№ 937
гр. Шумен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101158 по описа за 2022 година
Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Искова молба от Ш. М. А., ЕГН : ***, с адрес за призоваване – ***
срещу ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника,
през периода, от 08.03.2010г., до 06.04.2022г., за длъжността “горски
стражар”, прекратено със заповед № 93/05.04.2022г., на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение. Излага, че посочените в заповедта
деяния, квалифицирани като дисциплинарни нарушения, не е извършвал,
съответно фактическите констатации в нея, не отговарят на действителността.
Ползвал се със закрила, при уволнение, което било извършено без разрешение
от ДИТ. Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата
отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през
което е останал без работа, поради уволнението, в размер на 2200 лева
месечно, както и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете неоснователни, оспорва фактите на които се
1
основават. Сочи, че като работодател е спазил всички изисквания на КТ, при
налагане на наказанието и трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно. Работникът сам декларирал, че не попада в категорията на
защитените лица по чл. 330 от КТ.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
частично основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени
доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово
правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността “горски стражар”. На
05.04.2022г., му била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 93/05.04.2022г., с посочено правно основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ. В нея се съдържа запис, че наказанието дисциплинарно
уволнение се налага за системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.
190, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, 8 и 9 от КТ. В текстовата част е
изписано, че „…на 18.02.2022г. не се явява на работа…непристойно
поведение на 09.02.2022г., в административната сграда на ДЛС…установена
след три проверки…липса на дървесина-643пл.куб.м., за периода 29.112021г.-
16.03.2022г….“. За всяко от трите нарушения, описани в заповедта, от ищеца
са изискани и той, е дал, отделни обяснения, в съответствие с чл. 193 от КТ.
На с.д. 05.04.2022г. му била връчена и декларация, който той, попълнил и
подписал, отразявайки, че не попада в някоя от категориите лица, ползващи
се със закрила при уволнение по чл. 333 от КТ.
Показанията на разпитаните свидетели, включително и ищцовите
установяват факти, въз основа на които е изведен извод от работодателя, за
извършване и на трите, от посочените в заповедта нарушения – неявяване на
работа, разговори, с нападателен, висок тон, съдържащи непристойни изрази,
със заместник директора на ответното ДЛС, включително на турски език, в
присъствието на други служители и констатирана незаконна сеч в поверения
участък, в значителни размери, като показанията им съвпадат, с установеното
от писмените доказателства – рапорти от служители, присъствали на случаите
2
и констатирали нарушенията, включително и при извършени проверки в
охранявания район. Извършване на описаното, не се оспорва от ищеца и в
дадените от него писмени обяснения пред работодателя, освен по отношение
третото нарушение.
Събраните писмени доказателства, не подкрепят ищцовото твърдение,
че през по голямата част от времето, обхванато от извършената ревизия,
установила незаконната сеч, се намирал в отпуск поради временна
неработоспособност, в резултат заболяване. Наличните болнични листи, като
сбор дни, не надвишават 31 дни, като 3 дни от тях са през м. 11.2021г., 24 дни,
през м. 10.2021г., 5 дни през м. 08.2021г., а на 23.12.2021г. е насочен към
ЛКК, без данни, за период на определена неработоспособност.
Според приетото заключение на ССЕ, обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2
от КТ, е в размер на 1532,88 лева, за всеки от месеците, а за период от шест
месеца 7714,88 лева. В констативно съобразителната част на заключението и
в открито заседание, вещото лице посочва, че при работодателя се намирали
два броя решения на ТЕЛК - № 393/04.03.20г, със срок до 01.03.2021г. и №
90916/02.07.2021г., със срок до 01.07.24г., като при заплащане на трудово
възнаграждение е отчитано трайно намалената работоспособност и ищецът, е
ползвал данъчни облекчения. И в двете решения е посочена водеща диагноза
инсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения – болест по чл. 1,
ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1
от Кодекса на труда.
Заключението на СТЕ, потвърждава констатираната незаконна сеч в
района на охранителния участък, възможността количеството посочено в
констатациите на ревизията да бъде изсечено и извозено от участъка, в
периода , несъставянето от ищеца на протоколи за констатирана незаконна
сеч, съответно немаркиране на пъновете с контролна горска марка, освен в
един единствен случай, липсата на регламентация при приемане и предаване
на охранявани участъци от горските стражари. Вещото лице посочва, че сечта
констатирана, като непокрита с протоколи и маркиране, в ищцовия участък, е
била с прясно отсечени отрези, светла, на места влажна, имало е следи от
опилки.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
3
достигна до следните изводи :
По иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – Реализирането
на дисциплинарната отговорност, за да е законосъобразно извършеното
уволнение, когато се налага това наказание, освен с изискването за
съдържание на заповедта, въведени с нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ,
сроковете от чл. 194, ал. 1 от КТ, съобразяване критериите по чл. 189, ал. 1 от
КТ, предполага и преодоляване от работодателя закрилата при уволнение, по
чл. 333 от КТ. В случая първите, посочени предпоставки са налице –
отговорността е реализирана в изискуемите сроковете, заповедта на ответника
има нужните реквизити и съдържание, посочените в нея нарушения са
извършени от ищеца, като наложеното наказание е съответно, на тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и особено на
поведението на извършителя, безпардонно демонстриращ безкритичното си
отношение към извършеното, както пред работодателя, така и в хода на
производството, предвид поведението му в съдебна зала /апострофира
свидетели, вещи лица, повереници на страните/. Преди уволнението,
работодателят не е преодолял закрилата при уволнение, от която се ползва
ищеца, по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, а според съдебната практика и по т. 2 от
с.т.. Твърдението му, че не е поискал предварително разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“, поради подписване на декларация от ищеца, в деня на
уволнението, изискана, с връчен му, заедно с уволнителната заповедта,
документ, е несъстоятелно, предвид писмените доказателства и приети
заключения. Решенията на ТЕЛК – два броя са представени от самия
работодател, по делото, били са му известни към датата на уволнението, както
заради разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987г., така и
заради изплащането на трудово възнаграждение на работника, с отчитане на
определена трайно намалена работоспособност, при изчисляване на данък
удържан при източника на дохода и след изтичане срока на първото
споменато решение, което само, се намирало в трудовото досие на ищеца,
според свидетелските показания на ответната свидетелка, а второто било при
касиерката. Отделно, изискването на декларация от работника, дали попада в
категория на защитени лица по чл. 333 от КТ, след като му е известно, че той
страда от заболяване посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987г., определено не
би могло да се възприеме като събиране на предварителна информация по
наредбата, съответно поведение в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ.
4
Последното и установеното знание на работодателя, изключва достоверност
на твърдението му, за умишленото въвеждане в заблуждение от работника,
чрез подписване на декларацията.
Изложеното налага признаване незаконността на така извършеното
уволнение и неговата отмяна.
По иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – поради
характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст,
ищецът следва да бъде възстановен на предишната си работа.
По иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ – същия, е доказан по основание, но в размер от 7714,88 лева, за
периода 06.04.2022г. – 06.09.2022г., до който следва да се уважи, като се
отхвърли за сумата от 5485,12 лева, до пълния предявен размер от 13200
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 1006,60 лева, представляваща – 30 лева държавна
такса, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 30 лева държавна
такса, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, 308,60 лева
държавна такса, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и 638
лева разноски, за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 138,32 лева разноски в производството, съразмерно
уважената част от исковете, при допускането, че адвокатският хонорар, от
710 лева е заплатен, по 236,66 лева, за всеки от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 182,84 лева разноски в производството, съразмерно
отхвърлената част от иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, при
допускането, че адвокатския хонорар от 1320 лева е заплатен по 440 лева, за
всеки от предявените искове.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Ш. М. А., ЕГН : ***, с адрес за
призоваване – *** извършено със заповед № 93/05.04.2022г., на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, на директор на ***, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – ***, за НЕЗАКОННО и го
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ш. М. А., ЕГН : ***, с адрес за призоваване – *** на
заемана от него длъжност, преди уволнението - “горски стражар” при ***,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
да заплати на Ш. М. А., ЕГН : ***, с адрес за призоваване – *** на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 7714,88 лева –
обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение, за периода
06.04.2022г. – 06.09.2022г..
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 1006,60 лева,
представляваща 368,60 лева държавна такса и 638 лева разноски, по
уважените искове.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
да заплати на Ш. М. А., ЕГН : ***, с адрес за призоваване – *** сумата от
138,32 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Ш. М. А., ЕГН : ***, с адрес за призоваване – *** да заплати
на ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 182,84
лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в
6
двуседмичен срок, от 16.12.2022г., в съответствие с чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7