№ 7320
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110174323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори и от двамата
ответници.
Към исковата молба са представени документи, които като относими и допустими,
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
С оглед обективираното в писмените отговори и от двамата ответници признание,
доказателственото искане на ищеца да бъде задължен ответника ЧСИ Г.К. да представи
препис от процесното изпълнително дело, следва да бъде отхвърлено.
Към исковата молба е приложено решение от 21.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
3610/2020 г. по описа на СГС, поради което прилагането на цялото производство не е
необходимо. Ето защо, искането на ищеца в тази насока следва да бъде отхвърлено.
С оглед обективираното в молба от ищцата от 09.03.2022 г., че не е налице плащане
на всички претендирани по производството суми, налице са предпоставките за насрочване
на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи, като писмени доказателства
по делото, по описи обективирани в същите.
ОТХВЪРЛЯ обективираните в исковата молба доказателствени искания на ищеца за
задължаване на ответника Г.К. да представи документи по делото, както и за прилагане към
настоящото производство на ч.гр.д.№ 3610/2020 г. по описа на СГС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.05.2022 г. от 11:30 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ответниците и препис от молба с вх.№ 45538/09.03.2022 г. от ищцата.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени
субективно съединени искове от Т. П. Т. срещу Г.С. К., ЧСИ с ррег. № 924, с район на
действие СГС и солидарно срещу *** – помощник ЧСИ, с която ищецът иска ответниците
да бъдат осъдени при условията на солидарност да й заплатят сума в общ размер на 73,00
лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното незаконосъобразно действие от страна на
помощник ПЧСИ *** по издаденото Постановление за разноски от 24.02.2020 г.,
инкорпорирано в съобщение с изх.№ 3343/24.02.2020 г. по изп.д.№ 20199240401239 по
описа на ЧСИ Г.К., както и от незаконосъобразното поведение на ЧСИ Г.К., допуснал
неправомерните действия на своя помощник и отговарящ за тях наравно с него, която сума
включва сумата от 48,00 лева – разходи на **** за платени такси пред ЧСИ по
администриране на жалба на основание т.5 и т.8 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ и сумата от 25,00 лева – държавна такса към Софийски градски съд на основание
чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК за
администриране и разглеждане на жалба, по която е образувано в.гр.д.№ 3610/2020 г. по
описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата по претендираното обезщетение,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че била привлечена и конституирана като длъжник
по дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, образувано по
молба на К.П.Ж. въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2018 г., издаден по в.гр.д.№
4672/2018 г. по описа на СГС и за изпълнение на постановения по това дело режим на лични
контакти на бащата с дъщеря му. Поддържа, че на 07.10.2019 г. й била връчена покана за
доброволно изпълнение, в която й е указан режимът на лично контакти на бащата с детето,
като е поканена да изпълнява същия доброволно в посочените от съдебния изпълнител дни.
Поддържа още, че в изпълнение на законите разпоредби, още същия ден, със заявление вх.№
12426/07.10.2019 г. ищцата добросъвестно изпълнява задълженията си по чл.528, ал.2 ГПК,
декларира готовност и желанието си да предава детето на баща му, сочи адреса на който
живеят тя и детето, където да се извършва предаването и приемането на детето. Твърди, че в
цитираното заявление уведомила ЧСИ, че пречка за изпълнението на режима би било
личното нежелание на детето да се среща с бащата, поради влошени взаимоотношения
между тях двамата. Предходното било установено и от ответниците при ежеседмичните им
посещения през периода от м.09.2019 г. до м.03.2020 г. на адреса на майката за изпълнение
на режима на лични отношения. През този период ищцата, в качеството й на майка на
детето, винаги оказвала съдействие на съдебните изпълнители и осигурявала присъствието
на детето, но последното не желаело да тръгне с баща си. Въпреки, че ищцата многократно
сезирала ЧСИ К. и ДСП „***“ – гр.София относно рисковете за увреждане на
емоционалното и психическото състояние на детето от непрекъснатото посещение на
съдебните изпълнители и бащата, демонстрираното от тях силово, властническо и
институционално поведение и действия, последните продължили тенденциозно да
извършват действия под предлог да предадат детето на бащата. Въпреки предходното, при
2
многократните посещения на адреса на ищцата, съдебните изпълнители протоколирали
неверни обстоятелства за неизпълнение режима на лични контакти от страна на майката-
настоящ ищец, като неправомерно я глобявали с глоба в максимален размер от 400,00 лева
на посещение, ползвайки формалните основания за това в разпоредбите на чл.528, ал.5,
вр.чл.527, ал.3 ГПК, поради което наложените й глоби достигнали хиляди левове. Поддържа
още, че втория ответник – помощник ЧСИ *** не се съобразява с разпоредбата на чл.528,
ал.4 ГПК и Закона за закрила на детето, без да съобразява обективните пречки за изпълнение
режима на лични отношения и действителните факти и обстоятелства. Сочи, че едва след
издаване на заповед за незабавна защита на майката и детето от Софийски районен съд на
05.02.2020 г. по гр.д.№ 5945/2020 г., възможността на ответниците за продължаване на
незаконосъобразните им действия, била отнета. Ищцата твърди, че с постановление за
разноски от 24.02.2020 г., инкорпорирано в съобщение с изх.№ 3343/24.02.2020 г. по изп.д.
№ 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., помощникът му ЧСИ *** неправомерно е
определил и я е уведомил за размера на задължението й по изпълнителното дело към
24.02.2020 г. Цитираното постановление е незаконосъобразно, тъй като в него са определени
веднъж вече платени от ищцата такси и разноски, а останалите такива са посочени най-
общо, не ставало ясно фактическото и правното основание за начисляването им, колко на
брой такси са начислени и какъв е размер на всяка от тях. Отделно от предходното, ЧСИ не
е изготвил и връчил на длъжника – настоящ ищец сметка за таксите, които претендира да се
платят. Твърди, че цитираното постановление било обжалвано от нейна страна и отменено
като незаконосъобразно с решение № 3183/19.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 3610/2020
г. по описа на СГС. В производството по обжалване ищцата твърди да е сторила разноски в
размер на 73,00 лева, от които 48,00 лева – разходи за платени такси пред ЧСИ по
администриране на жалба на основание т.5 и т.8 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ и сумата от 25,00 лева – държавна такса към Софийски градски съд на основание
чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. В
постановения от СГС съдебен акт били изложени мотиви, че сторените разноски в
производството не са дължими от взискателя, тъй като предмет на жалбата са
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. По изложените в исковата молба
доводи и съображения и цитирана многобройна съдебна практика, ищцата обуславя правния
си интерес от търсената от ответниците солидарна отговорност. Претендирана заплащане и
на сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника ЧСИ Г.К.
предявения иск се признава. Твърди се, че сумата от 73,00 лева е заплатена по банкова
сметка на ищцата, която му е станала известна по друго делото между същите страни. Моли
за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.2 ГПК с доводи, че не е дал повод за
завеждане на делото, не е канен да заплати сумата доброволно, като последната е заплатена
в срока за отговор на исковата молба.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника *** се иска
прекратяване на производството по делото, поради заплащане на претендираната от ищцата
сума. Иска се присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.2 ГПК.
3
С молба вх.№ 45538/09.03.2022 г. ищцата потвърждава полученото плащане на
претендираната главница, но не и на законната лихва върху същата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до плащането й. Претендира и направените по
производството разноски, като изразява становище за неоснователност на аргументите на
ответниците относно приложението на чл.78, ал.2 ГПК.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ,
вр.чл.45 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: 1/ виновно и
противоправно действие от страна на втория ответник в хода на изпълнителния процес, за
което първия ответник отговаря при условията на солидарност; 2/ настъпилите имуществени
вреди за ищеца, включително техния размер и 3/ причинна връзка между
незаконосъобразното действие и вредите. Виновното поведение на ответника са презумира с
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, като подлежи на обратно доказване от същия.
С оглед обективираното в писмените отговори от ответниците, съдът на основание
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК ОБЯВЯВА като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4