№ 51
гр. Кюстендил, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. ТА.
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XХІ НПК, озагл. „Въззивно производство”. Образувано е по
жалба на подсъдимата и има за предмет проверка правилността на присъда № 3/17.06.2021 г.,
постановена по НЧХД № 1103/20 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС)
С присъдата, подсъдимата Д. Г. Й.-родена на 17.07.1987 г. в гр. Кюстендил, живуща в
гр.Кюстендил, българка, бълг.гражданка, с висше образование, работеща във фирма ********
ЕООД-гр.Кюстендил, неомъжена, осъждана, ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА в това, че
за периода от 24.12.2018г. до 02.05.2020г. в гр.Кюстендил, на ул*************, в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, не е изпълнила Решение
№352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на
Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя ИВ. К.
ХР., с ЕГН **********, с дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, като отказва да му предаде
детето, както следва:
на 24.12.2018г. в гр.Кюстендил, на ул*************, не е изпълнила Решение
№352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на
Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с
дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, като отказва да му предаде детето;
на 01.01.2019г. в гр.Кюстендил, на ул.***********, не е изпълнила Решение
№352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на
Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с
дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, с ЕГН ***, като отказва да му предаде детето;
на 02.05.2020г. в гр.Кюстендил, на ул.***********, не е изпълнила Решение
№352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на
Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с
дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, като отказва да му предаде детето - престъпление по
чл.182, ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК й наложил
наказания:
1/ „пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
1
срок от 8 (осем) месеца, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 8 (осем) месеца,
2/ наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителя сторените от последния
деловодни разноски в размер на 412 лева.
В жалбата се сочи, че подсъдимата е недоволна от присъдата и иска да бъде отменена, като
бъде оправдана по обвинението, тъй като не е осъществила обективните и субективни признаци на
състава на престъплението. Смята се, че задълбочения анализ на доказателствата сочи липса на
пряк умисъл за извършване на престъплението. Относно инкриминираните дати 24.12.2018 г. и
01.01.2019 г. се твърди, че прекия умисъл за извършване на престъплението се изключва от
депозираната на 03.12.2018 г. молба от подсъдимата до ДСИ при КнРС, в която е заявила, че ще
предаде детето на бащата за коледните и новогодишни празници съобразно графика на почивните
дни, а именно-за коледните празници- от 22.12.2018 г., 09.00 часа до 16.00 часа на 23.12.2018 г, и
за новогодишните празници- от 29.12.2018 г. , 09.00 часа до 16.00 часа на 30.12.2018 г., както е по
изпълнителен лист и за което ДСК е разпоредил да се уведоми бащата. Освен това се счита, че
не е доказано да е извършено деянието на 24.12.2018 г., тъй като от показанията на св.Г. се
установявало, че отказът за предаване на детето е бил на 23 срещу 24, а не на 24.12.2018 г.
Като доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието от 20.05.2020 г. се
сочат, на първо място, извънредното положение в страната с цел ограничаване разпространението
на Ковид 19, въведено със Заповед на МЗ, предвиждаща забрана за пътувания извън населените
места на живущите, с изключение на случаи, които не са били налице в случая, и на второ място,
консултацията на подсъдимата с ДСИ и уведомяването й от нея, че производствата по делата са
спрени със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Отбелязва се и че
третото деяние-от 20.05.2020 г. не е извършено при усл.на продължавано престъпление по чл.26,
ал.1 от НК, тъй като е изминал по-дълъг период от 1 година между същото и предходните две
деяния, в какъвто смисъл е ТР №52/88 г. на ВС на ОСНК
Алтернативно се навеждат доводи за приложение на чл.9, ал.2 от НК или за приложение
на по-благоприятен закон съгл.чл.2, ал.2 от НК, тъй като за деянието на 01.01.2019 г. е приложима
разпоредбата в редакцията й от Д.в., бр.26/2010 г. , като й бъде наложена глоба в минималния
предвиден размер. Претендират се деловодни разноски, за адвокатска защита пред двете
инстанции.
По време на въззивните съдебни прения адв.В.П., като повереник на тъжителя, е пледирала
за потвърждаване на осъдителната присъда, по съображения за нейната правилност.
Адв.М., като защитник на подсъдимата, е поддържала съображенията си в жалбата, като е
молила подсъдимата да бъде оправдана, поради наличие на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимата е молила да бъде оправдана, тъй като действията си е съгласувала с ДСИ.
КнОС, като прецени оплакванията във въззивната жалба , доводите на страните и
доказателствата по делото, и след служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на
правомощията си по чл. 314 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по НЧХД № 1103/20 г. по описа на КнРС е образувано въз основа на
тъжба, с която тъжителят ИВ. К. ХР., чрез адв.В.П., е повдигнал и предявил обвинение срещу
подсъдимата Д. Г. Й. от гр.Кюстендил за извършено за периода 24.12.2018 г. до 02.05.2020 г.
престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, включващо три деяния, осъществени на
24.12.2018 г., на 01.01.2019 г. и на 02.05.2020 г.
Тъжбата е подадена в КнРС на 08.09.2020 г. и е в 6-месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК,
считано от датата на получаване (на 13.03.2020 г.) от тъжителя ИВ. К. ХР. на съобщение
(връчено му, чрез съсед) за постановление по прокурорска преписка №2614/2018 г. (ДП №
1072/2018г. по описа на КнРП, същото с № 1177/2018 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил), с
което е спряно на наказателното производство, на осн.чл.25, ал.1, т.6 от НПК, образувана за
престъпление по чл.182, ал.2 от НК за извършено деяние на непосочена дата в постановлението
(която, според материалите по ДП № 1177/2018 г. е 24.12.2018 г.) и на 01.01.2019 г.
Първоинстанционният съд, с разпореждане от 23.09.2020 г., е дал ход на тъжбата и е
насрочил делото в открито съдебно заседание за разглеждането му. Провел е задълбочено
съдебно следствие, по време на което е събрал доказателства по искане на страните и по собствена
2
инициатива, които са относими към предмета на делото и чрез които е изяснил обстоятелствата по
делото. КнОС споделя фактическите и правни изводи на КнРС относно извършените деяния на
24.12.2018 г. и на 01.01.2019 г. След собствена преценка на събраните доказателства от КнРС и
тези по време на въззивното съдебно следствие, КнОС счита, че следва да коригира фактическите
и правни изводи относно третото деяние от продължаваното престъпление, извършено на
02.05.2020 г. , като приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. Г. Й. е родена на 17.07.1987 г. в гр. Кюстендил, живее в гр.Кюстендил, на
ул*************, българка е , бълг.гражданка, с висше образование, работеща във фирма
******** ЕООД-гр.Кюстендил, неомъжена, с прекратено фактически съжителство, осъждана , с
ЕГН **********.
Към 11.06.2021 г. и към 02.05.2020 г. ( края на продължаваното престъпление, за което е
обвинена) подсъдимата е осъждана 1 път на 6 м. лишаване от свобода (ЛС) с 3-годишен
изпитателен срок и обществено порицание, с влязла в сила присъда на 27.05.2019 г. по НОХД №
852/2018 г. по описа на КнРС, за престъпление по чл.286, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и 3 пъти е
освобождавана от наказателна отговорност, на осн.чл.78а от НК, като са й налагани
административни наказания по 1 000 лв., с присъди на КнРС, както следва:
по НЧХД № 139/15 г., за престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на
17.04.2014 г. с влязла в сила присъда на 31.01.2017 г.; по НЧХД № 1039/14 г. за престъпление
по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на 08.06.2014 г. , с присъда, влязла в сила на
19.06.2017 г. и по НЧХД № 1923/16 г. за извършено за периода 29.03.2016 г. до 07.11.2016 г.
престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, с влязла в сила присъда на 27.05.2019 г. Или
към датата на първите две от общо трите деяния от продължаваното престъпление, извършени на
24.12.2018 г. и на 01.01.2019 г. ( в периода от 24.12.2018 г. до 01.01.2019 г.) не е осъждана, а е
освобождавана от нак.отговорност на осн.чл.78а от НК по горепосочените две НЧХД , с влезли в
сила присъди през 2017 г.
Подсъдимата и тъжителят ИВ. К. ХР., с ЕГН ******* били в безбрачно съпружеско
съжителство, от което на 20.09.2013 г. им се родило дете- Д.И. Х.а, с ЕГН **********. То било
прекратено и заживели разделен. Подсъдимата заживяла в гр.Кюстендил, на ул************* с
детето им, а тъжителят продължил да живее в гр.Перник.
С влязло в законна сила Решение № 352/02.11.2015 г., допълнено с Решение от
29.01.2016г., по гр. дело № 164/2015г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил бил определен режим
на лични контакти на детето Д. с бащата-тъжител, както следва:
-До навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от месеца от
09.00ч. до 18.00ч. без преспиване;
-След навършване на 3-годишна възраст на детето (настъпила през 2016 г.) – освен всяка
първа и трета седмица от месеца – от 09.00ч. на съботния ден до 12.00ч. на неделния ден с
преспиване и:
-по 2 дни в периода на Коледните и на Новогодишните празници, съобразно графика на
почивните дни, които през четна година следвало да се ползват през първите два дни, а през
нечетна година-последните два дни, от 09.00 часа на първия ден до 16.00 часа на втория ден и
-2 два дни на Великденските празници, като през четна година тези два са първите два –
считано от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден, а през нечетна година тези два дни са
последните два, считано от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден.
Съгласно решението вземането и предаването на детето следвало да се осъществява от и в
дома на майката, намиращ се в гр. Кюстендил, ул. *************
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение бил издаден изпълнителен лист от
21.11.2016г. в полза на частния тъжител и било образувано изпълнително дело № 359/ 2016г. по
описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд – Кюстендил.
На 03.12.2018 г. подсъдимата подала молба по изп.дело, в която посочила, че ще предаде
детето на баща му на Коледните празници съобразно графика на почивните дни- от 09:00 часа на
22.12.2018 г. до 16:00 часа на 23.12.2018 г., както и за Новогодишните празници-от 09:00 часа на
29.12.2018 г. до 16:00 часа на 30.12.2018 г., както по изпълнителен лист.
На молбата ДСИ поставила резолюция „За сведение на в-теля“, в изпълнение на която, на
тъжителя било изпратено копие от молбата със съобщение. Последното той не бил получил към
3
24.12.2018 г. и 01.01.2019 г. (срвн. съобщение за връчване на молбата, получено на 03.01.2019 г.
). Затова решил да упражни правото си на срещи с детето си, според горецитираното решение на
КнОС, на първите два дни от Коледните празници през 2018 г.
На първия Коледен ден-24.12.2018 г., „Бъдни вечер“ тъжителят Х., заедно с майка си -
св.Л.Г., отишли в 09.00 часа, на адреса на подсъдимата в гр.Кюстендил, на ул*************. Той
позвънял на звънеца на входната врата на къщата, но никой не излязъл. Потърсил съдействие от
органите на Полицията, от която били изпратени полицаи. Последните установили контакт с
подсъдимата, но и след намесата им, тя не предала детето на тъжителя. Като се уверил, че няма да
види и получи детето си, тъжителят отпътувал със св.Г. от гр.Кюстендил за гр.Перник
За случая в РУ на МВР-Кюстендил било образувано досъдебно производство №1177/2018
г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, на осн.чл.212, ал.2 от НПК, за това, че на 24.12.2018 г. в
гр.Кюстендил, не е изпълнено съдебно решение-допълнително решение на КнОС по гр.дело №
164/2015 г., с което са определени лични контакти-първите два дни от Коледните празници, през
четна година, от 09.00 часа на първия ден до 16.00 часа на втория ден, на бащата ИВ. К. ХР. от
гр.Перник и малолетната му дъщеря Д.И. Х.а от гр.Кюстендил. За ДП била уведомена КнРП, в
която за същия случай, била образувана пр.преписка № 2614/2018 г., ДП № 1072/2018 г. по описа
на КнРП
На 01.01.2019 г. тъжителят отново с майка си -св.Л. Г. отишъл да вземе детето си Д. в
гр.Кюстендил, от адреса на подсъдимата., за да осъществи личен контакт с него. Подсъдимата не
предала детето и тъжителят отново сигнализирал РУ на МВР-Кюстендил за съдействие.
Пристигнали на адреса полицаи от РУ на МВР-Кюстендил-св.Д.Ч. и М.М. Св.Ч. съставил
Протокол за предупреждение от 01.01.2019г., с който предупредил подсъдимата Й. да спазва
стриктно изпълнителен лист на Районен съд-гр.Кюстендил от 21.11.2016 г. Въпреки това тя не
предала детето на тъжителя и той не могъл да има личен контакт с него.
За случая отново била образувана прокурорска преписка, която била присъединена за
разглеждане към пр.пр. № 2614/2018 г. по описа на КнРП.
С постановление от 31.05.2019 г. по прокурорска преписка №2614/2018 г. (ДП №
1072/2018г. по описа на КнРП, същото с № 1177/2018 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил),
било спряно наказателното производство, на осн.чл.25, ал.1, т.6 от НПК, образувано за
престъпление по чл.182, ал.2 от НК за извършено деяние на непосочена дата в постановлението
(която, според материалите по ДП № 1177/2018 г. е 24.12.2018 г.) и за деяние на 01.01.2019 г.
Постановлението било връчено на съсед на тъжителя на 13.03.2020 г., който го получил със
задължение да му го предаде.
На 13.03.2020 г., с Решение на Народното събрание, в България е обявено извънредно
положение поради епидемия от Ковид- 19. Във връзка с това решение и усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид-19 на територията на страната,
със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., на осн.чл.63, ал.1 от Закона за здравето, министъра на
здравеопазването разпоредил създаване на КПП на входно-изходните пътища на областните
центрове, които да се организират от органите на МВР, и допускат преминаване на лица, само при
неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд в населеното място, здравословни
причини на пътуващия или негови близки, завръщане на постоянния или настоящия адрес. С
последваща заповед, изд. на 25.03.2020 г. , освен поради горепосочените причини, е разрешено
преминаване пред КПП и при необходимост от полагане на грижа за роднини или близки, когато
населеното място, в което живеят те е различно от постоянния и настоящ адрес на пътуващия. Със
заповед от 05.05.2020 г., считано от 06.05.2020 г., е преустановена дейността на посочените КПП
На 02.05.2020г. (първата събота от месеца) тъжителят отново пристигнал в гр.Кюстендил,
на адреса на подсъдимата, за да получи детето си и да осъществи среща с него. Подсъдимата
отказала да му го предаде, заради обявеното извънредно положение в страната заради грип
„Ковид“ 19 и с цел предпазване на детето от заразяване с вируса. Отново тъжителят поискал
съдействие за получаване на детето от РУ на МВР-Кюстендил, в което подал сигнал. На място
пристигнали полицаи от същото, за което изготвили докладни записки. Въпреки намесата на
служители от полицията, подсъдимата не предала детето на тъжителя. Така направила, убедена в
правотата си и тъй като не искала детето да се зарази, а и била уведомена от ДСИ, в телефонен
разговор с нея, че по време на пандемичната обстановка в страната, за периода от 14.03.2020 г . до
14.05.2020 г. , не следва да предава детето, предвид заповедта за мерките за ограничаване на
4
заразата на територията на страната.
За случая от 02.05.2020 г. тъжителят също сезирал РУ на МВР-Кюстендил, в което била
образувана преписка и изпратени служители за съдействие. Въпреки намесата им подсъдимата не
предала детето. За случая св.Димитър Х. изготвил докладна записка.
Гореизложената фактическа обстановка, КнОС прие за установена въз основа показанията
на св.Л.Г. ( от 12.11.2020 г. пред КнРС), на св.Х. Г. (дадени на същата дата пред КнРС), на св.А.
А.-майка на подсъдимата ( дадени пред КнРС), на св.Б.А. –фактически съпруг на св.А. (дадени
пред КнРС), отчасти от показанията на св.М.-ДСИ, дадени пред КнОС и обясненията на
подсъдимата, дадени пред КнОС, както и от писмените доказателства -горецитираните решения на
съд, постановление на КнРП, Изпълнителен лист, Протокол за предупреждение и Справка за
съдимост.
КнОС дава вяра на показанията на свидетелката Л.Г., установила, че на първия Коледен
ден през 2018 г., на 23 срещу 24 декември….., на „Бъдни вечер“, в 09:00 часа, и на 01.01.2019 г. ,
придружила сина си-тъжителя до адреса на майката на Д. в гр.Кюстендил, за да вземе той Д. за
личен контакт в дните по решението на съда, но подсъдимата не му го предала и той търсил
съдействие от органите на полицията, но се върнали в Перник без детето . Тези показания, съдът
преценява за достатъчно ясни и категорични относно установените факти и обстоятелства. Съдът
приема, че посочването на деня на случая като „на 23 срещу 24“, предвид останалата
конкретизация на същия от свидетелката и показанията й, заявени пред КнРС, не поражда
съмнение, че денят е бил 24.12.2018 г., а не 23. Този извод се потвърждава и от постановление на
КнРП от 15.02.2019 г., приложено по ДП № 1177/18 г., според което ДП е образувано на
24.12.2018 г. за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, както и от приложеното по ДП
писмо по чл.212, ал.3 от НПК, с което КнРП е уведомена, че на 24.12.2018 г. е образувано ДП №
1177/18 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, за това, че на 24.12.2018 г. в гр.Кюстендил не е
изпълнено съд.решение-допълнително решение по гр.дело № 164/15 г. за лични контакти-първите
два дни от коледните празници, през четни години, за времето от 09.00 часа на първия ден до 16.00
часа на втория, на бащата ИВ. К. ХР. и малолетната му дъщеря Д..
Показанията на св.Л.Г. за отказ на подсъдимата да предаде детето на тъжителя на
01.01.2019 г. се потвърждават и от протокол за предупреждение, съставен от св.Ч., с който на тази
дата е предупредена подсъдимата да спазва стриктно изпълнителен лист на КнРС от 21.11.2016 г.
КнОС дава вяра и на показанията на св. Х. Г., св. А. и св.А. (вписан в протокола от с.з. и с
фамилия Анев), според които по време на извънредното положение в страната, включващо и
създаване на Контролно-пропускателни пунктове (КПП-та), с цел ограничаване разпространението
на корона вируса, подсъдимата не е давала детето на тъжителя, за да не се зарази.
КнОС дава вяра и на показанията на св.М., дадени пред настоящия въззивен състав, тъй
като са ясни, категорични, последователни и се потвърждават от обясненията на подсъдимата,
според които между двете е имало един телефонен разговор, по иницатива на подсъдимата, по
време на който св.М. е уведомила подсъдимата, че поради ограничителните мерки, наложени от
пандемията от Корона вирус , не следва да предава детето на бащата за лични контакти.
Подсъдимата, по време на въззивното съдебно следствие не е твърдяла, да е предала детето
на тъжителя на 24.12.2018 г., на 01.01.2019 г. и на 02.05.2020 г., както и не е оспорвала, че на тези
дати тъжителят е искал да му бъде предадено детето. Посочила е, че относно Коледа и Нова
година е заявила, на кои дати ще предаде детето, тъй като не било ясно, според решението.
КнОС, предвид показанията на горепосочените свидетели, установяващи, че по време на
пандемичната обстановка в страната, подсъдимата не е предавала детето на тъжителя, както и
предвид данните за образувана преписка в РУ на МВР-Кюстендил за искано и дадено съдействие
на 02.05.2020 г. на подсъдимия при получаване на детето му от подсъдимата, приема, че
свидетелските показания се отнасят и за тази дата-02.05.2020 г., независимо, че никой от тях
изрично не я е посочил.
По правната квалификация:
В конкретния случай изпълнителното деяние на престъплението по чл.182, ал.2 от НК
може да се осъществи чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на горецитираните
решения по гр.дело №164/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, в частта му
5
предвиждаща лични контакти с детето след навършване на 3-годишната му възраст (настъпила
през 2016 г.), които са : освен всяка първа и трета седмица от месеца – от 09.00ч. на съботния ден
до 12.00ч. на неделния ден с преспиване и по 2 дни в периода на Коледните и на Новогодишните
празници, съобразно графика на почивните дни, които през четна година (каквато е 2018 г.) се
ползват през първите 2 дни, от 09.00 часа на първия ден до 16.00 часа на втория ден, а през
нечетна, каквато е 2019 г.- последните два дни , от 09.00 часа на първия ден до 16.00 часа на
втория ден.
Празничните дни в България са регламентирани с чл.154, ал.1 от КТ. Сред официалнит
празници, съгл.редакцията на цитираната разпоредба, действаща към 24.12.2018 г. и 01.01.2019 г., (
от ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) са и: 01 януари –Нова година, 24 декември-
Бъдни вечер, 25 и 26. декември-Рожденство Х.о, Велики петък, Велика събота и Великден-неделя
и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
Съгл. ал.(2) (Нова) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на
Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни
след тях са неприсъствени.
Съгл. (3) ( изм. Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., изм., бр. 15 от 2010 г., предишна ал. 2, изм., бр. 105 от
2016 г., в сила от 1.01.2017 г) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за
неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни
или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за
оказване на признателност.
Предвид цитираната правна регламентация и календара за 2018 година , КнОС приема, че
Коледни празници са дните от 24 25 и 26 декември 2018 г., а Новогодишен празник е само на
01.01.2019 г.
КнОС намира за правилни изводите на КнРС за обективна и субективна съставомерност
на деянията на подсъдимата на 24.12.2018 г. , 01.01.2019 г. и 02.05.2020 г. като престъпление по
чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
На посочените три дати подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението, чрез бездействие, изразило се в непредаване на детето на бащата за лични
контакти, чрез които си действия не е изпълнила съдебно решение-цитираните решения по гр.дело
№ 164/2015г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Престъплението е продължавано по см.на чл.26, ал.1 от НК само относно деянията от
24.12.2018 г. и 01.01.2019 г., защото са налице 6-те предпоставки, посочени в разпоредбата, а
именно:-
1/ наличие на множество деяние-2
2/всяко от двете деяния поотделно осъществява състава на едно и също престъпление-в
случая и двете деяния осъществяват състава на престъплението по чл.182, ал.2 от НК.
Според КнОС третото деяние-това от 02.05.2020 г. е малозначително по см.на чл.9, ал.2 от
НПК. Така приема КнОС, тъй като то формално осъществява признаците на престъпление по
чл.182, ал.2 от НК, но поради своята малозначителност не е обществено опасно. Този извод КнОС
прави предвид времето на извършването му ( в период от въведено в страната извънредно
положение, чрез налагане на множество мерки за ограничаване на контактите между хората,
насочени към ограничане разпространението на заразата от Ковид 19, една от които е
ограничаване и забраняване на придвижването, освен само в изключителни случаи), подбудите на
подсъдимата за извършването му (информация от ДСИ за непредаване на детето поради
пандемичната обстановка и цел за предотвратяване на зараза на детето, която е по-вероятна при
срещи с повече хора и напускането на дома в сравнение с изолацията му, към която са насочвани
гражданите през посочения период от компетентните медицински и държавни органи), малката
възрастта на детето- 6-годишна възраст ; вида на заболяването и последиците от него и липсата на
утвърдена методика и практики за лечение.
3/ двете деяния-тези от 24.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. са извършени през
непродължителен период от време- по-малко от 1 година. КнОС счита, че в случая периода между
2-то и 3-то деяние (който е 1 г и 4 месеца) нарушава единственото между трите деяния и разкъсва
обективната и субективна връзка между тях. Така приема, с оглед вида на престъплението и
периодичните задължения за подсъдимата ( по един ден всяка първа и трета седмица от месеца да
предава детето на бащата), които е установено, че не е изпълнила на 01.01.2019 г. и на 02.05.2020
6
г., като през останалото време липсват данни да не е изпълнявала.
4/ първи две от горепосочени деяния са извършени при една и съща обстановка
5/ извършени са при еднородност на вината
6/ всяко от последващите деяния-това от 01.01.2019 г., от обективна и субективна страна,
е продължение на предшестващото от 24.12.2018 г.
Правилно КнРС е приел, че, от субективна страна, деянията са извършени от
подсъдимата виновно при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2, пр. 1 от
НК, тъй като е имала обективни представи и съзнание за общественоопасните последици от
своето противоправно поведение и е желаела тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала,
че не изпълнява решението на съда за лични контакти, като не предава детето на бащата за
лични контакти и че с това си поведение възпрепятства същите.
КнОС, предвид гореизложените правни съображения относно квалификацията на
деянията на подсъдимата и причинения общ престъпен резултат, счита че подсъдимата, за
периода от 24.12.2018 г. до 01.01.2019 г., е осъществила състава на чл.182, ал.2 от НК ( в
редакцията на нормата на Д.в., бр. 26/2010 г., в сила до изменението на наказанието с Д.в.,
бр. 16/ 22.02.2019 г..) вр. с чл.26, ал.1 от НК
Така приема, тъй като първото и второто деяние от продължаваното престъпление са
извършени на 24.12.2018 г. и на 01.01.2019 г., а трето деяние не е извършено през
непродължителен период спрямо предходните две, тъй като е извън 1-годишния срок ,
приет от съдебната практика за максимален срок между деянията, при който е налице
продължавано престъпление по см.на чл.26, ал.1 от НК. Затова, както и поради
малозначителността му, която в конкретния случай не се отразява значително на
цялостната престъпна дейност, то следва да се изключи от продължаваното престъпление и
за него подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана.
Предвид гореизложеното следва да се измени и наказанието на подсъдимата, като се
определи то в пределите на наказанието, предвидено за престъплението към 01.01.2019 г.,
към който момент за престъплението се предвиждат наказания ПРОБАЦИЯ или ГЛОБА от
100 до 300 лв.
КнОС, отчитайки предходните две наложени през 2017 г. на подсъдимата
адм.наказания, на осн.чл.78а от НК, глоби по 1 000 лв. по горецитираните две НЧХДела,
липсата на постигане целите на наказанието, чистото съдебното минало на подсъдимата
към 01.01.2019 г. , вида на престъплението и засегнатите обществени отношения, броя на
деянията (2-малък), периода между тях (кратък), обстановката при която са извършени,
личността на подсъдимата, която се грижи за детето си и полага общественополезен труд,
счита, че следва да й бъде наложено единствено наказание ПРОБАЦИЯ чрез двете
пробационни мерки, определени от КнРС, по чл.42а, ал.2, т.1 от НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на срещите два пъти седмично и по т.2
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в минималния, предвиден в
чл.42а, ал.3 от НК размер, който е по 6 месеца за всяка от мерките.
С оглед на горното, КнОС счита, че следва да измени присъдата, като намали срока
на наказанието пробация от 8 м. на 6 м. и отмени присъдата в частта й, с която е наложено
наказание глоба в размер на 2 000 лв.
Такова по вид и размер наказание КнОС счита, че следва да съдейства за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК, като въздейства на подсъдимата поправително-
възпитателно и предупредително -възпиращо, като преосмисли поведението си и има
законосъобразно такова в бъдеще, с което би изключила налагане на по-тежко наказание и
изолирането й от обществото, каквато е последицата при ефективно наказание лишаване от
свобода и вероятността да й бъде наложено такова при продължаване на престъпната й
дейност
Правилно, с оглед признаването й за виновна, на осн.чл.189, ал.3 от НПК,
7
подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителя сторените по делото разноски. С оглед
изхода на делото следва да бъде осъдена и да заплати на тъжителя сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, в размер на 300 лв.
Предвид на горното КнОС намира основание за оправдаване на подсъдимата единствено
по третото от деянията от продължаваното престъпление, извършено на 02.05.2020 г., в която част
следва да отмени присъдата и я признае за невиновна, поради наличие на чл.9, ал.2 от НК. По
изложените съображения по –горе, КнОС не споделя доводите в жалбата за субективна
несъставомерност на останалите две деяния от продължаваното престъпление, извършени на
24.12.2018 г. и 01.01.2019 г. Не са налице обстоятелства, които да изключват субективната
съставомерност на тези деяния. Не представлява такова депозирането на молба от подсъдимата по
изп.дело, с която е определила дни за лични контакти на тъжителя с детето им, различни от
определените от съда с решението и допълнителното решение по горецитираното гр.дело.
Налице са основания за частично изменение и частична отмяна наприсъдата в
санкционната част, в горния смисъл, а именно, като се отмени наказанието глоба от 2 000 лв.,
наложено от КнРС и се намали срока на наказанието пробация от 8 м„ на 6 месеца. В останалата
част присъдата е постановена в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на осн.чл.336, ал.1, т.3 НПК, чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 вр. с чл.334, т.2,
т.3 и т.6 НПК, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 3/17.06.2021 г., постановена по НЧХД № 1103/20 г. по описа на
Кюстендилски районен съд в наказателно-осъдителната й част, като признава подсъдимата Д.Г.
Й., с ЕГН **********, от гр.Кюстендил, ************** с посочена самоличност, за
НЕВИНОВНА, за това, че на 02.05.2020 г. в гр.Кюстендил, на ул.***********, не е изпълнила
Решение №352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа
на Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя ИВ.
К. ХР. с дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, като отказала да му предаде детето-
престъпление по чл.182, ал.2 от НК, за което на осн.чл.9, ал.2 от НК я ОПРАВДАВА.
ИЗМЕНЯ горецитираната присъда в санкционната й част, като НАМАЛЯВА
наложеното наказание ПРОБАЦИЯ от 8 месеца на 6 месеца, за всяка от наложените
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с периодичност на срещите два пъти седмично и по т.2 „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“
ОТМЕНЯ горецитираната присъда в санкционната й част, с която на подсъдимата е
наложено наказание ГЛОБА 2 000 лв.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. Г. Й., с посочена самоличност, да заплати на тъжителя И.К. И.,
с ЕГН ********** сумата от 300 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9