№ 36
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000572 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 21036 от 28.05.2021г., постановено по т.д.№
38 по описа за 2020г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен предявения от Т. С.
ЕМ. ЕГН ********** с адрес *** иск да бъде признато за установено по
отношение на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* с. Е., община Н. и ЗДР. Й. Д. ЕГН
**********, че съществува вземането му в размер на 35 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2020г. до окончателното й
заплащане, дължима на основание запис на заповед, издаден от „Д.“ ООД на
24.08.2018г. с падеж 31.01.2020г. и авалиран от ЗДР. Й. Д., за която сума е
издадена Заповед № ** от 10.03.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 64/2020г. по описа на РС
Златоград и в тежест на ищеца са възложени разноски.
Решението е обжалвано от ищеца Т. С. ЕМ. ЕГН ********** с адрес ***
с твърдения за неправилност, поради нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон и поради необоснованост, а искането отправено
до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено
друго, с което искът изцяло уважен. Претендира разноски за първата
инстанция и за настоящата.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците „Д.“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Е., Община Н., обл. С. и
ЗДР. Й. Д. ЕГН ********** от с. Е., Община Н., представлявани от адв. В.Р. и
адв. С. Н., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е
обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Т. С. ЕМ.
ЕГН ********** с адрес *** против „Д.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Е., Община Н., обл. С. и ЗДР. Й. Д. ЕГН
********** от с. Е., Община Н. с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415
ГПК вр. с чл. 124 ГПК. Твърденията са, че на 24.08.2018 г. дружеството „Д.“
ООД, представлявано от управителя си ЗДР. Й. Д. е издало запис на заповед, с
който се е задължил, без протест, да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв. на
падеж 31.01.2020г., което задължение е авалирано от ЗДР. Й. Д.. Въпреки
настъпване на падежа и предявяване на записа на заповед дължимата сума не
е платена. Затова и като сочи, че по ч.гр.д. № 20205420100064 по описа на РС
Златоград се е снабдил със Заповед № ** за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от 10.03.2020г. и изпълнителен
лист за сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
27.02.2020г., но е депозирано възражение от длъжника, че не дължи
изпълнение по издадената заповед, ищецът настоява съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията му с ответниците,
че съществува вземането му в размер на 35 000 лв., дължимо на основание
запис на заповед от 24.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от
27.02.2020г. до окончателното му заплащане, както и вземането в размер на
сумата от 1925 лв., представляващи разноски в производството по ч.гр.д. №
20205420100064 по описа на РС Златоград. Претендира разноски.
Ответниците – „Д.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Е., Община Н., обл. С., представляван от ЗДР. Й. Д. и ЗДР. Й. Д.
ЕГН ********** с адрес с. Е., Община Н., обл. С., чрез от адв. В.Р. и адв. С.
Н. – С. са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения иск.
Твърдят, че през 2015г. Дружеството ответник, като купувач е сключило
предварителен договор с „Г. - К.“ АД в качеството му на продавач, за
закупуване на недвижим имот в гр. К., представляващ самостоятелен обект в
сграда с предназначение за търговски дейност с площ от 267.290 кв.м.,
съставляващ търговски обект на партерен етаж на жилищна сграда с
идентификатор № *********, разположена в ПИ ********* с адрес гр. К., ул.
***, за което е заплатило 80 000 лв.. Сочат, че към момента на подписване на
договора обекта е бил в строеж, който строеж по възлагане от „Г. - К.“ АД е
изпълняван от „А.“ ООД, чийто управител е бил бащата и наследодател на
ищеца. След като разбират, че между двете дружества съществуват неуредени
2
финансови отношения, датиращи отпреди сключване на договора,
ответниците твърдят, че ищеца, като представляващ строителя се
легитимирал като лице, на което купувача на имота следва да заплати цената
за същия, поради което и след като купувача заплатил аванса на продавача
„Г. - К.“ АД, бил уведомен от ищеца, че строителя не е получил нищо от
платения аванс. Така между страните възникнал спор за дължимостта на
цената, която според купувача се дължи на продавача и затова липсва
основание за заплащането й на строителя. Твърди, че ищеца настоявал да
бъде уведомен за датата, на която ще се извърши плащане по окончателната
сделка, в т.ч. и съдействал на дружеството купувач за осигуряване на
финансиране чрез кредитиране. Именно, поради тези отношения З.Д. твърди,
че бил принуден, заставен и заплашен да държи в течение Т. Е. и „А.“ ЕООД
за датата на окончателното сключване на договора. Твърди, че през
м.08.2018г. е бил заплашван, че ако не плати на строителя ищеца ще
съдейства за прекратяване на договорните отношения с продавача, съответно
за отказ за кредитиране, въпреки което З.Д. е платил на продавача, но
подписал и процесния запис на заповед. Твърди, че подписването на ценната
книга е станало при заплахата, отправена му от ищеца, че сделката няма да
бъде финализирана, както и че ответника няма да си получи платения аванс, а
също и че Т. Е. ще намери друг купувач, който ще се съгласи да плати сумата
на строителя. Ответниците сочат, че проектираните отношения са
финализирани на 28.08.2018г., когато между страните е сключен окончателен
договор, обективиран в НА том **, № **/****г., цената по който е платена с
отпуснатия кредит и върху имота е учредена ипотека. Като твърдят, че „Г. –
К.“ АД е изпълнил задълженията си по отношение на ищеца, а и по
отношение на дружеството строител, с което обезпечителната функция на
издадения запис на заповед, ако се приеме, че е действителен е отпаднала,
настояват иска да бъде отхвърлен. Като допълнителен аргумент за
несъществуване на вземането по абстрактната сделка ответниците навеждат
твърдението, че същото не е осчетоводено от „Д.“ ООД, както и че между
страните не са съществували никакви други отношения, освен посочените,
които да обосноват задължаване с плащането на сумата, за която записа на
заповед е издаден. Навеждат възражение за нищожност на записа на заповед,
поради заобикаляне на закона и като сключен при абсолютна симулация,
евентуално като недействителен, сключен при заплашване, принуда и
умишлено въвеждане в заблуждение.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, с която оспорва твърденията за отношения между страните и третото
неучастващо по делото лице, като счита отношенията между „А.“ ЕООД и „Г.
- К.“ АД за неотносими. Оспорва твърдението за обезпечителен характер на
издадения запис на заповед, като твърди, че между издателя, поемателя и
авалиства липсва договорна връзка. Твърдението за неосчетоводяване на
записа на заповед коментира като неоснователно и сочи, че никой не може да
черпи ползи от своето недобросъвестно поведение. Заявява, че записа на
3
заповед като едностранна сделка не може да се оспорва като недействителен,
поради издаването му при заобикаляне на закона. Оспорва и останалите
възражения за недействителност като твърди, че по отношение на тези
касаещи унищожаемост на сделката не са посочени конкрени факти, с
настъпване на които е изпълнен фактическия състав на заплаха, принуда или
измама.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпила допълнителен отговор от
ответниците, с който признават, че писмена уговорка между дружеството
издател, поемателя и авалиста не съществува, но подържат заявеното в
отговора. Уточняват, че издателя е подписал записа на заповед под натиска,
осъществен от ищеца, че плащане се дължи на строителя, а не продавача и
при липса на такова окончателен договор няма да бъде сключен. Издавайки
записа на заповед „Д.“ ЕООД е бил с очакване, че двете дружества ще уредят
отношенията помежду си, както и че платената от него цена на имота на
продавача, на когото е била дължима от купувача ще послужи именно за това.
Въз основа на изложеното и като твърди, че след като е платил уговорената
цена друго не дължи, счита, че образуваното производство е злоупотреба с
права.
От приложеното ч.гр.д. № 64/2020г. по описа на РС Златоград се
установява, че със заявление от 27.02.2020г. Т. С. ЕМ. е поискал да му бъде
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед
от 24.08.2018г. за сумата от 35 000 лева. Искането е удовлетворено като на
10.03.2020г. е издадена срещу длъжника, ответник в настоящото
производство, заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 35
000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 24.08.2018г. с падеж
31.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2020г. до
окончателното й заплащане и разноски в размер на 1925 лв., представляващи
заплатена държавна такса в размер на 700 лв. и 1225 лв. адвокатско
възнаграждение.
На 11.03.2020г. е издаден изпълнителен лист, а на 12.03.2020г. същия е
получен от заявителя.
На 09.04.2020г. са постъпили възражения от длъжника и поръчителя, за
което заявителя е уведомен на 01.06.2020г. с нарочно съобщение. В срока по
чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното,
съдът намира за процесуално допустим.
Със запис на заповед, издаден на 24.08.2018г. „Д.“ ЕООД,
представляван от управителя ЗДР. Й. Д. се е задължил безусловно и
неотменимо да заплати на Т. С. ЕМ. на падежа 31.01.2020г. или на негова
заповед сумата от 35 000 лв., което задължение е авалирано от ЗДР. Й. Д..
По правило – чл. 535 ТЗ записът на заповед, който съдържа
реквизитите, посочени в цитираната разпоредба, удостоверява наличието на
валидно възникнало задължение на основание именно едностранно издадения
4
документ. Основанието, с оглед на което се поема задължението стои извън
абстрактната сделка, но издаването й винаги е свързано с конкретно каузално
правоотношение, за чиято цел е създадено. Няма пречка записът на заповед
да е издаден от длъжник, който не е страна по каузалното правоотношение,
след като е установена връзката между каузалното правоотношение и записа
на заповед.
От ответниците са наведени каузални отношения, за обезпечаване
задълженията, по които е подписан записа на заповед. Установяване на тези
отношения е в тежест на страната, която ги е навела и конкретно
ответниците.
Видно от представения предварителен договор от 02.04.2015г. е, че „Г.
– К.“ АД в качеството му на продавач се е задължил да сключи окончателен
договор за покупко – продажба с „Д.“ ЕООД в качеството му на купувач на
270/590.90 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-**-** от 18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в
сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор ********* с предназначение
– самостоятелен обект за търговска дейност, целия с площ от 590.90 кв.м. с
прилежащи части 14.234 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж срещу насрещното задължение на купувача да заплати цена от 245 700
евро, по начина определен в чл.2 от договора, а именно 50 000 лв. капаро,
платимо в деня на сключване на предварителния договор и остатъка от
220 135.41 евро при окончателното сключване на договора.
С Анекс от 08.12.2016г. страните са променили уговорения в
предварителния договор начин на заплащане на остатъка на цената, като са
предвидили месечно да се заплаща сума от 6000 лева и са уговорили краен
срок за изплащането й в пълен размер не по-късно от 01.07.2017г., а също и
неустойка за неизпълнение на новоуговореното. Със спогодба от 07.11.2017г.
страните, след като са констатирали, че срока за изплащане окончателния
размер на цената е изтекъл на 01.07.2017г. и „Д.“ ЕООД не е платил същата са
уговорили нов срок за заплащане на цената по предварителния договор, а
именно до 25.01.2018г.. Отношенията между страните са финализирани със
сключения на 28.08.2018г. договор за покупко – продажба, обективиран в НА
№ **, том *, рег. № *****, н.д. № ***/****г., в който е посочено, че цената от
410 000 лв. е платена изцяло – 80 000 лв. преди сключване на договора и
330 000 лв., отпуснати като банков кредит на купувача в деня на
окончателното изповядване на сделката.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. В. Л.,
чиито показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира,
като подкрепени от останалите събрани доказателства, се установява, че
свидетелят е присъствал на разговори между З.Д. и Т.Е., на които ищеца
настоявал вуйчо му да му плати на него 30 000 – 35 000 лв., вместо на „Г. - К.“
АД, както и че е придружавал З.Д. до хотел на „А. с.“ ООД, в който бил
5
подписан процесния запис на заповед. Твърди, че от вуйчо си знае, че тези
пари не ги дължи на Т.Е., но въпреки това подписал документа, тъй като се
притеснявал, че ако не го стори Е. ще му попречи да вземе заема, за да
заплати цената, уговорена в предварителния договор.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан свидетел В.
Л., които като преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора
съдът кредитира. Така свидетелят сочи, че знае от З.Д., че съществуват
неуредици между собственика на терена „Г. К.“ АД и строителя „А. с.“ ЕООД
и че З.Д. е бил принуден да плаща два пъти, за да придобие магазина.
Посъветвал Д. да пусне жалба в полицията, след като не е съгласен с
подписания запис на заповед, но въпреки съвета З. не предприел подобни
действия, като обяснил поведението си с притеснения, че извършването им
ще му донесе проблеми.
От приложените по делото писмени доказателства – предварителен
договор от 06.04.2006г. и анекс към него от 05.11.2008г. се установяват
отношенията между третите за спора лица – „Г. К.“ АД и „А.“ ООД по
изграждане и продажба на жилищни и офисни помещения, които са
предвидени за изграждане в сграда в собствения на „Г. К.“ АД УПИ от „А.“
ООД. Уговорено е последния с частично финасиране и фактическо
изграждане на обектите да придобие за себе си или за трети лица, посочени
от него, собствеността върху 50 % от жилищата. Конкретното разпределение
на обектите за страните по договора е съгласно Схема 1 – жилища и офиси на
„Г. К.“ АД и Схема 2 – жилища и офиси на „А. с.“ ЕООД. Към договора не са
приложени и представени предвидените схема 1 и 2.
От приетата от съда и без възражения от страните ССчЕ се установява,
че в счетоводството на дружеството ответник не са осчетоводени задължения
към Т. С. ЕМ. или „А.“ ООД.
Видно от представения протокол от 01.07.2019г. съдружниците на „А.“
ООД са взели решение останалите след смъртта на съдружника А. М. Е.
дялове да бъдат поети от другия съдружник Т. С. ЕМ., който като едноличен
собственик на капитала е вписан и като управител, видно от данните по
партидата на дружеството в общо достъпния регистър.
От разпита на ищеца по реда на чл. 176 ГПК се установяват следните
обстоятелства – не са съществували никакви отношения между ищеца и
ответниците, а през 2015г. З.Д. посетил офиса на „А.“ ООД, след като
разбрал, че именно това дружество е строител на обекта, в който е закупил
офис. Ищецът твърди, че от баща си, който към онзи момент бил управител
на дружеството знае, че този обект е бил предвиден за него, но след като З.
проявил интерес, баща му решил обекта да бъде продаден, за да получат
паричната му равностойност и предложил и на ищеца да вземе някой лев.
Така сочи, че баща му определил цена от 900 евро на кв.м., а ищеца
предложил на З. да му заплати сумата от 35 000 лева, като обезщетение, че ще
му продаде предвидения за него обект. Твърди, че З. се съгласил, но не му
6
изплатил уговорената сума, а се разбрали това да се случи при прехвърляне
на обекта. След като не получил обещаната сума, ищеца след консултация с
адвокат, настоял З.Д. да му издаде запис на заповед за тази сума. Твърди, че
понастоящем „Г. К.“ АД няма задължения към „А. с.“ ЕООД .
При данните, установени от коментираните до тук доказателствени
средства ще се разгледат наведените от ответниците възражения, касаещи
действителността на записа на заповед, тъй като евентуалната им
основателност ще обуслови извод за недължимост на сумата, за която е
издаден, съответно неоснователност на иска за установяване съществуване на
вземането за същата тази сума.
Записът на заповед, издаден от „Д.“ ЕООД на 24.08.2018г. не е нищожна
сделка, поради заобикаляне на закона, тъй като от ответниците не е посочен
закона, който е заобиколен, нито е установено подобно заобикаляне. Сделката
не е и абсолютно симулативна, тъй като подобен порок е приложим при
двустранните договори, а не при едностранните сделки. Менителничният
ефект не е и унищожаем на посочените основания, тъй като от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, за това, че издателя му е
бил заплашван или принуждаван от ищеца да подпише записа на заповед. Не
са посочени никакви конкретни фактически действия с извършването, на
които ответника да е бил заплашван или принуждаван при формиране на
волята си за издаване на ценната книга. Твърдението, че заплахата се изразява
в това, че ищеца ще съдейства за прекратяване на учредените между
дружеството издател и „Г. - К.“ АД отношения, без връщане на платения
аванс, както и за прекратяване на процедурата по кредитиране на дружеството
ответник, с цел плащане на цената по предварителния договор не са такива,
които да обосноват порок на волята у задължилия се. От една страна същите
останаха недоказани, а дори и да бяха този извод следва с оглед наличието на
знание у всяко лице, което е дееспособно, че отношенията между
съдоговорители могат да бъдат преустановени само от страните по тях и при
уговорени от тях условия. Заявеното от свидетелите Д. Х. и В. Л., че З.Д. бил
притеснен от подписания запис на заповед, както и нервен от задължаването
му със същия от една страна, всъщност пресъздават твърдения на З.Д., но не
съдържат данни за конкретно възприети обстоятелства от свидетелите, които
да сочат на налично действие на ползващото се от сделката лице или трето
лице, което да възбуди основателен страх в автора на едностранната сделка,
които да са опорочили формиране на волята му. Подобни заплашващи
действия, които обективно да формират основателен страх не са посочени от
ответниците, нито са установени от събраните по делото доказателства.
Изводът е, че се касае за действителна едностранна сделка – запис на
заповед, която по необходимост задължава издателя й. Този извод е направен
и от първостепенния съд, поради което и настоящия състав счита, че не се
нуждае от корекция.
По отношение на твърдяното каузално отношение за обезпечаване
7
изпълнението на задълженията, по което е издаден изпълнителния лист
първоинстанционният съд е приел, че такова е установено и същото се
изразява в това, че с издадения запис на заповед „Д.“ ЕООД е гарантирало
плащане на цената за уговорения по сключения с „Г. - К.“ АД недвижим имот.
Задължението за плащане на цената на уговорения имот е за купувача по
сделката т.е. за „Д.“ ЕООД, поради което и приемането на подобна кауза
означава, че всъщност издателя е гарантирал изпълнението на свое
задължение към трето лице – „Г. К.“ АД, без да е обоснована – фактически и
правно съпричастността на ищеца към това изпълнение. Вярно е, че
съществуват твърдения от ответниците за неуредени финансови отношения
между възложителя „Г. - К.“ АД и строителя „А.“ ООД на сградата, в която се
намира имота, предмет на сключения предварителен договор, но същите са
недоказани по делото, нито е установено, че именно с плащане на цената по
сделката ще бъдат същите окончателно уредени, за да се приеме, че записа на
заповед е издаден с цел обезпечаването им.
Според настоящият състав на съда действителното основание за
издаването на записа на заповед от „Д.“ ЕООД е това да се обезпечи
вземането на ищеца, което същия е твърдял, че има като притежател на
обещания от „Г. К.“ АД недвижим имот, предвид съществуващия спор между
обещателя и строителя досежно правата върху него. Този извод се налага
като се съобразиха и обясненията на самия ищец, дадени по реда на чл. 176
ГПК, който сочи, че от баща си знае, че обещания от „Г. К.“ АД имот е
предвиден за него, както и че е бил посъветван от баща си да „вземе някакви
пари от това помещение“, поради което и настоял ответника да му издаде
запис на заповед за 35 000 лв., със заплащането на която сума считал, че ще
бъде обезщетен за това, че „негов“ имот му е продаден. Именно това
разбиране на ищеца е основанието да поиска от З.Д. да му издаде запис на
заповед за сумата от 35 000 лв., която сума си „определил като обезщетение“
и което искане е било удовлетворено. Подобно „обезщетение“ на ищеца обаче
не се доказа да е дължимо, тъй като не се установи по отношение на обещания
имот да са налице права, притежавани от ищеца, респ. от дружеството „А.“
ООД, поради което и след като не е установено вземането, чието
обезпечаване е сторено с издадения запис на заповед, то не съществува и
вземането, за което е издадена ценната книга. В случай, че това не бъде
зачетено би се стигнало до реализиране на правата по менителничния ефект и
удовлетворяване на кредитор на вземане, което не съществува.
Наложилият се извод е съобразен с факта, че обясненията на страна по
реда на чл. 176 ГПК представляват твърдения и подлежат на пълно и главно
доказване, освен в случаите, в които съдържат признания за неизгодни за
страната факти, какъвто е настоящия случай. Самият ищец е посочил
основанието за издаване на записа на заповед, поради което и именно в
негова тежест стои установяването на това основание. След като не е
установил наличието на вземане с произход „обезщетение“, за обезпечаване
на което е издадения на 24.08.2018г. запис на заповед, то неговата
8
гаранционна функция не е възникнала.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения от първостепенния съд при
разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на установяване
факти. В конкретният случай нито в исковата молба, нито в допълнителната
искова молба ищеца е навел каузално правоотношение, за да възникне
задължение за съда да разпределя доказателствена тежест по отношение на
този факт. Това е сторено едва в обясненията на ищеца по реда на чл. 176
ГПК, които въззивният съд цени като признание по смисъла на чл. 175 ГПК с
доказателствена стойност за релевантните по спора факти. Следва да се има
предвид, че въпреки наведеното от жалбоподателя оплакване доказателствено
искане пред въззивния съд не е направено при условията на чл. 266 ГПК.
Изводът е, че противно на възраженията на жалбоподателя съдът при
разпределение на доказателствената тежест, досежно твърдяните и относими
факти и обстоятелства от страните се е съобразил изцяло с разясненията,
дадени с т.17 на ТР № 4 от 18.06.2014г., постановено по т.д. № 4/2013г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
Макар и с различни мотиви, решаващия първоинстанционен съд е
достигнал до същия извод за неоснователност на предявения иск, поради
което и постановеното от него решение като законосъобразен отговор на
повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.
78, ал.3 ГПК на ЗДР. Й. Д. ЕГН ********** се дължат разноски, които
съглансно приложения списък на разноските са в размер на 2000 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение и за заплащане на които
следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21036 от 28.05.2021г., постановено по
т.д.№ 38 по описа за 2020г. на ОС Смолян.
ОСЪЖДА Т. С. ЕМ. ЕГН ********** с адрес гр. К., обл. К., ул. В. А. №
*, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на ЗДР. Й. Д. ЕГН ********** сума в размер
на 2000 лв., представляваща направени разноски за въззивната инстанция по
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10