Решение по дело №2142/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на И.С.В., против решение № 1112/ 21.07.2023 г. по НАХД № 597/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ НП № 19-0819-005768/22.10.2019 г. и В. е осъден да заплати разноски на ОДМВР-Варна в размер на 80 лв. и на ВРС в размер на 253,24 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, предвид пропускът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК за изтекла погасителна давност, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените в двете производства разноски . В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Т. молба с.д. 15927/9.11.2023 г. , съдържаща искане за присъждане на разноски съобразно приложен към нея списък.

Ответникът Началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 15852/7.11.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП са наложени на основание чл. 179, ал.2,пр.1 от ЗДвП и чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП на настоящият касатор, съответно глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 10 лв. за нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, а именно : затова, че на 10.09.2019 г. в 17.25 ч., в гр. Варна, на бул. „Осми приморски полк“ , като водач на лек автомобил „Ягуар“ с рег. № **, в посока изхода до кръстовището с ул. „Бр. Миладинови“, управлява автомобила с несъобразена с интензивността на движението скорост и блъска спрелият пред него л.а. „Опел“ с рег. № **, причинявайки ПТП с материални щети, като не носи контролен талон към СУМПС.

За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел, че възражението за изтекла погасителна давност било оборено от заключението на експертизата по делото, от което се установявало, че АУАН бил надлежно връчен на въззивника.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

Безспорен по въззивното дело е бил факта за връчване на процесното НП на В. на 20.01.2023 г. Същевременно, няма доказателства за предприемане от наказващия орган на каквито и да било процесуални действия през периода от датата на издаване на НП – 22.10.2019 г. до посочената дата на връчването му – 20.01.2023 год. Съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по отношение на давността за погасяване на административно-наказателното преследване са приложими разпоредбите на чл.80 и чл. 81 от НК. Според посочената в НП дата на нарушението 10.09.2019 г. , давността съгласно чл.80, ал.3 от НК започва да тече от същата дата и съгласно чл.81, ал.2 от НК е прекъсната на 22.10.2019 г. на която дата е издадено обжалваното НП, съответно от тази дата започва съгласно чл.81, ал.2, изр.2 от НК да тече нова давност. Доколкото наложените адм. наказания представляват глоба, то съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК срокът на новата давност е 3 години. След издаването на НП не са предприемани действия спиращи или прекъсващи новия 3-годишен давностен срок, при което той е изтекъл на 22.10.2022 год., т.е. преди връчването на НП на В. на датата 20.01.2023 год. При тези обстоятелства, когато давностния срок по чл.11 от ЗАНН във вр. с чл. 80,ал.1, т.5 от НК е бил изтекъл още преди датата на подаване до ВРС на въззивната жалба, възможността за осъществяване на административно-наказателното преследване е била изключена, поради което правилното приложение на материалния закон е предполагало отмяна на обжалваното НП. Като е постановил обратния правен резултат и е потвърдил процесното НП, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на постановеното от него въззивно решение, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при разглеждане на делото по същество от касационния съд съгласно чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения за изтекла давност.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а касатора има право на такива за две съдебни инстанции- въззивна и касационна. Съгласно приложените на л.20-23 от делото на ВРС доказателства, сторените от В. разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. Т. процесуално представителство по въззивното дело са в размер на 400 лв. Според приложеният на л.21 /гръб/ от касационното дело договор за правна защита и съдействие №4/29.08.2023 г., разноските за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. Т. процесуално представителство в касационната инстанция също са в размер на 400 лв. Съобразно общият размер от 210 лв. на наложените глоби, минималният размер на адв. възнаграждение съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400 лв. , поради което възражението за прекомерност на ответника е неоснователно, т.е. ЮЛ към което принадлежи наказващия орган следва да заплати на касатора разноски за две инстанции в размер на 800 лв.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 1112/21.07.2023 г. по НАХД № 20233110200597/2023 г. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от Началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ НП № 19-0819-005768/22.10.2019 г. , с което на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДвП са наложени на И.С.В. съответно глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР- Варна да заплати на И.С.В. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 800 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: