Р Е
Ш Е Н
И Е № 1161
гр.Сливен, 15.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на пети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1642
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на
производството са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове по чл.439, вр.124,
ал.1 ГПК против АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД
гр.София за недължимост
на сума в размер на 670,84 лв. по издаден на 21.11.2005г. запис на заповед,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2006г. до окончателното
заплащане и сума в размер на 53,42 лв.- разноски в производството по чгд № 372/2006г. на СлРС.
Ищцата твърди, че плучила призовка от
01.03.2018г. за принудително изпълнение по изп. д. № 20148410404553/2014 г. на
ЧСИ Неделчо Митев, с peг. № 841 и район на действие СГС, с която била уведомена,
че ЧСИ пристъпвал към принудително изпълнение, чрез опис на движимото й
имущество на 30.04.2018г. Сочи, че като взискател по изпълнителното дело било
посочено дружеството "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ООД.
Твърди, че изп.д. било образувано по изпълнителен лист, издаден на 17.03.2006г.
по ч.гр.д. № 372/2006г. на СлРС. От поканата за доброволно изпълнение ищцата
узнала, че била осъдена да заплати на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД гр. София
/понастоящем с фирмено наименование "ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД/ сума 670.84
лв., дължима по издаден на 21.11.2005г. запис на заповед, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждането на молбата 17.02.2006г., до
окончателното й изплащане и сума 53,42 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
372/2006г. на СлРС.
Ищцата
сочи, че имала сключен договор за лизинг с „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД от
2003г., но не и от 21.11.2005г., датата на издаване на процесния запис на
заповед. Не знаела, че срещу нея било образувано ч.гр.д. № 372/2006г. на СлРС,
не била уведомявана за това. Освен това ищцата твърди, че не си спомняла да е
подписвала запис на заповед в полза на
"ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД.
Ищцата
цитира съдебна практика и позовавайки се на нея счита, че вземането, по което
било образувано изп.д. № 20148410404553 било погасено по давност с изтичането
на 3- годишен срок от датата на издаване на изпълнителния лист - 17.03.2006г.,
а именно- на 17.03.2009г. С изтичането на погасителната давност се погасило
правото на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ да търси защита по принудителен ред, а от там ищцата
не дължала и разноските, начислени по това дело.
Освен
това, предвид TP № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 10/, счита, че следвало изпълнителното
производство да се прекрати, поради т.нар «перемпция», тъй като последното
изпълнително действие на взискателя било подаването на молба за образуването на
това дело.
Иска се от
съда постановяване на решение, с което да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на
670,84 лв., въз основа на издаден изпълнителен лист от 17.03.2006г. по ч.гр.д.
№ 372/2006г. на СлРС, издаден по запис на заповед от 21.11.2005г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждането на молбата
17.02.2006г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 53,42 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 372/ 2006г. на СлРС.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от ответника, с който оспорва претенциите.
Счита иска за недопустим, тъй
като изпълнителното дело било прекратено. Евентуално се иска отхвърляне на
претенцията, като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищцата.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.03.2006г. по ч.гр.д. № 372/2006г. на СлРС бил издаден изпълнителен
лист, с който ищцата била осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ» ЕАД гр.София / с наименование към
момента ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕАД/ сума в размер на 670,84 лв., дължима по издаден на
21.11.2005г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.02.2006г. до окончателното изплащане, както и разноски в
производството размер на 53,42 лв.
Последното търговско дружество депозирало молба на 22.04.2014г. пред ЧСИ Неделчо Митев, рег.№ 841 и район на
действие СГС, който с разпореждане от същата дата на база представения
изпълнителен лист от 17.03.2006г. образувал
изпълнително дело № 20148410404553 срещу ищцата.
На 10.05.2014г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение.
На 23.02.2015г. било сключено споразумение за покупко-продажба и
прехвърляне на вземания между ответника, като купувач и ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕАД ,
като продавач.
На 24.03.2015г. продавача потвърдил на ответника сключената цесия на
вземанията, между които и това от ищцата, съобразно протокол № 1 към
потвърждението, а именно вземането по изпълнителното дело № 20148410404553. Последвало издаване на
постановление от съдебния изпълнител от 03.11.2015г. по молба на новия
кредитор, с което ответника бил конституиран като взискател по изпълнителното
дело срещу ищцата, производството по отношение на праводателя «ТРАНЗАКТ ЮРЪП»
ЕАД било прекратено. Съобщение за това било изпратено на ищцата и получено от
нея на 16.11.2015г. Последвали няколко разпореждания на ЧСИ съответно от 21.03.2016г.; 27.02.2017г. и 30.10.2017г., с
които бил насрочван опис на движими вещи на длъжника и настояща ищца.
Призовките за принудително изпълнение
обаче не били връчвани на ищцата.
Последният насрочен опис на движими вещи бил с разпореждане на ЧСИ от
01.03.2018г., а призовката за принудително изпълнение била получена от ищцата
на 17.03.2018г.
По молба на ищцата след завеждане на настоящия иск и допуснато обезпечение
на същия чрез спиране на изпълнителното производство, ЧСИ с разпореждане от
08.05.2018г. спрял изпълнителния процес.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени
от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист,
въз основа на запис на заповед е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо недължимостта на това вземане на ответника,
поради несъществуването му или погасяването му по
давност. Правният интерес е продиктуван от висящ /спрян, но непрекратен,
както твърди ответното дружество/ изпълнителен процес срещу ищцата.
Разгледана по същество исковата
претенция се явява изцяло основателна и бива уважена в пълен размер.
При
предявен отрицателен установителен иск ответникът
носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е
възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи,
унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи факта,
правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца
да установи възраженията си за неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът се позовава не само на
несъществуващо задължение към ответника и неговия праводател
по договор за цесия, но и на изтекла погасителна вземането давност.
Установи се наличие на
цесия на вземането по образуваното изпълнително дело с длъжник ищцата и
цесионер ответника. Последният обаче не доказа по безспорен начин в процеса
съществуването на подобно вземане – не се установи наличие на валидно
съществуващо вземане по издадения изпълнителен лист от 2006г., доколкото не се
доказа в процеса съществуване на подписан от ищцата запис на заповед от
21.11.2005г. за исковите суми в полза на праводателя на ответника ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ ЕАД с ново име «Транзакт Юръп» ЕАД. Освен това дори и хипотетично да се
приеме, че такова задължение съществува, то би било основателно възражението на
ищцата, че същото е погасено по давност, тъй като от издаването на изпълнителния
лист 17.03.2006г. пет годишната давност е изтекла към 17.03.2011г., много преди образуването на изпълнителното
дело срещу ищцата и сключения договор за цесия.
Ответникът не доказа
обстоятелства, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок за погасяване
на задължението, в случай, че то изобщо е съществувало.
Ето защо съдът намира, че
исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора ответното дружество бива
осъдено да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 357 лв., от която
сума 300 лв. платено адвокатско възнаграждение, 52 лв., платена държавна такса
и 5 лв. такса за обезпечителна заповед.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възражение на пълномощника на ищцата, съдът намира за неоснователно, тъй като
пресметнато по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на иска
това възнаграждение не надвишава минималното такова.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, вр.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че П.И.Ж.,
ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1404,
Столична община, р-н Триадица, бул.”България” № 81, В, ап.3, представлявано от Павел
Розсипал, Томаш Куцински и Петър Иванов Иванов сума в размер на 670,84 лв. /шестотин и седемдесет лева и 0,84 ст./, по изпълнителен
лист от 17.03.2006г. по ч.гр.д. № 372/2006г. на СлРС,
издаден въз основа на запис на заповед от 21.11.2005г. в полза на „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ” ЕАД гр.София, което вземане е цедирано с
договор от 23.02.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.02.2006г. до окончателното изплащане, както и
сума в размер на 53,42 лв. /петдесет и
три лева и 0,42 ст./, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
372/2006г. на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1404, Столична
община, р-н Триадица, бул.”България” № 81, В, ап.3, представлявано от Павел Розсипал, Томаш Куцински и Петър Иванов Иванов ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Ж., ЕГН: ********** ***
сума в размер на 357 лв. / триста петдесет и седем лева /,
деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: