№ 130
гр. Белоградчик, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20231310100144 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4
ДОПК – обявяване на недействителност на сделка поради това, че
даденото значително надхвърля по стойност полученото и поради
сключването й с намерение да се увреди публичния взискател.
В Исковата молба, ищеца ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, чрез
главен Публичен изпълнител Яна Николова Пенчева твърди, че в ТД на НАП
– София по отношение на първия ответник по делото „Алвимар“ ЕООД, ЕИК
********* – гр. Пазарджик, на основание чл. 112 ДОПК, е било образувано
ревизионно производство, за което е издадена Заповед за възлагане на
ревизия № 22221018002018 – 020 – 001 от 05.04.2018 г., връчена на ответника
по електронен път на 19.04.2018 г. Сочи се, че съгласно Заповедта, ревизията
е следвало да бъде извършена по реда на ЗДДС и е следвало да завърши в
срок от два месеца от връчване на заповедта. С последваща Заповед, връчена
на ответника на 18.06.2018 г., срока на ревизията е продължен и ревизията е
завършена на 19.07.2018 г. Ищецът твърди, че ревизионното производство е
приключило с Ревизионен доклад от 06.08.2018 г. и съответно Ревизионен акт
№ Р – 22221018002018 – 091 – 001 от 20.09.2018 г., връчен на първия ответник
1
„Алвимар“ ЕООД на 02.10.2018 г. Твърди се, че по силата ревизионния акт е
установено наличието на публични задължение на ответника „Алвимар“
ЕООД, в размер на 9 852.39 лв. Ищецът сочи, че Ревизионният акт не е
обжалван и е влязъл в законна сила на 18.10.2018 г. Сочи се, че за събиране на
задължението, срещу ответника е образувано изпълнително дело №
*********/ 2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
Изпратени са запорни съобщения до банките и са направени справки за
наличието на движимо и недвижимо имущество, собственост на дружеството
– длъжник. Твърди се, че от същите е установено, че първия ответник няма
банкови сметки, както и друго движимо и недвижимо имущество. Ищецът
сочи, че при извършена Справка в Службата по вписванията при РС –
Белоградчик, е установено, че на 17.02.2016 г., първия ответник „Алвимар“
ЕООД, е придобил чрез публичен търг недвижим имот, ведно с построените в
него сгради, находящ се в гр. Белоградчик, обл. Видин, а именно : ПИ №
03616.501.1559 от 330.00 кв.м. по кадастралната карта на гр. Белоградчик,
обл. Видин, с адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин, бул. „Съединение“, с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, заедно с построените в
имота : Сграда с идентификатор № 03616.501.1559.1, с площ 127.00 кв.м.,
брой етажи 1; Сграда на транспорта с идентификатор № 03616.501.1559.2 с
площ 15.00 кв.м., брой етажи 1; Промишлена сграда, разположена на 2 – ри
етаж. Сочи се, че имотът е възложен на дружеството по силата на
Постановление за възлагане на ДСИ при РС – Белоградчик. Ищецът сочи, че
ответника „Алвимар“ ЕООД се е разпоредил със своето имущество –
горецитирания недвижим имот, като на 10.08.2018 г., е осъществил сделка за
покупко – продажба на имота по силата на Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 39, том III, рег. № 2403, н. дело № 389 от
10.08.2018 г. на Нотариус Росица Кръстева с рег. № 546 в Нотариалната
камара, с район на действие РС – Белоградчик. Сочи се в Исковата молба, че
първият ответник „Алвимар“ ЕООД е прехвърлил на втория ответник по
делото „Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от В. П. В.,
правото на собственост върху недвижимия имот за продажна цена 13 210 лв.,
при данъчна оценка на имота 17 538.90 лв. Ищецът твърди, че сделката е
извършена, след като на длъжника е била връчена заповедта за възлагане на
ревизията и на цена, значително по – ниска от действителната пазарна цена на
имота, поради което и даденото значително надхвърля по стойност
2
полученото. Освен това се твърди, че сделката е извършена след като на
длъжника е била връчена заповедта за възлагане на ревизията, в резултат на
която са установени публични задължения, поради което сделката е
извършена и с намерението да се увреди публичния взискател – ищеца.
Поради тези обстоятелства, ищецът претендира, съдът да обяви за
недействителна по отношение на Държавата сделката, материализирана в
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 39, том III, рег.
№ 2403, н. дело № 389 от 10.08.2018 г. на Нотариус Росица Кръстева с рег. №
546 в Нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик, поради
това, че даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото (чл.
216, ал. 1, т. 2 ДОПК) и поради сключването й с намерение да се увреди
публичния взискател (чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК), като сделката е извършена
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са
установени публични задължения.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е
представляван от Л. Атанасова – Цветанова – юрисконсулт при ТД на НАП –
Велико Търново, офис Видин. В съдебно заседание, процесуалния
представител на ищеца поддържа Исковата молба. В хода на устните
състезания пледира съдът да уважи предявените искове, като моли да приеме
за доказано, че са налице законовите кумулативни предпоставки на чл. 216,
ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Претендират се направените по делото разноски.
Подробни съображения са изложени в представена по делото Писмена защита
от процесуалния представител на ищеца.
По искане на пълномощника на ищеца по делото е допусната и
изслушана съдебно – оценителна експертиза за определяне на пазарната цена
на спорния имот предмет на сделката, чиято недействителност се иска за бъде
обявена от съда. Заключението на вещото лице – оценител на недвижими
имоти не е оспорено от страните и е приобщено към останалия
доказателствен материал по делото.
Първият ответник по делото „Алвимар“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление съгласно Търговския регистър – гр.
Пазарджик, обл. Пловдив, местност „Чукур Савак“ ПИ 55150.13.170, к-кс
ТСТ ОЙЛ, представлявано от Василис Николаос Наум, не е намерен за
3
връчване на съдебните книжа и същия е уведомен в условията на чл. 50, ал. 4
във вр. с ал. 2 ГПК. Отговор в срока по чл. 131 ГПК от този ответник не е
постъпил. Негов представител не се явява в съдебно заседание.
Вторият ответник по делото „Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Кирил
и Методий“ № 2, представляван от В. П. В., чрез процесуалния си
представител – адв. Ир. В. от ВАК, е депозирал отговор на Исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявените искове. Сочи, че надлежно е
придобил правото на собственост върху спорния имот. Оспорва да са налице
кумулативните предпоставки на чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Оспорва
твърдението на ищеца, полученото по прехвърлителната сделка, значително
да надхвърля даденото по нея. Излага аргументи, че първия ответник
„Алвимар“ ЕООД не е извършил сделката, с цел да увреди взискателя, тъй
като е имал вземания спрямо трети лица, които са в размер на общо
111 642.12 лв. Имал е и налично салдо по сметка „Клиенти“ в счетоводството
си, в размер на 122 766.31 лв., което обстоятелство е установено дори с
Ревизионния акт. Поради това и сделката не е извършена с цел да се увреди
кредитора, тъй като първия ответник е разполагал бъдещи вземания, които
десетократно надвишават размера на задължението му по ревизионния акт.
Твърди, че от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не са
доказани кумулативните предпоставки на чл. 216 ДОПК.
Подробни доводи за неоснователност на исковете, са изложени от
процесуалния представител на ответника „Визентиев Груп“ ЕООД, в
представените по делото Писмени бележки.
За нуждите на делото е изискано копие от Нотариално дело № 389 от
2018 г. на Нотариус Росица Кръстева с рег. № 546 в Нотариалната камара, с
район на действие РС – Белоградчик, по което е издаден Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 39, том III, рег. № 2403 от
10.08.2018 г.
Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба и отговора на едения
от ответниците, събраните по делото писмени доказателства, както и
приетото заключение на съдебно – оценителната експертиза, приема за
установено от фактическа и правна страна:
Съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146,
4
ал.1 ГПК, изготвен от съда и възприет от страните, ищеца следваше да
докаже в процеса следните обстоятелства: наличието на основания по чл. 216,
ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за обявяване на сделката, материализирана с
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 39, том III, рег.
№ 2403, дело № 389 от 10.08.2018 г. на Нотариус Росица Кръстева за
недействителна по отношение на държавата, в това число че : сделката е
сключена след датата на установяване на публичното задължение, съответно
след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, по която са установени
публични задължения, и е недействителна по отношение на държавата, тъй
като даденото по нея от страна на длъжника значително надхвърля по
стойност полученото (чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК), както и че е сключена с цел
да увреди публичния взискател (чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК).
От своя страна, втория ответник „Визентиев Груп“ ЕООД, с оглед
оспорванията направени с отговора, дължеше доказване на обстоятелството,
че е собственик на процесния имот – на основание валидна разпоредителна
сделка.
Безспорно се установи по делото, че срещу първия ответник по делото
„Алвимар“ ЕООД, ЕИК ********* – гр. Пазарджик, на основание чл. 112
ДОПК, е било образувано ревизионно производство, за което е издадена
Заповед за възлагане на ревизия № 22221018002018 – 020 – 001 от 05.04.2018
г. Заповедта е надлежно връчена на първия ответник в условията на чл. 30, ал.
6 ДПОК – по електронен път, на дата 19.04.2018 г. Съгласно Заповедта
ревизията е извършена по реда на ЗДДС и е следвало да завърши в срок от два
месеца, от връчването й. С последваща Заповед, връчена на ответника на
18.06.2018 г., срока на ревизията е продължен и същата е завършена на
19.07.2018 г. Проведеното ревизионното производство е приключило с
Ревизионен доклад от 06.08.2018 г. и е последвало издаването на Ревизионен
акт № Р – 22221018002018 – 091 – 001 от 20.09.2018 г., връчен на първия
ответник „Алвимар“ ЕООД на 02.10.2018 г., по силата на който ревизионен
акт е установено наличието на публични задължения на ответника „Алвимар“
ЕООД, в размер на 9 852.39 лв. Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в
законна сила на 18.10.2018 г. За събиране на задължението срещу ответника
„Алвимар“ ЕООД е образувано изпълнително дело № *********/ 2017 г. по
описа на Публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
5
Видно от изготвената Справка от Имотен регистър към Агенцията по
вписванията, първият ответник по делото „Алвимар“ ЕООД, е придобил чрез
публичен търг недвижим имот, ведно с построените в него сгради, находящ се
в гр. Белоградчик, обл. Видин, а именно : ПИ № 03616.501.1559 от 330.00
кв.м. по кадастралната карта на гр. Белоградчик, обл. Видин, с адрес – гр.
Белоградчик, обл. Видин, бул. „Съединение“, с трайно предназначение на
територията : Урбанизирана, заедно с построените в имота : сграда с
идентификатор № 03616.501.1559.1, с площ 127.00 кв.м., брой етажи 1;
Сграда на транспорта с идентификатор № 03616.501.1559.2 с площ 15.00
кв.м., брой етажи 1; Промишлена сграда, разположена на 2 – ри етаж.
Гореописаният имот му е възложен с Постановление за възлагане на
ДСИ при РС – Белоградчик, вписано в Службата по вписванията при РС –
Белоградчик под дв.вх. рег. № 287 от 17.02.2016 г.
Видно от същата Справка, на 10.08.2018 г., (след връчване на ответника
на заповедта за възлагане на ревизия, връчена му на 19.04.2018 г., в условията
на чл. 30, ал. 6 ДОПК), първият ответник по делото „Алвимар“ ЕООД, е
осъществил сделка – покупко – продажба на имота по силата на Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 39, том III, рег. № 2403, н.
дело № 389 от 10.08.2018 г. на Нотариус Росица Кръстева с рег. № 546 в
Нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик. По силата на
цитираният нотариален акт, първият ответник „Алвимар“ ЕООД е прехвърлил
на втория ответник по делото „Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
правото на собственост върху недвижимия имот. Видно от нотариалния акт,
продажната цена на имота е договорена в размер на 13 210 лв. От изисканото
от съда и прието по делото копие от Нотариално дело № 389/ 2018 г. на
Нотариус Росица Кръстева и приложената по него данъчна оценка на имота, е
видно, че към датата на изповядване на сделката, данъчната оценка на имота е
била 17 538.90 лв. (л. 157 от делото).
По смисъла на неоспорената и възприета от страните и съда съдебно –
оценителна експертиза, към правнорелевантния за делото момент –
10.08.2018 г. – датата на изповядване на нотариалният акт за покупко –
продажба, пазарната цена на имота е била 13 230 лв. Към датата на изготвяне
на заключението, стойността на процесния имот е 22 055 лв. която разлика в
цената на имота бе обяснена от вещото лице с повишението на цените на
6
недвижимите имоти като цяло, както и с извършените от втория ответник
„Визентиев груп“ ЕООД подобрения в имота след закупуването му от първия
ответник.
Все таки, съдът при постановяване на съдебния си акт, приема за
релевантно за процеса заключението на вещото лице в частта, в която е
определена пазарната цена на имота към момента на извършване на
разпоредителната сделка – 10.08.2018 г., а не към настоящия момент. Значимо
за процеса е пазарната цена на предмета на нотариалния акт към момента на
изповядването му, а не към един последващ момент. Поради това, съдът
приема, че действителната пазарна на недвижимия имот спрямо която следва
да се преценява еквивалентността на престациите е тази към момента на
прехвърлянето на правото на собственост върху имота – 10.08.2018 г.
Съдът намира за необходимо да посочи, че не възприема доводите на
пълномощника на ищеца, изложени в представените по делото Писмени
бележки – „че посочената в заключението на вещото лице пазарна цена на
имота, не е достатъчно обективна“. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните, като процесуален представител на ищеца е присъствал
на заседанието, на което е изслушано вещото лице и е прието заключението.
Оспорвания в този смисъл не са направени от пълномощника на ищеца и
заключението е приобщено към доказателствата по делото. Поради това,
съдът не възприема този довод за необективност на заключението на вещото
лице, направен едва в представената по делото Писмена защита.
По предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК –
обявяване на сделката за покупко – продажба на недвижимия имот за
недействителна по отношение на държавата, тъй като даденото по нея от
страна на длъжника значително надхвърля по стойност полученото.
В Решение № 117/ 23.03.2020 г. по т. д. № 3129/2018 г. на I т. о. на ВКС
е прието, че при преценка на еквивалентността на престациите и тяхното
значително несъответствие, от значение са всички конкретни обстоятелства
относно атакуваната сделка, а в Решение № 107/ 14.11.2011 г., т. д. №
742/2010 г., I т. о. е посочено, че не може да бъде въведен единен критерий за
това, кое е "значително" (като например абсолютна или относителна стойност
на престациите) при извършване на преценката дали "даденото значително
надхвърля по стойност полученото", тъй като преценката е конкретна във
7
всеки отделен случай.
В случая, съдът намира, че не се доказа наличието на основанията по
чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК – наличие на нееквивалентност на престациите –
даденото значително да надвишава по стойност полученото. Видно от
Нотариалния акт, имота е продаден за сумата от 13 210 лв., при действителна
пазарна цена на имота съгласно заключението на вещото лице – 13 230 лв.,
т.е., при разлика в пазарната цена от 20.00 лв. Поради това, съдът приема, че
не е налице несъотвествие на престациите по транслантивната сделка. Дори и
имота да е продаден на цена по – ниска от данъчната оценка, то от значение е
каква е неговата реална стойност. Вещото лице, при изготвяне на
заключението си, е взело предвид всички определящи действителната
стойност на имота критерии – година на построяване, овехтяване,
експлоатационна годност, подобрения, строителна стойност, т.е., отчетено е
действителното фактическо състояние на имота.
Продажбата на имота на цена по – ниска с 20.00 лв. от действителната
такава, безспорно не може да покрие критериите за липса на еквивалентност
на престациите по сделката. Разликата е толкова незначителна, че не може да
покрие критериите на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, още по – малко
предпоставката за „значително“ несъответствие, което въвежда закона.
Отклонението от цената е изключително несъществено, поради което съдът
приема, че иска с това правно основание се явява недоказан.
Поради това, ищецът, чиято е доказателствената тежест не можа да
докаже наличието на втората кумулативна законова предпоставка на чл. 216,
ал. 1, т. 2 ДОПК. Дори и заповедта за възлагане на ревизията да е била
връчена преди изповядване на сделката и в резултат на тази ревизия да са
установени публични задължения, то непокрит е втория критерии – даденото
по сделката значително да надхвърля по стойност полученото. Липсва
значителна нееквивалентност на престациите по Нотариалния акт от
10.08.2018 г.
При тези мотиви, съдът отхвърля иска с правно основание чл. 216, ал. 1,
т. 2 ДОПК.
По предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК –
обявяване на сделката за покупко – продажба на недвижимия имот за
недействителна по отношение на държавата, тъй като е сключена с намерение
8
да се увреди публичния взискател.
Съгласно практиката, специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ
правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с
публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна
природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК,
предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. Следва да се отчете,
че с оглед спецификата на правните субекти – кредитори, имащи право на
този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен
интерес, законодателят е дал принципно по – силна защита на тези кредитори
в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД. Поради това, в практиката се приема, че в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е
достатъчно намерението на отчуждителя за това.
При преценката, налице ли е хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, от
значение е установяване намерението на длъжника за увреждане на
публичния кредитор, което подлежи при условието на пълно и главно
доказване от страна на ищеца, без да е налице изискване за установяване на
такова намерение и у лицето, с което длъжникът договаря. Съгласно
установената практика на върховната инстанция – Решение № 27 от
28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о., ТК, самото намерение за
увреждане като факт, е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора,
най – често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно
за удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 ЗЗД/. Следователно
като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника /респ. на
неговите управителни органи/, то няма самостоятелна изява, която да е обща
за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на
всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно
би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при
косвено такова при преценката на конкретните факти материализиращи
субективното намерение за увреждане.
В случая, при тази преценка, съдът приема, че е доказано намерението у
длъжника – първия ответник по делото „Алвимар“ ЕООД да увреди
9
публичния взискател, извършвайки разпоредителната сделка със собствения
си имот.
На първо място, процесната разпоредителна сделка е сключена след
като длъжникът – първия ответник „Алвимар“ ЕООД е бил уведомен с
нарочна заповед за започнала ревизия относно негови задължения по ЗДДС,
приключила с ревизионния акт, установяващ наличието на задължения към
публичният взискател.
На следващо място, от страна на ищеца са ангажирани доказателства, че
първия ответник по делото „Алвимар“ ЕООД, не притежава никакво друго
движимо и недвижимо имущество, от което ищеца би могъл да се
удовлетвори, за да приеме, че съда, че намеренията му, изразяващи се в
прехвърлянето на имота, не са били с увреждаща цел. Видно от изготвената
Справка от Имотен регистър, дружеството – прехвърлител по сделката, няма
други недвижими имоти. Практиката приема, че дори и наличието на друго
имущество не изключва намерението на длъжника да увреди кредитора, след
като е извършил сделка при връчена заповед за ревизия, изхождайки от
законовата възможност на кредитора, че същия може да избере от кое
имущество на длъжника да се удовлетвори.
Увреждащо кредитора е всяко действие, всеки правен и/или фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, респ. - увреждане е
винаги налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, както и в
процесния случай, както и когато то намалява или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора.
Нещо повече – в случая, имуществената сфера на първия ответник се
изчерпва само с процесния недвижим имот, който е прехвърлил на втория
ответник.
Поради това, съдът, зачитайки практиката на ВКС по този въпрос,
намира за показателно намерението на първия ответник да сключи сделка с
втория ответник с цел да осуети събирането на съществуващото спрямо него
вземане.
Нещо повече – видно от материалите по нотариалното дело, пазарната
цена по сделката е преведена от купувача – ответникът „Визентиев Груп“
ЕООД по сметката на продавача по сделката „Алвимар“ ЕООД – Платежно
10
нареждане от 09.08.2018 г. (л.183 от делото). Въпреки, че ответникът
„Алвимар“ ЕООД, е уведомен за резултата от ревизията и начислените
данъчни задължения в размер дори по – нисък от продажната цена на имота и
въпреки, че е получил паричната сума по процесната сделка, той не е
предприел действия за погасяване на данъчните задължения, което отново
сочи липсата за намерение за погасяване на задълженията и е показателно за
намерението му за увреждане на кредитора. Поради това, съдът приема, че
горното е в съответствие с приетото с решение № 639/ 06.10.2010 г. по гр. д.
№ 754/2009 г. по описа на ВКС, 4 г. о., че увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
В отговора на Исковата молба, както и в представените Писмени
бележки, втория ответник по делото „Визентиев Груп“ ЕООД твърди, че
първия ответник „Алвимар“ ЕООД, не е имал намерение да увреди публичния
взискател, тъй като последния има съществуващи вземания спрямо трети лица
в размер на 111 642.12 лв. – видно от самия ревизионен акт, както и крайно
салдо по сметка „Клиенти“ в размер на 122 766.31 лв. Поради наличието на
тези вземания и налични средства, многократно надвишаващи размера на
сумата по ревизионния акт, няма как да се приеме, че намеренията на
ответника „Алвимар“ ЕООД, са били с цел увреждане на кредитора му.
Съдът обаче не може да се солидаризира с тези аргументи.
На първо място, няма как втория ответник по делото „Визентиев груп“
ЕООД, да знае какви са били намеренията на първия ответник „Алвимар“
ЕООД. Такава теза би била съответстваща като форма на защита на първия
ответник. Твърденията, какви са били чуждите намерения, са само и
единствено непотвърдени предположения, на които съдът не може да основе
съдебния си акт. Именно поради това, съдът не може да възприеме този
довод. Освен това, вземанията, които първият ответник и длъжник по
изпълнителното дело е имал спрямо трети лица, са бъдещи вземания, за които
не съществува гаранция, че ще бъдат реално събрани и съответно – ще
послужат за удовлетворяване на кредиторите му. Очевидно е, че ответникът
„Алвимар“ ЕООД не е имал изобщо намерението да плати съществуващите
спрямо него публични вземания, които не е погасил и до днес.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че са налице всички
11
положителни предпоставки от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК, а именно – атакуваната сделка е сключена след датата на връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени
публични задължения на проверяваното юридическо лице, отчуждило своето
единствено недвижимо имущество, което може да послужи на публичния
взискател за удовлетворяване на вземането му, именно с намерение да увреди
кредитора си. Съдът приема за доказан субективния елемент за уважаване на
иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, доколкото намерението за увреждане се
обективира с конкретни действия и знание за определени факти, а именно
знанието за образувано ревизионно производство, липса на друго имущество
за покриване на евентуално установени в процеса на ревизията публични
задължения, разпореждане с единственото притежавано към момента на
ревизията недвижимо имущество.
Поради това, съдът уважава иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК, като приема, че сделката, материализирана с Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 39, том III, рег. № 2403, н. дело №
389 от 10.08.2018 г. на Нотариус Росица Кръстева с рег. № 546 в
Нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик, сключена между
двамата ответници, е недействителна по отношение на държавата, тъй като е
сключена с цел да увреди взискателя – ищец.
По разноските :
Предвид на това, че съдът уважи един от предявените обективно
съединени искове, то ответниците, са страните в процеса, които следва да
понесат направените по делото разноски. При образуване на делото
първоначална държавна такса не е внесена, а разноските по делото са поети
от бюджета на съда, тъй като ищеца е освободен от заплащането на такива,
съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Поради това, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците
следва да заплатят по сметката на съда, разноски за държавна такса за един от
уважените искове, в размер на 132.10 лв., както и 350.00 лв. – възнаграждение
за вещо лице. Ответниците следва да понесат в своя тежест и направените от
ищеца разноски за юрисконсулт, който ги е представлявал в процеса
съобразно чл. 78, ал. 7 във вр. с чл. 37 от ЗПрП, във вр. с 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 150.00 лв.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик,
ЕИК 1310631880039, с адрес : гр. Пазарджик, обл. Пловдив, ул. „Асен
Златарев“ № 7, чрез главен Публичен изпълнител Яна Николова Пенчева,
ИСК с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК , против „Алвимар“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление съгласно
Търговския регистър – гр. Пазарджик, обл. Пловдив, местност „Чукур Савак“
ПИ 55150.13.170, к-кс ТСТ ОЙЛ, представлявано от Василис Николаос Наум
и против „Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Кирил и Методий“ № 2,
представляван от В. П. В., като ОБЯВЯВА за недействителна по
отношение на Държавата, сделката, сключена с Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 39, том III, рег. № 2403, н. дело
№ 389 от 10.08.2018 г. на Нотариус Росица Кръстева с рег. № 546 в
Нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик, по силата на
който е прехвърлен недвижим имот : Поземлен имот № 03616.501.1559 от
330.00 кв.м. по кадастралната карта на гр. Белоградчик, обл. Видин, с адрес –
гр. Белоградчик, обл. Видин, бул. „Съединение“, с трайно предназначение на
територията : Урбанизирана, заедно с построените в имота : сграда с
идентификатор № 03616.501.1559.1, с площ 127.00 кв.м., брой етажи 1;
Сграда на транспорта с идентификатор № 03616.501.1559.2 с площ 15.00
кв.м., брой етажи 1; Промишлена сграда, разположена на 2 – ри етаж, тъй
като е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, с цел
да се увреди публичния взискател.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик, ЕИК 1310631880039, с адрес : гр. Пазарджик, обл. Пловдив, ул.
„Асен Златарев“ № 7, чрез главен Публичен изпълнител Яна Николова
Пенчева, против „Алвимар“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление съгласно Търговския регистър – гр. Пазарджик, обл. Пловдив,
местност „Чукур Савак“ ПИ 55150.13.170, к-кс ТСТ ОЙЛ, представлявано от
Василис Николаос Наум и против „Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин,
13
ул. „Кирил и Методий“ № 2, представляван от В. П. В., иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК – за обявяване на недействителна
сделката, сключена с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 39, том III, рег. № 2403, н. дело № 389 от 10.08.2018 г. на Нотариус
Росица Кръстева с рег. № 546 в Нотариалната камара, с район на действие РС
– Белоградчик, по силата на който е прехвърлен недвижим имот : Поземлен
имот № 03616.501.1559 от 330.00 кв.м. по кадастралната карта на гр.
Белоградчик, обл. Видин, с адрес – гр. Белоградчик, обл. Видин, бул.
„Съединение“, с трайно предназначение на територията : Урбанизирана,
заедно с построените в имота : сграда с идентификатор № 03616.501.1559.1, с
площ 127.00 кв.м., брой етажи 1; Сграда на транспорта с идентификатор №
03616.501.1559.2 с площ 15.00 кв.м., брой етажи 1; Промишлена сграда,
разположена на 2 – ри етаж, за това, че е сключена след датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са
установени публични задължения и даденото по нея значително
надхвърля по стойност полученото,
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ОСЪЖДА „Алвимар“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление съгласно Търговския
регистър – гр. Пазарджик, обл. Пловдив, местност „Чукур Савак“ ПИ
55150.13.170, к-кс ТСТ ОЙЛ, представлявано от Василис Николаос Наум и
„Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Кирил и Методий“ № 2, ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по
делото разноски: 132.10 лв. (сто тридесет и два лева и десет ст.) – държавна
такса върху уважения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, както и 350.00 лв.
(триста и петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.
На осн. чл. 78, ал. 7 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП, във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ОСЪЖДА
„Алвимар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
съгласно Търговския регистър – гр. Пазарджик, обл. Пловдив, местност
„Чукур Савак“ ПИ 55150.13.170, к-кс ТСТ ОЙЛ, представлявано от Василис
Николаос Наум и „Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Кирил и Методий“ №
2, ДА ЗАПЛАТЯТ на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, ЕИК
1310631880039, с адрес : гр. Пазарджик, обл. Пловдив, ул. „Асен Златарев“ №
14
7, чрез главен Публичен изпълнител Яна Николова Пенчева, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
(сто и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
15