О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия М. Колева
въззивно частно търговско дело № 289
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2743/15.01.2019 г.
на „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 32А, ет. 6, чрез
юрисконсулт Георги Пандохов, срещу определение
№ 14866/18.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 16955/2018 г. по описа на Варненски
районен съд, ХХVI състав, с което е прекратено
производството по делото на основание чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателят навежда оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и моли за
неговата отмяна. На първо място, счита
за неправилен извода на първоинстанционния съд, че за
ищеца не е налице правен интерес от заявената искова претенция, тъй като
ответникът не е получил събраната от ЧСИ сума и поради това искът се явява
преждевременно заявен и съответно недопустим. Навежда доводи, че в тази връзка
по делото са представени убедителни писмени доказателства за възникване на
правно-релевантния факт, на който ищеца основава иска, а именно, че сумата е
преведена по сметка на ЧСИ Мариян Петков, с което фактически е предоставена в
разпореждане на ответника, като обстоятелството дали сумата е фактически
предадена на взискателя е без значение за установяване
на факта за извършено принудително изпълнение. На второ място, жалбоподателят
изразява несъгласие с допълнителния аргумент на първоинсатницонния
съд, че не е предявена самостоятелна установителна претенция
за недължимост на сумата, а е заявена единствено
осъдителна такава за връщане на недължимо събраната сума. Аргументира се с
това, че установителната претенция има преюдициален характер спрямо осъдителната такава като
счита, че за уважаване на осъдителната претенция за връщане на недължимо платена
сума, следва да бъде установен факта, че сумата не се е дължала от ищеца още
преди образуването на изпълнителното дело за принудителното й събиране. Счита,
че установяването на факта на недължимостта на сумата
от ищеца не предполага предявяването на самостоятелна установителна
претенция, позовавайки се и на това, че всеки осъдителен иск съдържа в себе си
и установителна част, която е предпоставка за
евентуалната му основателност. Иска се обжалваното определение да бъде отменено
и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1
от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се
за обжалването държавна такса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не се
връчва на насрещната страна.
При тези
фактически констатации въззивното производство се
преценява като процесуално допустимо.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и като съобрази относимите
нормативни разпоредби, за да се произнесе, взе предвид следното:
За
да прекрати образуваното пред него производство, съставът на ВРС е счел, че за
ищеца „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД липсва правен
интерес да претендира връщане на сумата от 6188,70 лв. от ответника „БУЛКОМ
ИНВЕСТ” ЕООД. Този свой извод съдът е мотивирал с това, че сумата е била
преведена по сметка на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851, с район на действие СГС,
въз основа на наложен от него запор по изп.дело №
20188510401815 г. по описа на съдебния изпълнител, като все още не е преведена
по сметка на взискателя - ответник в настоящото
производство „БУЛКОМ ИНВЕСТ” ЕООД. Наред с това е посочил, че такъв интерес би
могъл да възникне, ако сумата бъде преведена от съдебния изпълнител по сметка
на ответника, поради което предявения преди това осъдителен иск се явява
преждевременно заявен. Като допълнителен аргумент е изложил, че ищеца не
предявява иск срещу ответника за установяване на недължимост
на посочената сума.
Тези
изводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат
споделени. На първо място, обстоятелството дали ответника по осъдителния иск за
връщане на сумата е получил същата без основание, е въпрос по съществото на
спора и не може да обоснове липсата на правен интерес от предявяването на иска.
При осъдителните искове наличието на правен интерес се предполага, а освен това
при постановяване на решението си съдът ще следва да се съобрази и с всички
обстоятелства, които са от значение за спорното право, включително настъпилите
след предявяването на иска, по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това,
дори и към момента на постановяване на обжалваното определение сумата все още
да е била по сметка на съдебния изпълнител, то възможността във всеки един
последващ момент тя да бъде преведена по сметка на взискателя
– ответник в настоящото производство обосновава съществуването на правен
интерес от така предявения осъдителен иск. Освен това, по делото е безспорно,
че изп.дело № 20188510401815 г. по описа на ЧСИ
Мариян Петков, рег. № 851, с район на действие СГС, по което е удържана сумата
от 6188,70 лв., е образувано въз основа
на издаден в полза на ответника „БУЛКОМ ИНВЕСТ” ЕООД изпълнителен лист срещу ищеца
„РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.
В тази връзка съдебният изпълнител не е страна в материалното правоотношение,
което е предмет на изпълнението. Той следва да се съобрази с издадения в полза
на ответника изпълнителен лист и да събере принудително посочената в него сума.
Същият не разполага с правото по своя преценка да приеме, че удостовереното с
изпълнителния лист вземане и право на принудително изпълнение не съществуват
или са погасени като възстанови преведената по сметката му сума на ищеца. Поради
това и доколкото той не е страна по материалното правоотношение, преведените по
негова сметка суми въз основа на запора по изпълнителното дело се считат за
такива на взискателя по изпълнението, който е
ответник в настоящото производство, като съдебния изпълнител държи сумите за
него. От това следва че, след като сумите са били удържани и преведени по
сметката на съдебния изпълнител въз основа на образувано по молба на ответника
изпълнително дело, същите са излезли от патримониума на ищеца и са получени от ответника. Съденият
изпълнител е държател на сумите и ги съхранява за ответника, на който следва да
ги предаде при поискване.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че за ищеца „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД е налице правен интерес за предявения срещу „БУЛКОМ ИНВЕСТ”
ЕООД осъдителен иск за връщане на сумата от 6188,70 лв., тъй като ищецът
твърди, че същата е удържана по повод на предприети от ответника действия по
принудително изпълнение на задължение, за което ищецът твърди, че е погасено
още преди образуване на производството по изпълнението, т.е. липсва основание
ответника да получи тази сума.
По изложените съображения, съставът
на въззивния съд намира, че жалбата е основателна,
поради което първоинстанционното определение следва
да се отмени и делото да се върне на Варненския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Воден от гореизложеното и в
същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 14866/18.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 16955/2018 г. по
описа на Варненски районен съд, ХХVI състав.
ВРЪЩА делото на Варненски районен
съд, ХХVI състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.