Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260070/23.04.2021 г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа а година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело №106 по описа за 2020г.,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „П. И.“
ЕООД ,ЕИК *********,представлявано от управителя С Т срещу Община П.,БУЛСТАТ
*********,представлявана от кмета Н З, в която ищецът твърди,че с решение
№К2/19.06.2000год.на ПК П. е признато правото на собственост върху отнети гори
и земи от горския фонд на община П. с
площ от 3650 декара в м."Територията на Капитан Димитриево".С решение
№2/19.06.2000 година на Поземлена комисия П. било признато на община П. правото
на собственост върху 62 923 декара смесена гора в м."Територията на
общината". С решение № от 19.06.2000 година на Поземлена комисия П. възстановила на община П. собствеността в
стари реални граници на имот с площ от 18200 декара в м."Територията на
кметството" в землището на село Радилово.
Твърди се, че по силата на договор за продажба на
общински недвижим имот по реда на чл.35,ал.2 от Закона за общинската
собственост,сключен на 03.10.2007г.и вписан в СВ -П. под акт № 98,том II,
вх.рег.№ 1984/24.10.2007 г. Община П., в качеството си на продавач,продала на
купувача „П.Т." АД,ЕИК ********* правото на собственост върху следния
общински имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ-,кв. по ПУП на
летовище „С К", землището на гр. П. с обща площ от 12 227 кв.м.,
представляваща застроена и нормативно определена прилежаща площ.Купувачът заплатил цена в размер на 104907лв. без ДДС, от които
пазарна цена на имота в размер на 88390лв. без ДДС и цена на наличната
дървесина в размер на 16517лв.без ДДС,като върху стойността на земята било
начислено ДДС в размер на 18 766.18лв., а върху стойността на дървесината -
начислен ДДС в размер на 3 303.40лв. Продажната цена, която общо
била заплатена е в размер на 126 976.58лв. с ДДС.Към момента на сключване
на договора за покупко-продажба „П.–транспорт“ АД било собственик на четириетажната
масивна сграда - Профилакториум със ЗП от 434 кв.м.и масивна двуетажна сграда
със ЗП от 422 кв.м. и двете построени
върху процесният имот.Върху тези суми били начислени 2% административна такса в
размер на 2 539.53лв. и 2% местен данък в размер на 2 539.53лв.В чл.2 от
договорът било отбелязано, че всички суми са платени към момента на сключване
на договора.
Твърди се,че
през 2008г.описаният по-горе недвижим имот бил внесен под формата на непарична,
апортна вноска в капитала на „П. И." ООД от „П.Т." АД.Вписването на
апортната вноска станало чрез вписване на дружеството в търговския регистър на
05.09.2008г., а от 01.11.2016г. правната форма на дружеството била - ЕООД.
Ищецът твърди,че с влязло в сила решение
№604/16.12.2009 г., постановено по в.гр.д. №947/2009 г. по описа на Окръжен съд
- Пазарджик след отмяна на решение №56 от 07.06.2005г. постановено по гр.д.
№335/2003г. по описа на Районен съд П., било прието за установено по отношение
на община П., че държавата е собственик на имота предмет на договора за
продажба цитиран по-горе.
С оглед на горното ищецът твърди,че предявил частичен иск за връщане на платената от
купувача цена на имота за сумата от 28000,00лв.,по който било образувано
гр.д.№604 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2019г.Твърди,че по делото
било постановено решение,което не е влязло в законна сила,с което договора за
продажба на имота е развален на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и ответната Община
е осъдена да върне на ищеца като правоприемник на купувача част от продажната
цена в размер на 28000,00лв.
Във връзка с
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да
осъди община П. да заплати на „П. И." ЕООД сумата 98976,58лв., представляваща разликата над уважения вече частичен иск от
28000,00лв.и платената от купувача цена на имота в размер на 126 976.58лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
–06.07.2020г., до окончателното плащане на сумата.Представят се писмени
доказателства
В срока по
чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника,в който общината оспорва активната процесуално правна легитимация на
ищеца.Поддържа,че същия като правоприемник на купувача по договора по силата на
извършена апортна вноска придобива правото на собственост върху апортираното
имущество,но не и правата които има
прехвърлителя по силата на облигационните отношения с Общината като продавач.
Постъпила е допълнителна искова молба,в която ищеца
оспорва становището на ответника за недопустимост на иска.
Отговор на допълнителната искова молба не е допозиран.
По искане на страните и на основание чл.229 ал.1 т.4
от ГПК съдът е спрял производството по делото до приключване на
производството по гр.д.№604 по описа на
ПОС за 2019г.с влязло в сила решение.След влизане в сила на решението постановено по делото,съдът с определение от
23.02.2021г.е възобновил производството по настоящето дело.
Пазарджишкият Окръжен съд, като взе
предвид,изложеното в исковата молба и
писменият отговор, и доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, и след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения по делото договор за продажба на
общински недвижим имот, по реда на чл.35 ал.2 от ЗОС, се установява,че община П.
е прехвърлила на „П.Т.“ АД, правото на собственост върху следния недвижим имот:
УПИ, кв. по ПУП на летовище „С К", землището на гр.П. с обща площ от 12227
кв.м., представляваща застроена и нормативно определена прилежаща площ,при данъчната
оценка на имота е 80 844.90 лева.
Според чл.2 в
договора е посочено, че купувачът е заплатил продажна цена в размер на 104
907лв. без ДДС, от които пазарна цена на имота в размер на 88 390лв. без ДДС и
цена на наличната дървесина в размер на 16517лв. без ДДС, като върху стойността
на земята било начислено ДДС в размер на 18 766.18лв., а върху стойността на
дървесината - начислен ДДС в размер на 3 303.40лв., или общо 126 976.58 лв. с ДДС.Това обстоятелство е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от
07.04.2021г.
От представения дружествен договор на дружество с
ограничена отговорност на ищеца „П. И.“ ООД от 28.11.2012г., се установява,че „П.Т.“
АД съобр.чл.5 е внесъл непарична вноска , а именно процесният имот - УПИ-, кв.
по ПУП на летовище „С К", землището на гр.П..
От тук съдът прави извод,че е налице активна процесуална
легитимация на ищеца да води настоящият иск като правоприемник на купувача по
договора и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Към делото е приложено гр.д.№604 по описа на
Пазарджишкия окръжен съд за 2019г.Делото е образувано от „П. И.“ ООД срещу община П. и е предявен иск с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора ,сключен на
24.10.2007г.между Общината като продавач и „П.Т.“А АД като купувач на недвижим
имот,за който впоследствие с влязло в сила съдебно решение е признато,че е
държавна собственост.Конститутивния иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД е обективно
съединен с осъдителен иск за връщане на цената на имота на правоприемника на
купувача на основание чл.189 от ЗЗД ,предявен като частичен в размер на
28000,00лв.С постановеното по делото решение съдът е уважил двата обективно
съединени иска като е развалил договора и е осъдил ответната община да върне част
от цената на имота в заявения размер от 28000,00лв.Така постановеното решение е потвърдено от Пловдивския
Апелативен съд с решение постановено по в.гр.д.№384 по описа на съда за
2020г.,което не е обжалвано пред ВКС.
При така изложената и приета за установена по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявения иск е
частично основателен.
С оглед постановеното и влязло в сила решение на
Пазарджишкия окръжен съд по гр.д.№604/2019г.по предявения от ищеца против
ответника частичен иск досежно вземане възникнало на същото правно основание –
чл.189 от ЗЗД при същите фактически обстоятелства,съдът приема,че в случая
следа да намери приложение т.2 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г.по тълк.д.№3/2016г.,ОСГТК на ВКС.С
оглед на това следва да се
приеме,че решението по уважения частичен
иск за парично вземане по гр.д.№604/2019г.на ПОС,се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право предмет на настоящето дело,доколкото се касае за вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.Това е така
защото независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем,
въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и
неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при
последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право.За да постанови решението си по
първия частичен иск,съдът е обсъдил
събраните доказателства, възражения и доводи на страните,установил е реално
осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод за
възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното
правоотношение.Тези въпроси не може да бъдат пререшавани от съда по настоящето
дело поради забраната за това, произтичаща от субективните и обективните
предели на силата на пресъдено нещо и правната норма на чл.299 от ГПК.Следователно,
силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане – решението по частичния иск се ползва с нея и
по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно
правопораждащите факти.
С оглед на горното съдът приема,че исковата претенция
на ищеца по настоящето дело е основателна-„П.Т.“ АД е заплатил цената на
недвижимия имот по договора за продажба,сключен с ответната Община на
03.10.2017г.,след което е апортирало имота в капитала на ищцовото
дружество.Впоследствие със съдебно решение е било установено ,че Общината не е
собственик на продадения имот.При това положение за ищеца като частен
правоприемник на купувача е възникнало правото да развали договора при
условията на чл.87 ал.3 във вр.с ал.1 от ЗЗД ,което той успешно е реализирал ,с
предявения по гр.д.№604/2019г.на ПОС конститутивен иск.След развалянето на
договора за продавача е възникнало задължението да върне получената сума като
цена на имота на основание чл.189 ал. изр.2 от ЗЗД.Същия,с влязло в законна
сила решение е осъден да върне част от цената в размер на 28000,00лв.В
настоящия съдебен процес ответника не
може да прави каквито и да било правоизключващи и правоунищожаващи възражения,тъй
като същите са преклудирани.След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане,
е възникнало валидно,поради което частичният иск е уважен,то е недопустимо в процеса за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация.
При това положение съдът приема,че ответната Община
дължи на ищеца връщане на сумата от 98976,58лв.,която представлява разликата
над размера на уважения частично предявен иск от 28000,00лв.и платената цена от
купувача в размер на 126976,58лв.с ДДС.
В случая обаче ответникът в проведеното по делото
съдебно заседание е формулирал правопогасящащо възражение за прихващане с
негово вземане против ищеца в размер на
8887,19лв.,което съдът е приел за разглеждане с протоколно определение от
07.04.2021г.Общината представя доказателства за възникнало общинско вземане в
размер на 13820,29лв.против ищцовото дружество,установено с акт за установяване
на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК,представляващи данък върху недвижими имоти
и такса за битови отпадъци за 2013,2014 и 2015г.Представя доказателства,че акта
е влязъл в законна сила на 15.02.2016г.и че част от това вземане е погасено по
изп.д.№20168870400310 по описа на ЧСИ Д Д,рег.№,район на действие ОС
Пазарджик.От представеното по делото удостоверение,издадено от ЧСИ Д с
изх.№2876/06.04.2021г.,се установява,че непогасена е останала част от
общинското вземане в размер на 8887,19лв.
Ищецът не оспорва обстоятелствата,на които се основава
вземането на ответната страна ,размера на вземането и като цяло формулираното
възражение за прихващане.
Съдът намира възражението за съдебно прихващане с
правно основание чл.104 от ЗЗД за
процесуално допустимо – касае се до правопогасяващо възражение на ответника за
останалата част от вземането,над частта за която иска вече е уважен с решението
по гр.д.№604/2019г.на ПОС,което не се преклудира,тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по някои от погасителните способи,вкл.и чрез прихващане.Разгледано по
същество,възражението е основателно-налице е възникнало и непогасено
вземане на ответника,неоспорено от
ищеца,в размер на 8887,19лв.,което ответника може да прихване срещу
задължението си по чл.189 от ЗЗД,при което ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 90089,39лв.Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва,считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Предвид уваженото възражение за прихващане,иска за
разликата над 90089,39лв.до предявения
размер от 98976,58лв.следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 6789,30лв.на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
Ответната страна не е направила искане за присъждане
на разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Община П. БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Н Й З, да
заплати на „П. И.“ ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас ул.
“Филип Кутев“ №10, представлявано от управителя С Т,на основание чл.189 от ЗЗД
сумата от 90089,39лв./след извършено съдебно прихващане с вземане на Общината в
размер на 8887,19лв./, представляваща част от
продажна цена на недвижим имот по
договор за покупко-продажба по нот. акт
№98, том II, вх.рег.№ 1984/24.10.2007 г. ,сключен между община П., в качеството й на продавач и „П.Т."
АД,ЕИК *********,/с правоприемник „П. И." ЕООД/- купувач, развален по реда
на чл.87 ал.3 от ЗЗД с влязло в законна сила решение на ПОС по
гр.д.№604/2019г.,ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 06.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над 90089,39лв.до
предявения размер от 98976,58лв.
ОСЪЖДА Община П. да
заплати на „П. И.“ ЕООД деловодни разноски
в настоящото производство в размер на 6789,30лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив,
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на връчването му, на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: