№ 512
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110121110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от „С.в.“ АД, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение от 24.10.2022 г. чрез отмяна на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в заповедно
производство.
Ответникът по молбата – Г. И. А. – оспорва същата като недопустима и
неоснователна.
Молбата е допустима и основателна. В случая е без значение по
отношение допустимостта на молбата обстоятелството, дали е представен
списък на разноските по чл. 80 ГПК, доколкото това изискване е въведено
единствено, когато се търси изменение на решението за сторените от страната
разноски, а не и за тези на насрещната страна, които са й възложени в тежест.
С постановено по делото решение от 24.10.2022 г. съдът е уважил
частично предявените в производството искове, като съобразно правилата на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е разпределил сторените по делото разноски за
исково и за заповедно производство.
Според т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно част от съдебната практика, обективирана в Определение №
1
45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т.О., Определение №
140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О., Решение № 3500 от
30.11.2022 г. по в.гр.д. № 4097/2022 г. на СГС, II-Д състав, Решение от
29.09.2022 г., по в.гр.д. № 4855/2021 г. на СГС, ІV-Е състав, Решение №
264792 от 16.07.2021 г. по в.гр.д. № 10432/2020 г. на СГС, IV-Г състав,
Решение № 4333 от 16.07.2020 г. по в.гр.д. № 13556/2019 г. на СГС, ІІІ-Б
състав, Решение № 522 от 16.03.2022 г. по в.гр.д. № 9776/2021 г. на СГС, IV-Б
състав и др., се възприема, че предвид едностранния характер на заповедното
производство, подаването на възражение по реда на чл.414 ГПК няма
самостоятелен характер и не е действие по материалноправна защита на
длъжника в процеса. Значението на подадено възражение се изразява във
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, поради което не се дължат отделно разноски на
длъжника за заповедно производство, респ. за подаденото възражение по чл.
414 ГПК.
Настоящият състав на Софийски районен съд споделя тази практика.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАдв. упражняването на адвокатската професия
включва: 1/ писмени и устни консултации по въпроси на правото; 2/ изготвяне
на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с
възложената от клиента работа и 3/ представителство на доверителите и
защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт.
Няма пречка възражението по чл. 414 ГПК да бъде подадено и чрез адвокат,
но тази адвокатска дейност не представлява процесуално представителство по
смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като това
действие не предполага знания и умения, с които длъжникът не разполага.
Възражението е бланково по утвърден образец, не се мотивира и няма
самостоятелни правни последици, а е само формална предпоставка за
преминаване на производството в двустранно и спорно. Едва в исковото
производство по чл. 422 ГПК длъжникът следва да организира своята защита,
като изчерпи всички свои възражения за неоснователност на предявения
срещу него иск, включително и да овъзмезди сторените от него разноски за
адвокатска защита съобразно отхвърлената част от иска. Ето защо и в
наредбата не е предвидено самостоятелно възнаграждение за изготвяне на
възражение срещу заповед за изпълнение така, както изрично е предвиден
2
размер на възнаграждението за изготвяне на отговор на искова молба, отговор
на въззивна жалба, отговор на касационна жалба и пр.
В този смисъл решението в частта за разноските следва да се измени.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение от 24.10.2022 г. по гр.д. № 21110/2022 г. на
Софийски районен съд, ГО, 153 състав в частта му за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението, в частта, с която „С.в.“ АД, ЕИК .. е осъдена да
заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съобразно
отхвърлената част от исковете на адвокат К. Б., гр. С.., офис партер
адвокатско възнаграждение в размер на 206,40 лв. за заповедното
производство.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3