Р Е Ш Е Н И Е №211
03.10.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №135
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №98
от 16.03.2022г., постановено по анд №2859/21г. РС Стара
Загора потвърдил наказателно постановление НП № 21-1228-002708 от 20.08.21г. на
Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на М.Б.К. ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на осн. чл.178ж, ал.1 от ЗДвП била наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право на
управление на МПС“ за срок от три месеца, както и била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.185 от ЗДвП., като осъдил М.Б.К. ***, ЕГН **********
да заплати на ОДМВР Стара Загора разноски в размер на 90лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който чрез процесуалния си представител твърди, че
въззивното решение било неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато
нарушение на материалния закон, постановено при едностранчив прочит на
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
РС разгледал повърхностно спорът, не
обсъдил фактите и доказателствата, които оневинявали наказаният. Счита се, че
деянията не били извършени от касатора нито от
обективна, нито от субективна страна. Според касаторът,
въззивният съд не обсъдил и не възприел показанията на свидетеля очевидец,
доведен от страна на наказания, а се доверил изцяло на показанията на
разпитаните полицаи, които дори заявили, че нищо не си спомняли. Не се
споделяло и възприетото от РС относно твърдения от касатора
факт за налична повреда на автомобила на инкриминираната дата, което била и
причината за движението му в аварийната лента.
В заключение се иска от касационната
инстанция да отмени решението на РС Стара Загора, ведно с отмяна и на жаленото
НП като незаконосъобразно. Алтернативно се иска обезсилване на решението на
въззивния съд и връщане на делото на друг състав на съда поради допуснати
съществени процесуални нарушения, липса на мотиви и не обсъждане на всички
възражения на защитата.
Касаторът, редовно
призован, се явява лично и с адв. А., които поддържат жалбата в цялост.
Пълномощникът излага подробни правни съображения и претендира разноски.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение за неоснователност на жалбата и за правилност на въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява частично основателна.
За
да потвърди процесното наказателно постановление /НП/ съставът на въззивния съд
приел за установено от фактическа страна, че на инкриминарана
дата /07.08.2021г./ и време наказаният управлявал товарен автомобил, чужда
собственост, по Автомагистрала Тракия в посока запад, като се движел в лентата
за принудително спиране без да имало повреда по автомобила и без здравословни
проблеми на водача и пътниците в ППС. РС приел и за установено, че водачът
управлявал МПС със АУАН с изтекъл срок на валидност, а именно до 23.06.2021г.
Тези факти РС възприел за установени чрез приетите писмени доказателства и
показанията на разпитаните полицейски служители, като не възприел показанията
на свидетеля на въззиваемата страна.
При
така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел от
правна, че наказаният осъществил от обективна и субективна страна нарушения на
чл.58, т.3 и чл.157, ал.6 от ЗДвП. По отношение нарушението на чл.58, т.3 от ЗДвП, РС приел, че с оглед безспорната доказаност на движение на управляваното
от К. товарен автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистрала
Тракия без някой от изключващите обстоятелства по чл.58, т.3 от закона, то
същият правилно е санкциониран с наложените му кумулативни санкции и на осн.
чл.178ж, ал.1 от ЗДвП. Съдът не приел за доказани твърденията на касатора, че е бил принуден да се движи по описания начин,
защото настъпила повреда в МПС и не кредитирал представеното към жалбата
писмено доказателство относно претендираната повреда на автомобила. Съдът приел
и, предвид разглеждания случай, че действително наказаният допуснал нарушение и
на чл.157, ал.6 от ЗДвП, което правилно било санкционирано на осн. чл.185 от ЗДвП. РС също така мотивира, че нямало допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта и издаването на НП, вкл. на изискванията на
чл.57 от ЗАНН.
Касационната
инстанция споделя за правилен и съответен на приложения закон изводът на РС, че
няма допуснати нарушения на императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. и че
актът и НП в достатъчна степен и пълнота описват обстоятелствата, при които са
извършени двете деяния, което напълно е способствало наказаното лице да разбере
административно – наказателното обвинение, съотв. и
да организира адекватната си защита. Споделя се и изводът на РС, че се доказва
извършено от обективна и субективна страна нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и
твърденията на касаторът са изцяло неоснователни. Не
се повдига спор относно факта на движение в лентата за принудително спиране на
Автомагистрала Тракия, нещо повече този факт дори се признава от наказания.
Спорен пред РС е бил фактът относно причината за това движение. В жалбата си К.
е твърдял пред РС, че точно по времето, посочено в НП, управляваният от него
товарен автомобил се е повредил, което наложило неговото управление с ниска
скорост, която пречила на движението на други ППС, движещи се по
автомагистралата. Нещо повече, към жалбата се прилага писмено доказателство за
извършени ремонтни дейности по процесния автомобил от дата 09.08.2021г., което
писмено доказателство РС не кредитирал в насоката, в която се иска от касаторът. Настоящата инстанция приема за напълно правилен
и законосъобразно изведен изводът на въззивния съд, че така приложеното писмено
доказателство не удостоверява по безспорен начин фактът, че движението на
товарния автомобил в лентата за принудително спиране и било по причина на
възникнала на 07.08.2021г. повреда в автомобила. На първо място документът е с
дата от цели два дни след претендираната повреда, а на второ място и по
същественото е и възприетото от РС, че при предявяване на АУАН на 07.08.2021г.,
наказаният по никакъв начин не е навел като възражение обстоятелството, че МПС
се е повредило. Такива възражения са наведени едва с подаване на жалбата, което
е период много след установяване на нарушението и правилно е възприето от РС
като защитна реакция.
Ето защо и в заключение,
касационната инстанция приема за правилен изводът на РС, че при доказаност от
обективна и страна на управление на МПС от касатора в
лентата за принудително спиране на Автомагистрала Тракия на 07.08.2021г. без
това да е породено от възникнала повреда по автомобила или поради здравословни
причини за водача, или пътник, то напълно законосъобразно наказващият орган е
ангажирал административно наказателната отговорност на дееца на осн. чл.178ж,
ал.1 от ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Наложените
санкции са тези, които санкционната норма предвижда и в размерите, които са
установени там, поради което и на тази плоскост е налице законосъобразност на
издаденото НП по отношение на това деяние, поради което изводът в тази насока
на въззивният съд и правилен.
Изцяло неоснователно е
алтернативното искане в касационната жалба за обезсилване на въззивното решение
изцяло поради допуснати съществени процесуални нарушения от РС. На първо място
допускането на съществени процесуални нарушения по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК би се явявало основание единствено и само за отмяна на въззивното решение,
но не и за неговото обезсилване. На второ място, така въведеният довод,
обуславящ допуснати съществени процесуални нарушения от РС, е обусловен с
твърдението, че не били обсъдени в тяхната съвкупност наведените възражения във
въззивната жалба, както и не били обсъдени приетите доказателства. Тези доводи
не кореспондират с установеното от данните по въззивното дело, вкл. и
протоколите от проведените открити с.з., а в решението
е даден отговор на наведените от жалбоподателя оплаквания за допуснати нарушения
на чл.57 от ЗАНН, за неосъщественост от обективна и
субективна страна на инкриминираните
деяния. Следва да се има предвид, че по см. на чл.348, ал.1, т.2, вр. с чл.348, ал.3 от НПК - нарушението на процесуални
правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за
съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или
решението са постановени от незаконен състав. При осъществения инстанционен контрол не се установява допускането на такива
от РС Стара Загора, поради което оплакването в тази насока се явява
неоснователно.
Касационната
инстанция обаче приема за основателно възражението на касатора
за неправилност поради нарушение на закона на въззивното решение в частта, в
която се потвърждава НП, в частта на нарушението по чл.157, ал.6 от ЗДвП, което
е санкционирано на осн. чл.185 от ЗДвП.
Съгласно чл. 157, ал.
6 от ЗДвП
при съставяне на акт за
нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение
на задължението по чл.190,
ал. 3 от
ЗДвП, като актът за нарушението заменя контролния талон за срок
до един месец
от съставянето му. В чл. 190, ал.
3 от ЗДвП е въведено правилото,
че наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен
срок от влизането
в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение
или определение на съда при
обжалване. От буквалното тълкуване
на посочените разпоредби, съотнесени към описаните в НП факти от обективната
действителност, се следва извода, че неправилно последните са подведени от
органа под хипотезата на чл.157, ал.6 от ЗДвП, т.е. налице е неправилна правна
квалификация. Ето защо е налице незаконосъобразност на НП в тази му част и
същата следва да се отмени, след
отмяната на въззивното решение в тази му част.
В касационната жалба се претендират и разноски за двете съдебни инстанции.
Искането е частично основателно, с оглед и частичната основателност на жалбата.
Пред РС е
налице своевременно направено искане от жалбоподателя за разноски, каквото е
налице и от процесуалния представител на ответния орган. При крайния правен
извод за частична отмяна на въззивното решение и процесното НП, то следва
въззивното решение в неговата осъдителна част да се измени, като допълнително
се постанови и осъждане на ОДМВР да заплати на жалбоподателя частично
направените от него разноски за един адвокат за пред РС в размер на 200 лева от
общо претендираните 400 лв.
За пред
касационна инстанция също се претендират разноски в общ размер на 400 лв.,
които следва да се присъдят също частично, в размер на 200 лева, предвид и
частичната основателност на жалбата. Ответникът по касация не прави искане за
разноски, поради които и такива не му се следват.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №98 от 16.03.2022г., постановено по анд №2859/21г. по описа на РС Стара Загора, В ЧАСТТА, в която е потвърдено наказателно
постановление НП № 21-1228-002708 от 20.08.21г. на Началник група към ОДМВР,
сектор Пътна полиция, с което на М.Б.К. ***, ЕГН **********, за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП и на осн. на чл.185 от ЗДвП е наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 20 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление НП № 21-1228-002708 от 20.08.21г. на Началник група към ОДМВР,
сектор Пътна полиция, с което на М.Б.К. ***, ЕГН **********, за нарушение на
чл.157, ал.6 от ЗДвП и на осн. на чл.185 от ЗДвП е наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 20 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №98 от 16.03.2022г.,
постановено по анд №2859/21г. по описа на РС Стара
Загора в останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара
Загора да заплати на М.Б.К. ***, ЕГН ********** разноски за две съдебни
инстанции за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.