Р
Е Ш Е
Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Елин Пелин, 15 февруари 2021
г.
РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1047/2019 година по описа на РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид следното:
С
исковата си молба Д.С.М., ЕГН ********** чрез адв. Каракашева – СтАК със
съдебен адрес:***, офис 1 е предявил срещу ответницата В.Д.К., ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Излагат се твърдения, че от
съвместното съжителство на страните по делото се родили децата им Е.Д.М., ЕГН **********
и К.Д.М., ЕГН **********. Тъй като взаимоотношенията на ищеца и ответницата се
влошили през 2018 г. те се разделили, като ищецът напуснал съвместно
обитаваното жилище, негова собственост, находящо се в с.Н., Община Елин Пелин,
ул. „…….“ № и си наел под наем квартира
в гр.С., която била в близост до училището и детската градина на децата, а
жилището в с.Н., оставил на децата и ответницата, с цел да не променят
обстановката, с която са свикнали. Това решение било продиктувано единствено от
желанието да осигури на децата си спокойствието на дома и същевременно да бъде
близо до тях при посещенията им в училище и детската градина в гр.С., ж.к. „…..“
и да участва активно в тяхното отглеждане и възпитание, както и да бъде в помощ
на майката, ако и когато тя има нужда.
След раздялата на страните по делото,
ответницата започнала да препятства
контактите на ищеца с децата, което поражда правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Счита, че право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители, като мерките за
лични отношения с оглед конкретните обстоятелства по казуса, следва да
предоставят най-широка възможност за общуване
и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда от интереса на детето. Моли
съдът при постановяване на режима да
съобрази закона и конкретните обстоятелства по казуса, вземайки предвид,
че децата са изградили самостоятелни навици – едното посещава детска градина, а
другото е ученичка в първи клас и не са изцяло зависими от своята майка, поради
което да приеме, че режима на виждане на
бащата с децата следва да се определи и в разширени граници, за да може бащата
да осъществи пълноценно общуване с дъщерите си. Бащата има разбиране за
родителските грижи и отговорност и е в състояние да задоволи нуждите и
потребностите на дъщерите си, в жилището на бащата има уславия за пребиваване
на децата, а в интерес на децата е да общуват с баща си. Иска се съдът да
определи следния режим на лични отношения:
-
Всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца с преспиване от
18.00 ч. в петък до 18.00 часа в неделя
-
Всеки първи и трети четвъртък от месеца с преспиване от 17,30 ч. в
четвъртък, когато бащата ще взима децата от училище и детска градина до 07,30 ч. в петък, когато бащата ще ги
оставя в детската градина и в училище, а ако съответния петъчен ден е почивен
за децата и не посещават занятия, бащата следва да ги върне в дома на майка им
в 18.00 ч.
-
Един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката
-
По време на Коледни, Новогодишни и Великденски празници, както следва:
всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12.;
-
Всяка четна година за времето от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01.
-
Всяка четна година за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. в
понеделник /втория ден от Великден
-
По време на личните празници на децата /рожден ден и имен ден/ всяка четна
година за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч. на съответния ден и всяка нечетна
година за времето от 18.00 ч. на предходния ден до 18.00 ч. на деня на личния
празник с преспиване, като режима се отнася и за детето, което в съответния ден
няма личен празник
-
На собствения на бащата рожден ден за времето от 18.00 ч. на деня до 18.00
ч. на следващия ден
Децата следва да се взимат от бащата
от дома на тяхната майка в с.Н., община Елин Пелин, ул. „……“ № , където е
тяхното местоживеене и да се връщат отново там с изключение на всеки първи и
трети четвъртък от месеца, когато бащата ще взима децата от учебните заведения
и ще ги връща отново там.
Моли съдът да се произнесе и по
целия пакет от мерки, като местоживеене, издръжка, режим на лични отношения,
като съобрази, че бащата не възразява
местоживеенето на децата да бъде при майката и на нея да се предостави
упражняването на родителските права, като бащата заплаща необходимата издръжка.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответницата В.Д.К., като в срока по чл.131
от
Излагат се твърдения, че ищецът
сам решил да напусне съвместно обитаваното жилище през месец декември 2018 г.
след като отношението му към ответницата станало непоносимо. Не се оспорва
обстоятелството, че ответницата останала да живее в жилището в с.Н., което е
собственост на ищеца, но се твърди, че самата ищца е вложила огромен ресурс от
средства за ремонт и извършване на подобрения в него, в името на семейството и
децата. Между ищеца и ответницата се водели и разговори за учредяване право на
ползване върху имота, но ищецът категорично отказал. Ответницата напълно
съзнавала неконтролируемата избухливост и нетърпимост у ищеца, както и
манипулативното му поведение да се възползва от обстоятелствата, липса на проява
на разбиране и отстъпчивост от негова страна, като дори уговорил ответницата да
изтегли потребителски кредит, със сумата от който си закупил автомобил. Този кредит все още не
е погасен, като всяка месечна вноска се внася от ответницата, а ищецът след раздялата
взел автомобила за себе си. Тъй като ответницата всеки ден транспортира децата
от с.Н. до гр.София в ж.к. „Младост“, където те посещават детска градина и
училище, тя сключила договор за лизинг за закупуване на автомобил, с който да
гарантира транспорта на децата спокойно и безпрепятствено. В този смисъл освен
потребителският кредит, чиито средства са усвоени от бащата, за закупуване на
личен автомобил, то ответницата заплаща
и месечни вноски по лизингов договор.
Сочи, че не е вярно твърдението,
че препятства контактите между децата и бащата, тъй като те редовно
осъществяват контакт с баща си, като не се оспорва необходимостта децата да
общуват редовно с бащата. Твърди се, че след раздялята на родителите, бащата не
заплаща издръжка на децата си и всички разноски
се покриват само от майката, включително и разноските за поддръжката на
жилището, както и заплащането на консумативи – битови сметки, а бащата неплащайки
издръжка не изпълнява едно от основните си задължения, които да влияят
положително в насока повишаване на родителския му капацитет. Това се разбира и
от твърдението на ищеца в исковата молба за възможност за заплащане на издръжка
в минимален рамер, който в никакъв случай не отговаря на възможността на бащата
и на нуждите на децата и тяхното отглеждане, както и не водят до промяна в
стандарта, който е бил осигуряван от родителите, по време на съвместното им
съжителство. Като аргумент, че бащата не желае децата да променят обстановката
в която те живеят, то той следва да се съобрази и с техните нужди от финансово
естество – отопление, храна, дрехи, обувки, пособия, извънкласни занимания,
изучаване на чужд език, разходи за транспорт, доколкото всеки един ден майката
превозва децата от с.Н. до гр.София, където те посещават детска градина и
училище.
Ответницата взема становище, че
предложеният от ищеца режим е неоснователно разширен и непоследователен, с риск
да доведе до силно объркване у децата, който освен всичко останало не е
съобразен с техния интерес, като ги поставя в положение на разпокъсаност и
невъзможност да имат установеност в дома си. Не се възразява по т.1 от
предложеният режим, а именно бащата да взема децата в петък – от 18.00 ч. до
неделя в 18.00 ч. Прави се възражение по т.2, с която се търси всеки четвъртък
на първата и третата седмица, бащата да взима децата за контакти с преспиване.
Този режим довежда до разпокъсаност на личното време на децата и тяхната майка
и не е в техен интерес, тъй като децата нямат лични вещи и багаж при баща си,
което ще доведе до допълнително усложнение, както и до липсата на уседналост у
децата. Не се възразява срещу искането бащата да взема децата един месец през
лятото, през времето, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Възразява се и срещу предложеният режим във връзка с личните празници на децата
– рождени дни и именни дни, тъй като предложеният такъв не е в интерес на
децата и лишава на практика единия родител от възможност да бъде с детето си по
време на празника му.
В този смисъл се иска съдът да
отхвърли исковете като недоказани и неоснователни.
В срока по чл.131 от ГПК с
депозирането на отговора на исковата молба от В.Д.К. е предявен насрещен иск с
правно основание чл.127, ал.2 от СК срещу Д.С.М., като се моли съдът да
постанови решение, с което да предостави
на ищцата В.Д.К. упражняването на родителските права над малолетните
деца Е.Д.М. и К.Д.М.на ищцата В. Д.К., да определи местоживеенето на децата да
е на постоянния адрес на майката, предвид обстоятелството, че майката и децата,
всеки един момент може да бъдат поканени да напуснат жилището, което обитават.
Моли се съдът при определяне режима на лични контакти между бащата и децата, да
постанови бащата да ги взима от
постоянния или настоящ адрес на майката, която в случай на промяна на адреса
следва да уведоми бащата, както и в случай, че децата и майката се намират в дома
на нейните родители в гр.Велинград, то бащата следва да ги взима от там и връща
там, поради обстоятелството, че по време на ваканциите, децата много често
остават за по-дълги периоди от време там.
Относно дължимата издръжка се
излагат твърдения, че ответникът реализира доходи в голям размер, поради което
не би следвало да се затрудни в плащането на издръжка на децата в размер на
500.00 лева за всяко едно от двете деца, а и не покрива никакви разходи по
поддръжката на жилището, нито покрива месечните нужди на децата. Претендираната
издръжка, която се иска се формира на база половината от разходите за храна,
отопление, транспорт, лечение, дрехи и обувки, пособия, извънкласни занимания
за голямото дете заплащане на такси за хранене в училище и занималня, а за
малкото дете такси за детска градина и допълнителни дейности. Ищецът не е
заплащал разходи на децата, нито издръжка от момента на раздялата.
Прави искание за определяне на следния режим на лични
контакти:
-
Всяка първа и трета седмица от месеца в петък от 18.00 часа до 18.00 ч. в
неделя
-
30 дни през лятната ваканция, с преспиване при бащата, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на майката
-
Коледните и великденските празници при майката, а Нова година и майските
празници при бащата
-
Личните празници на децата – рождени и именни дни на децата, да се
празнуват съвместно от двамата родители или бащата да взима децата в деня,
следващ празника им, без преспиване
-
Рожденият ден на майката децата да бъдат с нея, а на рождения ден на бащата
– децата да бъдат с него
-
Моли се съдът да осъди ответника да заплаща на двете си деца месечна
издръжка в размер на 1000.00 лева или по
500.00 лева за всяко от децата за период от една година назад, ведно със
законната лихва за всяка просрочена сума.
Предявен е и иск с правно основание
чл.149 от СК с искане за осъждане
на бащата Д.С.М. да
заплаща издръжка за минало време на малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен
представител В.Д.К. в
размер на 500 лева месечно за
всяко дете поотделно една година преди предявяване на иска в съда считано
от 20.12.2018 г. до 20.12.2019 г.
Препис от насрещната искова молба и
доказателствата са връчени на ответника по иска Д.С.М., който в срока по чл.131
от ГПК депозира писмен отговор, с който
взема становище, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че децата Е.Д.М. и К.Д.М.са родени от съвместното
съжителството на страните по делото, както и искането родителските права по
отношение на децата да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
местоживеенето им да е при нея, въпреки огромното желание на ответника да общува ежедневно със своите дъщери, да е част
от тяхното ежедневие, грижи и възпитание. Но с оглед възрастта на децата и при
приключил съвместен семеен живот, те ще
бъдат най-добре при своята майка.
Оспорва се иска в частта за заплащане на
месечна издръжка в размер на 500.00 лева за всяко дете поотделно, тъй като
децата все още са малолетни на четири и осем години, поради което съдът следва
да определи само приемливия минимум, който
неотглеждащият родител е длъжен да плаща, а не такива разходи, които са
от луксозно естество, направени по преценка от другия родител. Обективните
нужди на децата според своето естество
обхващат най-необходимото за живот в разумни граници – храна, облекло,
елементарно домакинство, книги, учебници, помагала, пособия и играчки,
евентуавно разходи за културни развлечения и лични интереси. Следва да се
вземат предвид и специфичните нужди произтичащи от възрастта на децата,
свързани с бързото израстване, посещение на училище и детско заведение за
ежедневни грижи или осигуряване на такива в
домашни условия. Няма никаква пречка, при възможност и желание родителят
да дава средства, надхвърлящи размера, указан от съда, а и ответникът
многократно е заявявал готовността си да дава такава при необходимост и
постигнато съгласие за целесъобразност. Претендираният размер от 500.00 лева за всяко дете е необосновано висок и не е съобразен с
техните нормални и неотложни месечни нужди и с възможностите на бащата
безпрепятствено да я дава. Следва да се съобрази и факта, че бащата е
предоставил безвъзмездно собственото си жилище /къща, находяща се в с.Н.,
община Е., ул. „…..“ № ./ на майката и децата, за да живеят в него, като това
жилище не представлява семейно такова по смисъла на чл.26 от СК. Осигурявайки
жилище на децата си, бащата дава част от месечната им издръжка в натура, а
майката от своя страна не заплаща наемна цена за жилището, в което живее с
децата и следва да покрива само част от разноските по него – ток, вода и то не
за целия период на фактическата раздяла, а за времето от края на лятото през
2019 г. до момента. Този факт не се оспорва от насрещната страна. Ако бащата не
беше осигурил жилище за децата си, месечните разходи на ищцата за наем на
жилище, в което да живее с децата би се отразило на месечните й разходи, които
биха скочили неимоверно много, в т.ч. и за децата. От друга страна ответникът
лишавайки се от собственото си жилище е принуден да прави ежемесечни разходи с
цел да осигури такова за себе си. Този факт е от съществено значение за
определяне на общия размер на дължимата издръжка за децата и частта от нея,
която следва да заплаща бащата, поради което се сочи, че справедлив размер на
издръжка е около нормативно установения минимум.
Относно твърденията на ищцата, че била
принудена да изтегли потребителски кредит и да го изплаща се противопоставя
твърдението на ответника, че по време на съвместното съжителство на страните,
той също е теглил потребителски кредит в доста по-голям размер и съответно го е
погасил, но тази факти са без значение за настоящия спор и касаят неуредени
имуществени спорове между страните в резултат на десет годишното им съвместно
съжителство.
Твърденията на ищцата, че заплащаните от нея
вноски по договора за потребителски кредит от 12.05.2016 г. и лизингови вноски
по Договор за лизинг на автомобил от 19.08.2019 г. са част от разходите по
издръжката на децата са неоснователни. Транспортирането на децата от с.Н. до
гр.София може да бъде извършено по много и различни начини и в никакъв случай,
направената от ищцата покупка на чисто нов автомобил не обосновава иска й за
издръжка в претендирания размер. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
детската градина на децата и училището в гр.София се намират в непосредствена
близост до местоработата на ищцата – а
именно гр.София, р-н ….. ул. „…………….“ № …., детската градина е № 56 „…..“ с
адрес гр.С., ж.к. „…..“ ул. „……….“ № 13 и 10 СУ „…………“ – гр.София, с адрес ж.к.
„М.“ ул. „……….“ № .1. Този факт опровергава твърденията й, че пътуванията й до
гр.София и разходите й за транспорт са свързани само и единствено с децата и са
с цел посещенията им в детска градина и училище.
Оспорват се доказателствата представени за
лечение на децата, тъй като разходите, които са направени за здравни стоки, в
т.ч. и лекарства за децата, са възстановими в пълен размер и са част от
здравния пакет, който имат двете деца по сключена от ответника и неговия работодател „…………“ АД
медицинска застраховка, срокът на валидност на която е до 30.06.2020 г., но
всяка година се подновява. Покритието на сключената застраховка в полза на
децата е ниво „Премиум“ и включва болнична и извънболнична медицинска помощ и
възстановяване на разходи. Разходите за лечение на децата са поети от бащата,
който сам и със своя работодател
осигуряват плащането на медицинската застраховка, в чието покритие влиза и
покриването на всички разходи за здраве на децата.
Оспорват се и
представените от ищцата доказателства за разходи, свързани с извънкласни
езикови занимания на детето Е. в частно езиково училище „……“ ООД. Не се спори,
че разходите по него се заплащат изцяло от ищцата, но същото не е от
категорията нормални и неотложни месечни нужди за детето, за да се включи в месечната издръжка, която
се претендира за заплащане и от бащата. Целесъобразността на този разход е преценен
от майката и не следва тази преценка да бъде основание за задължаване на бащата
с нещо, доколкото е необходимо детето на тази възраст ежедневно да бъде
обучавано на чужд език в частно училище, при положение, че то е записано да
посещава училищни занятия и тази година
завършва първи клас. В този смисъл подобен разход не засяга нормалните и неотложни месечни нужди на
детето и не следва да бъде включван към
необходимата за детето месечна издръжка, която се следва от бащата. Още по
време на съвместното съжителство на страните по делото, ответникът е имал
резерви към финансирането на подобен вид обучения и не е участвал в същото, тъй
като е плод на амбицията на майката и следва да остане в нейна тежест.
Ответникът е склонен да участва във финансирането на всякакви допълнителни
разходи за децата, които не се включват към месечната издръжка, стига същите да
са преценени и от двамата родители като необходими и целесъобразни.
Твърди се, че не е вярно, че бащата не е
изпълнявал нито едно от основните си задължения и не е изплащал издръжка за децата
си и че всички разноски за издръжката на децата са поети от тяхната майка в
периода след фактическата раздяла. Още от първия ден на раздялата, бащата
участва в издръжката на децата в натура, като им е осигурил жилище, в което да
живеят. До лятото на 2019 г. е заплащал всички сметки по къщата – ток вода, ТВ,
интернет СОТ и др., участва в издръжката на децата като им осигурява и
разходите за здраве чрез пълен здравен пакет към медицинска застраховка в ЗК
„Евроинс“, осигурил е и разхода по
ползавнето на мобилни услуги от голямото дете Е. като заплаща месечен абонамент
за ползваните от нея услуги към
оператора „Теленор България“ ЕАД, а от месец март редовно заплаща месечна
издръжка за децата си, чрез тяхната майка в размер на 400 лева общо и за двете
деца.
Оспорват се
твърденията на ищцата, че ответникът е въвел твърдения и обвинения, които целят
да вменят вина у ответницата; че ответникът е напуснал съвместно обитаваното
жилище, тъй като отношението му към ищцата е станало непоносимо; че е дал какъвто
и да е повод на ищцата да смята, че във всеки един момент може да поиска децата му да напуснат дома, който
обитават; че ищцата е вложила огромен ресурс от средства за ремонт и подобрения
в имота; че ответникът притежава неконтролируема избухливост и нетърпимост,
както и манипулативно поведение да се възползва от обстоятелствата, липса на проява на разбиране
и отстъпчивост, че под натиск и с манипулация ищцата е била въвлечена от
ответника в една неизгодна за нея сделка, а именно теглене на потребителски
кредит и неговото изплащане. Тези твърдения на ищцата нямат отношение към
предмета на настоящия иск, а касаят лични имуществени отношения между страните.
Съдът
след като взе предвид становищата на
страните, събраните доказателства намира
за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните по делото,
а и от представените по делото удостоверения за раждане от Община Елин Пелин, Софийска област се
установява, че Д.С.М., ЕГН ********** и В.Д.К.,
ЕГН ********** са родители на децата Е.
Д..М., ЕГН ********** и К.Д.М., ЕГН **********.
От
удостоверение за съпруга и родствени връзки № РМЛ19-УГ01-34515/12.12.2019 г.
издадено от район М., С. община се установява, че Д.С.М. е разведен.
Представен
е Договор за наем от 17.02.2018 г., от който се установява, че Д.С.М. е
наемател на жилище, находящо се в гр.С., ж.к. „……“, бл…, ет…, ап…, както и
Договор за наем от 30.01.2020 г. сключен от Д.С.М., в качеството му на наемател
на жилище, находящо се в гр.С., ж.к. „….“, представляващо апартамент № 81 в „…………….“,
вх., ет..
От договор за мобилни услуги се установява, че
Д.С.М. е сключил договор за предоставяне на телефонен номер и мобилни услуги с
Теленор България.
Представено
е удостоверение изх. № 142-023/5/29/2020 г. изходящо от Алианц Банк
България АД, в което е отразено, че Д.С.М. е изплатил изцяло ползвания от него
Потребителски кредит в размер на 50000.00 лева.
Видно от служебна бележка № 122/12.02.2020 г.
издадена от Детска градина № .. „……“, С., район „……“ е, че К.Д.М., родена на ***
г. посещава първа Б група за учебната
2019-2020 г.. Представена е и квитанция за заплатена такса към
ДГ № …… за К.Д.М..
От
служебна бележка № И-972813.02.2020 г. издадена от 10 СУ „……..“ гр.С., район М.
се установява, че Е.Д.М. е записана в 1б клас, дневна форма на обучение за
учебната 2019-2020 г.
Представено е удостоверение от ДЗЗД „Здравословно хранене“, удостоверяващо,
че ученичката Е.Д.М. се храни в училищния стол през учебната 2019-2020 г., като
цената на купон на ден е в размер на 3.00 лева.
От
служебна бележка издадена от „…..“ ЕООД е
видно, че Е.Д.М., се е хранила в училищния стол през учебната 2018-2019 г.,
като цената на седмичната храна възлиза на 12,50 лева.
Установява се от служебна бележка издадена от клуб по спортни танци „….“,
че Е.Д.М. участва в школа по танци през учебната 2019-2020 г. и заплаща месечна
такса в размер на 45.00 лева за месеците от октомври до май включително.
Представена е служебна бележка издадена от управителя на
Луис Карол, в която е отразено, че Е.Д.М. посещава комплексна
извънкласна дейност съгласно договор от 17.05.2018 г. между В.Д.К. и Л.К. ООД.
За комплексната дейност В.Д.К. заплаща
годишна такса в размер на 1980.00 лева разделена на девет равни месечни вноски
по 220.00 лева от септември до май всяка учебна година. Представени са и
квитанции удостоверяващи плащане към Л. К. ООД.
Видно от
удостоверение изх. № 94/17.02.2020 г. издадено от Х. П. Г. Д. Б. С. ООД е, че В.Д.К.
е получила в периода от месец февруари 2019 г. до месец януари 2020 г. нетно
трудово възнаграждение в размер на 28687,40 лева.
Представени са разписки за заплащана
ел.енергия на името на абонат Д.С.М. с вносител В.Д.К., както и фискални бонове за закупувано
дизелово гориво и хранителни продукти и стоки за бита.
Представени са два броя амбулаторни листа за К.Д.М.и
един за Е.Д.М., в които са отразени прекарани заболявания от децата, рецепти
издадени на двете деца, както и фактури за закупени фармацевтични продукти за
двете деца. Представен
е договор за лизинг № 02-DL-*********.08.2019 г. и съпътстващи го договори със застраховател, Общи условия,
добавък към гаранционни условия за фабрично нови автомобили Шкода, специални
условия за лизинг, стандартен европейски формуляр, тарифа на таксите на Е. А.
ООД, от които е видно, че на В.Д.К. е
предоставен на лизинг автомобил Ш. модел ……. със срок от 12 месеца с размер на
вноската 382,92 лева. Представени са и платежни нареждания удостоверяващи заплащане на лизингови вноски от В.Д.К..
От
договор за потребителски кредит от 12.05.2016 г. се установява, че същия е
сключен между Райфайзенбанк България ЕАД и В.Д.К., с който на В.Д.К. е
предоставен кредит в размер на 10270.00 лева със краен срок на погасяване
05.06.2022 г. и погасителен план към него.
Представен е и Договор за автоматично заплащане на комунални услуги от
12.05.2016 г. сключен между Райфайзенбанк България ЕАД и В.Д.К., както и
извлечение от сметката на В.Д.К. удостоверяваща извършени разходи в периода от
05.01.2018 г. до 12.02.2020 г.
По
делото са представени преводни нареждания, които удостоверяват заплащана
месечна издръжка за месеците март, април, май 2020 г. извършена от Д.С.М. с
получател В.К. в размер на 400.00 лева месечно.
Представени са здравни карти на името на Е.Д.М.
и К.Д.М.издадени от Евроинс, удостоверяващи абонаментно обслужване и
възстановяване на разходи за получаване на извънболнична медицинска помощ,
болнична медицинска помощ и здравни стоки.
От
изготвения социален доклад от АСП
Дирекция Социално подпомагане Слатина
се установява, че бащата е трудово ангажиран и споделя, че децата общуват с
близките от семейния кръг на родителите на бащата, както и с приятелския си
кръг от училище. Бащата споделя, че е налице силна емоционална връзка между
него и двете деца, но твърди, че не е бил на нито един семеен празник с децата
след раздялата. В хода на социалното проучване бащата сътрудничи на АЗД при ДСП
Слатина. Предлага се съдът да постанови решение, което да защити интересите на
двете деца.
В
изготвения социален доклад от АСП Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин се
сочи, че майката и децата живеят в масивна къща в добро общо състояние, находяща се в с.Н., която е
собственост на бащата Д.М.. За децата има приспособена детска стая, като
хигиенно-битовите условия са много добри, отоплението е на ток. Майката е
трудово ангажирана, със стабилен месечен доход. Налице е подкрепяща среда за
децата от страна на бабата по майчина линия и бабата на децата по бащина линия,
както и приятели. Е. е ученичка във втори клас, а К. посещава детска градина.
Налице е емоционална връзка дете-родител. Майката В.К. ***. Предлага се съдът
да постанови решение, което да защити в максимална степен интересите на малолетните
деца Е. и К.+.
В хода на съдебното производство са разпитани
свидетелите З.А.М. и Г.С.Н. – водени от
ответната страна. И двете страни заявяват, че познават родителите на децата Е.и
К., както и че след раздялата майката
отглежда двете деца в къщата на ищеца, находяща се в с.Н., а ищецът е напуснал
жилището. След този момент ответниката сама отглежда двете си деца и покрива
разходите по тяхната издръжка, както и домакинството, в което живеят. Разказват,
че Елена е ученичка във втори клас и допълнително посещава извънкласни
действия, като занималня, езикова школа, спортни танци, тъй като е будно и
ученолюбиво дете. Калина е по-малка и ходи на детска градина. Родителите на В. - баба и дядо на децата са изключително
грижовни към внучетата си и много обичат да прекарват времето си с тях, поради
което когато децата пребивават при своите баба и дядо във Велинград, те
получават необходимите и адекватни грижи., като В. също пребивава там и полага
необходимите грижи за децата. Свидетелката Н. заявява, че са й известни случаи,
когато ищеца Д. е взимал децата от
Велинград, за да ги види и не й е известно родителите на ответницата да са
препятствали тези срещи. Свидетелката Н. заявява, че ищецът Д. също е грижовен
родител, който се грижи за децата си и би могъл да се спрява с тях и да ги
отглежда.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл.127, ал.2 от СК:
Производството по чл.127, ал.2 от СК не е исково, а представлява спорна
съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не
поражда последици, които да отричат или признават съществуването на подлежащите на защита
права, а има за цел единствено администрирането им, като се определи начина на упражняването им. Производството по спорната администрация е учредено, за да се даде възможност за
уреждане и реализиране
на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл.127 от СК, тъй като са пряко свързани със закрилата
на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е
сезиран изрично за всяко от тях.
Според нормата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не
са съпрузи, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях
да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася
относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения
и издръжката на децата.Следователно, при този иск съдът определя не само при
кого от родителите да живеят децата им, но и кой от тях да упражнява
родителските права по отношение на тях, режимът на лични отношения и
издръжката. В случая не е спорно между страните по
делото, че родители на децата Е.Д.М., ЕГН ********** и К.Д.М., ЕГН ********** са
страните по делото – Д.С.М. и В.Д.К.. Не е спорно и обстоятелството, че страните
по делото са имали фактическо съжителство, от което са се родили децата им,
като от края на 2018 г. са във фактическа раздяла, след която децата живеят и
се отглеждат в къща в с.Н., собственост на ищеца, от майката В.Д.К..
Не е спорен и въпроса на кого следва да бъдат предоставени родителските
права по отношение на децата Е. и К., тъй като и двете страни излагат
твърдения, че с оглед пола и възрастта на двете им дъщери, в техен интерес е упражняването на родителските права да бъде предоставено
на майката.
В тази насока и настоящият състав
споделя виждането на ищеца и ответницата относно местоживеенето на двете деца и
упражняването на родителските права спрямо тях, като намира, че в случая от
събраните по делото доказателства се установява, че майката притежва необходимия родителски капацитет, желание, авторитет и родителски надзор за изграждането на децата Елена и Калина
като пълноценни личности.
Спорни
по делото са част от въпросите относно обема на лични отношения между бащата и
двете му дъщери и как следва да бъде осъществяван, както и размера на дължимата
месечна издръжка от бащата на двете деца.
По отношение исковете относно режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права:
Съгласно чл. 127, ал.2 от СК при произнасяне относно
упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките
относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на
родителските права и детето, тъй като се касае за неотменимо
право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични
отношения. При определяне на подходящи мерки решаващи са
интересите на детето, които
следва да бъдат защитени в максимална степен, като следва да се има предвид
съществуващата между родителя и детето емоционална
връзка. В настоящия случай, както от приетите по
делото социални доклади, така и от свидетелските показания, се установява, че
ищецът е силно привързан към двете си дъщери, притежава необходимия родителски
ресурс за отглеждането и възпитанието им и не на последно място има желание по-често да вижда децата си
от обичайно установения в съдебната практика режим на лични отношения. Освен гореизложеното, при преценката на режима на лични отношения, който следва
да бъде определен от съда, съдът следва да съобрази и критериите заложени в ППВС № 1/12.11.1974 г. на Пленума
на ВС, изискващи защита всестранните интереси на децата
по тяхното отглеждане и възпитание, както и изискванията в Закона за закрила на
детето налагащи грижите за детето да бъдат в „най добър интерес на детето”. Посочените в § 1, т.5 от Закона
за
закрила на детето обстоятелства
макар и в основни линии да се припокриват с критериите в ППВС № 1//12.11.1974 г. на
пленума на ВС, също така ги
допълват, като изискват да се преценят и физическите,
емоционалните и
психическите потребности
на детето или вероятността на детето да бъдат причинени вреди и последиците от тях. По делото не е спорно между двамата родители,
обстоятелството, че между бащата и децата следва да бъде определен режим на
лични отношения два пъти месечно - всяка
първа и трета седмица от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с право на
преспиване, поради което съдът следва да
определи този режим. Страните не спорят и относно необходимостта бащата
да има възможност да взима двете деца по 30 дни през лятото, през периода, в
който майката не ползва платения си годишен отпуск. В останалите части, относно
два допълнителни дни от седмица и празничните дни, родителите не могат да
постигнат сами съгласие. В този смисъл настоящият състав намира, че
предвид установените по делото факти, сочещи, че бащата има необходимия
родителски капацитет, заявява и желание за по-чести контакти с двете си дъщери,
несправедливо би било същия да бъде лишен от възможността в продължение на почти
десет дни след виждане на децата, да няма физическата възможност да осъществи
контакт с тях, още повече, че децата учат и посещават детски заведения именно в
населеното място, в което бащата живее и пребивава постоянно, поради което не би
им се наложило да изминават дълги разстояния за тази среща. Напротив, жилището
на техния баща, който следва да ги вземе от училище и детска градина и после
отново да ги заведе на другия ден, е много по-близко от обичайното им
местопребиваване. В този смисъл, предоставянето на два допълнителни дни през
месеца, в които бащата да може да вижда своите деца, не би могло да повлияе
негативно на тяхното лично пространство,
а единствено би могло да засили още повече връзката родител-дете. В тази връзка
съдът намира, че на бащата следва да се даде възможност по-активно
да участва в отглеждането на децата, което би могло да се получи и с предложения от него вариант да вижда децата си и два пъти
месечно, като ги взима всеки втори и
четвърти четвъртък от месеца след
училище и детска градина, с право на преспиване и ги води в петък сутрин в
детската градина и в училище, вечерта след училище и детска градина да ги връща
обратно на адреса на майката, а ако петъчният ден е почивен да ги върне в дома
на майката в 18.00 часа в петък. Предложеният режим от ищеца и ответницата за
виждане на бащата с децата и един месец през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката,
съдът намира, че следва да бъде уважен, доколкото
и двамата родители го намират за адекватен и съобразен с психоемоционалното състояние на двете им деца. Заявеният режим от
ответницата относно Коледните и Великденските празници, при който децата да
бъдат при майката, а Нова година и майските празници при бащата, съдът намира
за явно несправедлив, тъй като всеки един родител следва да има възможност да
преживее и сподели с децата си подобни празници, а в този случай бащата ще бъде
лишен от възможността да сподели с децата си важни за семейната общност дни като
Коледа и Великден. Лишаването на единия
родител от такова преживяване, очевидно не би било и в интерес на което
и да било дете, тъй като същото няма да има възможност да съпреживее тези семейни
празнични дни и с другия родител и да опознае традициите в неговото семейство, като
това несъмнено ще се отрази на емоционално и психическото му развитие, ще
ограничи мирогледа му само до съпреживяване на тези празници с единия родител.
В този смисъл настоящият състав намира, че
следва да се предостави такъв режим относно празничните дни, при който
всеки един от двамата родители, ще може да има възможност да прекарва всички
празници със своето дете. Ето защо на бащата следва да се предостави възможност
да взима двете си деца на четна година за Коледа, на нечетна година за Нова
година, на нечетна година за Великден, всяка
четна година за 6 май - Герьовден, за
времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.; всяка нечетна година за 24 май Ден на св.Кирил
и Методий, за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.. Личните празници на децата –
рожден ден и имен ден следва да се празнуват съвместно с двете деца и двамата
родители, тъй като разделянето на децата от който и да било родител в такъв
ден, ще бъде лош пример за взаимоотношенията в семейството и би им донесло
неудовлетвореност и неразбиране на ситуацията, в която единия родител ще отсъства в такъв заначим за него ден.
Несъмнено бащата следва да има право да взема децата и на собствения си рожден
ден за времето от 18.00 часа на деня до 18.00 часа на следващия ден с право на
преспиване, като в случай, че следващият ден е учебен, следва да заведе децата
на училище, а вечерта след приключване на учебния ден и детска градина, да ги
върне в дома на майката. Майката също следва да има възможност независимо от
постановения по делото режим на лични отношения да прекарва своя рожден ден с
двете си деца. Така установената с решението времева рамка за контактите на
отсъстващия от ежедневието на детето родител, цели
да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията
родител - дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и
друг, по-разширен режим.
Относно мястото, от което бащата следва
да взима и връща децата, съдът съобрази и указанията
заложени в ППВС
№ 1/12.11.1974 г. на пленума на ВС, според което поддържането на личните отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, поначало трябва
да става в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това,
къде живее родителят, който упражнява родителските права. В този смисъл
съдът намира, че бащата следва да взима и връща двете деца единствено и само от
адреса на който децата и майката живеят постоянно.
Относно исковете за издръжка в полза на двете деца:
В чл.27, ал.2 от СК
е посочено, че отговорните за осигуряване на издръжка на всяко дете, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Ищецът твърди, че нуждите на децата, са в рамките на нормалните за възрастта разходи,
като няма данни да са налице специфични нужди, обуславящи по-висок размер
издръжка от обичайния минимален такъв. Ответницата претендира издръжка в размер на
500.00 лева за всяко едно дете, с твърдението, че за децата следва да се
заплащат допълнително такси за извънкласни мероприятния, транспорт, лекарства
и пр.
В Конвенцията за правата на детето /Приета от
ОС на ООН на 20.11.1989 г. ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ,
бр.32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991
г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на
нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.
Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по
отношение задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по
отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални
потребности, във връзка с осигуряване неговото развитие.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК
размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В конкретния случай, както
се установява от събраните по делото доказателства и двамата родители са в
трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да
осъществяват обичайните трудови дейности и реализират стабилни трудови доходи.
Не се твърди наличието на данни за задължения на някой от родителите да плаща
издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до
нуждите на децата съдът приема, че са присъщите за възрастта им от храна,
облекло, посещение на извънучилищни занимания и пр.. В този смисъл относно
размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат децата си, като в случаите, когато гледането се осъществява
изключително от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката.
В
процесния случай бащата е в работоспособна възраст, работи и за последната една
година е получавал средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер около 4270.04 лева, което се установява
от представеното по делото удостоверение от работодателя му. Майката също
е в работоспособна възраст, работи и получава средно месечно нетно трудово
възнаграждение в размер на 2390,61 лева, което се установява от представено
удостоверение изходящо от работодателя й.
Основен
принцип при определяне на необходимата издръжка и конкретния размер на
издръжката, която всеки родител дължи, е какви средства биха отделяли
родителите за издръжка на своето дете, ако живееха заедно с него. Извод какви
средства биха отделяли родителите за издръжка на непълнолетното дете, ако
живееха заедно с него, следва да бъде направен след преценка на доказаните
нужди на детето и доказаните възможности на родителите. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените
условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. С биологичното
израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и
възникват нови нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на
които са необходими повече средства. Към момента детето Елена е втори клас, което означава, че за нея
вече са налице по-големи нужди за задоволяване на училищните и извънкласни
потребности. По делото се събраха гласни и писмени доказателства, които сочат,
че детето Е. има желание и участва в извънкласни дейности – чуждоезиково
обучение, танци, които са свързани с допълнителни разходи. За К. все още не са
възникнали голяма част от сочените потребности, но и на нея след година-две й
предстои започване на училище, което ще доведе до нарастване на потребностите й
с оглед необходимостта от закупуване на пособия, които са необходими с оглед
образователните й потребности, заплащане на занималня, предвид данните по
делото, че и двамата родители работят и няма кой да се грижи през деня да двете
деца. Така от представените по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че отглеждането на двете деца е свързано с допълнителни разходи, с
оглед трудовата ангажираност на родителите и желанието на децата да посещават
извънкласни мероприятия, поради което и предвид динамичната икономическата
обстановка в страната и неизменно повишаване на цените на стоките и услугите присъждане
на издръжка в минимален размер би бил недостатъчен.
По аргумент от чл.125, ал.1 от СК задължението за издръжка е общо на двамата
родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради
което съдът следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на
детето издръжка. При съобразяване на вече изложеното по-горе, ведно с
икономическите условия в страната, пазара на работна ръка и размера на минималната
работна заплата (650.00 лева), предвиден да покрие основните базистни разходи
на възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните нужди на
малолетните деца посочени по-горе, съдът намира, че към настоящия момент за
задоволяване на потребностите на децата Е. и К. е необходима месечна издръжка в
рамките около 550.00 лева за всяко едно
от тях. Както бе посочено по-горе, по делото се събраха доказателства за
наличието на нужди, които да налагат определянето на завишен размер на
издръжката на децата с оглед социалното им и интелектуално развитие. По
аргумент от чл.143 от СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите на
правоимащия, но и от възможностите на лицето, което я дължи. Възможностите
на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. В тази връзка следва да се отчете фактът, че бащата
е в трудоспособна възраст, в която би следвало да осъществява трудови функции с
цел да осигурява издръжката на малолетните си деца. Ето защо може да се направи
извод, че той може да покрива повече от половината от дължимата от родителите
обща издръжка, а именно по 350.00 лева месечно, тъй като издръжка в по-голям
размер би била несъразмерна с необходимата такава за всяко едно от двете деца. Майката
следва да осигурява останалата по–малка част от общата издръжка, тъй
като при упражняването на родителските права, дава част от същата в натура
- издръжка на домакинството, в което живеят двете деца, като неизбежно върху нея
е и тежестта за възпитанието и ежедневните грижи за децата, свързани с немалък
обем ангажименти. Искът в останалата му част за разликата от присъдената сума
от 350.00 лева до пълния предявен размер от 500.00 лева се явява неоснователен
и недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Началният момент на издръжката се дължи считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, до настъпване на законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
По иска с правно основание чл.149 вр. чл.127, ал.2 от СК:
С насрещния иск се претендира и заплащането на издръжка за
минало време – иск с правно основание чл.149 от СК за една година преди
завеждане на иска в съда за периода от 20 декември 2018 г. до 20 декември 2019 г. в размер на 500.00 лева месечно за всяко едно дете
поотделно. По делото не се ангажираха доказателства бащата да е заплащал
издръжка на двете си деца в претендирания период, поради което и с оглед събраните
доказателства, че родителите са били разделени в исковия период, искът се явява
основателен и
доказан по основание. Предвид изложените по-горе съображения и този иск се
явява основателен и доказан до размер на 350.00 лева, с оглед ангажираните по делото доказателства, че през
посочения период ответникът не е живял с децата си, не е полагал грижи за тях и
не е заплащал издръжка необходима за отглеждането им, поради което претенцията
следва да бъде уважена в посочения
от съда размер, а в останалата част
до пълния предявен размер от 500.00 лева подлежи на отхвърляне.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
съдът следва да постанови предварително изпълнение на настоящото решение.
Относно разноските:
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор
относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. (В този смисъл Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС,
ГК, I г.о.).
В тежест на ищеца следва да се възложи
държавната такса определена върху издръжката, изчислена при цена на иска по
реда на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК – върху тригодишните платежи на присъдената
издръжка, или в размер на 1008.00 лева, както и за издръжката за минал период в
размер на 336.00 лева вносима по сметка на Районен съд Елин Пелин.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Е.Д.М., ЕГН **********
и К.Д.М., ЕГН ********** на тяхната майка и законен представител В.Д.К., ЕГН **********
*** и определя местоживеенето на децата
да е на постоянния адрес на пребиваване на
майката. ОПРЕДЕЛЯ на Д.С.М., ЕГН ********** режим на лични отношения с децата Е.Д.М., ЕГН ********** и К.Д.М., ЕГН
**********, като бащата ще има право да вижда и взема децата си както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с право на преспиване всяка
втора и четвърта седмица от месеца, като ги взима в четвъртък след училище и
детска градина с право на преспиване и ги води в петък на училище и детска
градина, като след приключване на учебните занятия и детската градина ги връща
в дома на майката, а ако петъчният ден е почивен да ги върне в дома на майката
в 18.00 часа по
30 /тридесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с ползвания годишен
отпуск от майката В.Д.К., ЕГН ********** всяка
четна година за Коледа, за времето от 10.00 ч. на
24.12. до 18.00 ч. на 26.12. всяка
нечетна година за Нова година, за времето от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01 всяка нечетна година за Великден, за времето от
10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. в понеделник - втория ден от Великден всяка четна година за 6
май - Герьовден, за времето от 10.00 ч.
до 18.00 ч. всяка
нечетна година за 24 май Ден на св.Кирил и Методий, за времето от 10.00 ч. до
18.00 ч. личните
празници на децата – рожден ден и имен ден да се празнуват съвместно с двете
деца и двамата родители. бащата
има право да взема децата на собствения
си рожден ден за времето от 18.00 часа в
деня на рождения ден до 18.00 часа на
следващия ден с право на преспиване. В случай, че следващият ден е работен,
бащата следва да води децата на училище и детска градина и да ги връща след
приключване на учебните занятия и детската градина в дома на майката. Майката има право да прекарва своя
рожден ден заедно с двете си деца, независимо дали същия се пада по време, в
което съгласно съдебното решение бащата има право да осъществи режим с двете си деца. ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН ********** да заплаща в полза на децата си Е.Д.М., ЕГН **********
и К.Д.М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.Д.К., ЕГН
********** издръжка в размер на 350.00
лева /триста и петдесет лева/ месечно за всяко едно от децата поотделно,
считано влизане в сила на настоящото
решение, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, като отхвърля искането по насрещния иск на В.Д.К. за
разликата до пълния предявен размер от 500.00 лева. ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН ********** да заплати в полза на децата си Е.Д.М., ЕГН **********
и К.Д.М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.Д.К., ЕГН
********** издръжка в размер на 350.00 лева месечно или сума в размер на 4200.00 лева /четири хиляди и двеста лева/ за
периода от 20 декември 2018 г. до 20 декември 2019 г. за всяко едно от децата
поотделно, считано влизане в сила на
настоящото решение, като отхвърля искането по насрещния иск на В.Д.К. за
разликата до пълния предявен размер от 500.00 лева. ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин Пелин
сумата от 1344,00 лева /хиляда триста
четиридесет и четири лева/, представляваща дължима държавна такса. Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: