния срок по чл. 33 ЗС. По делото са налични данни затова
че ищецът узнава за смъртта на К. през м. февруари – обясненията му по реда на
чл 176 ГПК, когато отв. Б. му се обадил и му казал, че К. му е прехвърлил
наследството от майка му, при което ищецът направил справка и узнал за замяната
и последващата продажба. Косвено този извод се потвърджава и от справката
предоставена от Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“ като за периода
20.12.2017г. до 18.01.2019г. ищецът няма подадени искания лично или чрез
пълномощник свързани с процесните имоти, за същия период няма постъпили искания
за устни справки от ищеца досежно процесните имоти. Следователно ищецът не се е
възприемал като собственик въз основа на завещанието направено в негова полза
от майка му, от една страна, а от друга страна е считал, че до смъртта си К. е
собственик по наследяване от Ю. М. до размера на ½ ид.част от процесните
апартаменти. Едва след установяване на контакт с отв. Б. ищецът разбира за
сделките.
По съществото на предявените искове.
Първия иск е с правна квалификация чл. 26, ал.1 предл.
второ и предл. трето ЗЗД и има за предмет сделката за замяна оформена в нот.
акт ***., която според ищеца е нищожна поради противоречието й с добрите нрави
и като извършена при заобикаляне на закона. Съдът изрично е сезиран с този иск
макар в исковата молба да се допуска при въвеждане основанието му фактологична
неяснота до колкото се заявява като основание за нищожност на сделката и
обстоятелството, че ищецът я счита за придивидна по смисъла на чл.26, ал.2,
предл. последно ЗЗД /абсолютна симулация/ като ищецът изирчно добавя и
поддържа, че на основание чл. 17 ЗЗД спрямо този договор следва да се приложат
правилата за покупко-продажбата, тъй като това е сделката, която страните са
прикрили /относителна симулация/.
Поради тази неяснота с разпореждане №
29378/25.03.2019г. съдът е изискал ищеца да заяви изрично предявява ли иск по
чл. 17 ЗЗД, тъй като при абсолютната симулация ищецът би следвало да посочи, че
страните не желаят нито последиците на привидния акт, нито въобще някакъв друг
резултат, а при относителната - когато привидното основание прикрива
действителното ищецът иска да се ползва от дисимулираната /прикрита сделка/ и цели нейното
прогласяване. Според съдебната практика искът за установяване на нищожността на
привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна
симулация (Решение № 453/20.06.2003 г., по гр.д. № 990/2002 г., на II г.о.).
Т.е. дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е тя е
предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, а не на този по чл.
26, ал. 2 от ЗЗД.
Ето и защо според настоящата инстанция с иск с предмет
чл. 26, ал.2 ЗЗД не е предявен, тъй като ищецът цели съдебна защита по иска с
правна квалификация чл. 17 ЗЗД защото при успешното му провеждане прикритата
сделка, която би се прогласила за действителна е покупко-продажба, а
симулативната сделка, която би се прогласила за нищожна е замяната.
Същевременно нито в исковата молба, нито в допълнителните две уточняващи молби
няма твърдения за абсолютна симулация на сделката за замяна.
По отношение на въведеното основание заобикаляне на
закона съдът намира следното.
Замяната като правна сделка, на първо място не попада
в приложното поле на чл. 33 ЗС когато касае индивидуално определена вещ – така
решение № 93/31.10.2018г. по гр.д. № 4714/2017г. на ВКС. С Решение № 197 от
03.08.2012 год. по гр.д. No 1430/2012 год. ВКС-ГК I г.о. приема, че в
хипотезата на замяна с движима вещи, определени с белези които характеризират
рода може да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС. В хипотезите на
договор за замяна обаче със строго определени индивидуални движими вещи,
приложението на чл. 33, ал.2 ЗС е изключено, няма място за разширително
тълкуване, в която насока е преобладаващата съдебна практика, поради което и
принципно замяната на ид.част от правото на собственост при съсобствен имот не
може автоматично да бъде отнесена като заобикаляща закона, от там и нарушаващо
го. Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се
разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността
лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право, когато се касае
до продажба на идеална част от недвижимия имот. В случая разпоредителното
действие, което е осъществено е на 1/100 ид.част от ½ ид.част от правото
на собственост върху процесните два апартамента, не е продажба, респ. не може
да бъде приравнено на продажба, поради което и не е в противоречие със закона,
тъй като априори при заобикалянето на закона се стига до противоречие с него
или това заобикаляне е равнозначно на неговото нарушаване. На второ място, това
основание за недействителност съдържа субективен елемент - страните трябва да
съзнават, да искат цел, която закона им забранява и затова използват за
постигането й формално незабранен от закона начин. Това е съществената отклика
от противоречието със закона и накърняване на добрите нрави, като основания за
недействителност.
В случая по делото не се установява ответниците да
преследват цел, която е забранена от закона. Действително границата, която
отличава позволеното разпоредително действие с предмет ид.част от
съсобственост, което е признато и гарантирано от закона на съсобственика от
действието, което има за цел включването на трето за съсобствеността лице чрез
именно такова позволено разпореждане - замяна на ид.част от процесните имоти и
заобикаляне режима на чл.33 ЗС трябва и винаги държи сметка на обективни
критерии. В случая по делото не са събрани обективни данни затова че ответникът
Б. с ответника И. е целял ощетяване на ищеца, не са събрани данни и затова че процесния
х. не съответства като пазарна стойност на 1/100 ид.част от ½ ид.част от
жилищата, тъй като по същество с тази 1/100 ид.част третото лице получава
собственост върху която е съществувало ограничено право на ползване, а дори и с
погасяването на последното не може да се приеме тезата, че срещу тази ид.част
И. ще се настани да живее и ще спестява многократно по-големи суми за наеми.
Впрочем така развита тезата би имала значение за действителността на
покупко-продажбата на 99/100 ид.части на стойност 8000 лева, но до колкото тази
сделка не се атакува и не е предмет на
производството съдът не разглежда този въпрос.
По отношение на противоречието на замяната с добрите
нрави настоящата инстанция не констатира такова разгледано на плоскостта на
нееквивалентност на престациите по сделката. От обективна страна това не е
установено по делото, не е установено и договарянето да е във вреда на ищеца,
не е установена цел поради която ответника Б. да извърши прехвърлянето, за да
ощети другия съсобственик, нито пък е установено обстоятелство от отношенията
между Б. и М., който да сочи на такъв извод. Вярно е че за ищеца, Б. не е бил свързван като лице, което да е
придобило собственост върху имотите, а само като наемател, но ищецът се е
познавал с праводателя К. приживе като по делото не се въвеждат фактически
твърдения затова какви са били отношенията между тримата и възможно ли е Б. да
целял такова ощетяване на ищеца след смъртта на К.. В случая ищеца обосновава
нееквивалентността на престациите като форма на противоречие на замяната с
принципа за добрите нрави и морала само изхождайки от естеството й и от нейния
предмет, без обаче да посочва субективно какво според него страните са целяли и
защо като по този начин свърже твърдяната според него еквивалентност и с други
обективни факти.
Предвид на гореизложеното този иск се отхвърля като
неоснователен.
По отношение иска с правна квалификация чл. 17 ЗЗД.
Не се установява сделката с която е извършена замяната
на 1/100 ид.част да е симулативна и да прикрива покупко-продажба. По делото не
са ангажирани нито преки, нито косвени доказателствени източници затова, че
волята на страните е била да се извърши продажба. Допустимостта за доказване на
симулативност със свидетели, само при наличие на начало на писмено
доказателство, се отнася единствено за страните по договора, но не и за трети
лица – арг. от чл. 165, ал.2, изр. последно ГПК - в случая по делото не са ангажирани гласни
доказателствени средства.
Прогласяване за действителна на прикритата сделка –
покупко-продажба само по твърдения на ищеца затова, че замяната е симулативна,
тъй като се цели заобикалянето на чл. 33 ЗС за да бъде ощетен ищеца без да има
налични каквито и да било доказателства в тази насока не може да се приеме за
установено.
Предвид на гореизложеното този иск се отхвърля като
неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 33, ал.2 ЗС
След като настоящата инстанция установи, че сделката
за замяна оформена в нот. акт № ***е действителна и валидна, то няма пречка
отв. Б. да предложи и продаде на встъпилия в съсобствеността И. останалите
99/100 ид.части от правото на собственост върху ½ ид.част от процесните
апартаменти без да ги предлага на първо на ищеца.
Следователно, не са налице основанията на чл. 33 ЗС за
допускане изкупуване на ½ ид.част от процесните имоти при същите условия
и цена на които са продадени тъй като не се установи замяната оформена в нот.
акт № ***да прикрива покупко-продажба, респ. не се установи нищожност на
сделката на посочените от ищеца основания, за да се се допусне за изкупуване на
99/100 ид.част предмет на покупко-продажбата оформена в нот. акт № ******
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответниците следва
да се присъдят сторените от тях разноски – за отв. П.И. сума в размер на 517,20
лева. Ответникът Б. е представляван от адв. М. Б.Б. на основание чл. 38 ЗА
поради което следва да й се присъдят разноски в минимален размер съгласно
Наредба № 1/2004г. за минималните а.ски възнаграждение – сума в размер на 900
лева / по 300 лева минимално възнаграждение за всеки иск/.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.М. с ЕГН ********** с
адрес: *** иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. второ и предл. трето ЗЗД против Г.И.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***3 и П.Н.И. с ЕГН ********** с
адрес *** за прогласяване нищожността на
договор за замяна на 1/100 ид.част от правото на собственост от ½
ид.част от
1.самостоятелен обект с иденфитикатор № ***по
действащата КК и КР на гр. П., който обект представлява жилище с административен
адрес: ***с площ от 61 кв.м и
2.самостоятелен обект с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. П., който обект представлява жилище с
административен адрес: *** с площ от 89.07 кв.м.
оформен в нотариален акт ***, ***дело ***по описа на
*** Е. С. с рег. № *** поради заобикаляне на закона с цел да се избегне
приложението на чл. 33 ЗС и противоречие
с добрите нрави като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.М. с ЕГН ********** с
адрес: *** иск с правна квалификация чл. 17 ЗЗД против Г.И.Б. с ЕГН **********
с адрес: ***3 и П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес *** за прогласяване нищожността на договор за
замяна на 1/100 ид.част от правото на собственост върху ½ ид.част от
гореописаните имоти оформен в нотариален акт № ***КАТО ПРИВИДЕН и като такъв,
който ПРИКРИВА договор за покупко-продажба като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.М. с ЕГН ********** с
адрес: *** иск с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС против Г.И.Б. с ЕГН
********** с адрес: ***3 и П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес *** за допускане изкупуването на ½ ид.част
от правото на собственост върху
1.самостоятелен обект с иденфитикатор № ***по
действащата КК и КР на гр. П., който обект представлява жилище с
административен адрес: ***с площ от 61 кв.м и
2.самостоятелен обект с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. П., който обект представлява жилище с
административен адрес: *** с площ от 89.07 кв.м. за сумата от 10 099 лева.
ОСЪЖДА Б.Д.М. с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 517,20 лева,
която представляват разноски по делото;
ОСЪЖДА Б.Д.М. с ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на а. М. Б.Б. с адрес: *** на основание чл. 38 ЗА сумата от 900
лева разноски за а.ско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.