№ 210
гр. гр.Велинград, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20225210100020 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Профи
кредит България“ ЕООД спрямо ответницата Ф. С. Х. за сумите 737,25 л.-
главница, ведно със законна лихва от 27.10.2021 г., 271, 11 лв.-договорно
възнаграждение за периода 15.07.2020 г. до 04.08.2021 г., 97,05 лв.-лихва за
забава за периода от 15.07.2020 г. 04.08.2021 г. по сключен между страните
Договор за потребителски кредит № 30040245592 от 28.10.2019 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1071/2021 г. на РС
Велинград и осъдителен иск с правна квалификация чл. 415, ал.1, т. 3, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 198,30 лв.-възнаграждение закупена услуга „Фаст“
и 627,90 лв. за закупена услуга „Флекси“ по договора за потребителски
кредит.
Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че на 28.10.2019 г. между Ф. С. Х. от една страна и
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, от друга, е сключен Договор за
потребителски кредит № 30040245592, по силата на който ищецът се
задължил да предостави на ответницата сумата от 900 лв., които следвало да
бъдат издължени на 24-месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен
процент от 41,00 % и годишен процент на разходите 48,92 %..
Неразделна част от договора за потребителски кредит били общите
условия, предадени на кредитополучателката при подписване на договора, с
които тя била внимателно запозната, преди подписване на договора, приела
1
ги без забележки и се задължила да ги спазва.
Преди сключването на процесния договор, на ответницата бил
предоставен Стандартен европейски формуляр, с което дружеството, в
качеството си на кредитор, предоставило в разбираема форма на български
език, необходимата преддоговорна информация, съгласно Закона за
потребителския кредит. Разяснено й било, че съгласно чл. 15 от Общите
условия, може да закупи допълнителен пакет услуги, за което подписва
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги.
Излага, че споразумението не представлявало задължително условие за
отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от кредитора
параметри. Сключването на Споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги зависело единствено от волята на потребителите и от това дали желаят
искането им за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали
желаят да имат възможност да отлагат плащането на вноски, да намаляват
размера на месечни вноски, да променят датата на падеж и да получават
бързо и лесно допълнителни парични средства. Със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, си гарантирали приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит, че при настъпване на неблагоприятни за тях
събития няма да изпаднат в забава, а кредитът им няма да бъде обявен за
предсрочно изискуем, а ще могат да отложат плащането на определен брой
вноски, така че да могат да се фокусират върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плащат кредит и лихвите за забава по него. Гарантирали
си, че ако доходът им намалее, ще могат да намалят размера на определен
брой вноски с до 75%. Гарантирали си, че ако сменят датата на заплащане на
месечното им възнаграждение, ще могат да променят и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за тях. Гарантирали си, че ако имат
необходимост от допълнителни парични средства, ще могат да ги получат
бързо и лесно, без да е необходимо да попълват и представят купища
документи.
Ответницата избрала да закупи пакет допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, с което се задължила да заплати възнаграждение за предоставянето
на услугата „Фаст“ в размер на 270,00 лв. и „Флекси“ в размер на 810,00 лв..
Плащането следвало да стане разсрочено във времето, като част от
погасителните вноски и в рамките в погасителния план до договора. Размерът
на вноската за допълнителни услуги възлизал на 45,00 лв. месечно.
В процесния случай възнаграждение на кредитора за предоставяне на
допълнителни услуги се дължало и за това че Ф.Х. се възползвала от
предоставените услуги по пакета - приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежните дата
на вноските.
Така общото задължение по кредита, което ответницата следвало да
2
заплати, включващо и задължението за заплащане на допълнителни услуги
възлизало на 2 388, 34 лева.
Длъжницата поела задължение, да върне уговорената като общо
задължение сума, посочена, в срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 99,52 лева и падежна дата всяко 15-то число на
месеца.
Излага, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като на 28.10.2019 г. превел чрез Изипей
договорената парична сума в размер на 900, 00 лв. на Ф. С. Х.. Ответницата
следвало да погаси предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план, неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Впоследствие погасителният бил променен, поради
поискано безплатно отлагане на една погасителна вноска-вноска № 4 и
намаляване на размера на три погасителни вноски-вноска № 5,6 и 7, за което
били подписани Анекс № 1 към ДПК № 30040245592 от 27.02.2020 г. и Анекс
№ 2 към ДПК № 30040245592 от 16.04.2020 г. Неразделна част от тези
Анекси били новите погасителни планове, като последният с 27 погасителни
вноски, по който клиентът трябвало да погасява своето задължение по вноски
5,6 и 7 в намален размер, а остатъкът от същите до пълния им размер-да
погаси в края на погасителния план.
Кредитополучателката Х. не изпълнила точно задължението си съгласно
изготвения погасителен план. Направила само седем пълни и една частична
погасителна вноска, след което преустановила плащанията и изпаднала в
забава. Общата сума на направените плащания по ДПК 30040245592 и по
споразумението възлизала на 628,94 лева. С нея били погасени част от
задълженията по договора, от които номинал в размер на 546,70 лева, а
сумата от 82.24 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита.
Поради просрочие на вноските била начислена лихва за забава в
размер на 97.05 лв. лева, формирана от основния лихвен процент + 10
процента годишно, изчислена за всеки ден забава върху размерна на
просроченото плащане“ съгласно т. 12.1 от Общите условия по договора.
Предвид че клиентът не изпълнявал поетите договорни задължения,
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, на 04.08.2021 г. била обявена
предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит №
30040245592. На длъжницата било изпратено уведомително писмо, с което
била информирана, че задължението по заема е обявено за предсрочно
изискуемо. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
След направените плащания, оставащото неизплатено задължение
съгласно погасителния план към ДПК № 30040245592/28.10.2019 г. възлизало
на 1 931,61 лева, от които: главница в размер на 737,25 лева; договорно
възнаграждение в размер на 271,11 лева, дължимо за периода от 15.07.2020г.
3
до 04.08.2021 г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на
198.30 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 627.90
лв.; лихва за забава в размер на 97,05 лв..
Поради неизпълнението на договорното задължение, на 27.10.2021 г.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд
Велинград. По заявлението било образувано ч. гр. дело № 1071//2021г.. В
полза на кредитодателя била издадена Заповед № 447/29.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която било
разпоредено Ф. С. Х. да заплати на Профи кредит България ЕООД 737,25 лв.-
главница по Договор за потребителски кредит № 30040245592/28.10.2019 г.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 27.10.2019 г., до заплащане
на вземането, сумата от 271,11 лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода 15.07.2020 г. до 04.08.2021 г., сумата от 97,05 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.11.2019 г. до 04.08.2021 г.,
сумата от 42,81 лв., представляваща законна лихва за периода от 04.08.2021 г.
до 27.10.2021 г.. С разпореждане № 900/29.10.2021 г. заявлението било
отхвърлено, в частта, с която се претендирали сумата 198,30 лв.-
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и сумата от 627,90 лв.-
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ по ДПК №
30040245592/28.10.2019 г.. Разпореждането не било обжалвано в
законоустановения срок и влязло в сила на 24.11.2021 г..
Ответницата възразила срещу издадената заповед на 24.11.2021 г.. На
дружеството било изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, че
може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на
08.12.2021 г.. В изпълнение на указанията на съда, на 10.01.2022 г. Профи
кредит България ЕООД предявява настоящия иск.
Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „Профи кредит България“ ЕООД
срещу Ф. С. Х. по ДПК 30040245592/28.10.2019 г. – Ф. С. Х., в общ размер на
1 931,61 лева, от които: главница в размер на 737,25 лева; договорно
възнаграждение в размер на 271,11 лева, дължимо за периода от 15.07.2020г.
до 04.08.2021 г., лихва за забава в размер на 97,05 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.
Предявява осъдителна претенция за сумите от 198,30 лв.-
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и 627,90 лв.-
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ по ДПК №
30040245592/28.10.2019 г..
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата Ф. С. Х. счита исковите
претенции за допустими, но неоснователни, с доводи за нищожност на
правното основание, от което е възникнало вземането.
Счита, че подписаният договор за кредит между страните е нищожен, на
4
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК.
Излага, че в него некоректно бил посочен размерът на годишният
процент на разходите, с което потребителят бил заблуден относно
действителния му размер. Включените към договора пакет допълнителни
услуги по своята същност представлявали действия, обслужващи усвояването
и управлението на кредита, а не допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК. С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите реално надхвърлял 48,92% и
възлизал на около 215,00% приблизително. Така размерът на ГПР се явявал
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение
за пакета от допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал. 4
от ЗПК, тъй като то не съставлявало плащане на допълнителна услуга, а
прикрит разход по кредита, с който се надхвърлял допустимият размер на
разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид това, компрометираните клаузи от потребителския договор,
като нищожни не пораждали правно действие, породи което договорът за
кредит се явявал недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
Излага, че клаузите в договора за потребителски кредит не били
индивидуално уговорени, поради което не е могла да влияе на съдържанието
им. Сочи, че не е искала да закупи пакет допълнителни услуги.
Иска от съда да постанови, че процесния договор за кредит е нищожен
и не поражда правно действие.
Съдът като прецени доводите е и възраженията на страните и като взе
предвид представените доказателства счита следното от фактическа и правна
страна:
От приложеното ч. гр. д. № 1071/2021 г. на Районен съд Велинград се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
447/29.10.2021 г., с която е разпоредено Ф. С. Х. да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата от 737,25 лв. главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № 30040245592 от 28.10.2019 г., ведно със законна
лихва върху нея, считано от 27.10.2021 г. до заплащане на вземането, сумата
от 271,11 лв. непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
15.07.2020 г. до 04.08.2021 г., сумата от 97,05 лв., лихва за забава за периода
от 16.11.2019 г. до 04.08.2021 г., 42,81 лв. лихва за забава за периода от
04.08.2021 г. до 27.10.2021 г.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са
5
дадени указания за предявяване на установителен иск. Иск за сумите 737,25
лв. главница, 271,11 лв. договона лихва и 97,05 лв. лихва за забава е предявен
в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на
паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което същият е
допустим.
Заявлението е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на
заповед за изпълнение за вземането в размер на 198,30 лв., представляващо
неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“ по Договор за
потребителски кредит № 30040245592 от 28.10.2019 г., поради което за
ищецът е налице правен интерес е предявил настоящия осъдителен иск, на
осн. чл. 415, ал. 3, във вр. чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК.
По повод подадено искане за отпускане на потребителски кредит от Ф.
С. Х., на 28.10.2019 г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит стандарт № 30040245592.
По силата на него „Профи кредит България“ ЕООД се е задължило да
предостави сумата от 900,00 лв. за срок от 24 месеца, при годишен фиксиран
лихвен процент от 41 %, на ден 0,11% и годишен процент на разходите от
48,92 %.. Месечният размер на вноската по кредита е 54,52 лв., а общата
дължима сума 1308,34 лв. В договора е посочено, че ответницата е поискала
да закупи допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за което да заплати
възнаграждение в размер съответно 270 лв. и 810 лв., дължимо на 24 месечни
вноски в размер на 45,00 лв., заедно с месечните погасителни вноски по
договора за кредит. По този начин общият размер на дължимата сума, която
следвало да бъде платена възлиза на 2388,34 лв., платима на 24 месечни
вноски в размер на 99,52 лв. всяка, до 15-то число на месеца. Съгласно чл.
12.1 от Общите условия, в случай че клиентът/съдлъжникът просрочи
плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
основния лихвен процент +10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.
Към договора е приложен погасителен план, в който всяка месечна
погасителна вноска е определена по размер, формиран, като сбор от главница,
лихва и вноска за закупени допълнителни услуги. Договорът за кредит е
двустранно подписан от ищеца и ответницата, която декларирала, че е
запозната преди сключването му с приложимите към него общи условия,
приема ги и се задължава да ги спазва; че е съгласна съществените условия
по договора за потребителски кредит да се уговарят с общите условия; че
промени в тях могат да се извършват при условията и предпоставките на
общите условия и имат действие по отношение на клиента след изменението
им от кредитора и при липсата на изрично несъгласие на клиента, след като
предварително и по подходящ начин бъде запозна от кредитора с новите
общи условия, както и че новите общи условия влизат в сила и клиентът се
счита уведомен за тях с обявяването им на интернет страницата или на
6
общодостъпно място в офисите на кредитора. Декларирала е, че й е
представен безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на
български език информация във формата на Стандартен европейски
формуляр; разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко
предлаганият договор за потребителски кредит съответства на нейните
възможности финансово състояние; разяснение на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти,
въздействието, което могат да окаже върху тях, в това число и последиците в
случай на просрочени плащания; разяснения на предлаганите допълнителни
услуги, които кредиторът може да предостави на клиента по негово искане,
въздействието, което могат да окажат върху клиента, както и правата и
задълженията на клиента и кредитора върху тях.
Предлаганата от кредитора допълнителна услуга „Фаст“ предоставя на
длъжника възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на потребителски кредит преди клиенти, без закупена допълнителна услуга
„Фаст“, която след одобрение на искането, се нарежда към клиента по
избрания от него начин на изплащане, до 24 часа след получаване от
кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и
неговите приложения.
Предлаганата от кредитора допълнителна услуга „Флекси“ дава на
длъжника право: 1./ да променя погасителния си план, като отложи на части
или накуп до четири погасителни вноски при дългосрочна
неработоспособност на него или на член от неговото семейство; при
прекратяване на трудовото му правоотношение или на това на член на
неговото семейство; при ползване на неплатен отпуск повече от 10 дни; при
загуба или повреда на имущество на клиента в резултат на бедствие-пожар,
наводнение и други подобни; при смърт на лице, участващо с доходите си в
домакинството на клиента; при задължение на работодател към клиента или
към друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; при
намаляване на работното време и на работната заплата на клиента; по други
причини при съгласие на кредитора; 2./ да поиска от кредитора да намали
части или накуп до четири погасителни вноски с до 75 %, в случай че
размерът на намалената вноска не е по-малък от 30 лв.; 3./ да поиска смяна на
падежната дата на вноските. За ползване на допълнителните услуги страните
подписват анекс към договора.
Ответницата е използвала закупената услуга „Флекси“, като е поискала
отлагане на една месечна погасителна вноска и е намаляване на размера на
три от тях. Между Профи кредит България ЕООД и Ф. С. Х. е подписан
Анекс № 1 от 27.02.2020 г. към Договор за потребителски кредит №
30040245592, с който е договорено да бъде отложена погасителна вноска № 4.
Същата е следвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Подписан
е нов погасителен план съобразно който броят на погасителните вноски е
променен от 24 на 25 броя. Между страните е подписан Анекс № 2 от
16.04.2020 г., с който е договорено да бъде намален размерът на погасителни
7
вноски № 5, 6 и 7, които да бъдат заплатени в края на погасителния план,
ведно с нов коригиран погасителен план, като броят на погасителните вноски
се променят от 25 на 27 броя.
Поради забава на ответницата за погасяване на част от вноската за
месец юли 2020 г. и неплащане изцяло на месечните погасителни вноски от
15.08.2020 г. до 15.07.2021 г., на посочения от нея в договора адрес, е
изпратено писмено уведомление от кредитора, че обявява кредита за
предсрочно изискуем, считано от 04.08.2021 г. Уведомлението е изпратено по
пощата с обратна разписка, върху която е отбелязано, че не е потърсено.
Договорът за потребителски кредит е сключен в предвидената в чл. 10,
ал. 1 ЗПК писмена форма и има минималното предвидено в чл. 11, ал. 1 ЗПК
съдържание- посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването
му; лихвения процент по кредита и условията за прилагането му; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за
издължаване на кредита от потребителя; приложен е погасителен
план,съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план съдържа
сроковете и условията за извършването на тези плащания и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Посочено е право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. На страните са
предоставени общите условия.
В предвидената писмена форма са сключени и Анекс № 1 от 27.02.2020
г. и Анекс № 2 от 16.04.2020 г към Договор за потребителски кредит №
30040245592.
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото извлечение
от сметка на Ф. С. Х. /л. 14 по делото/ се установява, че „Профи кредит
България“ ЕООД е изпълнил задължението си да предостави на ответницата
договорената сума от 900 лв., която е приведена по Изипей. Общата сума,
заедно с договорна лихва в размер на 1 308,34 лв. при годишен лихвен
процент от 41,00 % ответницта първоначално е следвало да издължи на 24
месечни вноски в размер на 54,52 лв. всяка, т.е. до 15.10.2021 г.. Със
сключването на двата анекса е променян падежът на задължението, като с
8
последния погасителен план, кредитът е следвало да бъде погасен на
15.01.2022 г.
Към сбора на дължимата главница и лихви по кредита в погасителния
план са прибавени и вноски в размер на 45,00 лв. месечно, представляващи
съответната част от стойността на закупените допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в размер на общо 1080 лв.. С нея общата месечната вноска по
кредита възлиза на 99,52 лв. До приключване на съдебното дирене
заплатената от ответницата сума по договора е 628,94 лв.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се
установява, че с извършените плащания са погасени следните задължения по
погасителния план-главница с падеж от 15.11.2019 г.-15.06.2020 г. в размер на
162,75 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 130,15 лв. за периода
28.10.2019 г.-15.06.2020 г., възнаграждение за допълнителни услуги в размер
на 253,80 лв., лихва за забава в размер на 82,24 лв., без данни за период.
Към 04.08.2021 г. и към 06.01.2022 г. размерът на дължимата главница е
737,25 лв., размерът на дължимата договорна лихва е 271,11 лв., от които за
периода 16.06.2020 г.-15.07.2021 г.-198,19 лв. и за периода след 15.07.2021 г.-
72,92 лв.
Размерът на лихвата за забава върху неизплатената част от главницата
за периода 16.11.2019 г.-04.08.2021 г. е 29,87 лв.
Оставащият размер на непогасената цена на закупените допълнителни
услуги е 826,20 лв.
От значение за основателността на исковата претенция за установяване
съществуване на вземанията са обстоятелствата основат ли се същите на
неравноправни клаузи в потребителския договор и настъпила ли е твърдяната
от кредитора предсрочна изискуемост на 04.08.2021 г..
Предвид че се касае за вземания, произтичащи от договор, сключен с
потребител, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи, при преценка на основателността на исковата
претенция.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
9
В случая, предвид предоставените от закона правомощия и с оглед
релевираните от ответницата възражения за нищожност, съдът счита за
нищожни клаузата в договора, с които е уговорено закупуване на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и
заемодателя.
Видно от съдържанието на договора, срещу заплащане на
възнаграждение кредитополучателят може да се ползва от различни
привилегии – бързо разглеждане на искането, възможност за отлагане на
плащане на вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Неравноправният характер
на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между поетото
задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите
ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените
по – горе привилегии не е обусловено от настъпване на предвидени в
договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Клауза, която
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля,
е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. Отделно от това, сумата, уговорена като цена на пакета допълнителни
услуги надхвърля сумата по кредита. Впечатление прави и клаузата, според
която дори длъжникът да поиска да изплати предсрочно кредита, дължи
останалата неизплатена част от разходите по закупения пакет.
Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като е включена в
типовото искане за отпускане на потребителски кредит. Изготвена е
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Не са представени доказателства за водени преговори между
страните за сключване на договор без предвидената клауза, нито, че на
ответницата е предоставена такава възможност. Клаузата за закупуване на
допълнителни услуги е включена в Общите условия към Договора за
потребителски кредит, които само кредиторът може да променя в една или в
друга насока съгласно чл. 16.1 от ОУ, а потребителят има право ако не е
съгласен единствено да се откаже от договора. Възможността за преговори с
кредитора и евентуално изменение на клаузи от ОУ по взаимно съгласие на
страните е изключено и предпоставя вземане на еднолични решения и
договорна свобода единствено за кредитора по своя преценка да промени ОУ
така, както сметне за добре в хипотеза, когато това се отнася за основните и
съществените елементи от конкретния ДПК, сключвани с потребител.Това го
поставя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Така уговореното възнаграждение представлява значителна
допълнителна печалба за кредитора, дължима наред с договорената лихва по
10
кредита. Възможността на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя
се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени
отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като
предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя, а предлага
необоснованите предимства, несъмнено налага квалифицирането на
допълнителните услуги по потребителския договор като противоречаща на
добрите нрави, доколкото за противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
Следва да се съобрази също, че разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от
ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т. 15 от общите условия „услуги“ налага
категоричния извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства/ и управлението
/по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен
брой погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита.
Уговарянето им като самостоятелни вземания не променя тяхното естество и
не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях,
а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което
води до нищожност на тези клаузи – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Уговореното възнаграждение от общо 1080 лв. за пакета от
допълнителни услуги, съставлявайки разход по кредита, следва да бъде
включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за
който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет пъти размера
на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за
годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на
ЗПК, с пакета от допълнителни услуги се въвеждат именно допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 48,92 % и
възлиза на 158,95 %, според заключението на вещото лице. Така размерът на
ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на
законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин с
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния процент на разходите не
се включва неговия размер. Тъй като възнаграждението е прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, включената в договора клауза за заплащането му отделно има за цел
11
заобикаляне на изискванията на закона за максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита, поради което е нищожна.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира разера на ГПР до законово допустимия от 50 % .
С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно
тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2
от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете
за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus
SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от
текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея,
поради което нещожността на тази клауза, обуславя недействителност на
целия договор.
Поради нищожност на договора за кредит нищожни са и последващите
сключени анекси за изменението му.
Нищожността на договора за потребителски кредит има за правна
последица задължение за потребителя да върне само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, по арг. чл. 23 ЗПК.
Ето претендираните суми за договорна лихва и пакет допълнителни услуги от
Договора за потребителски кредит суми не се дължат, а заплатените от
ответника в общ размер от 383,95 лв. /130,15 лв. договорна лихва и 253,80 лв.
възнаграждение за допълнителни услуги/ са недължимо платени. По тези
съображения, искът в частта за установяване на вземане в размер на 271,11
лв., представляващо договорно възнаграждение за периода от 15.07.2020 г. до
04.08.2021 г. по издадената заповед за изпълнение и следва да се отхвърли
като неоснователен. Със същите аргументи следва да се отхвърли и
осъдителната претенция за възнаграждението за закупени допълнителни
12
услуги „Фаст“ в размер на 198,30 лв. и „Флекси“ в размер на 627,90 лв.
Предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на 04.08.2021 г.,
тъй като волеизявлението на кредитора за обявяването му за предсрочно
изискуем не е достигнало до ответницата. Видно от представеното по делото
известие за доставяне същото се е върнало с отбелязване непотърсено, а от
съдържанието на договорните клаузи на чл. 13 от Общите условия, уреждащи
известяваното и връчването на съобщения между страните, не може да се
приеме, че волята на страните е съобщение, изпратено на адрес, който не е
променен, като не е удостоверено доставянето му, да се счита за получено. В
клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на
фактическото му получаване. Фингирането на недоставено или само на
изпратено съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно
поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва
да получава съобщения. При липса на ясно разписани в договора правила
относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му
за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на
изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици
за получаващата страна, съдът приема, че договорната клауза не предвижда
фингирано връчване на съобщения. Независимо от това обаче, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-27.10.2021 г.,
а и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция изискуемостта на вземането за всички погасителни вноски по
договора за кредит е настъпила, който факт съдът следва да съобрази, като
факт с правно значение, съгласно указанията на т. 1 от Тълкувателно решение
№ 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на претенцията за лихва за забава за периода от
15.07.2020 до 04.08.2021 г. съдът намира, че същата е дължима на основание
чл. 33, ал. 1 ЗПК. Уговорката в тази час е съобразена с императивните
изисквания на чл. 33, ал. 2 ЗПК, предвид че годишният размер на законната
лихва за просрочени задължения в левове е равен на основния лихвен
процент, обявен от БНБ, плюс 10 процента. Доколкото периода, за който се
претендира се включва в периода 16.11.2019 г.-04.08.2021 г. по издадената
Заповед за изпълнение № 447/29.10.2021 по ч. гр. д. 1071/2021 г. на РС
Велинград, предявеният установителен иск в тази част е допустим. Съобразно
формираните от съда изводи, че вземането за договорна лихва и пакет
допълнителни услуги се основават на нищожни клаузи и плащане по тях не се
дължи, а уговорките за начисляването на лихва върху лихва е недопустимо в
отношенията с потребители, по арг. чл. 294, ал. 2 ТЗ, размерът на лихвата за
забава следва да се начисли единствено върху неизплатената част от
главницата. Ето защо претенцията е основателна до размера на законната
лихва, изчислена върху всяка просрочена вноска от вземането за главница.
Ответницата е изпаднала в забава на 15.07.2020 г., когато е заплатила само
част от дължимата вноска по договора. За периода 15.07.2020 г.-04.08.2021 г.
размерът на дължимата главница, изчислена от съда по чл. 162 ГПК, въз
13
основа представения по делото първоначален погасителен план по договора, е
543, 41 лв., върху която следва да се изчисли лихвата за забава. Същата,
изчислена от съда, на осн. чл. 162 ГПК с помощта на апис калкулатор е 58,26
лв. Заплатената от ответницата сума по договора за кредит от общо 628,94 лв.
следва да бъде отнесена към погасяване най-напред на задължението за лихва
за забава за периода 15.07.2020 г.-04.08.2021 г., а след това на задължението
за главница, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. След прихващане на тези задължения
в предвидената от закона поредност задължението за лихва за забава е
погасено изцяло, поради което искът в тази част следва да се отхвърли.
Задължението за главница е погасено до размера на 570,68 лв. Останалата
непогасена част от главницата по договора за кредит е в размер на 166,57 лв.,
до който размер установителният иск в тази част следва да се уважи, а за
разликата над него, до претендирания от 737,25 лв., да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид частичната основателност на иска за главница, върху признато
за установено вземане в размер на 166,57 лв. се дължи законна лихва за
периода от датата на подаване на заявлението в съда-27.10.2021 г., до
изплащане на вземането.
По тези съображения, следва да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответницата Ф. С. Х. дължи на ищеца „Профи кредит
България“ ЕООД сумата от 166,57 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № 30040245592/28.10.2019 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № 447/29.10.2021 г. по ч.гр.д. 1071/2021 г. на РС Велинград, като
над тази сума претенцията на ищеца следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Установителната претенция следва да се отхвърли в частта, с която се
претендира договорна лихва в размер на 271,11 лв. и лихва за забава в размер
на 97,05 лв.
Следва да се отхвърли също и осъдителната претенцията за заплащане
на възнаграждение за закупени допълнителна услуга „Фаст“ в размер на
198,30 лв. и „Флекси“ в размер на 627,90 лв..
Съобразно изхода на правния спор разноски се дължат и на двете
страни съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. В съответствие с
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното производство.
Ищецът е заявил своевременно искане за заплащане на разноски още с
исковата молба.
Ответницата не претендира разноски.
От ищеца са направени разноски за държавна такса в настоящото
производство в размер на 210,51 лв., от които, съразмерно уважената част на
иска, ответницата Ф.Х. следва да бъде осъдена да заплати 18,15 лв.
14
Ищецът е направил разноски за депозит за вещо лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лв., от които ответницата
следва да бъде осъдена заплати 25,87 лв.
На ищеца се дължат разноски за държавна такса в заповедното
производство, съразмерно уважената част от иска в размер на 3,41 лв.
Ищецът е представляван от юрисконсулт в заповедното и в исковото
производство, за което също му се дължат разноски. При процесуално
представителство от юрисконсулт, представяне на доказателства за заплащане
на възнаграждение на процесуалния представител не е предпоставка за
основателността на претенцията в тази част.
Като съобрази защитавания материален интерес и че производството не
се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като по дела с предмет
потребителски спорове има многобройна съдебна практика, която е
константна, съдът намира, че на ищеца, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери от 50,00 лв. в заповедното
производство и 100,00 лв. в исковото производство, съгласно чл. 26 и чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ. За разликата над тези суми
до претендираните от 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и 300,00 лв. в исковото производство, искането за заплащане на
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Велинград:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ф. С. Х., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Сърница, ул. ******* № 10, дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата от 166,57
лв. /сто шестдесет и шест лева и 57 ст./-главница по Договор за
потребителски кредит № 30040245592/28.10.2019 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №
447/29.10.2021 г. по ч. гр. д. 1071/2021 г. на Районен съд Велинград-
27.10.2021 г., до датата на изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 166,57 лв. до пълния претендиран размер от 737,25 лв. главница,
за сумата 271,11 лв. /двеста седемдесет и един лева и 11 ст./-договорно
възнаграждение за периода от 15.07.2020г. до 04.08.2021 г., както и за сумата
97,05 лв. /деветдесет и седем лева и 5 ст./-лихва за забава за периода от
15.07.2020 г. до 04.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53 Е, вх. В, да бъде осъдена Ф. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Сърница, ул. ******* № 10, да заплати сумата от 198,30 лв. /сто деветдесет и
15
осем лева и 30 ст./- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“
и 627,90 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и 90 ст./- възнаграждение за
закупена допълнително услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит
30040245592/28.10.2019 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Ф. С. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Сърница, ул. ******* № 10, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по ч. гр. д. 1071/2021г.
на РС Велинград в размер на общо 53,41лв. /петдесет и три лева и 41 ст./,
съразмерно на уважената част от иска, от които 3,41 лв. /три лева и 41 ст./
държавна такса и 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК , Ф. С. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Сърница, ул. ******* № 10, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по гр. д. 20/2022 г. на
РС Велинград в размер на общо 144,02 лв. /сто четиридесет и четири лева и 2
ст. /, съразмерно на уважената част от иска, от които 18,15 лв. /осемнадесет
лева и 15 ст./държавна такса, 25,87 лв. /двадесет и пет лева и 87 ст./ разноски
за съдебно-счетоводна експертиза и 100,00 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
16