РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № КГ-2366/24.03.2021 г., издадено от председател на ДАМТН, с което на
основание чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ на жалбоподателя е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 лева за нарушение по чл. 47, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 3 ЗЕВИ.
В жалбата се излагат подробни твърдения за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Сочи се, че горивото не е било предназначено за продажби, а за
селскостопанска техника на дружеството-жалбоподател. В съдебно заседание дружеството -
жалбоподател, редовно уведомени, представляват се от адв. К.. Поддържа жалбата и
представя писмени бележки с подробно изложени доводи за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, претендира разноски.
За АНО, редовно уведомени, представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 02.09.2021 г. свидетелката Г.Ч. на длъжност старши инспектор в Отдел „Контрол на
качеството на течните горива- Южна България“ към ГД „Контрол на течните горива“ при
ДАМТН заедно с колегата си П.В. извършили проверка на обект – бензиноколонка № 1,
находяща се в Стопански двор, в гр. К., на ул. „О.“, стопанисвана от „******“ ООД. От
1
бензиноколонката е била взета проба от течно гориво - гориво за дизелови двигатели. От
извършената експертиза на взетата проба се установило, че полученият резултат за
съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност
както следва, а именно - съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME) е 0,05
%, при норма минимум 6 % обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ. Процесното гориво е
било предназначено и използвано за зареждане на извънпътна селскостопанска техника за
осъществяване на земеделската дейност на дружеството-жалбоподател, като не са били
извършвани продажби на гориво на външни клиенти. Фискалните бонове са били издавани
на клиент - „******“ ООД за вътрешно потребление. Дружеството не е отчело приходи от
продажба на гориво на трети лица.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН и издадено НП, с което е било
санкционирано за това, че в качеството си на краен разпространител е предоставило на
пазара течно гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията на чл. 47,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗЕВИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства и изготвени експертизи. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че в
административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения,
които обуславят отмяна на обжалвания акт.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е била извършена
проверка на бензиноколонка, разположена в Стопански двор в гр. К., стопанисвана от
жалбоподателя, като е била взета проба от дизелово гориво. От изготвена експертиза от
оторизирана лаборатория се установява, че в изпробваното течно гориво съдържанието на
биогориво се отклонява от допустимата гранична стойност, поради което не отговаря на
изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели. От показанията на
свидетелите Т.Т. и Л.С. и двамата служители в „******“ ООД се установява, че процесното
гориво се използва единствено за нуждите на селскостопанската техника на дружеството-
жалбоподател за извършване на земеделска дейност. Двамата свидетели подробно описват
механизма на зареждане от бензиноколонката, като обясняват, че се зарежда с помощта на
чип, с който разполагат само служители на дружеството, както и че външни лица не могат
2
да зареждат. Показанията на свидетелите Т. и С. се потвърждават от изготвена по делото и
приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на която дизеловото гориво
е било отчетено от „******“ ООД като разход за вътрешно потребление, като не са били
отчетени продажби на гориво на други лица.
При така установеното по делото съдът намира, че неправилно АНО е достигнал до
извода, че процесното гориво е било предлагано на пазара от жалбоподателя. В чл. 2,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли
2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с
предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30
от 13 август 2008 г.) е дадена дефиниция на понятието „предоставяне на пазара“, което
означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара
на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. В
настоящия случай дружеството-жалбоподател е било санкционирано на основание чл. 67, ал.
3 ЗЕВИ, съгласно която разпоредба на краен разпространител, който предлага на пазара
течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или 4, се
налага глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция в размер 50 000 лв. Дори да се
приеме, че жалбоподателят е „краен разпространител“, съгласно дадената дефиниция в § 1,
т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух, а
именно лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на
горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на
собствени моторни превозни средства, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 67, ал.
3 ЗЕВИ, е необходимо не само да е краен разпространител, но и да предлага на пазара течни
горива от нефтен произход. Тези две предпоставки са кумулативно предвидени от
законодателя. Следователно след като дружеството-жалбоподател не е предлагало на пазара
процесното гориво, неправилно спрямо него е била приложена санкционната разпоредба на
чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ.
От събраните доказателства по делото се установява, че процесното гориво е било
предназначено за зареждане на собствена на жалбоподателя извънпътна техника, а не за
доставяне за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса
на търговска дейност, т.е. горивото не е било предназначено за други лица, а единствено за
задоволяване на нуждите на дейността на жалбоподателя на територията на
селскостопанския двор. От изготвена съдебно-техническа експертиза се установява, че за
дизеловото гориво за извънпътна техника няма изискване да се съдържа биокомпонент,
както е при дизеловото гориво, предназначено за зареждане на моторни превозни средства.
Ето защо след като съдът достигна до извод, че бензиноколонката се използва единствено за
зареждане на селскостопанска техника, действаща на територията на стопанисвания от
жалбоподателя стопански двор, не е било задължително съгласно нормативните изисквания
съдържащото се в нея дизелово гориво да съдържа биодизел минимум 6 процента обемни,
каквито са изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
3
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2366/24.03.2021 г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на основание чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ на „******“ ООД, ЕИК
*********, е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 50 000 лева за нарушение по чл. 47, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗЕВИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: КС
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4