Решение по дело №8329/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 800 от 14.04.2022 г., постановено по НАХД №
8329/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение Я.Г.Ш.. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това, че на
22.12.2020 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди, е причинил на другиму -
И.Г.Ф., с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като му е
причинил сътресение на мозъка и счупване на коронката на втори горен ляв
зъб – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като моли съдът да
постанови решение, с което обвиняемият Ш. да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание „Глоба“ в размер над минимума.

Защитникът на обв. Ш. – адв. В. моли съдът да постанови оправдателен
съдебен акт, като поддържа, че от събраните по делото доказателства не може
да се направи категоричен извод, че подзащитният му е извършил деянието за
което му е повдигнато обвинение. В тази връзка предлага самостоятелен
прочит на събраните по делото доказателства, като счита, че същите не са
еднопосочни и безпротиворечиви.

Обвиняемият в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното
от защитника си. Не се признава за виновен. Изразява неразбиране за това
защо се води дело срещу него именно с тази квалификация, а не за друго по –
тежко престъпление.

С последната си дума сочи, че се счита за невинен и моли да бъде
оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият Я.Г.Ш.. е роден на *** год. в гр. *** живущ в гр. *** бул.
„***, ***, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
Обв. Ш. работел като *** и управлявал таксиметров автомобил марка
„Шкода Октавия“ с рег. № ***.
1

На 22.12.2020г. около 18.00 часа обв. Ш. паркирал таксиметровия
автомобил на стоянка за таксита, намираща се срещу МБАЛ „Св.Мина“ гр.
Пловдив на ул. „Иван Вазов“ гр. Пловдив до № 86. Обвиняемият заел първото
определено място за такси, а зад него бил паркирал колегата му - свид. Н.Т.Ч..
Свид.Ч. бил излязъл от автомобила си, за да пуши и обв. Ш. отишъл при него.
След като разговаряли известно време обв. Ш. се върнал в автомобила си, а
свид. Ч. останал отвън.
В същото време около 18.20 часа на 22.12.2020 г., свид. И.Г.Ф. паркирал
лекия си автомобил марка „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ“ с рег. № ***
непосредствено пред автомобила на обв. Ш., на първото място след стоянката
за таксита. Свид. Ф. страдал от захарен диабет и трябвало да посети
клиничната лаборатория при МБАЛ „Св. Мина“, за да си вземе резултати от
кръвни тестове. След като паркирал, свид. Ф. останал на шофьорското място
и извадил телефона си, за да изпрати съобщение за паркиране в „Синя зона“.
Междувременно обаче обв. Ш. забелязал, че свид. Ф. е паркирал автомобила
си твърде близо пред неговия, което го затруднявало да потегли. Обв. Ш.
излязъл от таксиметровия автомобил и отишъл до предна лява врата на лек
автомобил марка „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ“ с peг. № ***. Обвиняемият
настоятелно почукал на стъклото, като бил застанал много близо до
шофьорската врата. Свид. Ф. свалил стъклото на прозореца и обв. Ш. със
заядлив тон му направил забележка, че е спрял твърде близо пред таксито.
Свид. Ф. започнал да обяснява, че е спрял в свободна зона, а не на стоянката
за таксита и че обв. Ш. има достатъчно разстояние, за да излезе. Свид. Ф.
също така споменал, че е лекар и след като вземе резултатите от болницата
ще освободи мястото. Това разгневило обв. Ш., който започнал да псува свид.
Ф.. Обв. Ш. се пресегнал през отворения прозорец на автомобила, хванал с
дясната си ръка свид. Ф. за ревера на якето му и с лявата си ръка му нанесъл
няколко силни удара с юмрук в лявата част на лицето и главата на св. Ф..
Свидетелят не могъл да реагира, тъй като все още бил с поставен
обезопасителен колан. Докато удрял свид. Ф., обв. Ш. заплашвал, че ще
извади бухалка от автомобила си. Обв. Ш. нанесъл и един-два удара с дясната
си ръка в областта на главата на свид. Ф., след което се обърнал, качил се в
автомобила си и потеглил. Свидетелят почувствал силна болка в областта на
лицето и замайване вследствие на ударите. Свид. Ф. се опитал да заснеме
номера на таксиметровия автомобил, но не успял, тъй като номерът имал
покритие, пречещо да бъде заснет. Свид. Ф. запомнил марката на автомобила,
а именно „Шкода“, жълта на цвят, а за регистрационния номер запомнил
отделни цифри, като се колебаел между *** и ***.
След като обвиняемият потеглил, свид. Ф. слязъл от автомобила си и се
огледал за свидетели на случилото се. На отсрещния тротоар стоял мъж с
униформа на охранителна фирма, а именно свид. Й.Л.Б.. Свид. Ф. отишъл при
него и му показал, че му е счупен преден зъб. Свид. Ф. попитал свид. Б. дали е
видял какво е станало и дали би свидетелствал. След като получил
утвърдителни отговори свид. Ф. записал имената и телефонния номер на
2

свид. Б.. След това свид. Ф. сигнализирал за случилото се на тел.112. На
място били изпратени екипи на спешна помощ и на 02 РУ при ОД на МВР
Пловдив. След като бил прегледан от дежурен лекар, свид. Ф. бил
транспортиран до УМБАЛ „Св.Георги“, където му били направени
изследвания.
След проведени ОИМ бил установен таксиметров автомобил марка
„Шкода“ с подобен регистрационен номер на цитираните от св.Ф. номера, а
именно с рег.№ ***, който бил собственост на обв. Ш..
В хода на досъдебното производство били извършени две разпознавания на
лице по снимка, при които свид. Ф. /Протокол от 07.05.2021г. л.61-63/ и свид.
Б. /Протокол от 11.05.2021 г. л.55-57/ разпознали обв. Ш..
По делото бил приобщен като веществено доказателство диск, съдържащ
аудиозапис от проведения разговор с тел.112, на който бил извършен оглед на
ВД.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза на свид. Ф. са били причинени: сътресение
на мозъка, счупване на коронката на втори горен ляв зъб, контузия на главата
с контузия на лицето, кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето,
охлузвания по лицето.
Установените травматични увреждания са причинени от действие на твърд,
тъп предмет, какъвто предмет по своята характеристика може да бъде
човешката ръка свита в юмрук, и е възможно тези увреждания да са
причинени при нанесен побой на постр. Ф. на инкриминираната дата
22.12.2020 г. с нанесени удари с юмрук в засегнатите от травми области.
Счупването на коронката на втори горен ляв зъб, както и сътресението на
мозъка, поотделно и по съвкупност реализират медико-биологичния признак
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Контузия на главата и контузията на лицето с кръвонасядане по лицето,
травматичен оток по лицето и охлузване по лицето са довели до болка или
страдание, без разстройство на здравето.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното следствие, както и от приобщените
такива по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК.

На първо място, съдът кредитира изцяло изготвената от д – р И.Ц.
Съдебномедицинска експертиза № 168/ 2021 г. по писмени данни. По мнение
на настоящата съдебна инстанция, изготвената експертиза отговаря в пълнота
на поставените задачи, като не са налице съмнения за нейната обоснованост.
Възраженията на защитата в обратна насока, релевирани в хода на съдебното
следствие са изцяло несподелими от настоящия съдебен състав. Отделно от
това за съда не съществува съмнение, че експертизата е изготвена
3

добросъвестно от лице, притежаващо нужните познания в съответната област
на науката, което е анализирало в пълнота наличната по делото медицинска
документация и е дало обосновано и правилно заключение въз основа на нея.
В съдебно заседание вещото лице успешно защити заключението си, като
отговори последователно и без колебания на плеядата въпроси от страна на
защитата, като необосновани останаха доводите на защитата, че експертизата
е изготвена, като вещото лице е стъпило преимуществено на отбелязването
извършено от д- р Ж. без да взема предвид останалите медицински
документи. Това не е вярно. Видно от съдържанието на експертизата преди да
формулира заключението си, вещото лице пунктуално и изрично е посочило
всички медицински документи изготвени в деня на инкриминираното деяние,
като правилно и обосновано е дало заключение за вида и естеството на
констатираните телесни увреди. Неоснователни са и възраженията на
защитата за допуснат порок в дейността на вещото лице, доколкото същото
не било посочило източниците въз основа на които стъпва експертизата,
както и медицинска литература. Последното не е вменено в задълженията на
вещото лице по изготвянето на експертизата. Процесуалният закон е
категоричен в разбирането си, че за вещо лице се назначава такова, което
притежава нужните знания и умения от съответната област на науката и
техниката, поради което и не е необходимо същото да посочва научна
литература, която евентуално ползва в хода на изготвената от него
експертиза. По всички изложени съображения съдът намира, че заключението
на вещото лице Ц. следва да се кредитира изцяло поради което и съдът базира
фактическите си изводи и въз основа на него.

Като съответни на заключението на изготвената СМЕ, както и на
кредитираните от съда свидетелски показания, съдът кредитира изцяло и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред
които протокол за разпознаване на лица и предмети от 11.05.2021 г. /л. 55 – 57
от ДП/, протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.05.2021 г. /л. 61 –
63 от ДП/, Съдебномедицинско удостоверение № 1257/ 2020 г., Лист за
преглед на пациент № 094579 /л. 76 от ДП/, Лист за консултация № 72720 /л.
77/, Допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 094579 /л. 78 от
ДП/, фиш за спешна медицинска помощ № 75427/ 22.12.2020 г. /л. 79 и л.
161/, Декларация от 22.12.2020 г. /л. 80 от ДП/, извлечение от Амбулаторен
дневник от № 27366 до № 27871, започнат на 15.12.2020 г. завършен на
22.12.2020 г. /л. 81 - 83/, справка за съдимост, характеристична справка,
справка актуално състояние за действащи трудови договори /л. 100 от ДП/,
писмо от ДНС 112 /л. 87 от ДП/, справка за получен сигнал на ЕЕН 112,
протокол за оглед на веществени доказателства от 19.05.2021 г. / л. 89 – 91 от
ДП/, справки от централна база данни КАТ /л. 101 - 102 от ДП/.
Съдът кредитира описаните по - горе доказателствени източници, тъй като
същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна
легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета
4

на разглеждане по настоящето дело.
От приетото по делото актуално свидетелство за съдимост на обвиняемия
съдът извлече информация относно липсата на предходни негови осъждания,
а за формиране на изводите си досежно личностните характеристики на
обвиняемия съдът взе предвид и приетата по делото характеристична справка.
От приложената по делото медицинска документация, подробно
анализирана от вещото лице изготвило СМЕ се установяват нанесените
телесни увреди на свид. Ф., включително контузия на лицето. Последното,
противно на възраженията на защитата е изрично констатирано от д – р Д.,
която го е и отразила лист за консултация № 72720 от 22.12.2020 г.

На следващо място, съдът кредитира изцяло показанията на свид. И.Г.Ф.,
дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание
чл. 378, ал. 2 от НПК, обективирани в протоколи за разпит на свидетел от
07.05.2021 г., 14.10.2021 г., 09.11.2021 г., както и в протоколи за очна ставка
от 14.10.2021 г. и 20.10.2021 г.
От показанията на посочения свидетел по еднозначен и категоричен начин
се установява авторството на инкриминираното деяние, както и
осъществяването на същото от обективна и субективна страна по начина
подробно описан в установената по делото фактическа обстановка.
Действително, обстоятелството, че свид. Ф. е пострадал от деянието на обв.
Ш. и за него съществува възможността да търси защита и съответно да
претендира обезвреда за своите накърнени права и интереси, принципно е от
естество да създаде известна заинтересованост от изхода на делото.
Независимо от това обстоятелство обаче, пострадалият е и свидетел по
делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства,
подлежащи на доказване. При това пострадалият е такъв свидетел, който като
участник в инкриминирания инцидент има най-непосредствени, пълни и
всеобхватни впечатления от него. Нещо повече - обстоятелството, че личната
или имуществената сфера на пострадалия е била засегната от деянието
създава от психологическа гледна точка предпоставки увреждащите действия
да оставят по-трайна следа в съзнанието му в сравнение с отражението, което
те биха оставили у един независим наблюдател.
Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни
показания по делото. Затова показанията на свидетелите – пострадали в
наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за защита на
накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство, включително
и върху което може да се базира краен осъдителен акт.
От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се явява
и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То само
поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед изясняване
истинността на възпроизведените факти.
Всъщност ако се възприеме становище, според което осъдителна присъда
5

не може да почива на показанията на пострадалите лица или на лица, които се
намират в близки семейни отношения, поради възможната тяхна
заинтересованост би се достигнало до положение, при което да не подлежат
на разкриване и доказване престъпления, осъществени само в присъствието
на подсъдимия и пострадалия, при липса на други оставени обективни
материални следи, или престъпления, при които свидетелите очевидци се
намират в роднински или други близки отношения, което е идея чужда на
законодателя. Подобно тълкуване би влязло в непреодолимо противоречие и
със задълженията на Република България поети по силата на Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления.
В контекста на гореизложеното и след внимателен анализ на показанията
на свид. Ф., съдът намира за изцяло несподелими възраженията на защитата в
насока, че в показанията на пострадалия са налице множество противоречия
по отношение на броя на ударите, които са му били нанесени от обвиняемия
Ш., както и с коя ръка. За да аргументира тезата си защитата се позовава,
цитирайки отчасти заявеното от свид. Ф. при провеждане на разпитите му в
хода на досъдебното производство. Показанията на свидетеля Ф. от
07.05.2021 г., 14.10.2021г., 09.11.2021 г. са последователни, логични и
взаимно допълващи се, доколкото последвалите два разпита след този
проведен на 07.05.2021 г., са с цел изясняване на въпросите за това с коя ръка
са му били нанесени ударите, както и един или повече на брой са били те. Не
са налице противоречия в показанията на свид. Ф., доколкото в разпита си на
07.05.2021 г. сочи, че са му били нанесени 7- 8 пъти удари с юмрук с едната
ръка, като в разпита от 14.10.2021 г. свидетелят пояснява, че са му били
нанесени с лявата ръка, като е получил и удари с дясната ръка. Все в тази
връзка в показанията си от 09.11.2021 г. свидетелят поддържа заявеното от
него, че ударите са му били нанасяни предимно с лявата ръка, като
обвиняемият е посегнал и с дясната ръка като му е нанесъл един – два удара и
с нея. Изложеното потвърждава несъстоятелността на възраженията на
защитата за негодността на показанията на свид. Ф. поради съществени
противоречия относно броя на нанесените му удари.
Що се отнася до доводите за заявеното от страна на пострадалото лице при
обаждането му на тел. 112 е необходимо да се отбележи следното:
Писмото от ЕЕН 112 /л. 87 от ДП/ и данните от извършеното процесуално –
следствено действие – оглед на СД представляват годно доказателство за
това, че на процесната дата – в 18,38 часа е приет сигнал от лице представило
се като д – р И.Ф.., който е сигнализирал за процесния инцидент и се е
оплакал на оператора за това че е бил нападнат като са му били нанесени
удари през отвореното стъкло на автомобила му, като два – три пъти
пострадалият бил ударен много „яко“ в лицето. При анализа на проведения
между свид. Ф. и оператор на тел. 112 разговор в съдържателен план се
установява, че не е налице противоречие със заявеното от свидетеля по време
6

на разпитите му в хода на досъдебното производство, като посочването, че е
бил ударен много силно два – три пъти не е в противоречие с това, че са му
нанесени повече от един удар в областта на главата и лицето, а представлява
акцентиране от страна на свидетеля върху това, че два – три от ударите са
били с особен интензитет. Действително във фиш за преглед на пациент карта
№ 75427 е посочено че на свид. Ф. му е бил нанесен удар в областта на
лицето. Отразеното във фиша обаче представляват данни във връзка със снета
анамнеза, които са били нанесени на ръка от трето лице - д – р Р.. В случая по
мнение на настоящата съдебна инстанция не може да се приеме, че се касае за
съществено противоречие между показанията на свид. Ф. и посочения
медицински документ, доколкото видно от останалата медицинска
документация, както и от протокола за оглед на ВД е категорично изяснено,
че се касае за множественост на ударите, а не само за един единствен. Не
може да се достигне и до извод за недостоверност на показанията на свид. Ф.
доколкото същия бил заявил впоследствие, пред свид. Ж., че неправилно му е
била снета анамнезата, тъй като счита, че е имал временна загуба на съзнание
вследствие на нанесените удари. На първо място следва да се подчертае, че
заявеното от свид. Ф. пред свид. Ж. е включено в обсъждането направено от
вещото лице д- р Ц., което е дало заключение за това, че е било причинено
сътресение на мозъка без загуба на съзнание. Последното се потвърждава и от
приложените по делото медицински документи, както и от данните за
поведението на свид. Ф. непосредствено след нанасянето на процесния побой.
Същият, макар да е почувствал главоболие и замайване е слезнал от
автомобила си, разговарял е със свид. Б., като впоследствие е подал и сигнал
на тел. 112, където е провел разговор с продължителност 05,20 мин.
Посоченото потвърждава заключението на вещото лице Ц., както и заявеното
от свид. Ж., че при нанасянето на побой в областта на главата, какъвто е
процесния случай, е твърде вероятно пострадалият чувствайки замайване и
дезориентация за кратък период от време да се заблуди, че е загубил
съзнание. Това, че свид. Ф. е имал претенция за неправилно снета анамнеза не
съставлява основание за дискредитиране на показанията му дадени в хода на
досъдебното производство, както и за дискредитиране заключението на
вещото лице изготвило СМЕ. В случая очевидно не се касае за
недобросъвестност при даване на свидетелските показания, а за обяснима
реакция на пострадалия, който се е заблудил, че му е било нанесено по –
тежко увреждане от действително причиненото му.
Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на свид. Ф. и базира
фактическите си изводи въз основа на тях.

На следващо място, съдът цени и кредитира изцяло показанията нас
свидетеля Й.Б., дадени на досъдебното производство и преценени в
настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, обективирани в протоколи за
разпит на свидетел от 11.05.2021 г. ,14.10.2021 г. и протокол за очна ставка
от 14.10.2021 г. Противно на възраженията на защитата, показанията на свид.
Б. са изцяло в полза на обвинителната теза и в унисон с показанията на свид.
7

Ф.. Разпитан в хода на досъдебното производство, свидетелят Б. описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
аспект на това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец. Действително така, както твърди защитата свидетелят е
категоричен, че не е видял нанасянето на удари от страна на обв. Ш. спрямо
пострадалия Ф., като е видял обаче как обвиняемия дърпа свид. Ф.. Съвсем
естествено е свид. Б. да не е видял нанасянето на процесните удари,
доколкото, както и самият той посочва обвиняемият е бил с гръб към него,
закривал е прозореца на джипа, а и свидетелят не е гледал постоянно към
джипа на пострадалия. На следващо място от показанията на свидетеля Б. се
установява поведението на обвиняемия, относно говоренето на висок тон и
отправянето на закани за нанасяне на побой. Свидетелят е възприел и
състоянието на пострадалото лице непосредствено след нанасянето на
процесния побой. Единственото противоречие в показанията на свид. Б.,
което е било успешно преодоляно при провеждането на очна ставка между
него и свид. Ф., е досежно това през свален прозорец на шофьорската врата
ли е станало възприетото от него дърпане или през отворена врата на джипа.
От там насетне, съдът не споделя доводите на защитата, че показанията на
свид. Б. са противоречиви спрямо тези на пострадалия, тъй като не ставало
ясно какви наранявания бил видял и дали е провел разговор с пострадалия.
Напротив - свидетелят ясно посочва, че пострадалият му е показал счупения
си зъб и свидетелят е забелязал кървенето от устатата. Освен това, ясни и
абсолютно еднопосочни са показанията на свид. Б., че е имало проведен
разговор между него и пострадалия за това дали е забелязал какво се е
случило и дали би свидетелствал. Пострадалото лице е получило
утвърдителни отговори от страна на свид. Б. и е предоставил имената си и
телефон за връзка. По изложените съображения съдът кредитира показанията
на свид. Б. и базира изводите си въз основа на тях.

Като изхождащи от незаинтересовано от изхода на делото лице и като
логични, последователни и съответни на останалите кредитирани от съда
доказателствени източници следва да се ценят и показанията на свид. Х.Д.Д.,
дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание
чл. 378, ал. 2 от НПК, обективирани в протокол за разпит на свидетел от
18.05.2021 г. Показанията на посочения свидетел потвъждават изцяло
заявеното от свид. Ф., както и от свид. Б., поради което съдът не намира
основание да не базира фактическите си изводи и въз основа на тях. При
прочита на показанията на свид. Д. се установява и заблудата, в която свид.
Ф. е бил изпаднал, доколкото пред полицейския служител заявил, че е загубил
за кратко съзнание. По отношение на последното съдът изложи доводите си в
началото на мотивите си, при анализа на показанията на свид. Ф..

По идентични на гореизложените съображения съдът кредитира и
показанията на свид. М.Г., дадени на досъдебното производство и преценени
в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 НПК, обективирани в протокол за
8

разпит на свидетел от 28.09.2021 г. Видно от същите към момента на
провеждане на разпита свидетелката е нямала спомен за процесния случай, но
добросъвестно е отговорила на поставените въпроси относно установените от
нея телесни увреди при предявяване на изготвения допълнителен лист за
преглед на пациент. Свидетелката е посочила кои увреди е констатирала и
съответно отразила, и кои увреди не са били прегледани и отразени от нея,
тъй като са от компетентността на лицево – челюстен хирург с който
пострадалия е имал назначена консултация. Отделно от това от показанията
на свид. Г. се установява и това, че свид. Ф. е заявил, че не е губил съзнание.

Като съответни на останалите кредитирани от съда доказателствени
източници, включително като съответни на изготвената по делото СМЕ
следва да се третират показанията на свид. Ж., дадени в хода на съдебното
следствие и изцяло идентични на тези дадени на досъдебното производство.
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетелят потвърди претенцията на
пострадалия за това да е неправилно отразена снетата му анамнеза, каквото
отбелязване свид. Ж. е направил на гърба на допълнителния лист за преглед
на пациент. Ето защо съдът дава вяра на показанията на свид. Ж. и базира
фактическите си изводи и въз основа на тях.

Що се отнася до показанията на свид. Н.Т.Ч. дадени на досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 НПК,
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 04.11.2021 г., съдът,
противно на доводите на защитата, намира същите да са в ярко противоречие
с кредитираните от съда доказателствени източници, включително и с
обясненията на обв. Ш. отношение по които съдът ще вземе по – нататък в
мотивите си. Като изолирани, противоречиви и несъответни на кредитирания
от съда доказателствен материал са показанията на свид. Ч. в частите в които
същият описва съвършено различна фактическа обстановка от тази посочена
от свид. Ф. и свид. Б.. Така не следва да бъдат кредитирани показанията на
свид. Ч. в частите в които описва агресивно словесно поведение от страна на
пострадалия спрямо обв. Ш. и реакцията на обв. Ш., който докато го ругаел
свид. Ф. стоял „стъписан без вопъл и стон“, като свидетелят не бил видял
какъвто и да е физически контакт между двамата. В тази им част, както и в
частта в която свид. Ч. сочи че на следващия ден обв. Ш. му споделил, че
водача на джипа миришел на алкохол и имал кръв по лицето, показанията на
свид. Ч. са насочени единствено и само към обслужване защитната версия на
обвиняемия, която не намира опора в кредитираните от съда доказателвени
източници. Ето защо като нелогични, несъответни и изолирани показанията
на свид. Ч. в коментираните им части не следва да се третират като годен
доказателствен източник. В останалата им част, касателно релевантните по
делото обстоятелства, доколкото не се конфронтират с останалите
доказателства по делото, съдът им дава вяра и базира фактическите си изводи
въз основа на тях.

9

По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия/
обвиняемия, следва да се има предвид, трайно установеното в съдебна
практика положение, че обясненията на подсъдимия/ обвиняемия имат
двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и
годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да
бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
При съблюдаване на гореизложените принципни съображения съдът
намира, че не следва да дава вяра на обясненията на обв. Ш. /които са
идентични на тези дадени на досъдебното производство/ в частите в които
обвиняемият отрича извършването на твърдяното престъпление, като сочи, че
е помолил любезно пострадалия да премести автомобила си, а последният му
отвърнал със словесна агресия и псувни, които ескалирали до опит от страна
на Ф. да посегне и да удари обв. Ш. с лявата си ръка. Това мотивирало обв.
Ш. да се защити като хванал свид. Ф. за реверите и го изблъскал. Последното
е в драстично противоречие дори с показанията на свид. Ч., който както вече
беше посочено, описва поведението на обвиняемия като абсолютно пасивно,
спокойно, без каквато и да било словесна или физическа реакция от негова
страна. Изолирани и несъответни на кредитираните от съда доказателствени
източници са и обясненията на обвиняемия в частите в които същият описва,
че свид. Ф. миришел на алкохол, бил афектирани и имал травма по лицето
/неясно каква/, кръв по лицето, като цялото му поведение било насочено към
демонстриране на превъзходство и целяло провокация. В посочените им
части обясненията на обвиняемия представляват израз на защитната му
позиция и не могат да се третират от съда като годен доказателствен източник
поради което и съдът не базира фактическите си изводи въз основа на тях.
Относно останалите релевантни обстоятелства, изложени в обясненията на
обв. Ш., доколкото не се конфронтират с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал, съдът намира, че представляват годен
доказателствен източник, кредитира ги и базира върху тях фактическите си
изводи.

Други съществени противоречия в горекоментираните доказателствени
източници, които да са относими към приетата за установена от съда
релевантна фактическа обстановка не се наблюдават, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се дължи по-нататъшното им
обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
10

обвиняемият Ш. е обективирал поведение, което изпълнява съставомерните
признаци на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, тъй
като на 22.12.2020 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди, е причинил на
И.Г.Ф., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Безспорно по делото се установи, че обвиняемият Ш., след краткия
разговор проведен между него и пострадалия, разгневен започнал да псува
свид. Ф., като се пресегнал през отворения прозорец на автомобила,
управляван от Ф., хванал с дясната си ръка свид. Ф. за ревера на якето му и с
лявата си ръка му нанесъл няколко силни удара с юмрук в лявата част на
лицето и главата. Докато удрял свид. Ф., обв. Ш. заплашвал, че ще извади
бухалка от автомобила си и нанесъл и един-два удара с дясната си ръка в
областта на главата на св. Ф., след което се обърнал, качил се в автомобила си
и потеглил.
Вследствие на осъщественото деяние, на св. Ф. са били причинени
травматични увреждания - сътресение на мозъка, счупване на коронката на
втори горен ляв зъб, контузия на главата с контузия на лицето, кръвонасядане
по лицето, травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето.
С основно значение тук е заключението на кредитираната от съда СМЕ,
според което счупването на коронката на втори горен ляв зъб, както и
сътресението на мозъка, поотделно и по съвкупност реализират медико-
биологичния признак разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Останалите телесни увреждания - контузия на главата и контузията на
лицето с кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето и охлузване
по лицето са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.
При анализа от правна страна на първо място следва да се отбележи, че
съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, при телесните увреждания е възприет
т.нар. принцип на поглъщане, като правната квалификация на деянието се
определя само от най-тежката като вид телесна повреда, а евентуално
причинени допълнителни по-леки форми на увреждане могат да се отчитат
само при индивидуализация на евентуално налагано наказание.
С оглед гореизложеното от значение за правната квалификация на деянието
са само посочените по-горе увреждания, които поотделно и в съвкупност са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
а това е счупването на коронката на втори горен ляв зъб, както и сътресението
на мозъка.
Констатираните от СМЕ други по-леки увреждания, довели до болка и
страдание следва да бъдат отчетени само при индивидуализация на
наказателната отговорност, но нямат значение за надлежната правна
квалификация и отговорността на дееца.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма на вина. Тук следва
да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу
11

личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна
неопределеност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано
съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните
обществени отношения, и той реализира действия за постигане на различни
резултати, като иска настъпването, на който и да е от тях.
Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието
на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от броя, насоката, силата и интензивността на ударите, от мястото
на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на
жертвата, медико-биологичните особености на причинените на жертвата
наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства за
извършеното престъпление, включително и предшестващото поведение на
виновния и пострадалия.
С оглед гореизложеното и като съобрази особеностите на конкретния
случай, а именно, че се касае за причиняване на лека телесна повреда,
представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК, като травматичните увреди са нанесени чрез директни удари с юмрук в
областта на главата от изключително близко разстояние, съпроводени със
словесна агресия и закани, то настоящият състав намери, че обвиняемият е
действал с пряк неопределен умисъл за причиняване на телесна повреда, като
в конкретния случай следва да отговаря за реално причинения резултат, а
именно лека телесна повреда по 130, ал.1 НК.
Налице е и съставомерният квалифициращ белег, деянието да е извършено
по хулигански подбуди. Още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на
Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси
за умишлените убийства са разграничени две хипотези, при които са налице
хулигански подбуди. Тези две хипотези са възприети и в последваща
казуална практика на ВКС, обективирана в редица решения включително -
Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение
96/2017 по н. д 278/2017 на ВКС, Решение № 410/04.12.2013 по дело №
1479/2013 на ВКС, НК, II н. о., Решение № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС,
Решение № 42/24 март 2014 г. по нак. д. № 2301/2014 г. на ВКС.
Първата хипотеза е налице, когато телесната повреда е предшествана или
съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я
причини. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се
обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние.
Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална
съвкупност. Във всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на
телесна повреда по хулигански подбуди изисква изследване на действията,
които предшестват или съпътстват посегателството срещу личността.
Тези действия може да са насочени както срещу същото лице, на което се
нанася телесна повреда, но може и да имат съвсем различен обект (викове,
псувни, ругатни, неприлични жестове, чупене на имущество, предизвикване
12

на скандал на публично място и др.), като причиняването на телесната се
явява резултат или своеобразна кулминация на тези непристойни действия.
Втората основна хипотеза според ППВС № 2/1957 г. на хулигански
подбуди е налице, когато убийството/телесната повреда не са съпътствани от
хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност, но за
сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието
и телесната неприкосновеност.
Типични примери на втората хипотеза са случаите, когато телесната
повреда е причинена с цел да се демонстрира на жертвата, че не е недосегаема
и може да бъде наказана от дееца; с цел да се наложи собственото чувство за
обществен ред и справедливост, лично да се въздаде незабавно възмездие или
като проявна форма на чувство за собствена непогрешимост и пълна
невъзприемчивост към критика от други лица, въпреки че тя е основателна.
В настоящия случай се установява, че свид. Ф. не се е познавал преди това
с обв. Ш., респ. не се установява същият да е имал личен мотив за
извършване на деянието. Нанасянето на удари от обвиняемия Ш. на свид. Ф. е
било придружено с отправени обидни думи към него, със словесна агресия
изразяваща закани. Касае се за една публична – както физическа, така и
вербална агресия, която обективира едно поведение на демонстративно
незачитане на установения ред. Посоченото поведение силно е възмутило
пострадалия и намиращия се в близост свид. Б. и несъмнено е нарушило
установените обществени порядки.
Както вече беше посочено, обвиняемият Ш. е съзнавал
противообществения характер на своите действия, като е съзнавал и че
посредством тях, той демонстрира явно неуважение както към обществото,
така и към отделната личност, причинявайки на пострадалия телесно
увреждане.
За този си извод съдът съобрази като част от съвкупния комплекс от
фактори настойчивостта и интензитета на действията на обвиняемия, които са
показателни за съдържанието на неговия умисъл. Описаните в приетата от
съда фактическа обстановка действия на обвиняемия, обстоятелствата при
които същите са били извършени водят до извод, че подбудите на обвиняемия
Ш. са били именно хулигански във втората алтернативна хипотеза съгласно
задължителните указания на ППВС № 2/1957 г.. Този извод се намира в
пълен унисон и с трайното разбиране на цитираната съдебна практика след
приемане на ППВС № 2/1957 г., че деецът цели да покаже явно неуважение
към обществото и когато стремежът му е да докаже, че той стои над общо
установения ред за разрешаване на конфликти, че той е вездесъщ, че може
безпрепятсвено и безнаказано да въздава справедливост и то собственото си
разбиране за нея, независимо, че това може да е чрез извършване на
престъпление.
По изложените съображения обвиняемият съгласно чл. 378, ал. 4 от НПК
беше признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по
13

чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемия
Ш. деяние, съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание – глоба.
Така на първо място, за посоченото престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 НК, се предвижда наказание: лишаване от свобода до три
години.
На следващо място, от приложената по делото справка съдимост, се
установи, че обвиняемият не е осъждан, както и че не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК.
От престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице
и изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а ал. 7 НК.
По отношение размера на наложеното наказание, следва да се има предвид,
че чл. 78а НК предвижда санкция в размер от 1000 до 5000 лева.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете, че на
пострадалият са причинени няколко травматични увреждания, макар да се
кавалифицират като една телесна повреда.
При индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав отчете
следните смекчаващи обстоятелства: обвиняемият е с чисто съдебно минало,
като не са налице данни по отношения на същия да са регистрирани други
противообществени прояви, обвиняемият е със сравнително добри
характеристични данни, работи.
При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна
тежест.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на обвиняемия
следва да бъде наложено наказание "глоба" в размер от 1200 лева. Наказание
в такъв именно размер, според съда ще е достатъчно за постигане целите на
наказанието и по- конкретно за оказване предупредително и възпитателно
въздействие върху наказаното лице към спазване законите на страната, а така
също и ще има превантивна функция спрямо останалите членове на
обществото, без да се използва спрямо обвиняемия непропорционална по
14

интензитет държавна принуда. Налагане на глоба в по - малък размер, според
съда би се явило несправедливо и несъответно на обществената опасност на
извършеното престъпление и в тази връзка неоснователно снизходително
наказание.

ПО ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО

Вещественото доказателство - 1 брой СД следва да остане по делото до
изтичане срока за неговото съхранение.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият
Ш. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив в
полза на бюджета на Държавата сумата от 273,00 лева, представляваща
разноски по делото, сторени в хода на досъдебното производство, както и
сумата от 30 лева по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на
ВСС, представляваща направените в съдебната фаза на процеса разноски.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

15

Номер на акта:	800
Дата:	14 април 2022 г.
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20215330208329
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 декември 2021 г.

Решение по дело №8329/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите