Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2
гр.Дряново, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на седми януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емилия
Дишева
при
участието на секретаря Кремена Димитрова и прокурора ........, разгледа
докладваното от съдия Дишева АНД № 137
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от Б.О.Ч. ***, съдебен
адрес ***, чрез адв. М.И., против наказателно
постановление № 6432/20.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „***",
Дирекция „***" към Агенция „***", с което за
нарушение на чл. 26 ал. 2, т. 1, б. „а" от Закона за пътищата
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В жалбата се твърди, че измерването е извършено
неправилно. Кантарът бил разположен под наклон, а освен това не било ясно дали
измерва точно. На следващо място се твърди, че не е извършил вмененото му
нарушение, тъй като управлявал камиона по силата на сключен трудов договор с „***" ООД, като ППС и
товарът в него били собственост на дружеството. Поради това счита, че
задължение на дружеството е било да се снабди с необходимото
разрешително от АПИ във връзка с движението на процесното ППС. Искането е съдът да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Алтернативно се иска да се
приложи чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Навеждат се допълнителни
аргументи, че доколкото в случая жалбоподателят е бил само водач на ППС, то
отговорността му може да бъде ангажирана единствено по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител, счита, че наказателното постановление е издадено при спазване
на законовите изисквания, поради което следва да се потвърди.
При извършената
служебна проверка съдът установи, че препис
от обжалваното НП е получен от наказаното лице на 26.09.2019 г. Жалбата е
изпратена по куриер на 02.10.2019 г., в законоустановения 7-дневен срок, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се
събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа
страна:
Към 29.08.2019 г. жалбоподателят Б.О.Ч. работел в „***" ООД, гр. Севлиево по силата на трудов
договор № 321/13.07.2018 г. на длъжност "Шофьор, товарен автомобил". На 29.08.2019 г. управлявал товарен
автомобил с 4 оси, с две управляеми оси марка Ивеко, модел Тракер с peг. № ***, собственост на „***" ООД, като превозвал
скална фракция /камък/. Около 13,15 ч., на път III-5002, км. 10, на около 200 м. преди центъра на с. Скалско,
в посока с. Велковци - с. Скалско, бил спрян за проверка от служител на АПИ – св. М.К.,
осъществяващ контрол по републиканската пътна мрежа на основание Заповед №
РД-11-859/15.07.2019 г. на председателя на УС на агенцията. Водачът бил помолен
да придвижи ППС до центъра на с. Скалско, където на равно място, на площада на
селото, било разположено техническо средство – мобилна електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785, с което св. К. извършил измерване на
натоварването на осите на ППС. При измерено с ролетка 1303/18 /5 м./ разстояние
1,40 м. между осите на двойната задвижващата ос на ППС, било измерено
натоварване на тази двойна задвижващата ос от 25,440 т. при максимално
допустимо натоварване от 18,00 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в"
от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или
тежки ППС. Резултатите от измерванията са отразени в Кантарна бележка № 1606/29.08.2019 г., върху която жалбоподателят е
написал двете си имена и се е подписал. Видно от представеното по делото
Заявление за последваща периодична проверка на техническо средство за измерване
– мобилна електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785, на 29.03.2019 г. е извършена последваща
периодична проверка на същата с валидност на проверката до месец март 2020 г.
По делото е представен сертификат за съответствие на джобна ролетка Р1303/18.
При
проверката водачът не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) от администрацията,
управляваща пътя, за движение на извънгабаритното и/или тежко ППС.
На място св. М.К., в присъствието на
св. Д.К., служител на АПИ, и жалбоподателя, съставил против последния акт за установяване на административно
нарушение № 0007212/29.08.2019 г., в който посочил, че на 29.08.2019 г., в 13,15 ч., на път III-5002, км. 10, на около 200 м. преди
центъра на с. Скалско, в посока с. Велковци - с. Скалско, Б.О.Ч. управлява МПС с 4 оси, с две управляеми оси, марка Ивеко,
модел Тракер с peг. № ***, като осъществява движение без разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя (АПИ), на извън-габаритно ППС по § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритно ППС и тежко ППС по чл. 3 на Наредбата. Пояснено е, че необходимостта от
разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатирало надвишаване
на нормите на Наредбата: при разстояние между осите 1,40 м. на двойната
задвижваща ос /3-та и 4-та/ на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
25,440 т. при максимално допустимо натоварване на оста 18 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. Посочено е, че измерването е извършено с
техническо средство ролетка 1303/18 и мобилна електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785, както и че ППС превозва скална фракция /камък/. Актосъставителят е приел,
че с горното деяние са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата. При съставяне на АУАН са приложени като доказателства: заверени
преписи от СУМПС на водача, свидетелство за регистрация на МПС, трудов договор и пътен лист. АУАН е предявен на
жалбоподателя и е подписан от него без възражения. Не е спорно, че след съставяне на АУАН, на същия ден, е
заплатена пътна такса за движение на ППС-то, което се установява и от
становището на актосъставителя, удостоверено в приложената разписка.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 6432/20.09.2019
г., на Началника на отдел „***", Дирекция „***" към Агенция „***". Административнонаказващият орган
е възприел изцяло фактическите констатации, описани в АУАН. Счел е, че
жалбоподателят Б.О.Ч. е нарушил чл. 26 ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС. Отчел е като смекчаващо обстоятелство, че след съставяне на АУАН са изпълнени условията на чл. 37, ал. 3
от Наредбата, т. е. дължимата пътна такса е заплатена, поради което и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложил административно наказание глоба в размер на 1
000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на
посочената за нарушена правна норма на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от Закона за пътищата забранява за дейности от специалното ползване на
пътищата, движението на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. В чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС /Наредбата/ е конкретизирано, че тежки ППС са тези, които имат
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. В чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. “в“ от Наредбата е посочено, че когато рaзстоянието между осите е от 1,3 м. включително до 1,8 м., допустимото максимално
натоварване, като сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, е 18 т. (19 т.). Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата предвижда административно наказание глоба от 1000
до 5000 лв. за физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъдат извършени изчерпателно посочените в нормата
дейности, в т. ч. и движение на извън габаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В
конкретния случай безспорно от доказателствата по делото се установи, че
жалбоподателят е управлявал тежко ППС по смисъла на чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, тъй като при извършената проверка е установено, че сумата от натоварването
на осите
на двойната задвижваща ос е 25,440 т. при максимално допустимо натоварване от
18 т. Измерването е извършено със сертифицирано
техническо средство - ролетка Р1303/18 и с мобилна електронна везна CAPTELS ORA 10 № 785, преминала последваща периодична проверка. Кантарната бележка с резултатите от измерванията е подписана лично от жалбоподателя, както и съставения
АУАН, без възражения. От представената от жалбоподателя снимка, по никакъв
начин не се установяват твърденията му, че мобилната електронна везна е била
поставена под наклон, поради което възраженията във връзка с допуснати нарушения при измерването се явяват
напълно неоснователни.
Съдът
намира за основателно възражението, че неправилно за посоченото нарушение е
ангажирана отговорността на водача на тежкотоварния автомобил. Редът за
издаване на посочените в чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП разрешения е регламентиран в Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извън габаритни и/или тежки ППС. Лицата, които могат да искат
такова разрешение са изчерпателно изброени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата. Това
са собствениците на извън габаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, като същите са длъжни да
подадат в Агенция "***" или в съответното областно пътно управление
или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят отговорност
за движението на извънгабаритните ППС, като тези лица са длъжни да осигуряват
необходимите документи за осъществяване на превоза /т. 1/, както и да
запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания
при превозването му, с които той е задължен да се съобразява /т. 4/, т. е. лицето, което извършва превозите, е различно от
водача, който управлява извънгабаритното ППС. В подкрепа на това съждение е и легалната дефиниция,
съдържаща се в параграф 1, т. 5
от ДР на Закона за автомобилните превози, според която
"Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел.
Поради
изложеното съдът счита, че визираните в чл. 53, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата физически лица, като субекти на
административнонаказателна отговорност в посочените случаи, не могат да бъдат
водачите на ППС, извършващи фактическите действия по управление на превозното
средство, тъй като за тях е предвидена отделна отговорност с разпоредбата на
чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, т. е. за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2 от ЗДвП. Цитираните разпоредби от ЗДвП са насочени именно към водачите,
които управляват извънгабаритни и тежки ППС в разрез с установения за това ред, което включва в себе си и
управление на такова ППС без съответното разрешение. На следващо място, ако се приеме, че за това
нарушение на основание чл. 53, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата могат да бъдат санкционирани и водачите на ППС, то на практика се
стига до дублиране на отговорността на тези лица за едно и също деяние, а
именно за управление на извънгабаритно ППС без съответното разрешение. Тук
следва да се посочи, че за това нарушение разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1
от Закона за движение по пътищата предвижда санкция глоба от 500
до 3000 лв., а чл. 53, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата - глоба
от 1000 до 5000 лв., т. е. значително по-висока, тъй като е насочена именно към
лицата, регистрирани превозвачи, които не са изпълнили задължението си да се
снабдят с разрешително за извършване на конкретния превоз на товар с извънгабаритно
и/или тежко ППС и съгласно чл. 11 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ носят
отговорност за движението на извънгабаритното ППС. След като е налице специална норма, която регламентира
самостоятелна отговорност на водачите, които управляват извънгабаритно и/или
тежко ППС без съответното разрешение - чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДВП, то тези
лица не могат да бъдат субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП, поради което незаконосъобразно жалбоподателят е
санкциониран за това нарушение на основание чл. 53, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата.
Поради
изложеното наказателното
постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6432/20.09.2019 г., на Началника на отдел „***", Дирекция „***" към
Агенция „***", издадено против
Б.О.Ч.,
с ЕГН **********,***, с което за нарушение на чл. 26 ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или
тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: