Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………/10.05.2022г .,гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в
открито съдебно заседА.е, проведено на девети февруари две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ГАНЕВА
при секретаря Т Чс участието на
прокурора при Окръжна прокуратура – Варна А А. , разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1569/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.
Образувано е след разделяне на
обективно съединени искове на И. И.В. с
ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу областна дирекция на МВР гр.
Варна за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. / л. 161-162 от
делото /.
Предмет на настоящото дело е
предявеният иск от И.И. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000
лв. заедно със законната лихва считано
от 07.03.2018 г. /л. 163/. Фактическото
основА.е на исковата претенция е формулирано в т. 3.2 на уточняваща молба на
ищеца / л. 156/. Видно от цитирА.я писмен документ И.В. претендира обезвреда
на неимуществени вреди от незаконни
действия на служители от специализирА.те
полицейски сили /СПС/ към ОД на МВР – Варна , изразяващи се „нахлуване“ в
неговия дом в гр. В ул. „//// „ № на
18.06.2016 г. от 15.30 ч. до 17.00 ч. , без разрешение на собственика .
Полицаите са се възползвали от факта ,че ищецът е допуснал в дома си съдебният
лекар Б , съпругата му и полицай М.П. и
последната , инсценирайки , че е заключена , е дала повод на полицаите от специализирА.те полицейски сили
/СПС/ да нахлуят в жилището , за да я „ спасят“ . Същите са влезли пред терасата на първия етаж на къщата , чупейки
саксии и играчки на неговата дъщеря . Арестували са го и са останали „неправомерно“ в дома му , въпреки
многократните покА. на адв. А.Г. да напуснат .
Според ищеца поведението на
полицейските служители нарушава чл. 8, ал.1 от КЗПЧОС и чл. 33 от Конституцията
на РБ .
Периодът , за който се претендира
обезщетение е от 15.30 ч. до 17.00 ч. на
18.06.2016 г / л. 159/.
Неимуществени вреди от незаконни
действия се индивидуализират като изживени страх, стрес, обида , унижение,
страдА.е, влошено здраве /л.7 от делото/
. Ищецът се е почувствал безсилен
, защото полицията, която следва да брА.
закона, го е погазила, оказвайки неправомерна подкрепа на майката на своята дъщеря . В. е изпитал срам за това ,че публично е бил „третиран като
престъпник“, че е „посочен като сексуален насилник – изнасилвач/извършител на
блудство“. При задържането оргА.те на
реда са подходили към него като към „ престъпник“ , към „педофил“ .
В съдебно заседА.е ищецът, чрез
проц. представител , поддържа
предявеният иск за обезщетение поради преценка за неговата
основателност, която теза подробно се аргументира и в депозирА. по делото писмени бележки . Отправя се искане за
присъждане на съдебно-деловодни
разноски съобразно представен
техен списък.
Ответникът – ОД на МВР-Варна ,
чрез процесуален представител , релевира
неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Не се доказва
твърдяна незаконосъобразност на действията на полицейските служители
и претендирА.те вреди на И.В.. . В условията на евентуалност се отправя
искане за намаляване размера на
претендираното обезщетение . Иска се присъждане на юриск. възнаграждение. Прави
се възражение за прекомернос по чл. 78 ГПК.
Участващият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата
претенция поради недоказаност .
След приключване на устните
състезА.я съдът постанови прекратително
определение № 467/16.02.2022г. поради преценка за недопустимостна исковата претенция с
аргумент чл. 203 от АПК, тъй като събрА.те
доказателства сочат за издадено устно
разпореждане за влизане в дома на И.В. към 15.30 ч. на 18.06.2016 г. от
началника на отдел „ ОхрА.телна
полиция“ към ОД на МВР- Варна , което
разпореждане не е било отменено като
незаконосъобразно. Прекратителното съдебно определение на първоинстанционния
съд е отменено от ВАС с определение №
3589/14.04.2022г. с мотиви, че правната квалификация на спора се дава в
началото на исковия процес и се прави
въз основа на твърденията в исковата
молба, а не въз основа на ангажирА.те от стрА.те доказателства . В тази връзка
правната квалификация на иска за обезщетение на И.В. е по чл. 204, ал.4 от АПК,
а не по чл.204, ал.1 от същия кодекс – претендира се обезвреда от
незаконосъобразни действия на полицейски служители на 18.06.2016 г. , свързА. с нарушаване
неприкосновеността на частна собственост-
жилището на И.В. .
Правното действие на съдебното
определение на ВАС по отмяна на
прекратителното определение е ex tunc /действие с обратна сила/ т.е. заличава правните последици на определение №
467/16.02.2022г – заличава съдебното произнасяне по отмяна на хода на същество
и по прекратяване на производството. Това заличаване е от датата на
постановяването на определението от първоинстанционния съд . След като се
заличава с обратна сила правния ефект на
определение № 467/16.02.20202г., то първоинстанционният съд дължи произнасяне
по съществото на правния спор, понеже производството продължава от етапа на
приключилите устни състезА.я . В тази връзка съдът, съобразявайки се със събрА.те
доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е баща на Д И В, родена на *** г., а майка на
детето е Р К Б - В / л. 14 от делото/.
По висящо бракоразводно
дело между двамата родители № 56969/2015г.
по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били
постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р К Б е следвало да води
дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на
бащата и да я взема на следващия неделен ден / л. 15-16/.
Майката е живеела в гр.
София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на
постановените привременни мерки , за
които е била информирана и териториалната служба на ИА „ Закрила на детето“ в гр. Варна - л.
17.
На 12.06.2016 г. Р.Б.отново
е подала жалба до V РУ при ОД на МВР-Варна с идентично
искане , последвало е повторно посещение на дома на ищеца от полицейски
служител , който е направил сходни
констатации, както при предходната проверка / л. 18/.
С решение №
1071/17.05.2017 г. на ВРС по анд. № 446/2017 г. , проконтролирано от ВОС с решение на внахд. № 793/2017 г. И.В. е бил
признат за невиновен по повдигнато му обвинение по чл. 182 във вр. с чл. 26,
ал.1 НК за това, че периода от
29.05.2016 г. до 18.06.2016 г. е осуетил
изпълнение на привременните мерки на СРС
/ л. 56-67/ . В цитирА.те съдебни
актове е посочено, че бащата не е имал задължение по определението на СРС да връща детето на майката, а последната , на
която са били възложени грижите за детето , е следвало да го взема от дома на
бащата.
На 17.06.2016 г. Р.Б.е
подала молба до Варненския районен
съд по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие . В нейната молба се твърди ,че И.В.
е упражнявал физическо и
психическо насилие над детето им. Посочила е, че В. е имал връзки с лица от
мъжки пол . Изложила е своите съмнения
за извършено „сексуално и психическо посегателство „ от бащата върху детето във връзка с проведен телефонен
разговор с дъщеря си , от който е узнала за получена рана на нейната дъщеря
заради обличан бански костюм“.
Със заповед №
69/17.06.2016 г. ВРС е задължил И.В. да
се въздържа от домашно насилие
спрямо детето; забрА.л е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м. , както и
нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при
майката . Било е разпоредено незабавно
изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна , която да
следи за нейното изпълнение / л.
168-169 от адм. дело № 816/20 г. на Адм.
съд -Варна/.
Проведено съдебно
производство по чл.12 от ЗЗДН е приключило с решение по издаване заповед за защита
срещу И.В. с постановена мярка на закрила по чл. 5, ал.1 т.1 от цитирА.я
закон , а именно същият е бил
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо своята
дъщеря / л. 171-184 от адм. дело № 816/20 г. на АС-Варна/.
По изпълнение на
издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г. на РС-Варна служители
на ОД на МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч.
Предприели са действия по съобщаване на В. на издадената предния ден заповед,
за който той не е знаел. В. е отказал
връчване на тази заповед, както и предаване на детето на оргА.те на реда. По –
късно той се е съгласил да предаде детето единствено на майката. След като е
узнал за съдържА.ето на заповедта за
незабавна защита на РС-Варна , в която са вписА. твърденията на Р.Б.за негово
сексуално и психическо насилие върху дъщеря им , той е поставил като условие за
връщане на детето гинекологичен преглед на същото и разговор с психолог. Бил е
извикан съдебният лекар Б и психолога Г.М. .
Следобеда майката на
детето се е появила , била е допусната от В. да влезе в дома заедно със
съдебния лекар Б , психолога М. и
полицай М. П.. Впоследствие В. е заключил входната врата и това е
провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители . Последвало е издаване
на заповед № 170 / 18.06.2016 г. , 15.35 ч. от полицейски орган при ОД на МВР-
Варна за задържане на И.В. за 24 часа ,
като той е бил освободен на следващия
ден в 12.15 ч. / л. 29/. Като мотив за задържането е бил вписан чл. 296, ал. 7 НК. Тази заповед е била
обжалвана от В. и с решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/16 г.
Варненският адм. съд я е отменил като незаконосъобразна- поради неспазена форма
на акта /липса на мотиви/ . Това решение
е било оставено в сила по реда на
инстанционния съдебен контрол с решение
№ 2898/07.03.2018 г. на ВАС / л. 98-103/.
Ответникът представя по
делото удостоверение на началника на сектор „ Човешки ресурси“ при ОД
на МВР-Варна , сочещо за липсата на образувА. дисциплинарни производства срещу
служители на ОД на МВР-Варна по
повод твърдените от ищеца незаконни
действия / л. 198/.
Ответникът не оспорва
фактическото твърдение на ищеца , че на 18.06.2016 г към 15 ч. служители на ОД
на МВР- Варна са влезли в жилището на В.
без негово съгласие, но твърди, че целта на тези действия е била да се
окаже помощ на свид. М.П.. Оставането им в жилището на ищеца е било ,за да се
изпълни разпореждането на ВРС , а именно да се следи за изпълнение на съдебната
заповед за незабавна защита , както и за извършване на необходимите процесуални
действия по повод образувано срещу В. досъдебно производство/л. 186/.
От разпита на свид. М.П.П.
/ главен разследващ полицай при V РУ-Варна /се установи ,че на 18.06.2016
г. около 15 ч. е била допусната от ищеца
заедно с бившата му съпруга и психолога М. да влязат в дома на В., находящ се в
близост до резиденция „ Евксиноград“ , за да бъде предадено детето на неговата майка съобразно съдебната заповед на
РС-Варна. При влизането в къщата свидетелката е поставила крак на прага на
вратата, но В. я избутал и заключил вратата. Майката на детето и г-н В. са
спорели помежду си, а дъщеря им е плачела . В. отказвал да предаде детето ,
защото то не е желаело да види майка си. Разговорът продължил около десетина
минути.
П. се е обадила по
мобилния си телефон на прекия си ръководител
И.И., който е бил отвън, като му е съобщила, че е заключена и че не може
да излезе . След това в къщата са се появили нейни колеги от специализирА.те
полицейски сили . Те също са покА.ли г-н В. да предаде детето, но той е отказал
. Обяснили са му , че има съдебна заповед и че детето трябва да се предаде на
майката. Бил е предупреден, че ще му бъдат поставени белезници . В един момент В.
е предал детето на майката, след което е бил задържан и изведен от дома си .
Видно от мотивите на
приобщеното като писмено доказателство
предложение на прокурор при ВОП от 22.06.2016 г. свид. М.П. е отправила
искане за отвод като разследващ полицай по образувано досъдебно производство
срещу И.В. по чл. 182 НК поради факта, че на 18.06.2016 е била заключена от В. в дома му и по този повод е било
образувано срещу него досъдебно производство по чл. 296, ал.1 НК . В
постановлението се посочва ,че с искането
се цели отстраняване на всякакво съмнение за нейна пристрастност при
провеждане на процесуалните действия . Последвало е издаване на прокурорско
постановление по възлагане на разследването на следовател при ОСлО на ВОП / л. 222-225/.
От разпита на свид. И.И.
/ началник на отдел „Разследване „ към ОД на МВР- Варна и пряк
ръководител на свид. М.П./ , се установи, че той е бил пред дома на ищеца,
находящ се в близост до резиденция „ Евксиноград“ в гр. Варна през м. юни 2016
г., сутринта. Влизането в дома на ищеца е станало към обяд от колежката му М.П. , психологът М. и бившата съпруга на В.. П. , докато е
била в къщата, му се е обадила по телефона, казала е, че е заключена в една стая и че не може да
излезе. От тези нейни думи той е достигнал до заключение ,че присъстващите в дома на В. са негови
заложници.
Думите
на П.И. е предал на своя колега П- началник на отдел „ОхрА.телна полиция“ към
ОД на МВР-Варна, който също е бил пред дома на В.. Последният е дал устно разпореждане на находящите се пред
дома на В. служители на СПС да влязат в дома на ищеца. По изпълнение на тази
заповед около четирима полицаи от СПС са
влезли в двора на имота, а след това и в къщата. Излезли са след около 10 минути. Извели са ищеца с белезници към
полицейски автомобил . Жилището са напуснали и П., М. и бившата съпруга на В.
заедно с детето. След това и И. се е качил в служебния си автомобил и е тръгнал
, като не е видял дали полицаи са
останали в дома на ищеца.
От разпита на свид. Х Л Щ , който поддържа
приятелски отношения с ищеца, се установи, че двамата се познават от 2014
година , когато Щ е станал член на СНЦ
„Конфедерация за защита правата на децата“ и е бил такъв до 2018 г. От 2015 г. свидетелят е и пациент на В. .
Определя ищеца като скромен, търпелив,
всеотдаен. След случая от м. юни 2016 г. твърди за промяна в държА.ето на В. ,
който се е затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му позвънявА.я
, отказвал е покА. за излизА.я на обществени места . Преди случката двамата
веднъж седмично са се чували по телефона
и са се виждахме в месеца поне веднъж, докато след това – при посещения в
лекарския му кабинет или в дома му . В.
е споделил на Щ своите опасения, че
всички го мислят за педофил.
На 18.06.2016 г.
двамата не са се виждали , но на следващия
ден свидетелят е закарал ищеца за освидетелстване след освобождаването му от V
РУ-Варна . Тогава В. му е казал следното: „ Нали видя бабата на Д. какво
направи?“/ Бабата на Д. е майката на Р.Б/.
Свидетелят твърди, че на
18.06.2016 г. към 09:00 - 10:00 часа ищецът му се е обадил и го е помолил за
следното: „Можеш ли да дойдеш, цялата полиция на Варна е пред нас, бабата на Д.
явно добре си върши работата“.
Свидетелят дава сведение
, че след случилото се на 18.06.2016 г. И.В. по собствена инициатива не е продължил да работи с деца в
Конфедерацията заради това, че „ е обявен по медиите, че е изнасилил
собственото си дете“.
За поведението на В. свидетелят твърди следното:
„…Той все още не смее да излезе пред обществото, защото го сочат като педофил“.
От разпита на
свидетелката З.Ж.Ч. съдът установи, че същата познава ищеца три или четири месеца преди
18.06.2016 г., понеже е станала
доброволец към СНЦ „Конфедерацията за защита правата на децата“ . Подавала е
заявление за членство през 2013-2014 г.
, но не са я приели и поради тази причина е участвала в тяхната дейност като доброволец.
Преди случая от м. юни
2016 г. В. е споделил на свидетелката, че иска да вижда детето си по-често, но
бившата му съпруга , която живее в София не е изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна . Ч. твърди, че на 03- 04.06. 2016 г. дъщерята на В. ***.
На 18.06.2016 г. към
09.00 ч. И.В. се е обадил на Ч. , за да й съобщи , че е обсаден от полицаи и е
помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред къщата на В. към
09.50 ч. , видяла е около 20 -30 униформени полицаи , В. е бил в дома си ,
после е влязла дъщерята на неговата
адвокатка , за да „забавлява“ дъщерята на
ищеца . Свидетелката е стояла пред дома на В. до около 21.00 часа,
когато адв. Г. ***, където е бил задържан В..
Свидетелката посочва ,че не е убедена на 18.06.2016 г. И.В.
да е искал да напусна дома и да е бил препятстван да направи това от присъстващите полицейски служители.
Ч. твърди, че ищецът е
бил стресиран от присъствието на полицейските служители и към 10.30 ч. -11.00
ч. Той е споделил на свидетелката ,че се страхува да не „ подхвърлят наркотици“ в
дома му . Разплакал се е към 11.30 ч. – 12.00 ч. , докато е водил
телефонен разговор с адвокат Б. , който го е посъветвал да предаде детето.
Свидетелката дава
сведение, че сутринта са се „завъртяли“ журналисти- О.Ф. и такива от „Петел“ .
Първият е останал до вечерта , а другите като са „видели каква е ситуацията“,
си заминали .
След освобождаване на В.
на следващия ден към обяд той се е срещнал с Ч. . Ищецът е изглеждал изтормозен и омоламощен. Споделил е , че го
боли гърба и че е повръщал през нощта
.
Ч. посочва, че ищецът е
обществена личност , добър професионалист и
„човек с добро сърце, който помага на болни „. Към 15:20 ч. – 15:30 ч.
на 18.06.2016 г. В. е бил изведен от дома си с белезници . Тя е видяла ищеца
към обяд на следващия ден , когато В. е изглеждал „изтормозен, омаломощен“.
Разплакал се е . Споделил е ,че го боли
гърба и че е повръщал предната нощ . Килията е била мръсна и не са му дали
храна и завивка. . Казал е, че при
задържането полицаите са го натиснали в гърба ,почувствал болка в кръста, както
и през цялото време, докато е бил в ареста .
След 19.06.2016 г.
свидетелката започнала да се чува по-рядко с В. – по празници, за рождени дни.
От м. юли 2016 г. до м. декември.2016 г. са се чували веднъж седмично , а за
този период са се виждали около три пъти
и то по повод нейно явяване като свидетел по негови наказателни дела за „ педофилия“. В. е бил „смазан“ , понеже е бил „обвинен,
омаскарен в интернет и в медиите, че е педофил, че е блудствал с 4-годишната си
дъщеря“.
Ч. посочва ,че В. след случая не участва в
никакви обществени инициативи, „прекратил сам всякаква обществена дейност,
докато не изчисти името си и не докаже, че той не е педофил“. Според
свидетелката „ той живее с мисълта, че е педофил“.
Дори и след отмяна от
съда на заповедта за задържане В. не се е „успокоил“.
Ищецът е лекар по
дентална медицина и има регистрирана
лаборатория за групова първична медицинска помощ по дентална медицина в гр. Варна от 2010 г. /
л. 149-151/.
Към м. юни 2016 г. И.В. е
бил заместник- председател на сдружение
с нестопанска цел „ Конфедерация за
защита правата на децата“ . Контролният съвет на това сдружение е взел решение
на 22.06.2016 г. временно да
преустанови служебните задължения на В.
и да се проведе „вътрешно разследване по отправените обвинения в насилие с цел
да се установи има ли наличие на
рецидивно поведение“. Тази вътрешна проверка
е приключила с мнение за липса на рецидив, поради което са били възстановени
правомощията на В. като заместник- председател
/ л. 112-116/. Според публикуваната в интернет
информация за това сдружение негови цели са защита правата на децата, и най-вече
на правото им да живеят в своите биологични семейства, при своите родители,
роднини и близки; да отстоява и защитава правата на децата и основните им
свободи;
да е бори срещу нарушаването правата на децата и възпрепятстването на тяхното
развитие под каквато и да е форма и в която и да е сфера на българския
обществен живот.
Видно
от приобщеното към доказателствения материал
нохд № 2603/2107 г. по описа на ВРС с постановление от 19.06.2016 г. старши разследващ полицай при
V РУ-Варна е привлякъл като
обвиняем И.И.В. за престъпление по чл. 296, ал.1 ,пр. 2 от НК , а именно за
това, че на 18.06.2016 г. в гр. Варна е
попречил и осуетил изпълнението на
съдебна заповед за незабавна защита №
69/17.06.2016 г. на РС-Варна. /л. 24 от
ДП № 287/16 г. / .
По
това досъдебно производство на 18.06.2016 г. от 11.20 до 11.50 мин. е било
извършено процесуално-следствено
действие - разпит на И.А.И. като свидетел /л. 40/. На същата дата от 12.15 ч.
до 12.30 ч. е бил проведен разпит като
свидетел и на М.П.П. /л. 43-44/, а от 12.00 ч. до 12.10 ч. – разпит на свид. Петър
Христов Петров /л. 42/.
Приобщените
материали по анд. № 446/2017 г. по описа на РС-Варна сочат, че на 14.06.2016 г.
прокурор при Районна прокуратура гр. Варна е
образувал досъдебно производство срещу
И.И.В. за престъпление по чл.
182, ал.2 във вр. с чл. 26 от НК с разследващ орган- полицай М.П.. На 18.06.2016 г. разследващият полицай П. е
назначила съдебно-медицинска експертиза за установяване следи от блудствени или насилствени действия спрямо
дъщерята на ищеца Д. И. Василева.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи :
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е претендираното от В.
субективно право на обезщетение ,
отричано от ищеца. Страна по
материалното правоотношение в случая е ОД на МВР-Варна , респективно тя има
правното качество на носител на задължението по
удовлетворяване на претендираното вземане, понеже заявеното основА.е на
исковата претенция е незаконни действия на полицейски служители , част от
структурата на посочената териториална
дирекция на МВР, която предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР има статут на
юридическо лице. Съгласно правилото на чл. 205 от АПК , приложимо на основА.е
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице
, представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт , действие или
бездействие са причинени вредите.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждА. и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение. Съгласно решение № 11892/07.11.2016 г. на ВАС
този сложен фактически състав не се презюмира, а
подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Това
доказване е главно доказване , което
означава пълно доказване. Пълното доказване предполага създаване на сигурно
убеждение в съда за съществуването на заявените фактически твърдения, а не само
съмнение за тяхното съществуване . В тази връзка съдът даде конкретни указА.я на ищеца /л. 163/. При цялостен анализ на събрА.те
доказателствени източници по делото съдът прецени следното:
И.В. претендира
обезвреда на настъпили за него неимуществени
вреди в резултат на твърдяно от него незаконно нахлуване на полицейски
служители в неговото жилище. Тези
действия ищецът квалифицира като незаконни , тъй като са в нарушение на чл. 8,
ал. 1 от КЗПЧОС и на чл. 33 от Конституцията на РБ.
Посочената норма от Конвенцията гласи, че всеки има право на
зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция, но според
втората алинея на същата разпоредба намесата на държавните власти в ползването
на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите.
Според чл. 33, ал.1 и 2 от Конституцията на Република България жилището е неприкосновено. Без съгласието
на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите,
изрично посочени в закона. Влизане или оставане в жилището без съгласие на
неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за
предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за
залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.
ЦитирА.те правни норми на международното и на националното право
навеждат на извод, че субективното право
на неприкосновеност на частната собственост не е абсолютно. Законодателят е
въвел хипотези, при които е допустимо огрА.чаване упражняването на това лично
право.
СъбрА.те данни по конкретния казус сочат , че на 18.06.2016 г. ищецът И.В.
е заключил в дома си М.П., Г.М., доктор Б , бившата си съпруга и своята дъщеря
, без тяхно съгласие. Това негово поведение е станало причина началникът на
отдел „ОхрА.телна полиция“ при ОД на МВР-Варна да издаде устно разпореждане за
влизане на служители на специализирА.те полицейски сили в жилището на В..
Заключвайки ги в дома си , В. е препятствал тези лица в упражняване на правото
на свободно движение т.е. на правото на
свобода, което им е гарантирано според чл. 5 от КЗПЧОС, а както бе посочено
по-горе съгласно чл. 8, ал.2 от същата конвенция намеса на държавни оргА. в
правото на зачитане на жилището е допустима
за „ защита на правата и свободите на другите“.
На следващо място, съгласно чл.33, ал.2 от Конституцията на РБ влизане
или оставане в жилището без съгласието на собственика е възможно за
предотвратяване на непосредствено
предстоящо или започнало престъпление , за залавяне на неговия
извършител, а изложените по-горе факти сочат, че срещу И.В. е било образувано
досъдебно производство № 287/2016 г. по описа на V РУ-Варна по чл. 296, ал.1 пр. 2 от НК за
това, че на 18.06.2016 г. в гр. Варна е
попречил и осуетил изпълнението на съдебна заповед за незабавна защита №
69/17.06.2016 г. на РС-Варна.
Както в КЗПЧОС, така и в Конституцията на РБ се посочва възможността за
огрА.чаване на неприкосновеността на частната собственост „ в случаите, предвидени в закона“. В чл. 83 , ал.1 от Закона за МВР се посочва,
че полицейските оргА. могат да извършват проверки в помещения без съгласието на
собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:
1. следва да се предотврати
непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;
2. са налице данни,
че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;
3. е необходимо
оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се
намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.
Предвид даденото указА.е от ВАС с
определение № 3589/14.04.2022г. относно правната квалификация на правния спор- иск за
обезщетение за неимуществени вреди , причинени от незаконни действия на
полицейски служители по навлизане в
частна собственост на И.В. без негово
съгласие от събрА.те гласни доказателства се установи, че влизането
в дома на ищеца от служители на СПС при
ОД на МВР- Варна е по изпълнение на дадено разпореждане от началника на отдел
„ОхрА.телна полиция“ към областната дирекция на МВР.
Съгласно правилото на чл. 64, ал.1 и
2 от ЗМВР полицейските оргА. могат да издават разпореждА.я до държавни оргА.,
оргА.зации, юридически лица и граждА., когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. РазпореждА.ята се издават писмено. При невъзможност
да се издадат писмено разпореждА.ята могат да се издават устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
Посочената
правна регламентация предполага извод, че писмените и устни разпореждА.я на полицейските оргА.
представляват административни актове. В тази връзка устното разпореждане на
началника на отдел „ ОхрА.телна полиция“ при ОД на МВР-Варна към служителите на
СПС да влязат в дома на В. е административен акт . Действията на служителите на СПС по влизане в частната собственост на И.В. са правомерни действия ,
защото представляват изпълнение на законосъобразен административен акт, който
не е отменен . В тази връзка действията на СПС по влизане в дома на В. без
неговото съгласие имат валидно правно основА.е- постановено законосъобразно
устно разпореждане на горестоящ административен орган. Действията на
полицейските служители попадат в обхвата на даденото устно разпореждане на
техния ръководител и не може да се разглеждат като неправомерна административна
дейност , от която да се претендира обезвреда на причинени вреди.
В обобщение съдът счита ,че липсват
незаконни действия – елемент от фактическия състав на претендираното субективно
право на обезщетение.
И.В. твърди , че е изживял страх,
стрес, обида , унижение, страдА.е / л. 7 от делото/.
Законодателят допуска
обезщетяване само на тези имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице / чл. 4 от ЗОДОВ/.
Под „ пряка и непосредствена“ се
разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния адм. акт,
действие или бездействие на компетентен
адм. орган по силата на безусловно
необходимата връзка между тях.
В. ангажира свидетелски показА.я по доказване на
претендирА.те неимуществени вреди , като
от разпита на свид. З.Ч. се установи ,
че ищецът е бил в стресово състояние през целия ден на 18.06.2016 г. и пряката
причина за това негово емоционално
състояние , както и за настъпилите събития
през този ден, включително полицейското му задържане , е разпореденото
от РС-Варна незабавно изпълнение на
заповедта за незабавна защита , което изпълнение е означавало той да
предаде дъщеря си на майката . Причина на изживения стрес е и факта , че едва
към 9 ч.. на 18.06.2016г. , когато пред
дома му са се появили полицаи и така той
е узнал за постановяването на тази заповед, чието изпълнение не е могъл да
осуети поради разпореденото нейно незабавно изпълнение. Освен това стресът на В. е в пряка
причинно-следствена връзка с твърденията на бившата му съпруга Р.Б.в молбата до
РС-Варна, цитирА. и в съдебната заповед,
че той е оказвал психическо и сексуално
насилие над дъщеря им . Подобна
информация е нормално до доведе до стресово състояние, тъй като подобно
поведение законодателят е въвел като
състав на престъпление от общ характер, за което се предвижда наказателна
отговорност.
В. твърди, че се е почувствал
унижен , обиден , защото е бил третиран от полицаите като престъпник , „
посочен като сексуален насилник-
изнасилвач / извършител на блудство спрямо 4 -годишното си дете/“. „Посочването „
на В. по конкретизирА.я начин има за своя пряка и непосредствена причина твърденията на бившата му съпруга в молбата за защита от
домашно насилие – за оказано психическо
и сексуална насилие над детето им , но не и поведението на полицейските
служители на ОД на МВР- Варна . В потвърждение на този извод на съда е дадената информация по делото от
свид. Ч. /лице от приятелския кръг на В./, която твърди,
че ищецът е бил „смазан“ , понеже е бил „обвинен, омаскарен в интернет и в
медиите, че е педофил, че е блудствал с 4-годишната си дъщеря“. В този
контекст пряката и непосредствена причина за засегнатия
обществен авторитет на В. не са
действията на полицейските служители по влизане в неговото жилище
на 18.06.2016 г. , а изходяща информация от бившата му съпруга за
психическо и сексуално насилие над неговото дете .
В обобщение не се доказа съществуване на елементите от
фактическия състав на претендираното от И.В. материалното право на
обезщетение , поради което следва да се отхвърли исковата му претенция за
ангажиране на основА.е чл. 1 от ЗОДОВ на
юридическата отговорност на насрещната страна по правния спор.
При този изход на
делото съдът на основА.е чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да удовлетвори
своевременно направеното искане на ответната страна по спора като присъди
юриск. възнаграждение в размер на 360 лв. съобразно чл. 37 от ЗПП във вр. 25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр.
Варна
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв. на
И.И.В. с ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Варна заради незаконни действия на
полицейските служители на посочената териториална дирекция на МВР ,
изразяващи се в нарушаване неприкосновеността на неговото жилище на 18.06.2016
година.
ОСЪЖДА И.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. В , ул. “ сумата от 360
/триста и шестдесет / лв. , представляваща дължимо юриск. възнаграждение.
Съдебното решение подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
неговото съобщаване на стрА.те.
Административен съдия :