МОТИВИ
към присъда по НОХД № 115 по описа на Луковитския районен съд за 2017г.
Срещу подсъдимите Р.М.Л. и М.М.Д. ***, е повдигнато
обвинение от Районна прокуратура гр.Луковит, както следва: срещу подсъдимия Р.Л.
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 2, във вр.
с чл.20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, а срещу
подсъдимия М.М.Д., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.20,
ал. 2 от НК.
Първоначално делото е било разпределено на
съдия-докладчик П.П., като с определение от 14.06.2017г., по реда на чл. 384 от НПК, съдебният състав е одобрил постигнатото споразумение с подсъдимия М.М.Д..
С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия Р.Л., е
повдигнато обвинение, за това, че на неустановена дата през периода от
23.03.2016г. до 29.03.2016г., от лозов масив находящ се в землището на с.Торос,
област Ловеч, посока към с.Дъбен, при условията на опасен рецидив, в съучастие
като извършител с М.М.Д. *** и М.П.М. ***, отнел чужди движими вещи - 30 броя
бетонни кола, на стойност 82.50лв. от владението и собственост на К.В.М. от
с.с., без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите
не са били под постоянен надзор - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б.
„б” от НК.
Пострадалият от деянието К.В.М. е предявил против подсъдимия Л. граждански
иск за имуществени вреди за сумата от 82.50 лева, приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като граждански ищец по
делото.
Представителят на прокуратурата – районен прокурор П.Г.
подържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт по отношение на
подсъдимия Л. и пледира за наказание на подсъдимия от 3 години лишаване от
свобода с ефективно изтърпяване на същото, което на основание чл.58а от НК да
бъде намалено с една трета. По отношение на предявения граждански иск, пледира,
да бъде оставен без уважение, доколкото вещите предмет на кражбата са налични и
ще бъдат върнати на гражданския ищец.
Гражданският ищец К.В.М. подържа предявения граждански иск и моли да бъде
уважен в пълен размер.
Подсъдимият Р.М.Л. се явява в съдебно заседание лично
и със служебно назначения му защитник - адвокат Н.Л., дава кратки обяснения по
повдигнатото му обвинение, в които прави пълни самопризнания относно
извършеното и заявява, че не оспорва изложените факти и обстоятелства в
обвинителния акт, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява
за извършеното и желае провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК.
Чрез служебно назначения му адвокат-защитник, моли да му
бъде наложено минимално наказание лишаване от свобода, поради наличие на
предпоставките на чл. 58а, ал. 4 от НК, респ. при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК. Самият подсъдим, моли да му се наложи най-малкото наказание, ако
може пробация или условно осъждане, но да не го търпи реално.
Съдът като съобрази, че делото се разглежда по реда на
съкратеното съдебно следствие във варианта на чл. 371, т.2 от НПК и
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата на досъдебното
производство при условията на чл.373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.М.Л. с ЕГН **********, е роден на ***г.
в гр.т., българин, български гражданин, неграмотен със завършен трети клас, не
е женен, осъждан многократно за кражби и не работи.
Пострадалият по делото К.В.М. ***.
Същият притежава лозов масив от 0,7 дка, който се намира от лявата страна на
пътя между населените места с.Торос и с.Дъбен. В имота има три реда лозови
насаждения, които били подпрени с циментови /бетонни/ колове. За лозето се грижели той и брат му, като последното му
посещение било около 23.03.2016г.
В периода от 23.03.2016г. до 29.03.2016г. в с.Брестница, Ловешка област, починала
майката на подс.Р.Л.. За погребението и изграждането на гроба трябвали циментови колове и Л. решил да открадне
такива. Тъй като бил преминавал през
с.Торос, знаел, че има лозови насаждения с такива колове в близост до пътя между
селата Торос и Дъбен, Община Луковит.
Една вечер преди погребението на майка му,
подс.Л. решил да отиде до лозовите масиви намиращи се между селата
Торос и Дъбен и да открадне колове, тъй като му трябвали за погребението на майка му. По повод смъртта на майка му, в дома му
имало много хора. Там били М.М.Д. и непълнолетният М.П.М. - племенник на подсъдимия, на които Л. предложил да
отидат до едно място, което е наблизо и да откраднат циментови колове за гроба.
Късно вечерта
около 22.00 часа, подс.Л. впрегнал коня си в каруцата
и заедно с другите двама тръгнали към лозовите масиви на с.Торос, с намерение да
откраднат колове. Първо преминали през местността „Боаза“,
след това през с.Торос и когато пристигнали в района на лозовите насъждения, спрели каруцата при първия имот, в
който било лозето на пострадалия М.. Оставили каруцата до лозето и влезли в насъждението.
Забелязали, че коловете са забити в земята, но имало и паднали. Тримата
започнали да разклащат коловете за да ги извадят. По този начин извадили 28 броя колове.
Извадените 28 броя колове, както и други два, които били паднали, приготвили за
натоварване в карубата. След това прекарали каруцата в лозето и натоварили 30 броя колове в каруцата.
След като натоварили коловете в каруцата,
тримата веднага тръгнали да се прибират по обратния път за с.Брестница. Около 02.20 часа през нощта, движейки се по главния пътя се разминали с патрулен автомобил на РУ МВР Ябланица, в
който били полицейските служители и свидетели по делото - Т.П.С., В.В.Г. и В.Г.Г.. Тримата полицейски служители решили да извършат
проверка на каруцата, тъй като нямала поставена светлоотразителна табела. При проверката
забелязали, че в каруцата има натоварени циментови колове. Попитали подс.Р.Л. и
другите двама извършители, от къде са извадили
тези колове и пред полицейските служители тримата си признали, че са ги откраднали. Това наложило
тримата извършители заедно с каруцата да бъдат отведени в РУ МВР Ябланица,
където подс.Р.Л. предал доброволно 30 броя циментови /бетонни/
колове с дължина 2.00м. и ширина на всяка страна 8см., както и дървената каруца
с метални стръки, гумени колела и дървени ритли, за което бил съставен протокол от 30.03.2016г. За извършената кражба и нейното разкриване бил уведомен и полицейски служител в РУ МВР Луковит.
На 29.03.2016г. бил извършен оглед на местопроизшествието с обект на огледа имот стопанисван от пострадалия М., представляващ земеделска земя - лозов масив с площ от 0,7 дка в землището на с.Торос, намиращ се до пътя в посока за с.Дъбен. При огледа били намерени и описани – 7 бр. дупки с
липсващи колове на първия ред, 12 бр. дупки с
липсващи колове на втория ред и 9 бр. дупки от
липсващи колове на третия ред. В лозовия масив
били намерени, описани и заснети следи от животински копита, като в
някои от следите личали и форми на подкови.
От заключението на изготвената по делото ценова
експертиза, която съдът изцяло възприема и кредитира се установява, че вещите
предмет на кражбата, са на стойност 82,50 лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по категоричен и несъмнен начин от
писмените доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от досъдебно производство № 109/
2016г. по описа на РУ МВР Луковит, а именно: докладна записка на л.6; протокол
за оглед на местопрестъплението на л.7-8; фотоалбул към протокола на л. 9-11;
жалба от К.В.М. на л.12; протокол за разпит като свидетел на пострадалия К.В. М.
на л.13; материали от извършената полицейска проверка на л.14-16; постановление
за назначаване на експертиза и депозирано заключение по назначената
съдебно-стокова експертиза на л.17-18; приемно-предавателна разписка от
05.05.2016г. на л.21-22; разписка на л.23; протокол за доброволно предаване от
29.03.2016г. на л.24; материали от извършена полицейска проверка на л.25-35;
протоколи за разпити на пострадалия К.В.М. на л.37-39, протоколи за разпити на
свидетели Т.П.С., В.В.Г., В.Г.Г., В.Ц.Й. и М.П.М., на л.46-53; постановление за
привличане на обвиняем на л.77; протокол за разпит на обвиняем на л.78, справка за съдимост Р.М.Л.,
останалите писмени доказателства, както и от направените
самопризнанията на подсъдимия Л..
Предвид изложеното съдът намира, че както от обективна
така и от субективна страна подсъдимият Л. е осъществил състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 2, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл.29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
Подсъдимият Л. е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан по НОХД
№ 159/ 2013г., Споразумение от 12.04.2013г. на Районен съд т., в сила от 12.04.2013г.
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода от 1 година, изпълнението
на което не е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както и е осъждан
два или повече пъти - по НОХД № 372/ 2013г. на Районен съд т. и по НОХД № 8287/
2014г. на Софийски Районен съд, на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК - търпял е наказанията и по трите
присъди, без да е изтекъл срока по чл.30 от НК.
От обективна страна подсъдимият Р.М.Л., на неустановена
дата през периода от 23.03.2016г. до 29.03.2016г., от лозов масив находящ се в
землището на с.Торос, област Ловеч, посока към с.Дъбен, при условията на опасен
рецидив, което се установява от приложената по делото справка за съдимост, в
съучастие като извършител с М.М.Д. *** и М.П.М. ***, е отнел чужди движими вещи
- 30 броя бетонни кола, на стойност 82.50лв. от владението и собственост на К.В.М.
от с.с., без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, като
вещите не са били под постоянен надзор.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл от страна на подсъдимия Л.. Същият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и е целял те да настъпят. Съзнавал е, че лишава от фактическа
власт владелците на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в негова фактическа
власт и е установил тази власт.
Съдът намира, че по отношение на
подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение –
противозаконно да се присвоят вещите
предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна и на
подсъдимия, стремеж към лесно и бързо облагодетелстване, незачитане
собствеността на другите, заедно с това и затвърдения престъпен навик у подс.Р.М.Л.,
което е видно от свидетелството му за съдимост.
Изхождайки от гореизложеното, съд намери
подсъдимия Р.М.Л. за виновен в извършване на престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл.195, ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и
б. „б” от НК.
Предвид обстоятелството, че
производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК, съдът прие, че не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат приложението на чл. 55 НК - и
същевременно прилагане на чл.58а, ал. 4 от НК. При индивидуализацията на наказанието, следващо се на
подсъдимият за извършеното престъпление, при спазване на императивните
изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, съда прие, че наказанието следва да бъде
определено съгласно правилата на чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК. В
последната си редакция разпоредбата на чл. 58а от НК /в законна сила от
10.04.2010г./ предвижда две отделни хипотези за индивидуализация на наказанието
при „съкратено съдебно следствие”. Първата е по ал. 1 с определяне на наказание
в съответствие с разпоредбите на Общата част на НК, след което така
определеното наказание се намалява с една трета. А втората хипотеза, която е
регламентирана в ал. 4 на същата разпоредба предвижда, възможност за прилагане
само на чл. 55 от НК, ако предпоставките за това са налице и е по благоприятен
за дееца. Безспорно тази втора хипотеза би била по-благоприятна за дееца
предвид приложението на чл. 55 от НК, стига в конкретния случай съдът да
констатира наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. В процесния случай съдът счита, че не са налице такива
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. От една страна съда отчете, че се
касае за тежко умишлено престъпление, за разкриването на което подсъдимия Л. не
е оказал съдействие за разкриването му, тъй като заедно с другите си
съучастници е заловен непоследствено след извършването му, незавидното съдебно
минало на подсъдимия, както и обстоятелството, че за по-малко от една година
след последното изтърпяване на наказание лишаване от свобода, извършва ново
тежко умишлено престъпление.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия Р.М.Л., при условията на чл. 58а и чл. 54
от НК съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която предвижда
определяне на наказанието при тези условия и намаляване на същото с една трета
и като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, от
една страна многото осъждания предимно за
престъпления против собствеността - кражби и грабежи, извън цитираните
от съда присъди, които обосновават извършването на деянието при условията на
опасен рецидив и високата степен на обществена опасност на деянието извършено
от него - а от друга, беукорното процесуално поведение на подсъдимия по време
на съдебното производство, изразяващо се в признаване на вината си и изразеното
съжаление за извършеното от подсъдимия.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия при смекчаващи
отговорността обстоятелства, като прие, че следва да му бъде наложено наказание
от 3 години лишаване от свобода, тоест в предвидения от закона минимум и като
взе предвид разпоредбата на чл. 58а от НК, която предвижда намаляване на така
определеното наказание с една трета, съдът наложи на подсъдимия Л. наказание от
2 /две/ години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване - като по
този начин Л. отново ще бъде изолиран от обществото и през този период от време
ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, за да му се
въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения, така и
на останалите граждани.
Досежно предявения граждански иск, съдът
намира, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна
връзка с поведението на подсъдимия Л., пострадалият К.В.М. е претърпял
имуществени вреди в размер на 82.50 лева, които са възстановени - като
подсъдимият не следва да му ги заплати. Вещите предмет на престъплението – 30
броя бетонни колове, са били предадени от подсъдимия Л. ***, веднага след
извършване на кражбата и са били в такова състояние, в каквото са били по време
на отнемането им. Същите се намират на съхранение в РУ МВР Луковит и следва да
бъдат върнати на собственика им – гражданският ищец К.В.М.. Съдът намира, че
ако уважи гражданския иск за имуществени вреди за сумата от 82.50 лева и в
същото време връща 30 броя бетонни колове на собственика, това ще доведе до
неговото обогатяване.
Предвид тези обстоятелства съдът намира
приетия в наказателното производство за разглеждане граждански иск по отношение
на причинени имуществени вреди, предявен от пострадалия М. срещу подсъдимия Л.,
като неоснователен и като такъв да бъде оставен без уважение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сьдьт осъди
подсъдимия Л. да заплати направените по делото разноски в размер на 38.64 лева
по сметката на ОД на МВР – Ловеч, както и 40 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Луковит.
Присъждането на разноските за служебен защитник ще
бъде направено след определянето на техния размер от НБПП гр.София.
С
оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: