Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 6353 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 72264 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 52267/2018 г. Софийски
районен съд, 55 състав осъдил Г.В.И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ********: на основание чл. 149 ЗЕ сумата 1 378.78 лева - за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 16,
находящ се в гр. София, ж.к. „********ет. 7, за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 08.08.2018 г. до окончателното
плащане, като отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен
размер от 2 512.40 лева като погасен по давност; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 171.49 лева – лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г.,
като отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от
415.89 лева като погасен по давност. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата 630.25 лева – разноски по делото съразмерно
с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала от топлопреносното предприятие при публично известни
общи условия, одобрени от КЕВР. Като се позовава на неотносими към процесния
период Общи условия от 2002, 2005 и 2008 г. въззивникът поддържа, че с клаузата
на чл. 32, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, в който купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми – 30-дневен след изтичане на периода,
за който се отнасят. Излага и съображения, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, в
сила от 12.03.2014 г., клиентите заплащали лихва за забава само върху сумата по
общата фактура, издадена след изравняването. В случая неправилно СРС приел, че вземанията,
станали изискуеми преди 08.08.2015 г. са погасени по давност. За периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. ищецът претендирал сума по обща фактура №
**********/31.08.2015 г., която била издадена след приключване на отоплителния
сезон 2014/2015 г., въз основа на извършените отчети и изравнителната сметка от
ФДР. Сумата по общата фактура ставала изискуема едва през м. 09.2015 г., поради
което към подаване на исковата молба в съда вземането по нея не било погасено
по давност. Твърди, че във връзка с удостоверяването на публикуването на
интернет страницата за дължими суми били съставени констативни протоколи по чл.
593 ГПК на съответните дати, но районният съд не указал на ищеца да представи
същите по делото. Отделно от това, съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите
заплащали на продавача услугата дялово разпределение. Част от главницата
представлявала суми за дялово разпределение и била дължима по издадени фактури от ищеца през процесния период.
Така и лихвите върху главницата за дялово разпределение били включени в размера
на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Районният съд приел, че не е дължима лихва върху
главницата за дялово разпределение, тъй като по делото не са представени
доказателства за отправена покана за плащане, но не отчел обстоятелството, че самото издаване на
фактура и качването й в сайта на продавача представлявало покана за плащане на
задължението. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части,
вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да
уважи предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Г.В.И., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. К.А. от САК е
депозирал писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата
и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като
правилно.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове:
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата от общо
2 512.40 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, ж..к. „********ет. ********аб. № 389090, и цена на услугата
дялово разпределение за два отоплителни сезона, и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 415.89 лв.,
представляваща лихва за забава върху двете главници за периода 15.09.2015 г. -
27.11.2017 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда на 08.08.2018 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е оспорил предявените
искове по основание и размер, като е релевирал и евентуално възражение за
погасяване по давност на част от вземанията.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено в обжалваните части по
следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете са предявени на 08.08.2018 г., от която дата давността е
прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
В процесния период м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. приложими към договорните
отношения между страните са били Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тези общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият въззивен състав намира, че по
своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията
за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г.
и на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г., давността
започва да тече от датата на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца за периода от
м. 05.2014 г. до м. 07.2015 г. включително са погасени по давност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията за главница за
топлинна енергия за посочения период не били погасени по давност предвид
издадената от ищеца на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г. обща фактура №
**********/31.08.2015 г., в която е посочен срок за плащане 14.10.2015 г. Издаването
на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2014 г. начин за определяне на
падежа на месечните задължения – отправяне на покана от кредитора чрез
публикуване на фактурите на интернет страницата му. Общата фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло
да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е
сума за доплащане, но в случая, видно от общата фактура, както и от
неоспорените заключения на СТЕ и ССЕ е, че изравнителният резултат е сума за
връщане – 543.33 лв.
Доводът в жалбата във връзка с дължимите суми за дялово разпределение е
неясен, а районният съд е присъдил изцяло главницата за дялово разпределение,
възлизаща за процесния период на 31.51 лв. съгласно заключението на ССЕ, като в
присъдената главница от 1 378.78 лв. е включена непогасената по давност
главница за топлинна енергия в размер на 1 347.27 лв. и 31.51 лв. – суми за
дялово разпределение. Поради това атакуваното решение в отхвърлителната му част
за главницата следва да бъде потвърдено.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото са представени констативните
протоколи относно публикуването на фактурите на интернет страницата на
продавача. Пак противно на твърдяното от въззивника, районният съд е присъдил изцяло
лихвите за забава върху главницата за дялово разпределение – присъдената сума
от 171.49 лв. включва 164.41 лв. – непогасени по давност лихви върху главницата
за топлинна енергия, и 7.08 лв. – лихви върху главницата за дялово
разпределение, съобразно заключението на ССЕ. Поради това първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в отхвърлителната част по акцесорния иск.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не са направени такива, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72264 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 52267/2018 г. на
Софийски районен съд, 55 състав в обжалваните отхвърлителни части.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 52267/2018 г. на
Софийски районен съд, 55 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.