РЕШЕНИЕ
гр.София, ………. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
с участието на секретаря Албена Арсова и прокурора Деян
Захариев след като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВА ВНОХД № 2159/2019 и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 18.03.2019г. по НОХД 17409/2018г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 5 състав е признал подсъдимия Н.Д.М. за виновен в това, че
в периода от
неустановена дата през месец юли 2016 г. до 14.09.2016 г. в гр. София при условията на продължавано
престъпление с две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи
на обща стойност 11
001 /единадесет хиляди и един/ лева, собственост на М.Д.К. и „С.Ф.“ ЕООД, от владението на
М.Д.К. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като отделните деяния са
извършени както следва:
На неустановена
дата в периода от месец юли 2016 г. до 14.09.2016 г. от апартамент № 15,
находящ се на адрес гр. София, кв. „Витоша“, ул. „************отнел чужди движими вещи
- гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 14,3 грама, на
стойност 1001 /хиляда и един/ лева, от владението на собственика М.Д.К.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В
неустановен момент в периода от 13.09.2016 г. до 14.09.2016 г. от апартамент №
15, находящ се на адрес гр. София, кв. „Витоша“, ул. „************отнел чужди движими вещи
- парична сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева,
собственост на „С.Ф.“ ЕООД, от владението на М.Д.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл.
54 НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение, на основание чл.66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият Н.М. е осъден да заплати направените по
делото разноски.
Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и
допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия, в които се
претендира отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с който
подзащитният й бъде признат за невиновен по предявеното му пред първата
инстанция обвинение. В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи за
доказаност на едно от деянията, осъществяващи продължаваността на престъплението,
свързано с отнемане на златна гривна от владението на М.К.. Претендира се
преквалифициране на извършеното при съобразяване възстановяване предмета на
престъпление в хода на досъдебното производство, което да рефлектира и върху
наложеното на М. наказание чрез намаляването му. По отношение обвинението за
отнета от владението на частния обвинител сума от 10 000.00 лева защитата
застъпва позицията, че то не е доказано и почива единствено на събрани косвени
доказателства, които не могат да обосноват и осъдителна присъда.
Въззивният съдебен състав е сезиран и с жалба и
допълнение към нея от повереника на частния обвинител М.К., в които се излагат
доводи за несъобразяване на наложеното от първия съд наказание с обществената
опасност на дееца и се претендира от въззивния съд увеличаване размера на
определеното спрямо подсъдимия наказание и постановяване на ефективното му
изтърпяване.
В хода на съдебните прения пред настоящата
инстанция защитата на подсъдимия поддържа изложеното във въззивната жалба и
допълнението към нея като излага аргументи, че не са налице преки
доказателства, сочещи на авторството на подсъдимия в осъществяване на кражбата
на 10000 лева, а косвените такива не сочат безспорно, че М. е отнел сумата от 10000.00
лева, както и липсват доказателства, че тази сума е била налична у
пострадалата. Моли подзащитният й да бъде оправдан по обвинението за отнемане
на сума в размер на 10 000.00 лева, още повече, че депозираните от него
обяснения са дадени след принуда от страна на пострадалата и нейният брат.
Представителят
на градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Моли да бъде оставена в
сила първостепенната присъда като правилна и законосъобразна. Твърди, че в
мотивите към присъдата са изложени убедителни доводи включително и за
осъщественото второ деяние, поради което и атакуваният съдебен акт не страда
пороци.
Процесуалният
представител на частния обвинител моли да бъде уважена въззивната жалба и
допълнението към нея, единствено в насока увеличаване размера на наказанието по
изложените в жалбата съображения.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Н.М. се присъединява към това,
което заявява неговият защитник. Твърди, че е бил жестоко пребит от св. К. и
неизвестно лице в нощта на 14.09. срещу 15.09.2016г., за което е предоставил и
медицински документ. Поднася своите извинения на съда и прокуратурата за това,
че са занимавани с „нещата на една ревнива бивша приятелка“.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Въззивният
съд при самостоятелния си прочит на данните по делото, прецени, че фактическата
обстановка, описана в мотивите на присъдата е правилно установена, изградена
въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства,
коментирани в тяхната съвкупност. Настоящият състав не намира причини за
корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на
доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:
Частният обвинител М.К. и подсъдимият Н.М. се запознали през месец април
2016 г. посредством социалната мрежа Фейсбук. Двамата започнали да контактуват
чрез мрежата и впоследствие се срещнали през месец юни 2016г. Между тях се
зародили близки отношения, които прераснали в интимна връзка. До 14.09.2016 г.
пострадалата и подсъдимият поддържали своите отношения като от началото на
месец юли 2016 г. последният започнал да посещава св. К. в жилището й -
апартамент № 15, находящ се на адрес rp. София, кв. „Витоша“, ул. „************където тя
живеела със своя брат — св. А. К.. По време на едно от посещенията си в това
жилище, подсъдимият М. си осигурил достъп до мястото, на което св. К.
съхранявала бижутата си и забелязал, че тя притежава гривна от бяло и жълто
злато, 14 карата, с тегло 14.3 грама. Тъй като се нуждаел от парични средства, той
решил да вземе гривната и да я продаде. В изпълнение на взетото решение, на
неустановена дата в периода от месец юли 2016 г. до 14.09.2016 г., докато се
намирал в жилището (апартамент № 15, намиращ се на адрес гр. София, кв.
„Витоша“, ул. „А*********), успял да вземе описаната гривна от бяло и жълто
злато без да бъде забелязан от св. К.. При напускането на апартамента,
подсъдимият взел гривната със себе си и я продал на св. В.Г..
На 12.09.2016 г. св. М.К. взела сума в размер на 10 000.00 /десет хиляди/
лева от касата на „С.Ф.“ ЕООД (на което била управител), имайки намерение да
внесе тези парични средства по банковата сметката на дружеството. Частният
обвинител поставила сумата в дамската си чанта, но не успяла да посети банков
клон, а вместо това се прибрала на домашния си адрес. На следващия ден -
13.09.2016г. - подсъдимият Н.М. посетил жилището на св. К. като двамата
прекарали и нощта заедно в апартамента. Докато се намирал там, си осигурил
достъп до дамската чанта на св. М.К., проверил нейното съдържание и установил,
че в нея се намира собствената на „С.Ф.“ ЕООД парична сума в размер от 10 000.00
лева. В неустановен момент в периода от 13.09.2016 г. до 14.09.2016 г. докато
се намирал в горепосоченото жилище (а именно апартамент № 15, находящ се на
адрес гр. София, кв. „Витоша“, ул. „А*********), успял да вземе описаните парични
средства без да бъде забелязан от св. М.К.. На 14.09.2016 г. подсъдимият си
тръгнал заедно с взетите от него собствени на „С.Ф.“ ЕООД пари. По-късно през
същия ден (14.09.2016 г.) св. М.К. посетила банков клон, за да внесе паричната
сума, когато установила наличието на празен плик в чантата си, в който била
поставила паричната сума без наличие на последната в плика. Тъй като извън нея,
единствено подсъдимият М. имал достъп до чантата в периода, в който в нея се
намирали и изчезнали паричните средства, последната се усъмнила, че той ги е
взел и решила да провери дали от жилището липсват и други нейни вещи. След
проверка на кутията, в която съхранявала златните си бижута, св. К. установила,
че липсвала собствената й гривна от бяло и жълто злато - 14 карата с тегло 14,3
грама, на стойност 1001 /хиляда и един/ лева, която не носила често и не била
виждала от началото на месец юли 2016 г. Установената липса засиЛ.подозренията
й към подсъдимия, тъй като други лица освен нея, брат й и Н.М. нямали достъп до
местата, където съхранявала вещите си, а и нямало никакви следи друго лице
неправомерно да е прониквало в жилището. Св. К. се обадила на брат си - св. А. К.
и на майка си — св. Л.К. и ги помоЛ.да дойдат в апартамента. Тримата изчакали
пристигането на подсъдимия Н.М., който обещал да дойде в дома им. Между тях бил
проведен разговор, в който подсъдимият отначало категорично отричал да е вземал
каквито и да е вещи. След като св. А. К. блъфирал, че в жилището има монтирани
камери и са го видели на записите как взима вещите, подсъдимият си признал
както за отнемането на паричната сума, така и за отнемането на гривната. Съмнявайки
се в истинността на неговите обещания да възстанови стойността на отнетото, св.
К. направил аудиозапис на част от проведения разговор /за изготвянето на който
запис подсъдимият не знаел/, както и настоял Н.М. да напише собственоръчно
самопризнания, че е взел вещите и начина, по който се е разпоредил с тях.
На следващия ден св. М.К. подала заявление до Началника на 04 РУ-СДВР, въз
основа на което била извършена проверка и впоследствие образувано настоящето
наказателно производство. В хода на извършваната проверка било установено
местонахождението на гривната на св. М.К. и същата била предоставена от св. В.Г.
с протокол за доброволно предаване от 16.09.2016 г., след което била приобщена
като веществено доказателство по досъдебното производство. При извършеното
разпознаване на лице по снимки св. В.Г. категорично посочил, че подсъдимият е
лицето, което му е продало златната гривна. От заключението на изготвената в
хода на досъдебната фаза съдебно - оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на отнетите движими вещи е 11 001 /единадесет хиляди и един/
лева.
Правилно контролираният съд е приел, че
фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция се подкрепя
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Д.К., А. Д. К., В.П.Г., К.К.М.и Л.С. К.,
писмените доказателства и доказателствени средства - справка от НАП за вписани
трудови договори, справки за съдимост, протоколи за доброволно предаване,
оригинали и копия на заложни билети, отчет за приходите и разходите, счетоводен
баланс и други документи, удостоверяващи финансовото състояние и оборотните
средства на „С.Ф.“ ЕООД, протокол за оглед на веществени доказателства,
протокол за извършено разпознаване по снимки, приобщени саморъчни обяснения на подсъдимия, веществени доказателства - електронни носители
с аудиозаписи на телефонни обаждания от Дирекция „Национална система 112“,
флаш-памет, съдържаща аудиозапис на разговор, снимки, гривна от бяло и жълто
злато, 14 карата, с тегло 14,3 грама, както и заключенията на изготвените по
делото съдебно-техническа експертиза (л. 93-96), съдебно-графическа експертиза
(л. 114-115), съдебно-оценителни експертизи (л. 120-122, л. 170-171).
Така установената фактическа
обстановка е правилна и почива на събраните по делото доказателства, които,
настоящият състав преценява, че представляват годна основа за формиране осъдителните
изводи на контролирания съд. Интерпретацията на тези
доказателства, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и
се споделя от настоящата инстанция.
В
отговор на възраженията, изложени в жалбата и допълнението към нея, както и
тези в съдебно заседание, настоящият състав, също както първостепенния, се
довери и постави в основата на фактическите си изводи показанията на св. М.К..
Същите освен доказателствено средство са и средство за защита на накърнени
интереси. Затова съдебните инстанции са длъжни да извършат обстоен анализ на
такива показания като изложат съображения дали им дават вяра или не и кои са
причините за това. Действително, фактът, че св. К. е пострадала от
престъплението и е конституирана в хода на производството като страна в процеса
(частен обвинител), не е основание същите да бъдат изключени от доказателствената
основа, тъй като само този факт не е достатъчен да презумира недостоверност в
показанията й. Подобно
дефинитивно изключване на достоверността на свидетелските показания на
пострадалото лице би довело до принципна недоказуемост на редица деяния, които
са осъществени без наличието на други очевидци освен пострадалите лица. В
конкретния случай, показанията
на св. К. като пострадала от деянието са основен носител на значима
доказателствена информация поради характера на засегнатите обществени отношения,
касаещи накърняване на нейното владение върху инкриминираните вещи. С оглед
същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу
подсъдимия, тези гласни доказателствени средства са били внимателно проверени от
гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност, като съдът
е подходил внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща се в тях. На
свой ред, за
да се довери на показанията на пострадалото лице въззивният съд констатира, че
е налице последователност в изложеното от свидетеля К. по време на разпитите й в
хода на наказателното производство, в които пресъздава по еднопосочен начин хронологията на
случилото се на инкриминираната дата, в рамките на която очертава конкретиката
на осъщественото спрямо нея неправомерно посегателство. По отношение
наведените от защитата възражения за липса на безспорност относно изобщо
наличие на процесната сума от 10 000 лева във владение на св. М.К.,
твърденията на последната не са голословни и изолирани, а са подкрепени от приложени
немалък на брой писмени доказателства, изхождащи от счетоводния архив на
търговското дружество, обосноваващи наличие на тази сума. Тази наличност се
потвърждава и от обективираното в заключението на техническата експертиза,
изследвала доброволно предадена от К. флаш памет, съдържаща запис на проведен
разговор между подсъдимия, самата нея, нейният брат и майка й, от което
заключение се изяснява, че не са установени манипулации при изготвяне на
аудиозаписа, а обективираното съдържание на разговора недвусмислено сочи, че
подсъдимият е взел инкриминираната парична сума, заявявайки желание да я
възстанови чрез осъществяване на друго престъпно посегателство, за което претендира
помощ от брата на частния обвинител. Индикации в тази насока се съдържат и в
направеното от него извънсъдебно признание в дома на пострадалата, в което
афишира не само наличието на тази сума във владение на К., но и преустановяване
от негова страна на нейната фактическа власт върху нея. На показанията на св. М.К.
и описаното в писмените доказателствени източници и доказателствени способи
съответства и изнесеното от А. К. и Л.К., които въпреки че се намират в роднински
връзки с частната обвинителка, напълно последователно и еднопосочно излагат
възприятията си за случилото се, напълно съответстващо и на заявеното от К..
Допълнителен аргумент за реално наличие на предмет на престъпление по чл. 194,
ал.1 НК касателно паричната сума е и обективираното в писмо от Национален
телефон 112, че в 23.42 часа на 14.09.2016г. е получен сигнал от мобилен
телефонен номер от лице, представящо се за М.К. за извършена кражба с искане за
съдействие на полицейски служители. Тази еднородност на доказателствената маса
за настоящия състав обосновава правилност на извода на контролирания съд
относно авторството на подс. Н.М. в осъществяване отнемането на инкриминираната
парична сума от владението на М.К.. По отношение другия предмет на престъпление
– златна гривна – никоя от страните по делото не спори за причастността на М. по
отношение предаването й на св. Г., а обясненията му, че тя му е била дадена
през лятото доброволно от К., за да я заложи, тъй като имала нужда от
финансови средства, не издържат на
обективна проверка за достоверност поради ангажираността на К. с трудова
дейност, още повече като управител на търговско дружество, необявено в
несъстоятелност или ликвидация, както и на обективни данни, че подсъдимият
лично е предоставял вещи и то нееднократно в заложни къщи, различни от тази, в която
работи св. Г., на когото е предоставил гривната и то вещи, идентични по вид с
инкриминираната. В този ред на мисли неоснователни са доводите на защитата, че
в хода на производството вещта е възстановена и поради това нейният подзащитен
следва да търпи по-ниска наказателна репресия, този въззивен състав преценява,
че при определяне размера на наказнието, съобразено с оглед характера на
предявеното обвинение за извършване на деянията в условията на задружна
престъпна дейност, правилно решаващият съд е отдал значение на нееднократността
на извършеното от М., както и на немалката стойност на отнетите от него вещи.
Това, обаче, не е самостоятелно основание, както е посочено от повереника на
частния обвинител, за увеличаване размера на наложеното му наказание, което да
бъде изтърпяно и ефективно, тъй като следва да се отчете и необремененото
съдебно минало на М. и немалкия период от осъществяване на посегателствата до
реализиране на наказателната репресия спрямо него. В този смисъл и
контролираният съдебен състав правилно е отмерил вида и размера на наказанието.
Преценявайки
като еднопосочни и вътрешно непротиворечиви доказателствените източници и
обективно носената от тях доказателствена информация, въззивният състав
възприема като неоснователни и възраженията на защитата за липса на данни, че
паричната сума се е намирала във владение на К., отговор на което възражение
вече беше даден, а в показанията си самата частна обвинителка дава логично
обяснение за причините, поради които сумата е била повече от едно денонощие в нейната
чанта. Противно на мнението на защитника по делото са наличните еднопосочни
твърдения – тези на частната обвинителка, св. А. К. и Л.К., че към момента на
отнемане на паричната сума подсъдимият е имал достъп до нея и той заедно с пострадалата
са се намирали на местопроизшествието – в нейния дом. Некоректни са и
твърденията, че контролираният съд е отказал да приобщи прокурорска преписка,
изследваща твърдян от подсъдимия нанесен му побой от страна на св. А. К. и
неустановено лице – в материалите по досъдебното производство – л.98 и сл. са приложени
материалите по пр.пр. 35988/2016г., която
е била образувана именно по повод жалба до СРП от страна на подсъдимия и която
е финализирана с постановление за отказ от образуване на наказателно
производство от 08.12.2016г., така че този въпрос е бил обект на вниманието на
разследващите и след изследването му е даден негативен отговор от страна на
прокуратурата. Що се отнася до изявленията на подсъдимия в обясненията му пред
първия съд и на изложеното от адвоката му в допълнението към въззивната жалба, както
и в пледоарията пред настоящия състав, за депозиране на извънсъдебните показания
на подзащитния й в резултат на физическа принуда, упражнена от страна на св. А.
К. и неустановено по делото лице, те са некоректни и не съответстват на
наличната по делото доказателствена маса. В материалите по делото са приложени
две съдебно-медицински удостоверения - СМУ 766/18 от 25.09.2018г. и СМУ
493.09/2016г. от 19.09.2016г., които съдържат данни за травматични увреди на
подсъдимия, за които той твърди при снемане на анамнеза, че са в резултат на насилие
по повод на това производство. Първото съдебно-медицинско удостоверение касае период,
който е след този, инкриминиран по настоящото дело и отразеното в него не е
относимо към твърденията на М. за извършени спрямо него действия, за да бъде
принуден да напише собственоръчните обяснения пред частната обвинителка,
нейният брат и нейната майка. По отношение на съдебно-медицинската удостоверение
от 19.09.2016г. – то отразява установени кръвонасядания по лицето на М. – горен
и долен клепач на двете очи, но те са констатирани от съдебния медик пет дни
след твърдяните като извършени спрямо М. действия и не може категорично да бъде
възприето, че действително спрямо него е упражнено физическо насилие. Още
повече, че други подкрепящи тезата на подс. Н.М. доказателства не са налице, а
напротив – полицейски служители са посетили местопроизшествието и по сигнал на
частния обвинител за извършена кражба от страна на М. като те са възприели и
изявления пред тях на самата К. в този смисъл. Освен това те са извели именно
подсъдимия, а не св. А. К. например, за когото М. твърди, че му е причинил
наранявания, които и не са възприети от полицейските служители, пристигнали по
сигнал в жилището.
След
всичко изложено, този въззивен състав споделя изводите относно постановяването
на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия като правилни. Счита, че
мотивите на първата инстанция в нейна подкрепа, представляват анализ на всички
събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки
от инкриминираните факти, които правят законосъобразен извода, че съставът на
престъплението по чл. 194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е осъществен както от
обективна, така и от субективна страна.
Непосредствен
обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост, владение или държане само върху
движими вещи. Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ,
която има определена стойност, изчислима в пари, включително когато част от
вещта принадлежи на виновния.
За да е изпълнен съставът на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да е отнел чужда
движима вещ от владението на другиго, без неговото съгласие. За дееца трябва да
е достатъчно да съзнава, че вещта не е негова, а е чужда, че не му принадлежи и
я отнема противно на волята на собственика, с намерение противозаконно да я
присвои. Не е необходимо да се установява, че лицето, от чиято фактическа власт
се отнема вещта, е неин собственик. Достатъчно е вещта да е отнета от фактическата
власт на лицето, в което тя се намира. За да се счита кражбата за довършена, е
необходимо не само вещта да е отнета от владението на собственика, респективно
владелеца или държателя, но и установяване от престъпния деец на фактическа
власт върху вещта и получаване на възможност да се ползва от нея или да се
разпорежда с нея по свое усмотрение. Кражбата е типично резултатно
престъпление, засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване правото на
собственост на гражданите. То се изразява в лишаване на собственика/владелеца/държателя
на движима вещ, с определена стойност, от владението върху нея, без негово
съгласие, при налично намерение у отнемащия вещта да я присвои.
В настоящия случай се установи, че в периода от неустановена дата
през месец юли 2016 г. до 14.09.2016 г. в гр. София при условията на продължавано
престъпление с две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи
на обща стойност 11
001 /единадесет хиляди и един/ лева, собственост на М.Д.К. и „С.Ф.“ ЕООД, от владението на
М.Д.К. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като отделните деяния са
извършени както следва:
На
неустановена дата в периода от месец юли 2016 г. до 14.09.2016 г. от апартамент
№ 15, находящ се на адрес гр. София, кв. „Витоша“, ул. „************отнел чужди движими вещи
- гривна от бяло и жълто злато, 14 карата, с тегло 14,3 грама, на
стойност 1001 /хиляда и един/ лева, от владението на собственика М.Д.К.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В
неустановен момент в периода от 13.09.2016 г. до 14.09.2016 г. от апартамент №
15, находящ се на адрес гр. София, кв. „Витоша“, ул. „************отнел чужди движими вещи
- парична сума в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева, собственост на „С.Ф.“ ЕООД, от владението на
М.Д.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият Н.М. е реализирал
обективните съставомерни признаци на указаното престъпление като е преустановил
фактическата власт върху инкриминираните вещи на досегашния владелец - св. К.,
без нейно съгласие, като подсъдимият е успял да установи върху тях своя трайна
фактическа власт и да се отдалечи с парите и гривната от мястото на извършване
на престъплението, така че да се разпорежда с тях безпрепятствено и както
намери за добре.
От
фактическа страна се установи, че подсъдимият е имал достъп до процесните вещи,
както и че само той е имал възможност да отнеме същите.
Събраният на
двете фази на процеса доказателствен материал, очертава една константна логична
верига от факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както
самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и
съпричастността към същото на подс. М., обратно на въведените във въззивната
жалба и нейно допълнение твърдения за липса на достатъчно доказателства, от
които да се изведе категоричен извод за участието на подсъдимия в
инкриминираното деяние. При това положение настоящият съдебен състав намира, че
събраните по делото доказателства образуват такава единна доказателствена верига, която
дава основание на съда да разкрие обстоятелствата на престъпното посегателство
и води до единствения възможен извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното
в обвинителния акт престъпно деяние.
От субективна страна, районният съд
правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл и с намерението на
подсъдимия да присвои паричните средства. Подсъдимият е знаел, че отнема пари и
вещ, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на
закона и е имал намерение да ги присвои, като е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои предмета на
престъплението.
Настоящият въззивен състав се солидаризира
с позицията на районния съд, касаещо вида и размера на наказателната санкция, която
е „лишаване от свобода” под средния размер на визираната от законодателя за
конкретното престъпление. Мотиви за справедливостта на наказанието настоящият
състав изложи по –горе по повод претенция на повереника на частния обвинител и
на защитата за увеличаване, респективно намаляване размера на така отмереното
наказание.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК правилно районният съд е постановил в тежест на
подс. М. да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
При извършената цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Поради това и на основание чл. 334,
т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.03.2019 г.
по НОХД № 17409/2018 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 5 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.