Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 16.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11029 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от М.В.Я.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу Прокуратурата
на Република България, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на
ищеца сумата от 5 000лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на
психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно
водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 2063/2017г. по описа на
01 РУ на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 12795/2017г. по описа на РП- Варна, по
което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице и което наказателно
производство е било прекратено с постановление от 03.04.2019г. на прокурор при
РП- Варна, поради това, че деянието не е извършено от ищеца, ведно със
законната лихва считано от 03.04.2019г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че на 24.10.2017г. бил привлечен и разпитан в
качеството на обвиняемо лице по д.п. № 2063/2017г. по описа на Първо РУ на МВР
Варна за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 вр.
чл. 194 НК. Взета му била мярка за неотклонение «Подписка». С постановление на
ВРП от 03.04.2019г. по пр. преписка № 12795/2017г. на ВРП, досъдебното
производството срещу него било прекратено на основание липса на доказателства
относно авторството на деянието и взетата мярка за неотклонение била отменена.
Постановлението на ВРП не е било обжалвано и същото влязло в законна сила.
Твърди, че ищецът е болен и трудоустроен с ЕР на ТЕЛК с поставена диагноза
чернодробна цироза, хероинозависим, за период от две
години, считано от 17.05.2017г. В резултат на повдигнатото срещу него обвинение
и продължилото разследване в периода от 24.10.2017г. до 03.04.2019г. се сочи,
че ищецът е търпял психически стрес и страх от евентуалното му осъждане, бил е
принуден да търпи ограничения, заспивал трудно, бил потиснат, а мисловният му
процес станал забавен. Още повече, че повдигнатото му обвинение било за тежко
умишлено престъпление наказуемо с лишаване от свобода от една до десет години.
Твърди, че в случая д.п. е продължило година и половина, надхвърляйки разумните
срокове въпреки липсата на фактическа и правна сложност. Счита, че
справедливото обезщетяване на търпяните от него
психически болки и страдания възлиза в размер на претендираната сума. Отправя
искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че действителната дата, на която
ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК е 24.10.2018г., поради което счита,
че евентуалното ангажиране на отговорността му е възможно само за периода от
24.10.2018г. до прекратяване наказателното производство срещу ищеца. Не
оспорва, че впоследствие наказателното производство е било прекратено с
постановление на прокурор при ВРП от 03.04.2019г., поради недоказаност, че
деянието е извършено от ищеца. Твърди, че спрямо ищеца е взета най- леката
мярка за неотклонение, като липсват доказателства налагането й да е
предизвикало неудобство за него, доколкото липсва сезиране на прокурора с
искане да напусне адреса си и/или уведомление за неговата промяна. Твърденията
за влошено здравословно състояние се сочи да са несъстоятелно, защото ищецът е
бил диагностициран много преди привличането му в
качеството на обвиняем. Искането е за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В настоящия
случай се търси ангажиране отговорността на
държавата за вреди, причинени на ищеца от Прокуратурата за обвинение в
извършване на престъпление, след като образуваното наказателно производство е
било прекратено поради това, че деянието не е престъпление. За да бъде
ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са причинени
вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното действие от
страна на държавното обвинение, в случая- незаконното обвинение. И тъй като
тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване
от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се
изследва.
По делото са
приобщени материали по досъдебно производство № 2063/2017г. по описа на Първо
РУ при ОДМВР- Варна, пр.преписка № 12795/2017г. на ВРП. От тях се установява,
че: На 02.10.2017г. на основание чл. 212, ал. 3 НПК и с извършване на първото
действие по разследването, оглед на местопроизшествие, е било образувано досъдебно
производство срещу Виновното лице за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 НК, а именно за това, че на 02.10.2017г. в
гр. Варна, виновното лице направило опит да отнеме чужди движими вещи
/конкретно посочени/ от владението на Богдан Иванов Богданов, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. На същата дата по случая е
било задържано лицето М.В.Я. за срок от 24часа. С постановление от 24.10.2018г.
ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 195,
ал.1, т. 7 вр. чл. 194, ал.1 НК и е бил разпитан като
такъв. С постановлението му е била взета и мярка за неотклонение „Подписка”. На
12.12.2018г. на ищеца са били предявени материалите
по разследването. С постановление от 31.01.2019г., след като с постановление от
15.01.2019г. наблюдаващият прокурор е отказал на уважи доказателствени искания
на обвиняемия при предявяване материалите по разследването, разследващият
полицай е приключил досъдебното производството и е изпратил материалите на ВРП
с мнение за предаване на съд на обвиняемия по него. С постановление от 03.04.2019г.
на прокурор при ВРП наказателното производството спрямо ищеца е било прекратено
на основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК, т.е недоказаност на обвинението. Със
същото постановление, взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е
била отменена, на основание чл. 243, ал.2 НПК. Препис от постановлението пострадалото
лице е получило на 09.04.2019г. , а ищецът на 16.05.2019г. и с изтичане на
седмодневния срок за неговото обжалване същото е влязло в сила от 24.05.2019г.
Съобразно ЕР
на ТЕЛК № 3837/06.12.2017г. ищецът е освидетелстван за срок от две години с 56%
трайно намалена работоспособност с водеща диагноза фиброза
и цироза на черния дроб и общо заболяване чернодробна цироза, портална
хипертония и спленомегалия и синдром на зависимост от
опиоиди. На 23.11.2017г. е приет в Метадонова програма и към 28.10.2018г. продължава лечението
си.
С цел
доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него досъдебно производство по делото бе разпитан
свидетелят Вера Тодорова Янева /майка на ищеца/. Тя разказва, че на
24.10.2017г. получила обаждане от Първо районно, че синът й е задържан. Отишла
със съпруга си на място. Синът й бил с пукната глава и откаран в спешното.
Освободили го. Пред родителите си се кълнял, че не е направил нищо, но никой
освен свидетелката не му вярвал. Докато течало разследването, синът й изпаднал
в нервен срив, само плачел и се кълнял, че нищо не е направил. Били му казали,
че може да бъде осъден на 10години. Не искал да излиза от вкъщи, не можел да
спи, по цели нощи викал, че го задържат, при всяко позвъняване на вратата не
позволявал да отварят и почвал да вика, че идват да го арестуват. От страх при
вида патрулка веднъж дори се бил скрил в гардероба.
Едва след като излязло решението на съда, че е оправдан, тогава баща му
повярвал, че не е виновен. Посочва, че и друг път синът й е правел „бели“, но
си признавал и си понасял последиците. И друг път бил задържан. Бил хероинозависим от 5-6години, но понастоящем на лечение с метадон.
За опровергаване
твърденията ищецът да е търпял сочените вреди, ответникът е ангажирал писмени
доказателства, от които се установява, че действително ищецът е осъждан шест
пъти. Четири от осъжданията касаят
присъди и одобрявани от съда споразумения по НОХД от 2017г. и всички са
за извършени престъпления против собствеността- кражба. На 25.10.2017г. ищецът
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 194 НК по д.п. №
746/2017г. по описа на Второ РУ ОДМВР Варна, по което впоследствие съдът е
одобрил споразумение и му е наложено наказание лишаване от свобода отложено с
изпитателен срок по чл. 66 НК. През 2019г. на 13.03 и 23.05.2019г. ВРП е внесла
обвинителни актове в съда срещу ищеца по обвинение за извършени от него
престъпления м.01 и м. 05.2019г.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства води на извод, че в настоящия случай всички
елементи от фактическия състав на правото са налице.
Безспорно е между
страните, че по образуваното срещу ищеца наказателно преследване по д.п. №
2063/2017г. по описа на Първо РУ ОДМВР Варна, той е бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 вр. чл. 194, ал.1 НК. Досъдебното производство не е било
образувано срещу него и едва на 24.10.2018г. той е бил
привлечен като обвиняем по него. Наказателното производство е прекратено с
влязло в сила 24.05.2019г. постановление на ВРП, на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК, т.е поради недоказаност на обвинението.
По претенцията за
репариране на претърпени неимуществени вреди: Обезщетението се определя в
съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се държи
сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна
практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото
обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване,
с оглед преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на
повдигнатото и поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за
неотклонение, брой на процесуалните действия с участие на пострадалия, данните
за психическото състояние и емоционални страдания и неудобства, претърпени от
лицето, данните за отражението на наказателното преследване върху физическото и
душевно здраве на пострадалия, начина му на живот и ценностна система, отзвука
на поддържаното обвинение в обществото, семейството и близък приятелски кръг, с
оглед преценката за накърняване на честта и доброто име на пострадалия, както и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Изхождайки и от
указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с
вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено
икономически условия на живот.
В случая наказателното
производството срещу ищеца е продължило седем месеца. Действително делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Обвинението обаче касае тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, доколкото предвиденото за него
наказание е от една до десет години лишаване от свобода. По отношение на ищеца
е била взета най- леката мярка за неотклонение „подписка”, която по никакъв
начин не е ограничила негови конституционно гарантирани права, като правото на
свобода, свободно придвижване и пр. Мярката е търпяна седем месеца, доколкото е
наложена с постановлението 24.10.2018г. е отменена с постановление на ВРП от 03.04.2019г.
Забавяне на наказателното производство няма. След привличане в качеството му на
обвиняем на 24.10.2018г. последващото процесуално следствено действие с него и
последното в рамките на досъдебното производството се е състояло месец и
половина по-късно и е предявяване материалите по разследването. По повод
направени тогава от обвиняемия доказателствени искания, наблюдаващият прокурор
се е произнесъл като ги е оставил без уважение с постановлението си от
15.01.2019г. Срокът на разследването е бил многократно удължаван, но касае
период, в който ищецът е нямал качество на обвиняем. Не следва да се съобразява
по повод ангажиране отговорността на ответника и задържането на ищеца на
02.10.2017г. по повод образуваното досъдебно производство, тъй като то не е
извършено с акт на прокурор и по реда на НПК, а по реда на ЗМВР. В този смисъл настоящият
състав преценява, че наказателното е в рамките на изискването и представите за
разумен срок, залегнало и в чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС, съобразно установените от ЕСПЧ
критерии- обстоятелствата по делото, сложността му, поведението на ищеца и на
съответните държавни органи, и значението на делото за ищеца, макар в случая
претенцията да не се основава на твърдения за накърняване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Органите
на разследването и прокуратурата, като упражняваща контрол, не са проявили
бездействие през продължителни периоди от време.
Съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства налагат извод, че ищецът е търпял
неимуществени вреди във вид на негативни психически изживявания. В този смисъл
съобразени бяха събраните гласни доказателства. Същите биват кредитирани от
съда относно релевантните за спора факти, доколкото свидетелката разказва за лично
възприето от нея емоционалното състояние на ищеца в този период и доколкото не
са налице доказателства опровергаващи изложеното от няма, няма повод за
поставянето им под съмнение, ценени и с резервите на чл. 172 ГПК. Определяйки
размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява единствено изложеното от нея,
че синът й е бил притеснен от воденото срещу него, доколкото е можело да му
бъде наложено наказание до десет години лишаване от свобода за престъпление,
което той не е извършил, предвид на факта, че е вършил и други престъпления, за
които обаче си признавал, че е виновен и си е понасял последствията. Така че за
човек, който е нямал субективно съмнение относно невинността си за конкретното
вменено му противоправно деяние, само по себе си наличното съдебно минало и
висящите към него момент срещу него досъдебни производства, не биха могли да
изключат субективните му негативни емоции, стрес и притеснения от това
конкретно водено срещу него наказателно производство. Здравословното състояние
на ищеца няма данни да е повлияно и да е резултат от действия на ответника,
доколкото безспорно установените здравословни проблеми на ищеца датират много
преди той да бъде привлечен като обвиняем по конкретното дело. Така че тези
твърдения остават недоказани. Всичко изложено обоснова извод, че ищецът е
търпял негативни емоции и душевен дискомфорт,
породени поради причина наличие на водено срещу него наказателно производство. При
определяне паричния еквивалент на справедливото им обезщетяване, съдът съобрази
обстоятелството, че от наличните по делото доказателства, не може да се направи
извод, че те обосновават присъждане на исканото обезщетение в размер на 5хил.лв.
Не може да се направи извод от наличните по делото доказателства, че интензитетът
на търпяните вреди е в степен, предизвикала трайни психични нарушения и в голямата си степен са
останали единствено като неприятно субективно усещане у ищеца.
Съобразявайки изложеното,
настоящият състав преценява, че справедливото обезщетяване на претърпяните от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено
в размер на сумата от 500лв. За горницата до пълния заявения размер претенцията
се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на
претенцията за лихви: Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК, при незаконни
актове на правозащитните органи, началният момент на забавата, съответно
дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане
в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Следователно, претенцията за лихви следва да бъде уважена, считано от дата- 24.05.2019г.,
когато е влязло в сила постановлението на РП- Варна за прекратяване на
наказателното производство срещу него.
На основание чл. 9а,
ал.2 ЗОДОВ разноските в настоящото производство не се внасят предварително, а
съобразно чл.10, ал.3 , изр.1 от същия закон, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Предвид частичната основателност на исковата претенция разноските от 10лева
за държавна такса следва да бъдат присъдени, доколкото поемането им в цялост се
дължи от ответника.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр.
чл. 10, ал.3 изр.2 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноски за
възнаграждение за един адвокат. Претендира се адв.възнаграждение за един адвокат по реда
на чл. 38 ЗАдв. На основание чл. 7,
ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения
съдът определя адв.възнаграждение в размер на 580лева. Съобразно уважената част
на исковата претенция в полза на адв. А.А. като
процесуален представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да се присъдят
разноски в размер на 58лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на
РБългария ДА
ЗАПЛАТИ на М.В.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и
страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца
наказателно производство по д.п. № 2063/2017г. по описа на 01 РУ на ОДМВР-
Варна, пр.преписка № 12795/2017г. по описа на РП- Варна, по което е бил
привлечен в качеството на обвиняемо лице и което наказателно производство е
било прекратено с постановление от 03.04.2019г. на прокурор при РП- Варна, на
основание недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва считано от 24.05.2019г.
до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 500лева до пълния заявен размер на
претенцията от 5000лева и искането за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение считано от 03.04.2019г., на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.Т.А. от
Варненска адвокатска колегия, рег. № **********, с адрес на адвокатската
кантора гр.Варна, ул. Радецки 13, ет.2 сумата от 58лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция съобразно уважената част на иска, на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Я., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 10лева представляваща сторените в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: