Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.03.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Маринов
с участието на секретаря В.Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №487 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
–„Секюрити Хасково СОТ“ООД- гр.Хасково, ЕИК ********* и адрес: гр.Хасково, ул.“Драгоман“№14,
ет.2, представлявано от Ж.М.- управител, ЕГН **********, е депозирал жалба
против Наказателно Постановление № 26-001000/16.10.2020г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Хасково, с което за това, че
като работодател не
е изпълнил задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, дадено в т.2 от Протокол за извършена проверка № ПР
2020033/03.08.2020г., а именно: на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда,
да изплати на И. Т.Р., парично обезщетение за 19 дни неизползван платен годишен
за текущата календарна година пропорционално на времето, което му се признава
за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото
за който не е погасено по давност т.е. за 2018г. и 2019г., дължимо му във
връзка с прекратеното трудово правоотношение, считано от 01.06.2020г., като предписанието
е следвало да бъде изпълнено в срок до 20.08.2020г., а нарушението е извършено
в гр.Димитровград на 21.08.2020г. и е установено при проверка по документи,
извършена на 09.09.2020г. в Д "ИТ" – Хасково, с което за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1
от КТ, на дружеството е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата си
жалбоподателят навежда на довода, че НП е незаконосъобразно, излага твърдения
за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, моли да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателят- чрез упълномощения процесуален представител, поддържа жалбата,
представя допълнителни писмени доказателства и доказателства чрез разпита на
водено лице, твърди, че закъснението в плащането е от 3 дни, които били
почивни, както и че непълният размер на изплатените обезщетения е в следствие
на допусната грешка. Пледира за отмяна на наказателното постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- Дирекция
”Инспекция по труда”-Хасково – чрез процесуалният си представител счита жалбата
за неоснователна. Решението било установено и доказано, пледира за
потвърждаване на наказателното постановление.
Районна Прокуратура- Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 01.06.2020г. бил прекратен трудовият договор, сключен между И. Т.Р. и
„Секюрити Хасково СОТ“ООД- по взаимно съгласие на страните. Наредено е да бъде
изплатено обезщетение на работника за неползван платен годишен отпуск в размер
на 18 дни (л.17 от делото).
Във връзка с постъпил сигнал, органите на Д“ИТ“- Хасково, извършили
проверка, като констатациите от същите били описани в Протокол за извършена
проверка № ПР 2020033/03.08.2020г. В т.2 от този протокол, въз основа на
установеното, е дадено предписание към
работодателя- на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда да изплати на И. Т.Р.
парично обезщетение за 19 дни неизползван платен годишен за текущата календарна
година пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото за който не е
погасено по давност- т.е. за 2018г. и 2019г., дължимо му във връзка с
прекратеното трудово правоотношение, считано от 01.06.2020г.
Предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок
до 20.08.2020г.
При последваща проверка, контролните органи от
Д“ИТ“-Хасково – св.Г.А. и св.К.К., поискали с Призовка изх. № 20065592/02.09.2020г., да
бъдат представени от страна на работодателя писмени доказателства за изплащане
в пълен размер на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ на И. Т.Р.- бивш
охранител на обект: фабрика „Пролет" в гр.Димитровград.
На 09.09.2020г. в
Д''ИТ"Хасково било предоставено с придружително писмо с вх.№20082755
платежно нареждане от „Секюрити Хасково СОТ“ООД- гр.Хасково. Платежното
нареждане било от 24.08.2020г., видно от което по банковата сметка на И. Т.Р. е
преведена сумата от 305.71 лв., като основанието за превода е обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ и по чл.262 КТ. В придружаващата писмото разчетно-платежна
ведомост, е описано, че на И. Т.Р. е начислено възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 125.24 лв. и платен отпуск в размер на 237.26 лв.
В съставения на
25.09.2020г. Протокол за извършена проверка № ПР 2024968 е описано, че дължимото
обезщетение на И. Р. по чл.224, ал.1 КТ, изчислено по реда на 224, ал.2, във
вързка с чл.177 КТ, е в размер на 661.20 лв.
При тази фактическа обстановка контролните органи приели, че дружеството
„Секюрити Хасково СОТ“ООД не е изпълнило задължително предписание на контролен
орган и съставили Акт за установяване на административно нарушение № 26-001000
от 30.09.2020г. В него описали установеното, направеното предписание, срока, до
когато е следвало да бъде изпълнено, платената сума и тази, която следвало да
бъде заплатена. Като нарушение било отразено това по чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда.
Актът е издаден и връчен на управителя на дружеството-настоящ
жалбоподател, на 30.09.2020г., който го е подписал без да посочва възражения.
На 16.10.2020г. било издадено предметното на делото Наказателно
Постановление № 26-001000 на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда"- гр.Хасково, с което за описаното нарушение на чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, на
дружеството е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Същото е връчено на жалбоподателя на 19.10.2020г.
видно от представеното по делото известие за доставяне, а жалбата против него е
получена от административно-наказващият орган на 23.10.2020г.- видно от
поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните
факти се установяват от приложените към административно наказателната преписка
и приети като доказателства по делото писмени документи-Акт за установяване на
административно нарушение № 26-001000
от 30.09.2020г., Наказателно постановление № 26-001000 на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-
гр.Хасково,
както и от
останалите писмени документи- приети и описани като доказателства по делото, както
и от показанията на актосъставителя К.К. и свидетеля по установяване на
нарушението и по съставянето на акта Г.А., доведените от представителя на жалбоподателя
свидетели Ж.М. и Д.Т. , които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно
главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин,
описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от
лице- явяващ се работодател, на който по реда на ЗАНН и КТ е наложена санкция
за деяние, третирано като нарушение от КТ и ЗАНН, против издаденото наказателно
постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите
и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа
жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира следното:
При съставяне
на акта за установяване на административно, като цяло са спазени изискванията на ЗАНН.
Съгласно обстоятелствата описани в обстоятелствената част на акта, правилно е отнесена фактическата обстановка към
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ – съобразно действащата към момента на
установяване на нарушението редакция на закона (ДВ бр. 64/18.07.2020г., в сила
от 21.08.2020г.).
При издаването на
процесното наказателно постановление също са спазени като цяло процесуалните
правила, както и нормата на материалния закон.
В случая са налице
безспорно установени факти, а именно факта на издаване на задължително
предписание от контролни органи към работодател по спазване на трудовото
законодателство и изплащане на дължими обезщетения на бивш работник, даден е
конкретен срок, налице е плащане след този срок. На пръв поглед са налице
всички данни и обстоятелства, водещи до извода за неизпълнение на дадено
задължително предписание.
Но също така следва да
се посочат и други обективни факти: - в издаденото предписание липсва посочване
на конкретна сума, която следва да се изплати. В т.2 от предписанието е
описано: - на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, да изплати на И. Т.Р.
парично обезщетение за 19 дни неизползван платен годишен за текущата календарна
година пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото за който не е
погасено по давност т.е. за 2018г. и 2019г., дължимо му във връзка с
прекратеното трудово правоотношение, считано от 01.06.2020г.; - налице е
извършено плащане на обезщетение – с платежно нареждане от „Секюрити Хасково
СОТ“ООД- гр.Хасково от 24.08.2020г., видно от което по банковата сметка на И. Т.Р.
е преведена сумата от 305.71 лв., а като основанието за превода е описано обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и по
чл.262 КТ ; - едва в съставения на 25.09.2020г. Протокол за извършена проверка № ПР 2024968 е
описана дължимата сума по обезщетението, а именно 661,20лв.- след вече
извършено макар и частично плащане на 24.08.2020г.; - със същия протокол е
дадено ново предписание за изплащане на цялата сума, с посочен срок
10.10.2020г., а АУАН е издаден преди това- на 30.09.2020г.
На първо място следва да
се отбележи, че при липса на конкретно посочен в предписанието размер на
обезщетението, което следва да се изплати, няма как да се приеме неизпълнение
на това задължение при частично плащане. Видно от показанията на
актосъставителя К.К., първата проверка е била по сигнал на потърпевшия, както и
втората проверка, че не му било изплатено цялото обезщетение. Но какъв е бил
размера на обезщетението според контролните органи и според потърпевшия- не е
ясно. Налице е изплащане на сума като обезщетение по т.2 от предписанието,
която към момента на плащането й не може да се прецени дали е в пълен размер
или не. Съобразно представената от дружеството-работодател разчетно-платежна
ведомост, същото е аргументирало защо изплаща обезщетение в такъв размер. Всъщност
спорът за размера на дължимото обезщетение възниква след протокол за извършена
проверка- съставен на 25.09.2020г., в който за първи път е описан размера на
дължимото обезщетение. В тази връзка няма как да се приеме, че дружеството-жалбоподател
не е изпълнило задължително предписание на контролните органи, тъй като
предписанието е за изплащане на обезщетение в следствие на прекратяване на
трудовото отношение с работника И. Р., без да се посочва конкретен размер, а на
практика такова обезщетение е било изплатено. Дали размерът на изплатеното
обезщетение отговаря на представите на контролните органи и оплакващото се лице
няма как да бъде преценено към момента на плащането. Поради което и не може да
се възприеме като установено по безспорен начин неизпълнение на задължително
предписание.
Пропускането на срока за
извършване на изплащането на дължимото обезщетение е другия аспект, по който
може да се приеме за установено извършено адм.нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Действително, като срок за изпълнение на даденото предписание е посочен
20.08.2020г., а плащането е било извършено на 24.08.2020г. Следвайки буквата на
закона, е налице неизпълнение. Но следвайки духа на закона, следва да се
проследят причините за това забавяне, доколкото не е налице цялостно
неизпълнение или отказ за изпълнение. Видно от представените от жалбоподателя
писмени доказателства, управителя на дружеството- жалбоподател- св.Ж.М., е бил
в платен годишен отпуск за срок от 7 работни дни за времето от 13.08.2020г. до
21.08.2020г., като е следвало да се яви на работа на 24.08.2020г. (л.37 от
делото) доколкото 22 и 23.08.2020г. са почивни дни- събота и неделя. Логично е
управлението на финансите в едно дружество да е подчинено и зависещо от
неговият управител. При отсъствието на същия трудно би бил осъществен банков
превод, доколкото титулярът на сметката отсъства. Действително, това плащане е
могло да бъде извършено и в дните от получаване на разписанието до излизането в
отпуск на управителя на дружеството, но също така липсва и задължение за
извършване на плащането преди крайният срок, описан в предписанието. Плащането
е било извършено в първия работен ден след крайния срок от предписанието.
Забавянето е от 4 дни, два от които са били работни. По този начин не са
настъпили вредни последици за бившия работник и не може да се приеме, че е
налице съществена обществена опасност на нарушението, която да обуславя
осъществен състав на адм.нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. В случая
адм.-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
като приеме случая за маловажен. Това е така, доколкото не се събраха данни,
водещи до отегчаващи обстоятелства, които да изключват приложението на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството на частично плащане на обезщетението не може да се приеме
за такова, защото както бе описано по-горе, липсва конкретика за размера на
дължимото обезщетение и при липса на такава, всяко едно плащане би могло да се
приеме като изпълнение. От друга страна е налице минимално забавяне, наличие на
данни и писмени документи за причините за забавянето, които не могат априори да
бъдат приети като изфабрикувани в последствие, доколкото липсват каквито и да
било основания да бъдат приети като такива.
Видно от показанията на
св.Д.Т.- счетоводител в дружеството-работодател, плащане към трети лица не може
да бъде извършвано без подписа на управителя на дружеството, който към онзи
момент е отсъствал. Също така свидетелят заявява, че няма как управителя на
дружеството или счетоводителя да знаят на всички работници в дружеството
дължими суми и обезщетения, като се доверяват на съответна програма и справки,
които счетоводителят заявява, че сам е объркал.
Т.е. след отправеното
предписание със срок за изпълнение 20.08.2020г., същото е изпълнено с 4-дневно
закъснение на 24.08.2020г. Налице е единствено забавяне в изпълнението, което
Съдът приема, че е следвало да се приеме като маловажен случай и да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от адм.-наказващия орган. Едва след този срок е
била налице втора жалба от пострадалия, с която същият е заявил, че не му е
изплатен пълният размер на обезщетението. Едва тогава този размер е бил
изчислен и представен на дружеството-жалбоподател с последващ протокол за
проверка и дадено предписание.
И доколкото са налице основанията
за приложението на чл.28 от ЗАНН и приемане на случая като маловажен по
отношение на срока на изпълнение, то издаденото наказателно постановление се
явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с
предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400 (сто) лева,
съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
то на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да
иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното
производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените
разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от
400 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на
жалбоподателя от административно-наказващият орган.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 26-001000/16.10.2020г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Хасково, с което на
„Секюрити Хасково СОТ“ООД- гр.Хасково, ЕИК ********* и адрес: гр.Хасково,
ул.“Драгоман“№14, ет.2, представлявано от Ж.М.- управител, ЕГН **********, за
това, че като работодател не е изпълнил задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, дадено в т.2 от Протокол за
извършена проверка № ПР 2020033/03.08.2020г., а именно: на основание чл.224,
ал.1 от Кодекса на труда, да изплати на И. Т.Р., парично обезщетение за 19 дни
неизползван платен годишен за текущата календарна година пропорционално на
времето, което му се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен
по реда на чл.176 КТ, правото за който не е погасено по давност т.е. за 2018г.
и 2019г., дължимо му във връзка с прекратеното трудово правоотношение, считано
от 01.06.2020г., като предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до
20.08.2020г., а нарушението е извършено в гр.Димитровград на 21.08.2020г. и е
установено при проверка по документи, извършена на 09.09.2020г. в Д
"ИТ" – Хасково, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, на дружеството е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева – като необосновано и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция
"Инспекция по труда"- гр.Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да
заплати на „Секюрити Хасково СОТ“ООД- гр.Хасково, ЕИК *********, направените
разноски по делото (АНД 487/2020г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата
съдебна инстанция, в размер на 400 (четиристотин) лева – произтичащи от
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)