Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
21.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на втори март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
Вяра Баева, като разгледа гр.д. №11606 по
описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на Е.Д.М. ЕГН ********** с адрес ***
срещу Прокуратурата на РБ, с която са предявени искове за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв. за претърпени
неимуществени вреди чрез нарушаване правото на ДЕС и Хартата на ЕС по пр.пр. №14736/18г. на ВКП, като не било извършено разследване
по пр.пр.№1522/18г. на СП и пр.пр.№15701/18г. на АСП.
Ищецът твърди, че му били нарушени правата по
закон като не му бил назначен служебен защитник, не му бил извършен разпит пред
съдия, не било извършено разследване. Била проявена спрямо него дискриминация и
злоупотреба с право, тъй като Прокуратурата отказала да образува наказателно
производство, въпреки, че били налице законен повод и достатъчно данни за
извършено престъпление. Това нарушило правата му на пострадало лице от престъпленията,
за които бил сезирал ПРБ. Чувствал се незащитен, дискриминиран, подтиснат,
депресиран от незаконосъобразния отказ на ответника да защити правата му. Сочи
като период на увреждане от 21.09.2018г. до 13.07.2019г.
Съдът на осн.чл.95 ал.3 от ГПК му е
предоставил правна помощ от вида процесуално представителство като е бил
назначен за негова представител адв.И.Ю. от САК.
Исковата молба и приложенията й са връчени на
ответника, който в едномесечен срок е депозирал писмен отговор.
Оспорва иска като неоснователен с подробни
доводи. Сочи, че постановлението от 21.09.2018г., с което е отказано образуване
на досъдебно производство по пр.пр.№1522/18г. по описа на СП е било потвърдено
с постановление от 13.11.2018г. по пр.пр.№761/2018г. по описа на АСП, което е
потвърдено от ВКП. Поддържа, че противоправност на
действията на прокурор в досъдебното производство не може да се установява от
граждански съд. Твърди, че ищецът се е възползвал от законовата му възможност
да обжалва акта на прокуратурата пред по-горната такава. Обжалваният акт е
преминал инстанционен контрол и е бил потвърден като
правилен. Твърди, че не е налице бездействие от страна на ПРБ, тъй като е
налице своевременно произнасяне по жалбите на ищеца.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца за
проявена дискриминация спрямо него и злоупотреба с право. Оспорва
претендираните вреди.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът
счита предявения иск за допустим. Същият е извън приложното поле на ЗОДОВ,
доколкото ищецът визира неправомерни действия на служители на ответника по
прокурорски преписки – чл.49 ЗЗД.
Както е посочено в определение №111 от
09.03.2015г. по ч.гр.д.№6711/14 г на ВКС , I ГО, определение №383 от 12.06.2013 по ч.гр.д.№3266/13 г на ВКС, III ГО, определение №220 от 20.03.2012 г по
ч.гр.д.№23/12 г на ВКС , IV ГО
и др. няма пречка извън хипотезите на
ЗОДОВ ищецът да предяви иск срещу държавата или държавно юридическо лице по
чл.49 ЗЗД. Подобен иск на деликтно основание е допустим на общо основание срещу
всяко лице възложило работа. Ответникът е процесуално легитимиран.
По
делото е изискана и приложена прокурорска преписка №1522/18г. на Специализирана
прокуратура, образувана по жалба на Е.Д.М. срещу Х.Х.от
СП и Н.М.от ГДБОП с искане СП да образува досъдебно производство срещу тях,
защото той бил жертва на престъпната им дейност. Набедили го в извършване на
престъпление от общ характер, като незаконно му повдигнали обвинение по чл.321 НК за ОПГ, без да има доказателства за това.
С
постановление от 21.09.2018г. на прокурор от СП е отказано образуване на
досъдебно производство по пр.пр.№1522/18г. Прието е, че не са установени
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
С
постановление от 13.11.2018г. на прокурор от Апелативна специализирана прокуратура
по прокурорска преписка №761/18г. е потвърдено постановлението на СГП.
За
да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД трябва да се установи, че е налице противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на лице, на което ответникът е възложил
определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия
причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа. Възложителят
е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения, но
не на лично основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни
действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата при или по
повод на която са причинени вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна
по силата на закона и поради това платилият обезщетението възложител на
работата има право на регресен иск срещу причинителя
на вредата за цялата сума на обезщетението.
Противоправното деяние, вредата и причинната връзка трябва да се докажат
от ищеца във всеки конкретен случай. При доказване на другите предпоставки
вината се предполага до доказване на противното. В случая ищецът следва да
докаже посочения фактически състав на отговорност по чл.49 ЗЗД.
Искът е неоснователен. Съгласно
чл.127 т.3 от Конституцията на РБ само прокуратурата може да привлича към отговорност
лицата, които са извършили престъпления
и да
поддържа обвинението по наказателни дела от общ
характер. Други органи, включително и съдът не могат
да осъществяват обвинение по наказателни
дела от общ
характер, нито могат да заместят
волята на лице-компетентен прокурор. Недопустимо е гражданският съд да извършва пряк или косвен контрол върху
прокурорски акт на преценка, че липсват достатъчно данни,
законен повод и доказателства за образуване
на наказателно дело, за повдигане и поддържане на обвинение. Видно и от цялостната уредба на ЗОДОВ и от Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г по тълк.дело №5/2013г., ОСГК
на ВКС, само и единствено прокуратурата носи отговорност
за незаконосъобразно обвинение. Гражданският съд не може да наложи на
прокуратурата повдигане на обвинение, за което тя би носила отговорност за
вреди, както и /евентуално/ наказателна отговорност ако е налице престъпление
против правосъдието на съответния прокурор.
В
случая настоящият граждански съд не може да извърши проверка дали
законосъобразно са прекратени прокурорска преписка №1522/18г. на Специализирана
прокуратура и прокурорска преписка №761/18г. на Апелативна специализирана прокуратура.
Да се приеме противното би означавало съдът да изземе правомощия на
прокуратурата, което е недопустимо.
Не
се доказа от ищеца противоправно деяние от страна на лице, на което ответникът
е възложил определена работа. Искът не е недопустим, но е неоснователен , както
е прието в определение №142 от 05.02.2015 г по гр.д. № 476/2014 г, ГК , ІІІ ГО
на ВКС и определение №930 от 17.07.2015г.
по гр.д. № 2154/2015г., ГК , ІV ГО на ВКС. Отделно,
искът не е доказан и като размер като за болките и страданията не са ангажирани
никакви доказателства. Разпитаният св.М.Ц.описва поведението му по принцип и
реакциите му при откази на прокурорите да образуват досъдебни производства по
негови сигнали, поради което съдът не ги кредитира като доказателствено
средство, чрез което ищецът доказва търпени от него неимуществени вреди от
процесния отказ.
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са
деловодни разноски в размер на 350 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.М. ЕГН **********
*** да се осъди Прокуратурата на РБ
гр.София да му заплати на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 100 000 лева неимуществени
вреди /болки и страдания/ от незаконно прекратяване на прокурорска преписка №1522/18г.
на Специализирана прокуратура и прокурорска преписка №761/18г. на Апелативна специализирана
прокуратура, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Д.М.
ЕГН ********** *** да заплати на Прокуратурата на РБ гр.София сумата от 350
лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: