Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 815 Година 2021, 20.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 24.03.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 172
по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Л.К.В. с
посочен адрес *** срещу Решение №Ц1040-02-157/ 09.12.2020г. на Ръководителя на
ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №Д-02-000-00-01421347 от
22.10.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на
НОИ – Бургас, с което на основание чл.40 ал.4 КСО е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №Е20201924305
на В., считано от 22.10.2020г.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Бургас, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения
излага в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата
Ръководител ТП на НОИ – Бургас намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен
съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Производството е започнало
по повод подадено за Л.К.В. в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД
удостоверение Приложение №9 за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
със справка вх.№Р14-02-000-00-**********/15.10.2020г. /л.37/ към болничен лист
№ Е20201924305/л.38/ за периода от 13.10.2020г. до 11.11.2020г. /вкл./.
При анализ на данните от
информационната система на НОИ относно осигурителния статус на В., от
Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите са установени факти и
обстоятелства, които е прието, че представляват индиция за липса на правно
основание за получаване на парично обезщетение, които предпоставят издаване на
разпореждане за спиране на същото. Констатирано е, че се извършва проверка от
контролните органи на НОИ относно упражняването на трудова дейност от лицето и
коректността на подадените данни от осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД във
връзка с правото и размера на паричното обезщетение по представения болничен
лист. При това положение и като е прието, че са установени доказателства за
липсата на възникнало основание за изплащане на парично обезщетение, е прието,
че е налице хипотезата на чл.40 ал.4 КСО.
В тази връзка и с
Разпореждане № Д-02-000-00-01421347/22.10.2020г., издадено от Ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите, на основание на чл.40 ал.4 КСО е
спряно производството по изплащане на обезщетение за временната неработоспособност
по болничен лист №1924305, серия Е2020 на Л.К.В., считано от 22.10.2020г./л.36/.
При осъщественото
задължително административно обжалване от ответния Ръководител ТП на НОИ – Бургас
са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган.
Допълнително е посочено, че
във връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично
подават данни по чл.5 ал.4 КСО с високи осигурителни доходи на лица с
регистрирани трудови договори, но в последствие данните се използват за
определяне и отпускане на осигурителни плащания, е издадена Заповед №ЗР-5-02-00738075/17.02.2020г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ - Бургас за
извършване на проверка в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД /л.39/.
От изготвена в хода на така
назначената проверка Докладна изх.№1042-02-30#1/10.03.2020г. на контролния
орган, на който е възложено извършването на проверката/л.47-48/ е установено,
че при изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността, осъществявана
от осигурителя, е констатирано, че дружеството е с единствен управител Я.Л.- Украйна,
а собственик е „Нимиц 3“ЕООД - гр.Ловеч. На посочения за седалище адрес в гр.Свети
Влас управителят и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с
данни по чл.5 ал.4 КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на
територията на област Пловдив. Също така адрес, известен от електронния подпис,
чрез който се подават данни, е в гр. Пловдив, Район 4 - ти Северен, ул. „Васил
Левски“№8Б, с тел. 032/9599241. По ЕИК на дружеството са установени данни за
наети лица по трудови правоотношения през периода 2015-2020г. и подадени
уведомления за 29 договора с 24 лица. Последно по време е подадено уведомление
за сключен трудов договор на 26.02.2020г. Към момента на съставяне на
докладната/10.03.2020г./ непрекратени са договорите на общо 9 лица. Месечните
осигурителни доходи на работещите в дружеството през периода 2018г.-2019г. са в
диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За разглеждания период няма данни за постъпили
осигурителни вноски към ДОО. В опит за контакт със законен представител на
дружеството, контролният орган се е свързал с лицето П.Г.Б.от гр. Пловдив -
работил в дружеството, който обяснил, че няма пълномощно от управителя на
дружеството, но е посочил друго упълномощено лице - адв. Г.Г.. В разговора
контролният орган е установил, че той е запознат с новоназначените работници в
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, като е обяснил, че поради отсъствието на Лосев от
България повече от година, за подписване на трудовите договори, същите се
изпращали до гр. Киев.
Мотивирано е също така, че в
отговор на сигнал от ТП на НОИ – Бургас до ТД на НАП – Бургас за невнесени
осигурителни вноски от дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД, е получено
писмо с вх.№9101-02-297 /24.02.2020г./л.46/ от което е установено, че срещу
дружеството е образувано изпълнително дело №*********/2018 по описа на ТД на
НАП - Бургас на 23.02. 2018г. С Постановление №
С170002-023-0000828/07.03.2017г. е наложен запор на банкови сметки във всички
банки на територията на страната. Към датата на налагане на запора, задълженото
лице има сметка в „ЦКБ“АД, съгласно отговор от банката - без авоар. На
11.10.2018г. е изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като
съгласно постъпил отговор от банката – сметката е без авоар. Документите не са
връчени на представител на дружеството - върнати са в НАП - Бургас с печат
„непотърсен“. Същите са изпратени за връчване и чрез информационна система
„Връчвания“ в приложение БИДИС. Към момента на съставяне на
писмото/24.02.2020г./ няма потвърждение за връчването им. Изготвено е искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, което заедно
със съобщението за доброволно изпълнение и постановленията за налагане на
обезпечителни мерки са изпратени за връчване чрез полиция на адреса на
управителя на дружеството/съгласно справка в Търговския регистър, считано от
23.05.2018г. управител е Я.И.Л.- гражданин на Република Украйна/ в гр.Пловдив,
ул.„Белград“ №21.
На 29.10.2018г. е получена
докладна записка от началника на 03 - РУ Пловдив — посетен е адресът на
управителя и е проведен разговор с домоуправителя на жилищната кооперация.
Установено е, че лицето Я.И.Л.никога не е живяло на адреса. Във връзка с
изпратено искане до Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена проверка на
паричните потоци и начините на разплащане от страна на задълженото лице, при
която е установено следното: по данни на управителя - дружеството осъществява
дейност в гр.Пловдив, бул.„Марица“№93 и ул.„Васил Левски“№3; дружеството няма
декларирани приходи от продажба за 2018г.; дружеството декларира, че не
извършва плащания през чужда банкова сметка ***. На 22.03.2019г. до ТД на НАП -
Пловдив е изпратено искане за извършване на действия по делегация - връчване на
документите по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси.
Посетени са адресите в гр.Пловдив, бул.„Марица“№93 и ул.„Васил Левски“№8. На
нито един от двата адреса не е открит офис или база на задълженото лице. На
01.04.2019г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас, ул.„Сирена“№1,
ет.1, ап.2/деклариран като адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 ДОПК/. На
посочения адрес се намира хотел - неработещ, заключен и не е открит офис или
представителство на дружеството. Извършено е и второ посещение и отново е
установено, че няма такова дружество на този адрес. На 19.06.2019г. на
електронния адрес на управителя е изпратено искане за предоставяне на
документи, относно притежаваните от дружеството активи и покана за среща в ТД
на НАП - Бургас, като отново не е получено потвърждаване за получаването на
документа, нито отговор. Извършено
е пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени са
запитвания до ОД„Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър,
сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите.
Извършвани са справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД„Гражданска въздухоплавателна
администрация“, Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“. Установено е, че
задълженото лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на
публичното вземане.
Посочено е също така от
ответния административен орган, че е изпратено писмо с
изх.№1042-02-30#2/12.03.2020г. до ТП на НОИ – Пловдив /неприложено по делото/
за извършване на проверка на дружеството за установяване на действителното
полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда за възникване на
трудовите правоотношения и лицето подписвало документите в дружеството.
В резултат на извършената
проверка е съставен Констативен протокол №КВ-5-00805586/01.09.2020г./л.42-44/,
от който се установява, че е издадена Заповед №ЗР-5-**********/10.04.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив за извършване проверка на осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД. За връчването и са предприети действия, в т.ч. е
изпратено писмо до Началника на Сектор „Миграция“, получен е и отговор, че управителят
Я.И.Л.е напуснал Република България на 17.06.2018г./л.49/, проведени са
телефонни разговори с П.Б. на представените по преписката телефонни номера,
който е обяснил, че ще потърси пълномощно, както и че всички счетоводни
документи на дружеството са при него. На 22.04.2020г. ИПДПОЗЛ е връчено на П.Б.,
който е заявил, че ще представи пълномощно на по-късен момент. В тази връзка и
с оглед липсата на представено надлежно пълномощно, заповедта за извършване на
проверката не е връчена на това лице.
На 24.04.2020г. в ТП на НОИ
– Пловдив са представени документи в деловодството с молба с вх.№1130-15-265#3 от Г.С., а именно: ведомости за заплати и присъствени форми за периода
от м.януари 2016г. до м.юли 2017г., за периода от м.май 2018г. до м.19.2019г. и
за периода от м.януари 2020г. до м.март 2020г., ГДД по чл.92 ЗКПО и пълномощно
на Г.Р.С., съгласно което Я.И.Л.упълномощава З.Д.Х., а същата е преупълномощила
Г.Р.С. да представлява „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД/л.50-53/.
До С. е изпратено писмо за
явяване в ТП на НОИ – Пловдив във връзка с извършваната проверка, като същото е
връчено на М. С. на 19.06.2020г. Лицето не се е явило в ТП на НОИ – Пловдив, а
при извършено на 31.08.2020г. посещение на постоянния и настоящ адрес, е
проведен разговор с домоуправителя, който е заявил, че от два месеца С. на
живее на този адрес, поради което лицето не е открито/л.45/, съответно е
изискано съдействие от Пето РПУ – Пловдив.
На 15.07.2020г. от ТП на НОИ
– Бургас в ТП на НОИ – Пловдив е заведена преписка с вх.№4022-15-38#36 от А.П.Х., като са представени ведомости за заплати и присъствени форми
за м.април и м.май 2020г. на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД. Извършена
е проверка въз основа на информационната система на НОИ и представените в
деловодството на ТП на НОИ – Пловдив документи, представляващи ведомости за
заплати и присъствени форми за периода от м.януари 2016г. до м.юли 2017г., за
периода от м.май 2018г. до м.12.2019г. и за периода от м.януари 2020г. до м.май
2020г./л.68 и сл./.
Посочено е, че са
предоставени трудови договори на лица, работещи по трудови правоотношения, в
т.ч. на лицата А.П.Х. и Н.М.А., които договори са били сключени с представляващ
Я.И.Л., както и трудови досиета на следните лица: П.Г.Б., чийто трудов договор
е сключен с представляващ К.Г.Б., както и на А.Д.С., П.И.Д., Е.М.М., С.М.В., К.Л.В.,
Л.К.В., всички сключени с Я.И.Л.. Установено е, че не всички трудови досиета са
предоставени за проверка.
До лицето А.П.Х. са
изпратени 2 бр. писма да се яви в ТП на НОИ – Пловдив и представи информация
относно упражняваната от нея трудова дейност, като писмата са се върнали с гриф
„непотърсено“, а лицето не се е явило.
До Я.Г.Б.също е изпратено
писмо да се яви в ТП на НОИ – Пловдив и представи информация относно
упражняваната от него дейност, писмото е получено от съпругата му, но на
определената дата, същият не се е явил.
Представени са били също
така ОПР и счетоводни баланси за отчетните от 2016г. до 2019г., в които отчети
са начислени суми, представляващи разходи за възнаграждения в размер на
10 000 лева за 2016г., 982 000 лева за 2017г., 1 097 000
лева за 2018г. и 2 118 000 лева за 2019г. Счетоводните баланси и ОПР
са представени в ТП на НОИ – Пловдив с вх.№4022-15-38#34 от 16.06. 2020г. от ТП на НОИ – Бургас въз основа на подадени молби от
лицата А.П.Х. и Н.М.А..
Въз основа на представените
ведомости за заплати за периода от м.януари 2016г. до м.юли 2017г., за периода
от м.май 2018г. до м.12.2019г. и за периода от м.януари 2020г. до м.май 2020г.
е установено, че са изготвени, като са начислени трудови възнаграждения с
високи осигурителни доходи на лицата, работещи по трудови правоотношения, като
липсват положени подписи, а общият размер на осигурителния доход по
разчетно-платежните ведомости е следният: за 2016г. – 10 207,00 лв., за
2017г. – 397 354,00 лв., за 2018г. – 1 097 274,00 лв. и за 2019г.
– 2 118 060,00 лв.
До горецитираните лица се
посочва, че са изпратени писма, с които са призовани да се явят в ТП на НОИ –
Пловдив за предоставяне на писмени обяснения относно упражняваната от тях
трудова дейност в спорния осигурител, като са се явили само лицата К.П.П./л.56-58/
и С.М.В./л.59-62/, които са декларирали, че с преките задължения са запознати
от П.Б. и не всички заплати са им изплатени. По телефона е взета информация от Л.К.В.,
който е обяснил, че е в недобро здравословно състояние и не може да дойде, но е
потвърдил, че пряк ръководител е П.Б. и от 2018г. не са му изплатени трудовите
възнаграждения/л.54-55/.
При извършена последваща
проверка е установено, че в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД са
назначени доста лица с роднинска връзка на П.Г.Б., а именно А.П.Х. – дъщеря, Е.А.Б.–
съпруга, Г.П.Б.– син, Я.Г.Б.– брат, Н.Д.Б.– съпруга на брат му/л.64-65/.
В тази връзка за органа са
възникнали съмнения относно представените по пощата документи от осигурителя
„БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД и заведени в деловодството на ТП на НОИ – Пловдив,
без да се е явил пълномощникът на дружеството Г.С. пред контролен орган на ТП
на НОИ – Пловдив. По представените трудови досиета е вписано името на
управителя Я.И.Л.и има негови подписи, а е установено, че същият е напуснал
Република България на 17.06.2018г.
При така установеното от контролните органи, е
изразено съмнение за упражняване на трудова дейност на дружеството „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, в т.ч. и действителното полагане на труд от наетия персонал.
В тази връзка и на основание чл.108а КСО до Районна прокуратура – Бургас е
изпратено писмо с изх.№Ц1030-02-2546#1/16.09.2020г.
за предприемане на действия по компетентност относно осигурителя/л.40/. Освен
това е посочено, че от С.В.е представено заверено копие на Заповед
№1/16.03.2020г., подписана от управителя Я.Л., за който е установено, че е
напуснал Република България през 2018г. и оттогава не се е завръщал.
Цитирана е разпоредбата на
чл.40 ал.4 КСО, като е мотивирано, че хипотезата на т.2 като условие за
спирането КСО определя наличието на доказателства, които не могат по
категоричен начин да обосноват извод за правото на обезщетение, респ. за
неговия размер, напротив, тяхната преценка от органа би довела до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
Изискването за наличие на
осигурителен стаж по смисъла на чл.40 ал.1 КСО и правилата за определяне на
размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност е прието, че
предполагат предоставяне на данни, които безпротиворечиво да обосноват правото
на обезщетение и неговия размер. В конкретния случай/при който следва да бъде
изяснено полагането от лицето на трудова дейност при осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД и коректността на подадените от него данни в Регистъра на
осигурените лица/ категоричен извод за наличието на право на обезщетение и
неговия размер с оглед събраните по административната преписка доказателства, е
прието, че не може да бъде направен.
В този смисъл е прието, че
необходимостта от проверка на коректността на подадените данни в достатъчна
степен обосновава разпореждането, издадено на основание чл.40 ал.4 КСО.
Освен изложеното е посочено
също така, че макар и формално Л.В. да има правен интерес от подаване на жалба
срещу разпореждането, спирането на изплащането на паричното обезщетение за
временна неработоспособност, безспорно охранява и неговите интереси, доколкото
ако се установи, че това обезщетение е отпуснато неправомерно или неправилно е
определен неговият размер, може де се стигне до връщането му, ведно със
съответните лихви, тъй като очевидно са налице достатъчно данни, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
същото, или намаляване на неговия размер. С обжалвания административен акт се
цели законосъобразно, т.е. в интерес на жалбоподателя произнасяне относно
наличието и размера на обезщетението.
В хода на съдебното
производство по делото са приети, представени от жалбоподателя с жалбата копие
на Трудов договор №018/23.11.2018г., сключен между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД
и Л.К.В.; Длъжностна характеристика за длъжност „Оператор на металорежещи
машини“; Справка по чл.62 ал.5 КТ с вх.№02388183141941/23.11.2018г.; Заявление
от Л.К.В. до „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД от 24.03.2020г. за ползване на платен
отпуск в размер на 21 работни дни, считано от 16.03.2020г.; Заявление от Л.К.В.
до „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД от 07.04.2020г. за ползване на платен отпуск в
размер на 18 работни дни, считано от 14.04.2020г., ведно със Заповед №2 от
07.04.2020г., с която е разрешен платен отпуск за 18 дни, считано от
14.04.2020г. до 13.05. 2020г./л.8 и сл./.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Бургас е постановен
от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл.40 ал.4 КСО административен акт
от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила.
Това обаче не е в състояние да санира неправилните изводи относно приложението
на материалния закон.
По
делото не се формира спор по установените факти.
Противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса законосъобразно
ли е спряно от административния орган производството по изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.
Като правно основание за
издаване на оспореното разпореждане е посочена разпоредбата на чл.40 ал.4 КСО,
съгласно която в приложимата редакция, длъжностното лице по ал.3 издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете до 2-годишна възраст, когато: 1.са обжалвани актове на органите на медицинската
експертиза; 2.са представени доказателства, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3.не са
предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им
в регистъра по чл.33 ал.5 т.12.
В конкретния случай,
издателят на разпореждането за спиране, не е конкретизирал коя е относимата
хипотеза на чл.40 ал.4 КСО.
От текстовото съдържание на
разпореждането и посочването в мотивите на решаващия орган, може да се направи
извод все пак, че се визира хипотезата на чл.40 ал.4, т.2 КСО, която сочи, че
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност се спира, когато са представени доказателства, които могат
да доведат да издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението.
Такива доказателства в
случая не са представени.
Действително,
административният орган се е позовал на възложената на осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД проверка, представени са и заповедта, с която е разпоредено
извършването й, както и докладни, протоколи и писма, в които са обективирани
опитите на проверяващите органи да се свържат с управителя на
дружеството-осигурител и/или с други упълномощени лица, но разпоредбата на
чл.40 ал.4, т.2 КСО изисква представянето на конкретни доказателства, които
могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на
обезщетението, т.е. предположенията от изхода на дадена проверка, в т.ч. и
възникналите у органа съмнения, не могат да бъдат основание за спиране, когато
не са подкрепени с доказателства. А сам по себе си фактът на извършване на
проверка или ревизия и евентуално установените задължения за осигуровки и други
на работодателя, не са сред основанията за спиране на производствата по
изплащане на обезщетение за бременност и раждане.
На следващо място следва да
се посочи, че съгласно чл.48а КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо
трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск.
А съгласно §1 т.3 ДР КСО „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10 продължава и през периодите по чл.9 ал.2 т.1-3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6 ал.8, а лицата по чл.4а се смятат
за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От така цитираните
разпоредби се налага извод, че за да има едно лице качеството на осигурено
такова, освен, че следва да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по КСО, за него следва да са внесени или да са дължими
осигурителни вноски.
В случая не е спорно, че
между „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД и Л.К.В. е сключен трудов договор, за който е
подадено уведомление по чл.62 ал.5 КТ и същият е бил регистриран по надлежния
ред /л.10-11/. Установява се също така и от представените справки за статус на
социално осигуряване, че жалбоподателят има непрекъснат осигурителен стаж като
осигурен за всички социални рискове/л.74/. До извод в обратната насока не водят
нито обективираните в докладната установени факти и обстоятелства, нито тези в
констативния протокол от 01.09.2020г., доколкото същите касаят други лица,
свързани с осигурителя, неговия управител и упълномощените да го представляват лица
и освен, че за контролния, респ. административния орган са възникнали съмнения
за едно или друго обстоятелство, липсват представени конкретни доказателства,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението.
Действително, няма данни
дължимите осигурителни вноски да са били внесени, но доколкото В. не е
самоосигуряващо се лице, последиците от невнасяне на осигурителните вноски от
осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД не следва да рефлектират върху неговите
осигурителни права. Това е така, защото неизпълнението на задължението на
осигурителя за заплащане на осигурителните вноски, не означава, че същият не
дължи на ДОО осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на
ДОО, която може да се отстрани по предвидените в закона способи, какъвто
например е редът по ДОПК. Наличието на неизправен осигурител обаче не може да
има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително
осигурени лица по чл.4 ал.1, т.1 КСО, като страна по осигурително
правоотношение.
Основно задължение на
осигурителния орган по произтичащото от разпоредбата на чл.10 КСО осигурително
правоотношение с осигуреното лице, е да му изплаща парично обезщетение
съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По този начин се
осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на обществено
осигуряване.
За пълнота следва да се
посочи, че съгласно сега действащата редакция на чл.40 ал.4, т.2 КСО,
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност се спира и когато е необходимо да бъде извършена проверка от
контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за
правото или размера на обезщетението, като в този случай спирането е до
приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца. Тази норма обаче не е
била в сила към момента на постановяване на оспорения административен акт, но няма
пречка във всеки един момент административният орган да постанови спиране на
това основание, в случай, че приеме, че са налице основанията за това.
Изложеното до тук обосновава
крайния извод за незаконосъобразност на Решение №Ц1040-02-157/09.12.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане №Д-02-000-00-01421347/22.10.2020г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, поради което и
същите следва да бъдат отменени.
На основание чл.173 ал.2 АПК
делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ
- Бургас за продължаване на производството и произнасяне по подадено за Л.К.В.
в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ЕООД Удостоверение Приложение №9
за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със
справка вх.№ Р14-02-000-00-**********/ 15.10.2020г. към болничен лист №Е20201924305
за периода от 13.10.2020г. до 11.11.2020г., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При посочения изход на
спора, на основание чл.120 ал.2 КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството. В конкретния случай по делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Възнаграждението за един адвокат, съгласно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер на 350 лева. При това положение, настоящият състав преценява
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно и
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото приема, че на
жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение
за един адвокат в размер на 350 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №Ц1040-02-157/09.12.2020г.
на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане №Д-02-000-00-01421347/
22.10.2020г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас
за продължаване на производството и произнасяне по подадено за Л.К.В.
в ТП на НОИ - Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД Удостоверение Приложение №9
за изплащане на парично обезщетение за временната неработоспособност със
справка вх.№ Р14-02-000-00-000758 6804/15.10.2020г. към болничен лист №Е20201924305
за периода от 13.10. 2020г. до 11.11.2020г./вкл./, при съблюдаване на дадените
с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
София, да заплати на Л.К.В. ***, сумата от
350/триста и петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл.119 КСО във вр.
с чл.117 ал.1, т.2 б.“ж“ КСО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: