Решение по дело №2331/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13643
Дата: 10 юли 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110102331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13643
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110102331 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

10.07.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и седми юни две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №2331 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.II и III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.I от
ЗЗД.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от А. Г. А. срещу ....., ЕИК:......, със
1
седалище и адрес на управление: гр......., ул. ......., представлявано от ....- управител, за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл.8 от Договор за потребителски
кредит №..... поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 135,28 лв., представляваща недължимо платена
сума по недействителен Договор за потребителски кредит №....., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда- 16.01.2023г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2022г. страните по делото са сключили договор за
паричен заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер
на 500 лв. срещу задължението същата да бъде върната на 27 погасителни вноски, като
размерът на месечния лихвен процент не е бил посочен. В чл.6 от процесния договор било
уредено задължението за потребителя да осигури едно обезпечение под формата на ФЛ-
поръчител или банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. Доколкото
ищецът не предоставил исканото обезпечение, му била начислена неустойка в размер на
335,44 лв. Сумите по договора били изцяло погасени чрез две плащания на 23.11.2022г. и на
24.11.2022г. Ищецът намира процесният договор за нищожен поради неспазване на
предвидената от закона форма. Сочи, че не бил налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно- ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита и кои компоненти са включени в него. Поддържа и че не е правилно посочен
размерът на ГПР. Излага, че в договора не е била посочена договорната лихва. Твърди, че
клаузата за неустойка е нищожна, тъй като била налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, отговарящ на изискванията в
договора. Поддържа се, че потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора. Сочи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като излиза
извън предвидените й функции. Поддържа, че е налице и заобикаляне на закона, доколкото
неустойката прикрива обезщетение за забава. Клаузата за неустойка не била индивидуално
уговорена, поради което е неравноправна. Излага, че ответникът е следвало да я включи в
ГПР. Грешното посочване на ГПР било равнозначно на липсата на такъв. Същото
представлявало заблуждаваща търговска практика. Твърди, че нищожността на
възнаградителната лихва води до недействителност на целия договор. Липсвало посочени
условия за прилагането на ГЛП. Доколкото договорът е недействителен, то поддържа, че се
дължи само чистата стойност по кредита, с оглед което претендира платените без основание
суми. Поддържа, че налице са били явно неизгодни условия за сключване на договора. Моли
за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.С. М.
от АК- гр......., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният
договор за кредит бил сключен между страните при фиксиран месечен лихвен процент от
3,340 % и ГПР от 49,065 %. Поддържа, че процесният договор е валидно сключен при
спазване на законовите изисквания. Твърди, че неустойката била начислена в резултат на
неправомерно поведение на потребителя, като поддържа, че клаузата, с която е уредена
същата, била индивидуално уговорена с кредитополучателя. Излага, че евентуалната
нищожност на клаузата за неустойка не води до недействителност на целия договор.
Оспорва твърдението, че ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва. Сочи, че във
формулата за изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора. Оспорва твърдението, че неустойката
прикрива възнаградителна лихва. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към ОИМ са документите във връзка с отпуснатия заем на ищеца, вкл.
искането за отпускане на заем и препис на дог. за заем, подписан от страните, за сумата от
500 лв., платима на 27 седмични вноски, с краен срок за изпълнение: 29.05.2023г.
2
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка пт
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция или др. подобни води до
неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне
на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за
нравственост и справедливост. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема
заемодателя. С оглед на това искът за прогласяване нищожността на чл.8 от сключения
договор досежно заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение е основателен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и
липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Указано е на ищеца по иска с
правно основание чл.55, ал.1, предл.I oт ЗЗД да установи извършеното плащане. Не са
налице доказателства за заплащане от ищеца в полза на ответника на парична сума по
договора за кредит за неустойка по чл.8. При това положение кондикционният иск за сумата
от 135,28 лв. се явява недоказан и следва да се отхвърли.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да
се присъди държа такса от 25 лв., съобразно уважения иск. Адвокатски хонорар по реда на
чл.38 от ЗА не следва да се определя в полза на адв.Б. З. от САК, доколкото видно от писмо
от САК проц. представител е с наложено от Дисциплинарния съд при САК неподлежащо на
обжалване дисплин. наказание „лишаване от право да упражнява адв. професия“ за срок от 6
мес., считано от 16.02.2024г. и към момента. В полза на ответната страна не следва да се
присъждат разноски, доколкото не е представен надлежен договор за правна защита и
съдействие по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ....., ЕИК:......, със седалище и
адрес на управление: гр......., ул. ......., представлявано от ....- управител, по иск на А. Г. А.,
ЕГН:**********, разпоредбата на чл.8 от Договор за потребителски кредит №....., сключен
3
между страните, поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на нищожност на чл.8 от Договор за потребителски кредит
№....., поради заобикалянето на закона, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН:**********, срещу ....., ЕИК:......, със
седалище и адрес на управление: гр......., ул. ......., представлявано от ....- управител,
осъдителен иск за заплащане на сума от 135,28 /сто тридесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки/ лв., представляваща дадено без основание по Договор за потребителски кредит
№....., сключен между страните,, като неоснователен.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. .......,
представлявано от ....- управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на А. Г. А.,
ЕГН:**********, сума в размер на 25 /двадесет и пет/ лв., представляваща съдебни разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4