Решение по дело №1626/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№1814/24.10.2023г.

гр. Пловдив, 24.10.2023 год.

 

Административен съд - Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА

                                        ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора Анелия Трифонова, докладваното от Председателя КАД № 1626 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София  срещу Решение № 885 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 413/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Касационният жалбоподател обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати А.А.А. обезщетение за  неимуществени вреди в общ размер на 1 600 лв., в резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в неосигуряване на условия  на изпиране при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗООТ „Хеброс“ за периода 04.12.2020 г. – 23.12.2021 г. вкл., и липса на достатъчно жилищна площ за 7 дни при престоя му в Затвора – Пловдив за периода 22.12.2022 г. – 13.02.2023 г.

Излага доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на съдебния акт. Посочва, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от значение за решаването на правния спор. Счита, че са неоснователни оплакванията на А. за неосигурени елементарни битови и хигиенни условия, тъй като липсват доказателства за бездействия от страна на администрация в този смисъл. Счита, че не са доказани реални вреди, които да са резултат от бездействие на ГД „ИН“, в частност – Затвора – Пловдив, поради което моли съда да отмени изцяло решението в обжалваната част или евентуално в частта над 500 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – А.А.А., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.

Контролиращата страна, Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по иск, предявен от А.А.А., с ЕГН **********,***, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на общо 30 000 лв., за периода от 17.11.2020 г. до 13.02.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) за престоя му в  в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора - Пловдив, ведно с обективно съединен иск за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до окончателното изплащане.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Въз основа на тях, в оспорваната в настоящото производство част, административният съд е приел, че за периода от 04.12.2020 г. до 22.12.2021 г. вкл. (384 дни) в ЗООТ „Хеброс“, е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС, а именно на лишените от свобода да се създават условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Също така е прието, че по отношение на престоя на А. ***, не е осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в част от престоя му в Приемно отделение, в стая „РЦ“, от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл., за период от 7 дни. Определен е размер на обезщетението в размер на1 600 лв.,вместо претендираните 30 000 лв. Мотивирано е, че битовите условия в посочените затворнически заведения за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Следва да се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м., както и  лоши хигиенни условия изразяващи се в липса на пералня, в част от периода, предмет на исковата молба.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса на достатъчно приемливи условия за живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Неоснователни са доводите за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в пенитенциарните заведения, където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и, доколкото в хода на касационното производство не се установи нещо ново, настоящият съдебен състав намира, че Решението на Административен съд – Пловдив, VII състав, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 885 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 413/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VII състав в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е осъдена да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***, сумата от общо 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в ЗООТ „Хеброс“ в периода от 04.12.2020 г. до 23.12.2021 г. вкл., изразили се в неосигуряване на условия за изпиране  и в Затвора Пловдив в периода от 22.12.2022 г. до 13.02.2023 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 7 дни в посочения период.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                        2.