РЕШЕНИЕ
№.............../............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1039 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С молба с. д. № 10225/29.06.2022 г. пълномощникът на жалбоподателите И.С.Т. и Н.Н.Т. адвокат Р.Ч. е поискала, на основание чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, съдът да направи тълкуване на постановеното по делото и влязло в законна сила решение № 229/23.02.2021 г. като посочи дали дадените с решението задължителни указания на главния архитект на община Варна по тълкуване и прилагане на закона включват и задължителни за него указания да се произнесе по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. в едномесечен срок, при спазване на изискването за мотивирана писмена форма на акта.
Като причина за подаване на искането по чл. 251 ГПК е посочено, че поради бездействието на главния архитект на община Варна да изпълни влязлото в законна сила решение на съда, на 17.02.2022 г. жалбоподателката И.С.Т. е сезирала председателя на Административен съд Варна да наложи глоба на административния орган, на основание чл. 306 ал. 2 вр. чл. 304 АПК, но с постановено по адм. дело № 361/2022 г. разпореждане № 7655/09.06.2022 г. искането е оставено без уважение по съображение, че в решението не е указан срок за изпълнението му, съгласно чл. 174 АПК. Цитиран е и пасаж от мотивите на разпореждането, според които „след като не е ограничен със срок на изпълнение от съдебното решение и такъв не е предположен от закона, в дискрецията на органа по изпълнение е да прецени по какъв начин да го изпълни“.
Посочено е, че с оглед на така постановеното от председателя на Административен съд Варна разпореждане № 7655/09.06.2022 г., което по същество лишава влезлия в сила съдебен акт от държавна гаранция за изпълнение, се иска тълкуването на решение № 229/23.02.2021 г., в диспозитива на което съдът е върнал за ново произнасяне на главния архитект на община Варна административната преписка по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като същевременно в мотивите на решението е посочил, че /следва цитат от мотивите на решението/ „..преписката следва да се върне на главния архитект на община Варна за ново произнасяне в установения от закона срок, който и в хипотезата на чл. 124б ал. 1, и в тази на ал. 5 ЗУТ е все едномесечен, при спазване на изискването за мотивирана писмена форма на акта.“ При така формулирания диспозитив на съдебното решение в частта относно връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне жалбоподателките считат, че за преодоляване на обективно установената неяснота относно действителната воля на съда, препятстваща точното изпълнение на решението в посочената част, следва да се извърши тълкуването му в искания от тях смисъл.
В проведените открити съдебни заседания искането по чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК се поддържа от пълномощника на жалбоподателите адвокат Р.Ч..***, редовно призован, не се явява и не се представлява в заседанията, но с подадени по делото писмени становища с.д. № 10955/13.07.2022 г. и с.д. № 13641/14.09.2022 г. оспорва искането за тълкуване по съображение, че в решение № 229/23.02.2021 г. липсва твърдяната неяснота относно действителната воля на съда при постановяването на диспозитива, с който административната преписка е върната за ново произнасяне на административния орган. Позовава се на чл. 251 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК в съдебната фаза на административното производство, според който на тълкуване подлежат влезлите в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, в случаите, когато са неясни, което означава, че от мотивите и диспозитива им не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. Сочи, че смисълът на тълкуването на съдебното решение е да обезпечи прилагането на правните му последици, включително и правилното му изпълнение, а в случая след влизането в сила на решение № 229/23.02.2021 г. общинската администрация дори е предприела действия, съобразно с указанията на съда като при преразглеждане на административната преписка по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. ЕСУТ е взел решение по т. 36 от протокол № 3/18.01.2022 г., че следва да се представи задание по чл. 125 ЗУТ, съобразено с чл. 96 ЗУТ, и опорно-сравнителен план за преценяване на обхвата на допускане, като в него да се нанесат действащите планове и проучвания. При така изложените съображения главният архитект на община Варна е посочил, че подаденото от жалбоподателите искане за тълкуване на влязло в законна сила решение № 229/23.02.2021 г. следва да се отхвърли като неоснователно. Доказателства относно посоченото в становищата на главния архитект решение на ЕСУТ по т. 36 от протокол № 3/18.01.2022 г. се съдържат в адм. дело № 361/2022 г. на Административен съд Варна, приложено за послужване в с.з. на 05.10.2022 г.
За да се произнесе по искането за тълкуване на решение № 229/23.02.2021 г., съдът съобрази следното:
С решение № 229/23.02.2021 г. по адм. дело № 1039/2020 г. по описа на Административен съд Варна е отменен по жалба на Н.Н.Т. и И.С.Т. мълчаливият отказ на главния архитект на община Варна по подаденото в община Варна заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. и е върната за ново произнасяне на главния архитект на община Варна административната преписка по заявлението при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Според мотивите на решението, заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. е било подадено в община Варна от жалбоподателките Н.Н.Т. и И.С.Т. като с него на основание чл. 124а, чл. 124б и чл. 133 ЗУТ е поискано изработването на проект за ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 1013.536.1032 по плана на „Приморски парк“, местност „Салтанат“ – Варна.
Отново в мотивите на решението съдът е посочил, че поради констатирания порок по чл. 146 т. 2 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, оспореният мълчалив отказ следва да се отмени, на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК и на основание чл. 173 ал. 2 АПК преписката следва да се върне на главния архитект на община Варна за ново произнасяне в установения от закона срок, който и в хипотезата на чл. 124б ал. 1, и в тази на ал. 5 ЗУТ е все едномесечен, при спазване на изискването за мотивирана писмена форма на акта.
Срещу решение № 229/23.02.2021 г. на Административен съд Варна е била подадена касационна жалба от главния архитект на община Варна като с постановено по реда на глава ХІІ АПК неподлежащо на обжалване решение № 10572/19.10.2021 г. по адм. дело № 5228/2021 г. състав на ВАС РБ, Второ отделение, го е оставил в сила.
Считано от датата на влизане в сила на решение № 229/23.02.2021 г. /19.10.2021 г./, за главния архитект на община Варна е възникнало задължението за ново произнасяне по подаденото от Н.Н.Т. и И.С.Т. заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на решението съдът, при позоваване на чл. 124б ал. 1 и чл. 124б ал. 5 ЗУТ, изрично е посочил, че срокът за произнасянето е едномесечен.
Позовавайки се на постановеното от председателя на Административен съд Варна разпореждане № 7655/09.06.2022 г. по адм. дело № 361/2022 г., жалбоподателките считат, че следва да се приеме, че в решение № 229/23.02.2021 г. съществува неяснота досежно обстоятелството включват ли дадените с него задължителни указания на главния архитект на община Варна по тълкуване и прилагане на закона и задължителни за него указания да се произнесе по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. в едномесечен срок, при спазване на изискването за мотивирана писмена форма на акта.
Със субсидиарно приложимата в настоящото производство на основание чл. 144 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ разпоредба на чл. 251 ГПК изрично е регламентирана процесуална възможност за тълкуване на съдебно решение, като съгласно чл. 251 ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Абсолютна процесуална пречка за допустимост на искането за тълкуване на съдебното решение е обстоятелството то да е вече изпълнено /чл. 251 ал. 2 ГПК/ като законодателят има предвид случаите, в които решението е изпълнено изцяло, защото само тогава липсва какъвто и да било правен интерес от тълкуването. Частичното изпълнение на решението не прегражда тълкуването. В този смисъл и проф. Живко Сталев в „Българско гражданско процесуално право“, Четвърто допълнено и преработено издание, ДИ „Наука и изкуство“, стр. 415.
В случая не може да се разглежда като процесуална пречка за тълкуването по смисъла на чл. 251 ал. 2 ГПК твърдяното от главния архитект на община Варна предприемане в съответствие с решението на съда на действия от страна на общинската администрация по преразглеждането на административната преписка по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г., предвид взетото от ЕСУТ решение по т. 36 от протокол № 3/18.01.2022 г.
Дори да се приеме, че решението на ЕСУТ обективира някакви действия по преразглеждане на преписката, то не може да се счете като окончателно ново произнасяне по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г., като се има предвид, че с диспозитива на решение № 229/23.02.2021 г. преписката по заявлението е върната за произнасяне на главния архитект на община Варна, комуто със заповед № 4785/25.11.2015 г. кметът на община Варна е делегирал правомощията си по чл. 124а ал. 2 и 5 ЗУТ /последното обстоятелство е обсъдено изрично в мотивите на решение № 229/23.02.2021 г./. Поради това няма изпълнение на решението в частта на диспозитива му за постановеното от съда връщане на преписката по заявлението за ново произнасяне от главния архитект на община Варна и в този смисъл отсъства процесуална пречка по смисъла на чл. 251 ал. 2 ГПК за подаване на искането за тълкуване на решението.
Чрез уреденото в чл. 251 ГПК производство за тълкуване на влязло в сила съдебно решение се цели преодоляването на допусната неяснота в решението, за да не препятства тя настъпването/прилагането на правните му последици и неговото изпълнение. И тъй като със сила на пресъдено нещо се полза единствено диспозитивът на съдебното решение /в този смисъл ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/, то на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат единствено решенията, от чийто диспозитив поради неговата неяснота или двусмисленост не може да се изведе с категоричност формираната воля на съда. В този смисъл са например решение № 12964/30.10.2017 г. на ВАС по адм. дело № 6271/2017 г., ІV отделение; решение № 148/25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., ІІ ГО, ГК; решение № 364/27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6546/2014 г., ІV ГО, ГК; решение № 368/15.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2008 г., І ГО, ГК/.
Тълкуването по чл. 251 ГПК е форма за официално, авторитетно тълкуване, притежаващо всеобща важимост и поради това обвързващо всички субекти, по отношение на които се разпростират субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението.
В случая, отменяйки с решение № 229/23.02.2021 г. мълчаливия отказ на главния архитект на община Варна по подаденото от жалбоподателките заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г., съдът с изцяло отделен диспозитив му е върнал обратно преписката за ново произнасяне при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Последното следва от разпоредбата на чл. 173 ал. 2 АПК, според която когато отмени административния акт, но без да са налице предпоставки да реши делото по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези указания поначало се съдържат в мотивите на съдебното решение за отмяна.
Изхождайки от диспозитива на решение № 229/23.02.2021 г. и от уреденото в чл. 173 ал. 2 АПК общо правомощие на съда при отмяна на административния акт, съдът намира, че в случая не е налице каквато и да било неяснота или двусмислие в диспозитива на решението, която да налага тълкуването му. Поначало при тълкуването на решението винаги трябва да се изхожда от мотивите на съдебния акт, а не да се извършва нова преценка на доказателствата, но за да възникне изобщо необходимост от тълкуване, диспозитивът на решението трябва да е неясно, респективно двусмислено формулиран, така че да възпрепятства възможността да се разбере каква е действителната воля на съда, постановил съдебния акт. След като това условие в случая отсъства, то искането за тълкуване е неоснователно и трябва да се остави без уважение като такова.
Същевременно обаче със застъпването на становище единствено в мотивите на решението относно срока, в който при връщане на преписката за ново произнасяне административният орган, при спазване на изискването за мотивирана писмена форма на акта, трябва да се произнесе по заявлението и с неотразяването на този срок и в диспозитива на решението, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, която на основание чл. 175 ал. 1 предл. първо АПК следва в случая да отстрани по свой почин. Задължението на съда да определи и в диспозитива на решението срока, в който да се издаде административният акт, следва изрично от разпоредбата на чл. 174 АПК, според която когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това.
Необходимостта от отстраняването на допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта, с която преписката е върната на главния архитект на община Варна за ново произнасяне, е наложителна, за да се гарантира по този начин изпълнението на решението.
Следва да се посочи, че в чл. 175 ал. 1 АПК, законодателят при условията само на примерно, а не на изчерпателно изброяване е определил случаите на очевидна фактическа грешка като за изясняване на това понятие доктрината безусловно приема, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението /виж проф. Живко Сталев в „Българско гражданско процесуално право“, Четвърто допълнено и преработено издание, ДИ „Наука и изкуство“ – София, стр. 413/. Посредством примери, пак там, на същата страница, изрично е посочено, че очевидна фактическа грешка представляват и пропусканията да се отразят в решението становища на съда, личащи от мотивите на съдебния акт.
Съществената разлика между очевидната фактическа грешка, подлежаща на поправка в съдебно-административния процес по реда на чл. 175 АПК, и непълнотата на съдебното решение, редът за отстраняване на която е по чл. 176 АПК, се състои в това, че докато при очевидната фактическа грешка съдът е формирал в мотивите на решението волята си по съответното искане, респективно въпрос, но не я е обективирал и в диспозитива, то при непълнотата на решението поначало липсва формирана воля на съда, тъй като той изобщо не е разгледал искането/въпроса и никъде в текста на решението не е взел становище по него. В този смисъл е и „Систематичен коментар на АПК“, ИК „Труд и право“, София, 2013 г., стр. 1175, абзац четвърти.
Необходимостта от разграничението е от важно значение, защото докато възможността за допълване на съдебното решение е ограничена в чл. 176 АПК с преклузивен едномесечен срок, с изтичането на който се погасява правото на страната да иска допълването, респективно и на съда по свой почин да постанови допълнително решение, то отстраняването на очевидната фактическа грешка в решението може да бъде извършено безсрочно както по служебен почин на съда, така и по искане на страната /чл. 175 АПК/. В случая, както се посочи, поправката на допуснатата очевидна фактическа грешка в решение № 229/23.02.2021 г. следва да се извърши по служебен почин.
Тъй като с поправката на очевидната фактическа грешка съдът ще коригира собствения си пропуск да отрази в диспозитива на решението становището си в мотивите относно срока, в който административният орган следва да се произнесе по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. след връщането на преписката, съдът намира, че на нито една от двете страни не следва да се присъждат в случая разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ формулираното в молба с. д. № 10225/29.06.2022 г. искане на жалбоподателките И.С.Т. и Н.Н.Т. за тълкуване на постановеното по делото решение № 229/23.02.2021 г.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на постановеното по делото решение № 229/23.02.2021 г. В ЧАСТТА, в която е върната за ново произнасяне на главния архитект на община Варна административната преписка по заявление рег. № АУ064646ВН/03.07.2019 г. при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона като, съответно на изложеното в мотивите на решението, ДОБАВЯ В ДИСПОЗИТИВА, че след връщането на преписката новото произнасяне по заявлението следва да се извърши в едномесечен срок.
Решението и в двете части подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: