Р Е Ш Е Н И
Е №
260350
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на девети март две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2766 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство К.О.д.О., чрез пълномощник, адв. С., като се обжалва изцяло решение № 260338 на Районен съд- Пловдив, по гр. дело № 16981/2019 г., ХІІ гр. с., с което в производство, по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК е уважен предявеният от страните установителен иск, като се признава по отношение на К.О.Д.О., че в отношенията между страните, дължи на ищеца Дирекция за национален строителен контрол, сумата от 13221.62 лева, разходи по изпълнение на влязла в сила заповед № ДК -02 – ЮЦР -145/22.05.2012 г. (т.е. разходи по премахване на незаконен строеж „Масивна постройка“ в УПИ ІV – 735, кв.* по плана на Пловдив, Централна градска част, с административен адрес гр. Пловдив, ул. „*** , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 10380 по частното дело № 17148 по описа на ПдРС за 2017,ХХІгр.с.,г. и е осъден К.О.Д.О. да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, сумата от 728.86 лева - разноски по двете производства. Изразяват се оплаквания във въззивната жалба, от страна на ответника К.О.Д.О., че обжалваното решение е неправилно, като противоречащо на материално правните разпоредби. Заявява се, че решаващият съд неправилно и в разрез с материалния закон е приел, че ответницата дължи изцяло претендираната от ищеца сума, въпреки събраните доказателства в обратната посока, като се сочи, че от същите било установено, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря по стойност на действително извършените дейности по премахване на постройката, както и са налице неизвършени работи, които са приети за извършени и платени като такива. За извършените дейности се сочи, е съставен Протокол от 28.11.2016г. по Приложение № 5 към чл.15, ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. В тази връзка се сочи, че в протокола било отразено, че са извършени работи по разбиване на армирана бетонова настилка, с площ от 117 кв.м., като се твърди от жалбоподателя, че тази настилка не била изцяло разбита. В тази насока се прави разсъждение по същество, като се заявява, че същото се отнася и за разбиването на стомано -бетоновата плоча, с площ от 117 кв.м., част от която не била премахната и е налице и към настоящия момент. Всъщност, разсъждава се върху съдържанието на протокола, като се заявява че констатациите не са верни. Заявява се, че в протокола е отразено, че е извършено просичане на стомано бетонови пояси, щурцове и колони с компресорен къртач, вкл. срязване на армировката – 11 бр. без по какъвто и да е начин уточнено колко колони, колко пояси, греди и т.н. са премахнати, съответно просичани. Заявява се, че вероятно става въпрос за 17 бр. стоманобетонни колони, отразени в графичната част на стр.З от Констативен акт № 331/02.11.2011 г., тъй като този брой е отразен и в количествено - стойностната сметка към Протокол Приложение № 2 към чл.5, ал.1 от Наредба № 13. Заявява се, че на местои към настоящия момент са налице повече от 10 бр. стомано бетонни колони, които не са премахнати, поради което недостоверно е отразен в протокола от 28.11.2016г., че са премахнати 11 броя. В тази насока се сочи, че не са налице достатъчно данни, от които да се приеме, че точно този е размерът на иска, в размер на 13221,62лв., представляващи извършени разходи за премахване на незаконен строеж по принудителен ред. Заявява, че с отговора на исковата молба била оспорена истинността на Протокол от 28.11.2016 г., по Приложение № 5 към чл.15, ал.1 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК за извършените работи по премахването, досежно количествата и цената на извършените работи. Заявява се, че протоколът, като частен свидетелстващ документ, съдържа изгодни за ищеца факти и, че неговата доказателствена сила е оборима. В тази насока се прави разбор на приетата и неоспорена от страните експертиза, която установява други стойности. Заявява се, че именно съдебната експертиза представлява основно доказателствено средство при изясняване на спорните обстоятелства по делото и при преценката за истинността на протокола, както и се завява, че именно тази експертиза установява актувани и платени СМР от ДНСК на изпълнителя, в размер на 4 916.16лв. без те изобщо да са извършени. Решаващият състав не бил съобразил, се сочи, че за да бъде уважен искът на ДНСК не е достатъчно да са налице доказателства за уговорените с изпълнителя и изплатени на последния суми, даже напротив, необходимо е чрез пълно и главно доказване ищецът да установи, че обемът на извършеното от изпълнителя напълно съответства на вида и количествата строително-монтажни работи, договорени при възлагането на обществената поръчка и отразени в Протокол от 28.11.2016г. по Приложение № 5. Заявява се, че искът не бил установен по размер, противно на приетото от решаващия състав.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд – Пловдив. Претендират се разноски, за двете съдебни инстанции. Не се сочат доказателствени искания във въззивната жалба.
С писмен отговор от въззиваемата страна, Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, чрез пълномощник юриск. В., се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излагат се доводи във връзка с изложените в същата оплаквания. Моли се да бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Доказателствени искания не се сочат. Прилага се пълномощно, към отговора на въззивна жалба.
В с.з. по въззивното дело, се уточнява от адв. С., пълномощник на жалбоподателя, че се поддържа въззивната жалба; оспорва се отговорът на въззивната жалба; поддържа се, че частично се обжалва решението, а именно - само за разликата над 4916.16 лв. до посочената, в решението, сума от 13221,62 лв. Считаме, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отхвърлен искът, като неоснователен и недоказан. В с.з. по въззивното дело от страна на юрисконсулт А., пълномощник на въззиваемата страна, се поддържа отговорът на въззивна жалба; оспорва се въззивната жалба като неоснователна. Счита, че направеното възражение във въззивната жалба, че протоколът от 28.11.16 г. е частен свидетелстващ документ е неоснователно; заявява, че този документ е официален такъв и съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК официален документ е този, който е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му по установените норма и ред и представлява доказателство за извършените от него действия. Счита, че в настоящия случай не е проведено пълно и неоспоримо доказване от страна на ответника, в подкрепа на твърденията за неистинност на съдържанието на протокола, който се цитира във въззиваната жалба.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да уважи изцяло предявения установителен иск в производство по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, с правно основание чл. 225 ал. 6 вр. ал. 5 от ЗУТ, районният съд излага съображения: Приема, че хипотезата на чл. 225 от ЗУТ е осъществена, като са налице доказателства за наличието на незаконен строеж, както и премахването му въз основа на влязла в сила заповед за премахване; налице са доказателства за платени разходи за премахване от страна на ищеца ДНСК, тъй като адресата, ответник, не е изпълнил доброволно заповедта за премахване на незаконния строеж. Приема, че размерът на разходите, които следва да бъдат възстановени от ответника, на ищеца ДНСК, е доказан, тъй като на репариране подлежи не средно пазарната или прогнозна стойност на разходите, а реално направените разходи, при което и искът не бил завишен по размер.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща, съгласно чл. 272 от ГПК. От своя страна,въззивният съд след като разгледа оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема следното:
Страните не спорят относно установени в първоинстанционното производство с допустими доказателствени средства обстоятелства:
Относно строежа, представляващ
„масивна постройка“ в УПИ ІV – 735, кв. * по плана на Пловдив, ЦГЧ, има
издадена и влязла в сила след съдебен контрол заповед за премахване, на която
ответникът е адресат. Заповедта не е изпълнена от ответника Д.О., в т.н. не са налице данни, както и възражение
за изпълнение от ответника, въпреки че се установява да е поканена да премахне
строежа доброволно,/покана на лист 23 от делото, получена лично от ответника Д.О.
на дата 05.02.2014г./. Налице е констативен протокол – приложение № 1 към чл. 4
от НАРЕДБА
№ 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол, /Наредбата/,
и от този протокол се вижда, че към датата 23.08.2016г., строежът не е премахнат. След като заповедта
не е изпълнена доброволно от адресата, то възниква за ДНСК , и в частност ,
териториалното й поделение за Пловдив , правото по чл. 225 от Закона за
устройството на територията да възложи изпълнението на заповедта на избран по
специалния ред Наредбата изпълнител,
след което – да получи направените за
събарянето разходи. Разходите са платени,/ бюджетно платежно
нареждане от дата 14.12.2016г./ от ищеца в размер на исковата сума.
Налице е и материално правна компетентност от страна на ищеца като орган, изпълнил заповедта /възложил премахването/, според чл. 1 от Наредбата , съгласно който от ДНСК се премахват незаконните строежи , по отношение на които спорът по законосъобразността е приключил; принудителното изпълнение е възложено със заповед на директора на ДНСК, да премахне фактически строежа.
Спорен е въпросът, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, за размера на разходите, които следва да бъдат възстановени на ищеца от ответника. В т.н. следва да се посочи, че са спазени изискванията на чл. 4-6 от горецитираната Наредба № 13 от 23.07.2001г., която предвижда специален ред, по който се премахват принудително незаконните строежи, като в т.н. е налице и предварително остойностяване на разходите за премахването, като е налице и разлика между прогнозната сметка за тези разходи, и посочената стойност на разходите при договаряне за същото премахване. В случая, от страна на ищеца ДНСК е проведена и обществена поръчка за избор на изпълнител, като единствен е контрагентът на ДНСК-фирма „Радиян консулт“ ЕООД гр. Пловдив, който като изпълнител е задължен да премахне незаконния строеж по договор и предвид параграф 5 от Наредбата; като в тази насока следва да се отбележи, че дори всички актувани СМР от изпълнителя по този договор да не са били изпълнени по време на настоящето съдебно производство, /така посочено и в заключение на вещо лице В.Р./, то възложителят по този договор ДНСК има възможност да предяви срещу него иск за реално изпълнение, /вр.чл.79отЗЗД/. Поради което и неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че някои от актуваните от изпълнителя СМР, заплатени от ищеца, всъщност, не са били извършени към момента на проверка от страна на вещото лице. Неоснователно се явява и оплакването, че има разлика между количествата СМР отразени от вещото лице и тези, които са остойностени от изпълнителя, посочени в общ вид в Протокол за извършените разходи от 28.11.2016г. /Приложение № 5 към чл. 15ал. 1 от Наредбата-лист 51 от делото/, и тази разлика да следва да доведе до друга стойност на разходите по премахване на незаконния строеж. В тази насока, следва да се посочи, че данните за количествата СМР са отразявани от вещото лице, действително, и при оглед от негова страна, но този оглед е извършен след вече извършените СМР, а относно тези СМР, които са били актувани, но – неизвършени, вещото лице няма практическа възможност да преценява точно количествата СМР, които са извършени, или ще бъдат извършени, в сравнение с изпълнителя на СМР, който ги извършва и който дава количествено-стойностна сметка, въз основа на която е съставен и горецитираният Протокол от 28.11.2016г. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че следва да се имат предвид остойностяването на разходите, посочени от страна на вещото лице, тъй като последното е дало заключението си като среднопазарна цена на разходите, докато в отношенията си по възлагане на премахване на незаконния строеж ДНСК и изпълнителя не а обвързани със среднопозарни стойности, а е налице постигнато договаряне между тях. Ответникът е могъл да се възползва от участие в договаряне на цени за извършвани разходи, ако сам бе поискал да извърши премахване на незаконния строеж, но това не е сторено от него. От друга страна, ответникът не е оспорил стойността на тези разходи, посочени в Протокола от 28.11.2016г., и в приключилото преди настоящето гражданско производство, административно производство по адм.дело №3786/2019г. по описа на АдмС-Пловдив,Vсъстав, /определение №994/26.06.2020г.-лист 83/.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение като обосновано и правилно следва изцяло да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на претендирани разноски по въззивното производство, в размер на 150 лева, юрисконсултско възнаграждение, /чл.78ал.8от ГПК/, за което е приложен и списък по чл.80 от ГПК/лист 27 от въззивното дело/, платими от жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 10.09.2020г. Решение № 260338 на Пловдивски районен съд, ХІІ гр. състав, по гражданско дело № 16981 по описа на съда за 2019 година, с което Признава за установено по отношение на К. О.Д.О., ЕГН **********,*** А. П. № *, че в отношенията между страните, дължи на Дирекция за национален строителен контрол, БУЛСТАТ *********, със седалище в София , бул. *** , сумата от 13221.62 лева разходи по изпълнение на влязла в сила заповед № ДК -02 – ЮЦР -145/22.05.2012г.п ( тоест , разходи по премахване на незаконен строеж „Масивна постройка“ в УПИ ІV – 735, кв.* по плана на Пловдив , Централна градска част, с административен адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 50) , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 10380 по частното дело № 17148 по описа на ПРС за 2017г.; и се Осъжда К. О.Д.О., ЕГН **********,*** ** № *, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, БУЛСТАТ *********, със седалище в София , бул. Христо Ботев № 47 , сумата от 728.86 лева разноски по двете производства.
ОСЪЖДА К. О.Д.О., ЕГН **********,*** *** № *, , да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, БУЛСТАТ *********, със седалище в София , бул. *** , сумата от 150/сто и петдесет/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по въззивното производство .
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/